Няма телефон, няма проблем
Силвия Георгиева
" СЕГА "
Ако една мярка не се поддържа от системата, тя ще направи всичко по силите си, с цел да я саботира. Обратното обаче също е годно. Забраната за потребление на мобилни телефони в учебно заведение още даже не е влезнала в действие, само че шефове се приготвят интензивно за нея в опит да потушат овреме ученическото неодобрение. Такова несъмнено ще има, изключително от по-големите възпитаници, някои от които възприемат ограничаването като посягане против персоналната им благосъстоятелност. Все още има и неясноти към готвената възбрана, което в допълнение напряга ситуацията. Какво (не) се знае все още, какви разновидности за въвеждането й обмислят шефовете и ще помогне ли тя за възстановяване на резултатите на учениците?
Забрана - да, само че доколко?
Споровете сред последователите и съперниците на възбраната на мобилните телефони в учебно заведение евентуално няма да стихнат скоро. Едните ще акцентират вредите от несъразмерната им приложимост от подрастващите, която ги прави подвластни и неспокойни, нарушава съня и връзката им, понижава концентрацията, утежнява прочувствените и обществени умения и така нататък И ще са прави, тъй като отрицателните резултати са от дълго време потвърдени, а и всички ги следим всекидневно. Другите ще заявят, че в ерата на изкуствения разсъдък е неуместно да отнемаш телефоните на учениците, вместо да ги научиш по какъв начин да ги употребяват осъзнато и със самоконтрол, без безсмислено скролване в TikTok. И също ще са прави, даже до някаква степен и в по-крайното си размишление, че възбраната е проява на неспособността на възрастните да намерят метод за безвредната приложимост на устройствата и като цяло на безсилието им да отговорят на потребностите на днешните деца.
И двете групи обаче ще се съгласят, че няма по какъв начин възпитаник да възприема и учи пълноценно, в случай че през няколко минути поглежда вайбъра си по време на образователен час. Следователно, нещо би трябвало да се направи. Въпросът, като постоянно, е в метода и в мярката. Едно е учениците да са без телефони в час, напълно друго - през целия ден в учебно заведение. Освен това е нереалистично да чакаме, че махнем ли телефоните, ще изчезнат и проблемите в образованието и резултатите на часа ще скочат с една единица.
И на 12-класниците ли ще вземаме телефоните?
Малките възпитаници от 1. до 4. клас нямат построени привички защо и какъв брой да употребяват мобилните си телефони. Да дадеш в ръцете на малко дете мобилно устройство с интернет през целия ден в учебно заведение, е " почти да му разбъркаш невронните връзки с миксер за цялостен живот " (по думите на Петко Иванов от " Заедно в час " ). Доста учебни заведения имат политики за неносене на телефони до 4. клас, които работят. В тези случаи родителите намират други способи за връзка с детето си - посредством класния началник или през смарт часовници, по които може да се позвъни в потребност или да се следи местонахождението на детето. Могат ли те обаче да се сравнят с един осмокласник или с съвсем пълновръстен 12-класник? Разбира се, че има и зомбирани 12-класници, които не отлепят погледи от екраните. Но еднообразно ли би трябвало да третираме дребните и огромните възпитаници? Ако на един второкласник елементарно може да вземеш телефона, с огромните учениците това не е по този начин елементарно. Освен това след учебно заведение те постоянно се придвижват сами до спортни и други занимания, което би означавало да нямат връзка с никого през целия ден. А и надалеч по-практично и работещо е те да бъдат научени на осъзнато потребление - по какъв начин да избират качествено наличие, по какъв начин да ревизират за подправени вести, да мислят сериозно и да имат умения за саморегулация и надзор - неща, които ще са много по-полезни за бъдещия им живот от гръбначната система на рибите.
Каква ще е разликата с до момента?
Добре е да си даваме сметка какво тъкмо се предлага и каква ще е разликата със настоящето състояние. В момента измежду отговорностите на учениците е записано " да не употребяват мобилните си телефони по време на образователните часове ". Задължението е ясно и релативно консенсусно, само че всеобщо не се съблюдава. Няма и наказания, в случай че се нарушава. И защото не работи, МОН взема решение да вкара по-строга възбрана - на " мобилни устройства за връзка в учебно заведение, с изключение на за строго просветителни цели, по здравословни аргументи или при форсмажорни условия ". Загадка е за какво упованията са новата възбрана да се съблюдава, в случай, че с досегашната това не е станало. Обяснението от МОН тук е, че по-голямата обща възбрана ще реализира спомагателни резултати. " Няма да се губят по пет минути при започване на часа, с цел да се събират телефоните, а учениците ще имат опция по време на междучасието да се концентрират за идващия образователен час. И ще употребяват по-малко телефоните, до момента в който са в учебно заведение ", уточни просветният министър.
Така записано обаче, без уточнения, предлагането на МОН, провокира на практика въпроси по използването му. Как да вземем за пример ще се употребява телефон при форсмажорни условия, в случай че ученикът го е оставил на входа? Същото важи и за използването му по здравословни аргументи и просветителни цели - за даден час всички заедно ще отиват да си вземат телефоните ли, а за различен - ще ги връщат в кутиите за предпазване?
Какво значи и " връзка в учебно заведение "? Това значи възбрана на телефоните и в междучасията. При децата в началния курс това би било потребно, с цел да имат време за отмора и контакти със съучениците си. Освен това те имат и спомагателни действия по ползи, в които също не е добре се вторачват в устройствата. Но някои от по-големите възпитаници биха възприели отнемането на опцията да употребяват телефоните в междучасията като посягане против персоналната им благосъстоятелност.
Телефоните - в раниците или в кутии?
Абсурдно е да имаме вяра, че от ноември, или от когато се вкара мярката, учениците ще стартират да вървят на учебно заведение, оставяйки телефоните си вкъщи. Въпросът е по какъв начин ще се приложи новата наредба, откакто учениците към този момент са пристигнали с телефоните си в учебно заведение.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на националната култура Диян Стаматов към този момент даде няколко разновидността, всеки от които обаче има дефекти. Един от тях е мобилните телефони да се предават на входа на учебните заведения за предпазване в лична касетка. " Предимството ще е обвързвано с ясно и дейно предписание, което отстранява изкушението за учениците да употребяват телефоните си в клас. Недостатък ще е високата цена за пазаруването на шкафчета и комплицираната организация за съхранението на телефоните ", признава той. Действително, какъв брой учебни заведения ще могат да закупят 1000 или 1600 лични касетки за учениците си?
От сходен минус страда и разновидността мобилните телефони да се събират при започване на промяната и да се слагат в незаключващи се касетки - той отново изисква вложения, въпреки и по-малко, само че има риск от загуба на телефони. Не изключително изпълним наподобява и " японският модел ", при който на входа на учебното заведение мобилният телефон автоматизирано се блокира или се слага на самолетен режим, а при излизане се отключва. Той изисква специфична система или програмен продукт, които може да са скъпи и сложни за внедряване. Директорът на 107. учебно заведение Данко Калапиш уточни и друга непозната процедура - предпазване на телефоните в запечатани магнитни пликове, които ученикът носи със себе си, само че не може да отвори до края на часовете. Това също звучи комплицирано осъществимо - най-малкото, тъй като ще трябват доста пари. Недостатък и при трите решения е, че откакто телефоните са взети или изключени, те няма да могат да се употребяват за просветителни цели или при форсмажорни условия.
Опцията мобилните телефони да остават в раниците на учениците през целия образователен ден наподобява най-приемлива за младежите, само че е сложна за управление и постоянно ще се нарушава, както и в този момент. Остава и разновидността при започване на всеки час учениците просто да оставят телефоните си на бюрото на учителя или в най-обикновена кутия. Той се практикува и в този момент в някои учебни заведения и не изисква никакви средства и организация. Проблемът само е, че няма да дава отговор на изискването - учениците да не употребяват телефоните си и в междучасията.
Няма телефон - няма проблем
В последна сметка всеки ще приложи мярката по този начин, както откри за най-добре, въпреки че това би могло да стане и в този момент (все отново в 35% от учебните заведения има цялостна възбрана на телефоните) - с повече воля и по-добра връзка сред учители, възпитаници и родители. И най-много - с по-смислено учебно заведение. Ако атмосферата в учебното заведение е спокойна и подкрепяща и децата намират часовете за забавни и потребни, може и сами да не помнят телефоните. Ако те имат другари измежду съучениците си, за какво да търсят такива в мобилните устройства. Ако осмокласникът получи нужната поддръжка и внимание от учителите си, дали пък няма самичък да изиска да отговори на упованията им? Дали 12-класникът няма да спре да скролва непрекъснато в обществените мрежи, в случай че в час се разискват въпроси, които живо го вълнуват. Който не вижда смисъл в ученето, ще си откри по какъв начин да се разсейва по различен метод - я като драска в тетрадката, играе на морски шах или друго. Ограничаването на мобилните устройства единствено по себе не значи никаква коренна смяна нито на образователното наличие, което си остава комплицирано и претрупано с обстоятелства, нито на преподаването, което към момента всеобщо е несъответстващо. Тук би трябвало да се работи. Телефоните са единствено опрощение.
" СЕГА "
Ако една мярка не се поддържа от системата, тя ще направи всичко по силите си, с цел да я саботира. Обратното обаче също е годно. Забраната за потребление на мобилни телефони в учебно заведение още даже не е влезнала в действие, само че шефове се приготвят интензивно за нея в опит да потушат овреме ученическото неодобрение. Такова несъмнено ще има, изключително от по-големите възпитаници, някои от които възприемат ограничаването като посягане против персоналната им благосъстоятелност. Все още има и неясноти към готвената възбрана, което в допълнение напряга ситуацията. Какво (не) се знае все още, какви разновидности за въвеждането й обмислят шефовете и ще помогне ли тя за възстановяване на резултатите на учениците?
Забрана - да, само че доколко?
Споровете сред последователите и съперниците на възбраната на мобилните телефони в учебно заведение евентуално няма да стихнат скоро. Едните ще акцентират вредите от несъразмерната им приложимост от подрастващите, която ги прави подвластни и неспокойни, нарушава съня и връзката им, понижава концентрацията, утежнява прочувствените и обществени умения и така нататък И ще са прави, тъй като отрицателните резултати са от дълго време потвърдени, а и всички ги следим всекидневно. Другите ще заявят, че в ерата на изкуствения разсъдък е неуместно да отнемаш телефоните на учениците, вместо да ги научиш по какъв начин да ги употребяват осъзнато и със самоконтрол, без безсмислено скролване в TikTok. И също ще са прави, даже до някаква степен и в по-крайното си размишление, че възбраната е проява на неспособността на възрастните да намерят метод за безвредната приложимост на устройствата и като цяло на безсилието им да отговорят на потребностите на днешните деца.
И двете групи обаче ще се съгласят, че няма по какъв начин възпитаник да възприема и учи пълноценно, в случай че през няколко минути поглежда вайбъра си по време на образователен час. Следователно, нещо би трябвало да се направи. Въпросът, като постоянно, е в метода и в мярката. Едно е учениците да са без телефони в час, напълно друго - през целия ден в учебно заведение. Освен това е нереалистично да чакаме, че махнем ли телефоните, ще изчезнат и проблемите в образованието и резултатите на часа ще скочат с една единица.
И на 12-класниците ли ще вземаме телефоните?
Малките възпитаници от 1. до 4. клас нямат построени привички защо и какъв брой да употребяват мобилните си телефони. Да дадеш в ръцете на малко дете мобилно устройство с интернет през целия ден в учебно заведение, е " почти да му разбъркаш невронните връзки с миксер за цялостен живот " (по думите на Петко Иванов от " Заедно в час " ). Доста учебни заведения имат политики за неносене на телефони до 4. клас, които работят. В тези случаи родителите намират други способи за връзка с детето си - посредством класния началник или през смарт часовници, по които може да се позвъни в потребност или да се следи местонахождението на детето. Могат ли те обаче да се сравнят с един осмокласник или с съвсем пълновръстен 12-класник? Разбира се, че има и зомбирани 12-класници, които не отлепят погледи от екраните. Но еднообразно ли би трябвало да третираме дребните и огромните възпитаници? Ако на един второкласник елементарно може да вземеш телефона, с огромните учениците това не е по този начин елементарно. Освен това след учебно заведение те постоянно се придвижват сами до спортни и други занимания, което би означавало да нямат връзка с никого през целия ден. А и надалеч по-практично и работещо е те да бъдат научени на осъзнато потребление - по какъв начин да избират качествено наличие, по какъв начин да ревизират за подправени вести, да мислят сериозно и да имат умения за саморегулация и надзор - неща, които ще са много по-полезни за бъдещия им живот от гръбначната система на рибите.
Каква ще е разликата с до момента?
Добре е да си даваме сметка какво тъкмо се предлага и каква ще е разликата със настоящето състояние. В момента измежду отговорностите на учениците е записано " да не употребяват мобилните си телефони по време на образователните часове ". Задължението е ясно и релативно консенсусно, само че всеобщо не се съблюдава. Няма и наказания, в случай че се нарушава. И защото не работи, МОН взема решение да вкара по-строга възбрана - на " мобилни устройства за връзка в учебно заведение, с изключение на за строго просветителни цели, по здравословни аргументи или при форсмажорни условия ". Загадка е за какво упованията са новата възбрана да се съблюдава, в случай, че с досегашната това не е станало. Обяснението от МОН тук е, че по-голямата обща възбрана ще реализира спомагателни резултати. " Няма да се губят по пет минути при започване на часа, с цел да се събират телефоните, а учениците ще имат опция по време на междучасието да се концентрират за идващия образователен час. И ще употребяват по-малко телефоните, до момента в който са в учебно заведение ", уточни просветният министър.
Така записано обаче, без уточнения, предлагането на МОН, провокира на практика въпроси по използването му. Как да вземем за пример ще се употребява телефон при форсмажорни условия, в случай че ученикът го е оставил на входа? Същото важи и за използването му по здравословни аргументи и просветителни цели - за даден час всички заедно ще отиват да си вземат телефоните ли, а за различен - ще ги връщат в кутиите за предпазване?
Какво значи и " връзка в учебно заведение "? Това значи възбрана на телефоните и в междучасията. При децата в началния курс това би било потребно, с цел да имат време за отмора и контакти със съучениците си. Освен това те имат и спомагателни действия по ползи, в които също не е добре се вторачват в устройствата. Но някои от по-големите възпитаници биха възприели отнемането на опцията да употребяват телефоните в междучасията като посягане против персоналната им благосъстоятелност.
Телефоните - в раниците или в кутии?
Абсурдно е да имаме вяра, че от ноември, или от когато се вкара мярката, учениците ще стартират да вървят на учебно заведение, оставяйки телефоните си вкъщи. Въпросът е по какъв начин ще се приложи новата наредба, откакто учениците към този момент са пристигнали с телефоните си в учебно заведение.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на националната култура Диян Стаматов към този момент даде няколко разновидността, всеки от които обаче има дефекти. Един от тях е мобилните телефони да се предават на входа на учебните заведения за предпазване в лична касетка. " Предимството ще е обвързвано с ясно и дейно предписание, което отстранява изкушението за учениците да употребяват телефоните си в клас. Недостатък ще е високата цена за пазаруването на шкафчета и комплицираната организация за съхранението на телефоните ", признава той. Действително, какъв брой учебни заведения ще могат да закупят 1000 или 1600 лични касетки за учениците си?
От сходен минус страда и разновидността мобилните телефони да се събират при започване на промяната и да се слагат в незаключващи се касетки - той отново изисква вложения, въпреки и по-малко, само че има риск от загуба на телефони. Не изключително изпълним наподобява и " японският модел ", при който на входа на учебното заведение мобилният телефон автоматизирано се блокира или се слага на самолетен режим, а при излизане се отключва. Той изисква специфична система или програмен продукт, които може да са скъпи и сложни за внедряване. Директорът на 107. учебно заведение Данко Калапиш уточни и друга непозната процедура - предпазване на телефоните в запечатани магнитни пликове, които ученикът носи със себе си, само че не може да отвори до края на часовете. Това също звучи комплицирано осъществимо - най-малкото, тъй като ще трябват доста пари. Недостатък и при трите решения е, че откакто телефоните са взети или изключени, те няма да могат да се употребяват за просветителни цели или при форсмажорни условия.
Опцията мобилните телефони да остават в раниците на учениците през целия образователен ден наподобява най-приемлива за младежите, само че е сложна за управление и постоянно ще се нарушава, както и в този момент. Остава и разновидността при започване на всеки час учениците просто да оставят телефоните си на бюрото на учителя или в най-обикновена кутия. Той се практикува и в този момент в някои учебни заведения и не изисква никакви средства и организация. Проблемът само е, че няма да дава отговор на изискването - учениците да не употребяват телефоните си и в междучасията.
Няма телефон - няма проблем
В последна сметка всеки ще приложи мярката по този начин, както откри за най-добре, въпреки че това би могло да стане и в този момент (все отново в 35% от учебните заведения има цялостна възбрана на телефоните) - с повече воля и по-добра връзка сред учители, възпитаници и родители. И най-много - с по-смислено учебно заведение. Ако атмосферата в учебното заведение е спокойна и подкрепяща и децата намират часовете за забавни и потребни, може и сами да не помнят телефоните. Ако те имат другари измежду съучениците си, за какво да търсят такива в мобилните устройства. Ако осмокласникът получи нужната поддръжка и внимание от учителите си, дали пък няма самичък да изиска да отговори на упованията им? Дали 12-класникът няма да спре да скролва непрекъснато в обществените мрежи, в случай че в час се разискват въпроси, които живо го вълнуват. Който не вижда смисъл в ученето, ще си откри по какъв начин да се разсейва по различен метод - я като драска в тетрадката, играе на морски шах или друго. Ограничаването на мобилните устройства единствено по себе не значи никаква коренна смяна нито на образователното наличие, което си остава комплицирано и претрупано с обстоятелства, нито на преподаването, което към момента всеобщо е несъответстващо. Тук би трябвало да се работи. Телефоните са единствено опрощение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ