ЕС бие тревога за български храни: Какво откриха вътре
Системата RASFF алармира за тежки метали и микотоксини в български артикули
Системата за бързо предизвестие за храни и фуражи на Европейския съюз алармира за случаи на замърсени храни с български генезис през април 2025 г. Това излиза наяве от последния месечен отчет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Макар и дребен на брой за България, сигналите още веднъж повдигат въпроса за контрола върху качеството на храните в страната, съобщи Дунав мост.
Общият брой нотификации за месец април 2025 г. е 419, като сигналите в категория храни са най-вече – 385, за фуражите – 20 и материалите в контакт с храни – 14.
България е нотифицирана два пъти през април, след три нотификации през март. При предупредителните нотификации най-често нотифицираната страна е Германия с 13 вести, следвана от Белгия с 12.
RASFF е нотифицирал България за съществуване на високо наличие на олово в замразено филе от гърди на фазан, изнесено от страната. Оловото е тежък метал, чиято хронична консумация носи съществени здравни опасности, изключително за деца и бременни дами.
Тежкият метал може да аргументи увреждания на нервната система, кръвта и бъбреците при продължителна приложимост на замърсени продукти.
Другата тревожна нотификация е обвързвана с афлатоксин В1 – мощно канцерогенно вещество, намерено в слънчогледови семки от България. Афлатоксините са микотоксини, които се развиват при погрешно предпазване на семена и зърнени култури.
В категорията " следене " България е нотифицирана и за високо наличие на мелатонин в хранителна добавка, предопределена за сън. Прекомерният банкет на мелатонин без лекарски надзор крие заплаха от странични резултати.
Макар да се следи спад от 20% в общия брой нотификации спрямо април 2024 година, терзанията остават. Тежките метали бележат растеж – 67% за кадмий и 175% за олово.
Пестицидите и микотоксините резервират устойчиво равнище. Патогенните бактерии, в това число " Салмонела " и " Листерия ", също не престават да участват в редица храни, изключително в птиче месо, риба и млечни артикули.
Категориите с най-вече сигнали са плодове и зеленчуци, ядки и семена, птиче месо, подправки и билки, както и диетични добавки.
Докладът на ЦОРХВ и системата RASFF показва, че въпреки броят на нотификациите за България да е невисок, в страната не престават да се засичат рискови субстанции в храни с български генезис. Това акцентира потребността от непоколебим вътрешен надзор и непрекъснат мониторинг на хранителната верига.
