Синът на журналиста Милен Цветков – Боян, разказва в рубриката

Синът на журналиста Милен Цветков – Боян, споделя в рубриката „ Историите на Мария Йотова “ за смелостта да задаваш неуместни въпроси, за първия си огромен митинг и за това по какъв начин младежите могат да бъдат мотор на смяната в България.

Боян се показва като елементарен седмокласник от София – с учебно заведение, другари и разходки с кучето си Грейс. Животът му е изпълнен с типичните за възрастта грижи, само че и с чувство за социална отговорност, която идва естествено – посредством образеца на татко му.

Като по-малък Боян интензивно е следял новините, повлиян от интереса на Милен Цветков към публичните процеси

Днес, въпреки тийнейджърските ползи да взимат превес, той ясно осъзнава смисъла на митингите като форма на гражданска позиция.

За него присъединяване в митинг е не просто наличие, а прекарване – чувство за общественост, сила и вяра. Боян споделя, че майка му го е завела на митинг, с цел да види със личните си очи, че смяната е допустима и че хората, които могат да я създадат, са самите жители. Атмосферата на митинга, съгласно него, е мощно положителна и вдъхновяваща – доказателство, че когато хората се обединят, могат да окажат действителен напън върху властта.

Младият Боян приказва намерено за проблемите на страната – неравенството, корупцията и чувството за неправда

Според него разликата с други страни е в това, че у нас корупцията е забележима и доказуема, само че постоянно остава без последици. Въпреки това той има вяра, че обединяването на жителите може да промени метода, по който страната действа. „ Когато протестираш и се бориш за нещо, имаш късмет да успееш “, споделя Боян.

За него силата на множеството е знак за вяра и убеденост, че смяната е допустима, в случай че хората не се отхвърлят да бъдат дейни и ангажирани.

Историята на Боян Цветков е роман за приемствеността сред поколенията – от смелия въпрос на Милен Цветков през 1989 година до гласа на едно 13-годишно момче, което има вяра, че гражданската интензивност има смисъл. Един персонален и мощен взор към вярата, свободата и отговорността да бъдеш част от обществото.

Източник: Нова