Ченгесарите са далеч по-малко от българските граждани
Скандалът с ареста на журналиста от " Биволъ " Димитър Стоянов и румънския му сътрудник Атила Биру е колкото следващият с марка " по български ", толкоз и друг. Защото за пръв път случай, чиято тематика е " корупция по високите етажи на властта ", непосредствено, в ефир, показва пропастта на недоверието към Министерство на вътрешните работи.
За тези, които (още) не са осведомени – Стоянов и Биру отиват в Радомирско да проверяват дали огромната строителна компания " Джи Пи Груп " гори документи, в които може да има доказателства за корупционни практики. Те вършат това, откакто, по думите на Стоянов, са подали сигнал до ГДБОП, че от офиса на строителната компания се изнасят документи. На място, измежду нощ, двамата публицисти и техен другар юрист са арестувани от автопатрул от Перник и не им е обещано да употребяват правото си на един телефонен диалог. Съответно абсурдът гръмна както в Румъния, по този начин и в България.
В късото изложение на случая обаче има доста елементи – дребни и по-големи, които демонстрират, че морето не е до колене. Показват в действителност каква клоака е морето. Да стартираме с отношението на Министерство на вътрешните работи. Първо – шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов хем споделя, че подопечните му са почнали работа по сигнала на публицистите, хем в засада при горящите документи дебнат служители на реда, които не са от ГДБОП, само че получиха специфична хвалба за това какво са създали и че са задържали публицистите, защото са се появили на евентуално място на престъпление. Същевременно Спиридонов не отхвърли, че началникът на РПУ Перник не знае за какво публицистите са се появили на място?! Значи редови полицайчета знаят, ръководителят на локална полицейска конструкция не знае - за какво?
Второ – Спиридонов непрекъснато повтаряше, че въпреки дистанцията от София до Пернишко да не е толкоз огромно, то ГДБОП не можели да реагират с бързината на телепортация. Тук се появяват няколко въпроса – да вземем за пример Спиридонов дали знае, че телефонът е изобретен преди епохи? И дали оправданието е, че ГДБОП не са реагирали толкоз бързо, колкото е трябвало, тъй като сигналът е подаден прекомерно късно?
Трето – и Стоянов, и Спиридонов потвърдиха, че имало втори автомобил с документи. Той трябвало да отиде в Радомирско, с цел да бъдат горени и тези документи. Къде е в този момент този автомобил – следим го, разгласи денонощие и половина по-късно шефът на ГДБОП. Какъв следва да е умственият ти капацитет да не действаш да конфискуваш въпросните евентуални доказателства, откакто историята се раздуха толкоз?
И четвърто – за какво основният редактор на " Биволъ " Атанас Чобанов е давал на ГДБОП информация " на час по лъжичка " за случая, по думите на Спиридонов? В последна сметка Чобанов и екипът му имат вяра или не имат вяра на полицията ни? Ако не имат вяра, за какво изобщо ѝ споделят каквото и да е, преди да завършат цялата си история? Ако ѝ имат вяра, за какво не е абсолютно? А в случай че Спиридонов лъже - тогава всичко е ясно. Защото такава информация, каквато " Биволъ " претендира, че има, не се намира просто ей по този начин. До нея можеш да получиш достъп единствено през източник, който е или вътрешен, или от службите. При втория вид излиза, че източникът от службите търси публицисти, вместо с сътрудниците си да се заловен на работа. Отново пределно ясно за какво.
В цялата история едно е несъмнено – никой разумен не има вяра на българската полиция. И няма по какъв начин да ѝ вярваш, когато за 30 години в България не беше компрометиран и вкаран в пандиза даже един по-едър нарушител, да не приказваме политик или управленец. Точно по тази причина и аз на мястото на Димитър Стоянов бих отишъл на което и да е поле да блестя на полицията какво тъкмо прави – тъй като това е полицията, която не можа да откри двама избягали през централния вход на Софийския затвор рецидивисти, това е полицията, която написа в формалния протокол за злополуката по виновност на бащата на президента думичката " тротонедка ", това е полицията, която всяка година гълта по над 1 милиарда лв. и все не ѝ стига, с цел да хваща нарушителите. А с цел да можем да тръгнем напред, би трябвало да повярваме навръх полицията и правосъдната система – само че не можем, просто тъй като те не ни дават задоволително учредения да им се доверим.
Така че, вместо господин Спиридонов да ни споделя смехории в ефира на bTV по какъв начин някакъв негов сътрудник починал от смут, че била счупена служебна кола при акция, да си зададе въпроса за какво хората избират да вървят по медиите, а не в полицията, когато на главата им пристигна проблем. Защото макар че и медиите у нас са пробити извънредно – въпреки всичко историята за Димитър Стоянов и сътрудника му стана водеща за най-големите български малките екрани чак когато се разсмърдя на всички места другаде, въпреки всичко има някаква публичност. А нещо е постоянно по-добре от нищо – от нищото, наречено българска полиция!
Автор: Ивайло Ачев
За тези, които (още) не са осведомени – Стоянов и Биру отиват в Радомирско да проверяват дали огромната строителна компания " Джи Пи Груп " гори документи, в които може да има доказателства за корупционни практики. Те вършат това, откакто, по думите на Стоянов, са подали сигнал до ГДБОП, че от офиса на строителната компания се изнасят документи. На място, измежду нощ, двамата публицисти и техен другар юрист са арестувани от автопатрул от Перник и не им е обещано да употребяват правото си на един телефонен диалог. Съответно абсурдът гръмна както в Румъния, по този начин и в България.
В късото изложение на случая обаче има доста елементи – дребни и по-големи, които демонстрират, че морето не е до колене. Показват в действителност каква клоака е морето. Да стартираме с отношението на Министерство на вътрешните работи. Първо – шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов хем споделя, че подопечните му са почнали работа по сигнала на публицистите, хем в засада при горящите документи дебнат служители на реда, които не са от ГДБОП, само че получиха специфична хвалба за това какво са създали и че са задържали публицистите, защото са се появили на евентуално място на престъпление. Същевременно Спиридонов не отхвърли, че началникът на РПУ Перник не знае за какво публицистите са се появили на място?! Значи редови полицайчета знаят, ръководителят на локална полицейска конструкция не знае - за какво?
Второ – Спиридонов непрекъснато повтаряше, че въпреки дистанцията от София до Пернишко да не е толкоз огромно, то ГДБОП не можели да реагират с бързината на телепортация. Тук се появяват няколко въпроса – да вземем за пример Спиридонов дали знае, че телефонът е изобретен преди епохи? И дали оправданието е, че ГДБОП не са реагирали толкоз бързо, колкото е трябвало, тъй като сигналът е подаден прекомерно късно?
Трето – и Стоянов, и Спиридонов потвърдиха, че имало втори автомобил с документи. Той трябвало да отиде в Радомирско, с цел да бъдат горени и тези документи. Къде е в този момент този автомобил – следим го, разгласи денонощие и половина по-късно шефът на ГДБОП. Какъв следва да е умственият ти капацитет да не действаш да конфискуваш въпросните евентуални доказателства, откакто историята се раздуха толкоз?
И четвърто – за какво основният редактор на " Биволъ " Атанас Чобанов е давал на ГДБОП информация " на час по лъжичка " за случая, по думите на Спиридонов? В последна сметка Чобанов и екипът му имат вяра или не имат вяра на полицията ни? Ако не имат вяра, за какво изобщо ѝ споделят каквото и да е, преди да завършат цялата си история? Ако ѝ имат вяра, за какво не е абсолютно? А в случай че Спиридонов лъже - тогава всичко е ясно. Защото такава информация, каквато " Биволъ " претендира, че има, не се намира просто ей по този начин. До нея можеш да получиш достъп единствено през източник, който е или вътрешен, или от службите. При втория вид излиза, че източникът от службите търси публицисти, вместо с сътрудниците си да се заловен на работа. Отново пределно ясно за какво.
В цялата история едно е несъмнено – никой разумен не има вяра на българската полиция. И няма по какъв начин да ѝ вярваш, когато за 30 години в България не беше компрометиран и вкаран в пандиза даже един по-едър нарушител, да не приказваме политик или управленец. Точно по тази причина и аз на мястото на Димитър Стоянов бих отишъл на което и да е поле да блестя на полицията какво тъкмо прави – тъй като това е полицията, която не можа да откри двама избягали през централния вход на Софийския затвор рецидивисти, това е полицията, която написа в формалния протокол за злополуката по виновност на бащата на президента думичката " тротонедка ", това е полицията, която всяка година гълта по над 1 милиарда лв. и все не ѝ стига, с цел да хваща нарушителите. А с цел да можем да тръгнем напред, би трябвало да повярваме навръх полицията и правосъдната система – само че не можем, просто тъй като те не ни дават задоволително учредения да им се доверим.
Така че, вместо господин Спиридонов да ни споделя смехории в ефира на bTV по какъв начин някакъв негов сътрудник починал от смут, че била счупена служебна кола при акция, да си зададе въпроса за какво хората избират да вървят по медиите, а не в полицията, когато на главата им пристигна проблем. Защото макар че и медиите у нас са пробити извънредно – въпреки всичко историята за Димитър Стоянов и сътрудника му стана водеща за най-големите български малките екрани чак когато се разсмърдя на всички места другаде, въпреки всичко има някаква публичност. А нещо е постоянно по-добре от нищо – от нищото, наречено българска полиция!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ