Австралийски журналист: Синдзян е от ключово значение за бъдещето на Централна Азия
Синдзян-уйгурският самостоятелен регион постоянно е бил от огромно значение, защото още от древността той е пресичан от голям брой търговски пътища, известни като Пътя на коприната, и които през днешния ден са сменени с автомагистрали и железопътни линии, написа в публикация за австралийското издание Asia Pacific Defence Reporter неговият основен редактор Ким Бергман.
В нея той споделя усещанията си от неотдавнашна обиколка из региона.
„ Посещението в Синдзян беше поучително, тъй като наподобява, че Китай поставя огромни и непрекъснати старания да усъвършенства живота на уйгурите по метод, който е и стопански съчетаем с задачите на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Скептиците биха могли да настояват, че всичко е било авансово режисирано – само че концепцията, че 30 публицисти, които можеха свободно да се разхождат из градовете когато и да е на деня и нощта, са били групово манипулирани, не наподобява прекомерно правдоподобна “, написа Бергман.
Според него, „ най-малко на пръв взор, всевъзможни изказвания за някакъв геноцид против уйгурската просвета са в цялостно несъгласие с това, което се вижда “. „ Уйгурите – както и други, доста по-малки малцинства, като казахите да вземем за пример – имат лични вестници, както и телевизионни и радиостанции на своите езици. Китайското държавно управление поставя специфични старания да запази тяхното културно завещание посредством музеи и разнообразни реставрационни планове. Хората наподобяват свободни да изповядват своята вяра – с значимото конкретизиране, че дейностите им постоянно би трябвало да бъдат в границите на закона, както е и в Австралия. “
Едно от визитите в град Урумчи е било в лицей за образование на бъдещи имами, в който към 1000 млади мъже живеят в интернат, получават халал храна и имат достъп до пълноценна библиотека с ислямска литература. Ако държавното управление водеше антиуйгурска политика, сходни места не биха съществували, а това не беше индивидуален случай, споделя Бергман.
„ Твърденията, че уйгурите се употребяват като робска работна мощ, опонират на редица държавни стратегии, които предизвикват локалната претовареност като метод за повишение на виталния стандарт. Правителството също по този начин е наясно, че в случай че още веднъж наложи строги ограничения за сигурност, това може в действителност да ускори радикализма, против който се бори “, счита австралийският публицист.
Местните уйгури биха желали Синдзян да бъде туристическа дестинация за повече австралийци. Регионът е привлекателен, безвреден и извънредно разнороден в културно отношение. Отдалечен е – само че точно това го прави още по-интересен и заслужаващ усилието да бъде посетен, написа в умозаключение Бергман.
В нея той споделя усещанията си от неотдавнашна обиколка из региона.
„ Посещението в Синдзян беше поучително, тъй като наподобява, че Китай поставя огромни и непрекъснати старания да усъвършенства живота на уйгурите по метод, който е и стопански съчетаем с задачите на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Скептиците биха могли да настояват, че всичко е било авансово режисирано – само че концепцията, че 30 публицисти, които можеха свободно да се разхождат из градовете когато и да е на деня и нощта, са били групово манипулирани, не наподобява прекомерно правдоподобна “, написа Бергман.
Според него, „ най-малко на пръв взор, всевъзможни изказвания за някакъв геноцид против уйгурската просвета са в цялостно несъгласие с това, което се вижда “. „ Уйгурите – както и други, доста по-малки малцинства, като казахите да вземем за пример – имат лични вестници, както и телевизионни и радиостанции на своите езици. Китайското държавно управление поставя специфични старания да запази тяхното културно завещание посредством музеи и разнообразни реставрационни планове. Хората наподобяват свободни да изповядват своята вяра – с значимото конкретизиране, че дейностите им постоянно би трябвало да бъдат в границите на закона, както е и в Австралия. “
Едно от визитите в град Урумчи е било в лицей за образование на бъдещи имами, в който към 1000 млади мъже живеят в интернат, получават халал храна и имат достъп до пълноценна библиотека с ислямска литература. Ако държавното управление водеше антиуйгурска политика, сходни места не биха съществували, а това не беше индивидуален случай, споделя Бергман.
„ Твърденията, че уйгурите се употребяват като робска работна мощ, опонират на редица държавни стратегии, които предизвикват локалната претовареност като метод за повишение на виталния стандарт. Правителството също по този начин е наясно, че в случай че още веднъж наложи строги ограничения за сигурност, това може в действителност да ускори радикализма, против който се бори “, счита австралийският публицист.
Местните уйгури биха желали Синдзян да бъде туристическа дестинация за повече австралийци. Регионът е привлекателен, безвреден и извънредно разнороден в културно отношение. Отдалечен е – само че точно това го прави още по-интересен и заслужаващ усилието да бъде посетен, написа в умозаключение Бергман.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ