Мъртви вълнения и опасни течения в бюджета
Ситуацията, която предходното държавно управление на Кирил Петков остави в бюджета, единствено наподобява оптимистично. Тя по-скоро наподобява на умерено огряно от слънцето августовско море, в което, в случай че не внимаваш, доста елементарно можеш да се удавиш поради мъртви безредици и рискови течения. Ясни предизвестия за това могат да бъдат открити в изявлението, което финансовия министър на настоящето служебно държавно управление Росица Велкова даде за Българска телеграфна агенция. Говорим за човек, който не десантира от Харвард в това ведомство, а е свързал цялата си кариера с него. Ето няколко знакови реда от изявлението за положението на бюджета фрази от изявлението:
" Завършихме месеца с остатък от 1,5 милиарда лв., което значи, че приходите надвишават разноските. Това е доста положително осъществяване на бюджета. Следва да се има поради обаче, че в доклада на юли не са влезнали дейно понижените данъчни ставки, които бяха признати с актуализацията на бюджета. Ефектът от това понижение ще се усети през август. Имаме също и увеличени разноски за личен състав, от актуализацията на бюджета от юли. А те в двоен размер ще бъдат изплатени през август. До края на годината ще успеем да си осъществяваме приходите, само че все още не чакаме преизпълнение на данъчните доходи ", споделя Велкова.
Намекът за опасенията за мимолетността на оставения от държавното управление на Петков остатък са ясни. А провокациите, да не кажем проблемите, са свързани с понижаване на данъчните ставки и с увеличение на разноските. Особено в случай че разликата сред заявените само че не импортирани доходи в бюджета за първото полугодие на 2022-а, съгласно служебния финансов министър, е повишена с близо 400 млн. лв..
При това по-нататък Велкова припомня, че главните бюджетни разноски идват в последното тримесечие на годината, когато се покриват всички забавени и/или отсрочени заплащания, заради което многомилиардни бюджетни остатъци минават в многомилиардни дефицити. Още повече, че поради политическия канибализъм, който се вихри у нас, страната може като нищо да изпадне в обстановката от предходната година, когато влезе в 2022-а без гласуван нов бюджет. Тогава дефицитът става още по-голям поради прекачване на средства - сред 2 и 3 милиарда лв., които да подсигурят разноските на хазната за първото тримесечие на новата година. Вярно е, че служебното държавно управление може да изготви базов проектобюджет за идната година, който да стане основа за бързо приемане на новия бюджет при образуването на Новото национално заседание през октомври. Росица Велкова споделя в изявлението, че в границите на стартиралата към този момент бюджетна процедура това ще бъде направено. Но практиката е посочила, че даже при подобен базов проектобюджет, Народното събрание надали ще е в положение да гласоподава бюджет за 2023-а без държавно управление. По-скоро няма да стане.
Освен това неналичието на устойчиво държавно управление и на устойчиво ръководещо болшинство заплашва стабилността на фиска изобщо. Най-малкото тъй като непрекъснатото влизане в изборна обстановка нагнетява популистките претенции и, за жалост, взимането на решения за увеличение на минимални работни заплати, на пенсии, на хонорари за държавни и общински служители и на всички тези, които са на хранилката на бюджета, с претекста, че трябвало да се компенсират приходите им, поради растящата инфлация. А че тези ограничения сами по себе си помпат инфлация се разяснява с половин уста. По тази наклонена повърхност първо се пусна президентът Радев, по-късно първото му служебното държавно управление, по-късно държавното управление на Кирил Петков и в този момент има заплаха под натиска на политическия популизъм и на някои синдикати това да се случи още веднъж.
А какви са резултатите от всички тези дейности за така наречен доближаване на приходите? Част от тях прозират в изявлението на Росица Велкова. Там тя споделя:
" По груби оценки за поетите задължения за идната година се вижда забележителен растеж на разноските в границите на 6-6,5 милиарда лв.. Ръст в приходите в този размер надали ще можем да чакаме. Това слага въпроса да се търси решение за преструктуриране на разноските, с цел да не се отиде на смяна на данъчната политика. Ако увеличим дълга или недостига, ще нарушим критериите на Европейска комисия и това неизбежно ще е спънка пред приемането на еврото. Като специалист не бих предложила да се подвигат налози. Препоръчвам усъвършенстване на разходната част на бюджета. "
Няма спор, че растежът на инфлацията през тази година изпревари и растежа на пенсиите и на минималната работна заплата. Нещо повече въпросните политики на доближаване на приходите способстваха за инфлационния растеж. Тогава за какво трябваше да се вършат по този метод? Този въпрос към президента и към политическите партии, които заедно участваха в това безумство, надали ще има логичен отговор. Е, да, на президента и на народните представители възнаграждението порасна и бе предпазено от инфлацията. Но тъкмо те ли са бедстващите, на които би трябвало да бъде помогнато. Опасността е, че поради политическата нервност това безумство може и най-вероятно ще бъде повторено. И тогава ще се случи това, за което предизвестява Росица Велкова - ще би трябвало да се подвигат данъчните ставки. А това ще е втори, с изключение на инфлационния, удар върху всички данъкоплатци, които пълнят хазната. В това число не влизат пенсионерите, чийто растеж на приходите още веднъж ще остане под инфлационния, тъй като, за разлика от събратята си в множеството страни в Европа, те не заплащат директни налози и здравни осигуровки.
А що се отнася до дефицитите и до тяхното дългово финансиране... Да то е допустимо, само че въпросът е на каква цена. Защото по косвени данни от пазара на български държавни скъпи бумаги, доходността която би трябвало да бъде препоръчана за сполучливия им пласмент, към този момент се изравнява с тази от спешните 2015-а и 2016-а.
" Завършихме месеца с остатък от 1,5 милиарда лв., което значи, че приходите надвишават разноските. Това е доста положително осъществяване на бюджета. Следва да се има поради обаче, че в доклада на юли не са влезнали дейно понижените данъчни ставки, които бяха признати с актуализацията на бюджета. Ефектът от това понижение ще се усети през август. Имаме също и увеличени разноски за личен състав, от актуализацията на бюджета от юли. А те в двоен размер ще бъдат изплатени през август. До края на годината ще успеем да си осъществяваме приходите, само че все още не чакаме преизпълнение на данъчните доходи ", споделя Велкова.
Намекът за опасенията за мимолетността на оставения от държавното управление на Петков остатък са ясни. А провокациите, да не кажем проблемите, са свързани с понижаване на данъчните ставки и с увеличение на разноските. Особено в случай че разликата сред заявените само че не импортирани доходи в бюджета за първото полугодие на 2022-а, съгласно служебния финансов министър, е повишена с близо 400 млн. лв..
При това по-нататък Велкова припомня, че главните бюджетни разноски идват в последното тримесечие на годината, когато се покриват всички забавени и/или отсрочени заплащания, заради което многомилиардни бюджетни остатъци минават в многомилиардни дефицити. Още повече, че поради политическия канибализъм, който се вихри у нас, страната може като нищо да изпадне в обстановката от предходната година, когато влезе в 2022-а без гласуван нов бюджет. Тогава дефицитът става още по-голям поради прекачване на средства - сред 2 и 3 милиарда лв., които да подсигурят разноските на хазната за първото тримесечие на новата година. Вярно е, че служебното държавно управление може да изготви базов проектобюджет за идната година, който да стане основа за бързо приемане на новия бюджет при образуването на Новото национално заседание през октомври. Росица Велкова споделя в изявлението, че в границите на стартиралата към този момент бюджетна процедура това ще бъде направено. Но практиката е посочила, че даже при подобен базов проектобюджет, Народното събрание надали ще е в положение да гласоподава бюджет за 2023-а без държавно управление. По-скоро няма да стане.
Освен това неналичието на устойчиво държавно управление и на устойчиво ръководещо болшинство заплашва стабилността на фиска изобщо. Най-малкото тъй като непрекъснатото влизане в изборна обстановка нагнетява популистките претенции и, за жалост, взимането на решения за увеличение на минимални работни заплати, на пенсии, на хонорари за държавни и общински служители и на всички тези, които са на хранилката на бюджета, с претекста, че трябвало да се компенсират приходите им, поради растящата инфлация. А че тези ограничения сами по себе си помпат инфлация се разяснява с половин уста. По тази наклонена повърхност първо се пусна президентът Радев, по-късно първото му служебното държавно управление, по-късно държавното управление на Кирил Петков и в този момент има заплаха под натиска на политическия популизъм и на някои синдикати това да се случи още веднъж.
А какви са резултатите от всички тези дейности за така наречен доближаване на приходите? Част от тях прозират в изявлението на Росица Велкова. Там тя споделя:
" По груби оценки за поетите задължения за идната година се вижда забележителен растеж на разноските в границите на 6-6,5 милиарда лв.. Ръст в приходите в този размер надали ще можем да чакаме. Това слага въпроса да се търси решение за преструктуриране на разноските, с цел да не се отиде на смяна на данъчната политика. Ако увеличим дълга или недостига, ще нарушим критериите на Европейска комисия и това неизбежно ще е спънка пред приемането на еврото. Като специалист не бих предложила да се подвигат налози. Препоръчвам усъвършенстване на разходната част на бюджета. "
Няма спор, че растежът на инфлацията през тази година изпревари и растежа на пенсиите и на минималната работна заплата. Нещо повече въпросните политики на доближаване на приходите способстваха за инфлационния растеж. Тогава за какво трябваше да се вършат по този метод? Този въпрос към президента и към политическите партии, които заедно участваха в това безумство, надали ще има логичен отговор. Е, да, на президента и на народните представители възнаграждението порасна и бе предпазено от инфлацията. Но тъкмо те ли са бедстващите, на които би трябвало да бъде помогнато. Опасността е, че поради политическата нервност това безумство може и най-вероятно ще бъде повторено. И тогава ще се случи това, за което предизвестява Росица Велкова - ще би трябвало да се подвигат данъчните ставки. А това ще е втори, с изключение на инфлационния, удар върху всички данъкоплатци, които пълнят хазната. В това число не влизат пенсионерите, чийто растеж на приходите още веднъж ще остане под инфлационния, тъй като, за разлика от събратята си в множеството страни в Европа, те не заплащат директни налози и здравни осигуровки.
А що се отнася до дефицитите и до тяхното дългово финансиране... Да то е допустимо, само че въпросът е на каква цена. Защото по косвени данни от пазара на български държавни скъпи бумаги, доходността която би трябвало да бъде препоръчана за сполучливия им пласмент, към този момент се изравнява с тази от спешните 2015-а и 2016-а.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ