Юрий Борисов: Не прави чест на руски медии да ни наричат...
Скандал по патриаршески Георги Коритаров: Москва ни дисциплинира като правилен спътник Патриарх Кирил скара русофили и русофоби Вижте най-скандалните бисери на съветския патриарх Кирил
Юрий Борисов е мъдрец, публицист, народен представител в три Народното събрание. Главен редактор на българското издание на „ Монд дипломатик “. Секретар и началник на аналитичния център на Национално придвижване „ Русофили ”. Изразеното е негова персонална позиция.
- Какъв е верният прочит на острото изказване на съветския патриарх?
- Нямам еднопосочна оценка. Разбирам патриарха, разбирам руснаците, само че не одобрявам метода, по който го направиха. Изявлението на патриарх Кирил е естествена реакция на десетилетната налагана русофобия в България. Има много случаи, в които ние доста недипломатично сме пренебрегвали Русия. Включително на 3 март не е споменавана Русия и нейната роля и значение за българското избавление - това ставаше в продължение на 5 години при някогашния президент. Така че висшите представители на Русия имат съображение да реагират против една русофобия, която се е трансформирала в държавна политика в България.
Но не мога да приема метода, по който беше дефиниран упрекът против нашия президент Румен Радев. На него му вмениха думи, които той не е споделил. Патриарх Кирил приказва за Полския Сейм, за Литовския Сейм, които не са разгласявали война на Турция. Но когато ние изброяваме в своята признателност народности, етноси - поляци, сърби, румънци и така нататък, не приказваме за страни и за държавна политика. Така че тук има замяна на тезите. От тази позиция считам, че патриарх Кирил не е прав. Просто президентът Радев си отнесе плесници, които не заслужава.
Нямаме съображение да благодарим за освобождението си на други страни с изключение на на Русия. Но имаме право да изброяваме с признателност представители на всички етноси, взели участие в Руско-турската война и оставили костите си тук.
- Нашият скок от съветска към западна орбита ли изнервя Москва?
- Скандалът беше раздухан до невероятни размери от русофобските медии в България и българофобските в Русия. Скандалът обаче не е фиктивен от медиите.
В съветски излъчвания се основава напряко нервност по отношение на България. Токшоуто по държавната тв Россия 1 на публицист Владимир Соловьов бе отдадено на тематиката " Защо България не помни " съветската кръв ". Това също не им прави чест. Няма друга страна, която толкоз деликатно и грижовно се отнася към съветски монументи. И да провеждат нервност против България и да ни назовават предатели - това просто не прави чест на съветските медии и на тези среди, които се пробват да извлекат дивиденти от такава позиция.
- Какво е достойното държание в сходни случаи?
- Просто ще отстояваме своето достолепие, своята историческа истина. Без нито да наскърбяваме, нито да се вършим на прислужници.
- Как днешна Русия приема българите?
- Българофобските настроения са необятно публикувани в Русия. Набива им се в главата, че България два пъти е предавала Русия. Но би трябвало да сме наясно, че руснаците не се интересуват доста от нас. На фокуса на съветското внимание на Балканите са по-скоро сърбите, гърците.
Ние преувеличаваме нашето значение - не сме значими за тях. За страдание, тъй като можем да получим доста в едни естествени, пълноценни взаимоотношения с Русия. Но тях ги няма. А и ние имаме виновност за това.
В огромна степен така наречен ни разтягане сред Изтока и Запада е в действителност сред трендове, които са изкуствено образувани и обслужват ползи, които не са наши. Какво пречи да има положително съдействие сред Русия и Европа?
- Не можеше ли просто патриархът да си спести острата реакция?
- Имам чувство, че това не е импровизация. Мисля, че патриарх Кирил е имал желание да каже нещо такова и е чакал съответния мотив. Жалко, че медиите пропуснаха велико изречение на патриарха: Ако не беше българското православие, нямаше да има съветско православие! Това самопризнание, най-важното от неговата аудиенция, остана недооценено, завалено, неусетно. /Марица.бг
Юрий Борисов е мъдрец, публицист, народен представител в три Народното събрание. Главен редактор на българското издание на „ Монд дипломатик “. Секретар и началник на аналитичния център на Национално придвижване „ Русофили ”. Изразеното е негова персонална позиция.
- Какъв е верният прочит на острото изказване на съветския патриарх?
- Нямам еднопосочна оценка. Разбирам патриарха, разбирам руснаците, само че не одобрявам метода, по който го направиха. Изявлението на патриарх Кирил е естествена реакция на десетилетната налагана русофобия в България. Има много случаи, в които ние доста недипломатично сме пренебрегвали Русия. Включително на 3 март не е споменавана Русия и нейната роля и значение за българското избавление - това ставаше в продължение на 5 години при някогашния президент. Така че висшите представители на Русия имат съображение да реагират против една русофобия, която се е трансформирала в държавна политика в България.
Но не мога да приема метода, по който беше дефиниран упрекът против нашия президент Румен Радев. На него му вмениха думи, които той не е споделил. Патриарх Кирил приказва за Полския Сейм, за Литовския Сейм, които не са разгласявали война на Турция. Но когато ние изброяваме в своята признателност народности, етноси - поляци, сърби, румънци и така нататък, не приказваме за страни и за държавна политика. Така че тук има замяна на тезите. От тази позиция считам, че патриарх Кирил не е прав. Просто президентът Радев си отнесе плесници, които не заслужава.
Нямаме съображение да благодарим за освобождението си на други страни с изключение на на Русия. Но имаме право да изброяваме с признателност представители на всички етноси, взели участие в Руско-турската война и оставили костите си тук.
- Нашият скок от съветска към западна орбита ли изнервя Москва?
- Скандалът беше раздухан до невероятни размери от русофобските медии в България и българофобските в Русия. Скандалът обаче не е фиктивен от медиите.
В съветски излъчвания се основава напряко нервност по отношение на България. Токшоуто по държавната тв Россия 1 на публицист Владимир Соловьов бе отдадено на тематиката " Защо България не помни " съветската кръв ". Това също не им прави чест. Няма друга страна, която толкоз деликатно и грижовно се отнася към съветски монументи. И да провеждат нервност против България и да ни назовават предатели - това просто не прави чест на съветските медии и на тези среди, които се пробват да извлекат дивиденти от такава позиция.
- Какво е достойното държание в сходни случаи?
- Просто ще отстояваме своето достолепие, своята историческа истина. Без нито да наскърбяваме, нито да се вършим на прислужници.
- Как днешна Русия приема българите?
- Българофобските настроения са необятно публикувани в Русия. Набива им се в главата, че България два пъти е предавала Русия. Но би трябвало да сме наясно, че руснаците не се интересуват доста от нас. На фокуса на съветското внимание на Балканите са по-скоро сърбите, гърците.
Ние преувеличаваме нашето значение - не сме значими за тях. За страдание, тъй като можем да получим доста в едни естествени, пълноценни взаимоотношения с Русия. Но тях ги няма. А и ние имаме виновност за това.
В огромна степен така наречен ни разтягане сред Изтока и Запада е в действителност сред трендове, които са изкуствено образувани и обслужват ползи, които не са наши. Какво пречи да има положително съдействие сред Русия и Европа?
- Не можеше ли просто патриархът да си спести острата реакция?
- Имам чувство, че това не е импровизация. Мисля, че патриарх Кирил е имал желание да каже нещо такова и е чакал съответния мотив. Жалко, че медиите пропуснаха велико изречение на патриарха: Ако не беше българското православие, нямаше да има съветско православие! Това самопризнание, най-важното от неговата аудиенция, остана недооценено, завалено, неусетно. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ