Скалният параклис Св. Петка в Трън отново приема туристи
Скалният параклис "Света Петка " в Трън още веднъж приема туристи, оповестиха от общината. Заради пандемията Светата обител бе затворена дълго време. Сега визитите тук се реализират при съблюдаване на строги противоепидемични ограничения. В параклиса се позволяват само туристи с маски, при по-големи групи беседите се организират извън, посочи Евгения Такова - шеф на дирекция "Устройство на територията, общинска благосъстоятелност и капиталова политика " в общинската администрация.
Скалният параклис е християнизирано праисторическо светилище. Святото място е ситуирано над квартал "Баринци ". Смята се, че Св. Петка пристигнала тук през първата четвърт на 11 век. Родената в Епиват светица била преследвана поради проповядваната от нея религия и лечителските й качества. Преминавйки през Тракия,Македония,Мизия, тя достигнала високата и уединена пещера до Трън, която избрала за свое леговище. "Светицата пособия на всеки, който идвал при нея с религия в сърцето ", споделя уредникът на Светата обител Магадалена Георгиева.
Неверниците обаче траяли да я търсят. Един ден, до момента в който пекла питка, тя усетила, че идват преследвачите й. За да не попадне в ръцете им, се шмугнала в тайния отвор на пещерата, откъдето бягал пушекът от запаления огън и излязла от другата страна на хълма.Когато влезнали в пещерата, преследвачите не разкрили никого вътре, единствено от преди малко опечената питка се вдигала пара. Те протегнали ръка да си отчупят залък от нея, само че когато я докоснали, питката се вкаменила.
В пещерата са непокътнати следите на светицата. Върху тях хората слагат дланите си и си пожелават добрини. Казват, че желанията се сбъдват.
От тавана на скалния параклис се стича вода, която съгласно националните предания е заветен лечителен водоизточник. Тя прокапва в ранна пролет и късна есен, изяснява Георгиева. Легендата споделя, че това са сълзите на Света Петка. Затова водата се счита за лековита и хората мажат очите и врата си с нея.
До параклиса има провирало в скалата. През него болните се провират и молят за здраве.
Входът за пещерата е безвъзмезден.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българите Петка Българска,е една от най-обичаните и почитани светици в целия православен свят. Тя е известна с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключила земния си път в родния си Епиват.
Когато Източната Римска империя паднала под властта на латините /след 1204 г./, мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това станало през 1238 година по времето на цар Йоан Асен Втори и патриарх Йоаким. Тук било написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. Светите мощи останали в Търново до рухването на българската столица през 1393 година След това били пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладели и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж била пренесена - този път в Белград.
След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, през 1521 година мощите на светицата били преместени в Цариград.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са били донесени в новопостроения храм "Св. Три светители " в румънския град Яш.На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка били сложени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден.
Скалният параклис "Св. Петка " е монумент на културата с локално значение. На Петковден /14 октомври/, когато е храмовият празник на обителта, се организира обичайният събор на град Трън. Тогава постоянно до параклиса на Света Петка се прави курбан в чест на светицата.
Скалният параклис е християнизирано праисторическо светилище. Святото място е ситуирано над квартал "Баринци ". Смята се, че Св. Петка пристигнала тук през първата четвърт на 11 век. Родената в Епиват светица била преследвана поради проповядваната от нея религия и лечителските й качества. Преминавйки през Тракия,Македония,Мизия, тя достигнала високата и уединена пещера до Трън, която избрала за свое леговище. "Светицата пособия на всеки, който идвал при нея с религия в сърцето ", споделя уредникът на Светата обител Магадалена Георгиева.
Неверниците обаче траяли да я търсят. Един ден, до момента в който пекла питка, тя усетила, че идват преследвачите й. За да не попадне в ръцете им, се шмугнала в тайния отвор на пещерата, откъдето бягал пушекът от запаления огън и излязла от другата страна на хълма.Когато влезнали в пещерата, преследвачите не разкрили никого вътре, единствено от преди малко опечената питка се вдигала пара. Те протегнали ръка да си отчупят залък от нея, само че когато я докоснали, питката се вкаменила.
В пещерата са непокътнати следите на светицата. Върху тях хората слагат дланите си и си пожелават добрини. Казват, че желанията се сбъдват.
От тавана на скалния параклис се стича вода, която съгласно националните предания е заветен лечителен водоизточник. Тя прокапва в ранна пролет и късна есен, изяснява Георгиева. Легендата споделя, че това са сълзите на Света Петка. Затова водата се счита за лековита и хората мажат очите и врата си с нея.
До параклиса има провирало в скалата. През него болните се провират и молят за здраве.
Входът за пещерата е безвъзмезден.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българите Петка Българска,е една от най-обичаните и почитани светици в целия православен свят. Тя е известна с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключила земния си път в родния си Епиват.
Когато Източната Римска империя паднала под властта на латините /след 1204 г./, мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това станало през 1238 година по времето на цар Йоан Асен Втори и патриарх Йоаким. Тук било написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. Светите мощи останали в Търново до рухването на българската столица през 1393 година След това били пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладели и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж била пренесена - този път в Белград.
След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, през 1521 година мощите на светицата били преместени в Цариград.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са били донесени в новопостроения храм "Св. Три светители " в румънския град Яш.На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка били сложени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден.
Скалният параклис "Св. Петка " е монумент на културата с локално значение. На Петковден /14 октомври/, когато е храмовият празник на обителта, се организира обичайният събор на град Трън. Тогава постоянно до параклиса на Света Петка се прави курбан в чест на светицата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ