Силният превес на разходите за активно лечение в болничната помощ

Силният превес на разноските за интензивно лекуване в болничната помощ в България сякаш не оставят пространство за услуги, от които постоянно се нуждаят по-възрастните хора и хората с хронични болести. Дългосрочните здравни грижи у нас към момента са под 0,4% от Брутният вътрешен продукт (въпреки повишаването им след 2019 г.) – към три пъти под междинното за Европейски Съюз и надалеч под водача Нидерландия, пишат икономистите от ИПИ. Но това надалеч не значи, че потребност от такива грижи няма или те не се поставят – просто големият дял от дейностите и разноските се правят от българските пациенти или фамилиите в дома.

Дългосрочните здравни грижи включват необятен набор от медицински и обществени услуги, целящи понижаване на страданието на пациенти с влошен здравен статус. Тези грижи постоянно се правят най-малко частично от непрофесионалисти, като да вземем за пример родственици или другари. Дългосрочните грижи са на границата сред медицинските и обществените услуги и нормално се дават на хора с физически или душевен болести, на възрастни хора и на избрани групи лица, които имат потребност от помощ при осъществяване на ежедневните си действия.

Данните на Евростат демонстрират, че в България се отделят общо 0,33% от Брутният вътрешен продукт за дълготрайни медицински грижи (при 1,62% приблизително за ЕС). Най-голям е делът им в Нидерландия (2,87%), а най-нисък – в Словакия (0,03%). Прави усещане относително високия дял на този тип грижа в скандинавските страни. Разпределението на разноските за дълготрайни здравни услуги у нас също се отличава от това в множеството страни – те на процедура липсват в болничната и извънболничната помощ, а доминират в домашни условия. Сходна е обстановката в Малта и Полша.

*Еднодневната грижа се състои от планувани медицински или парамедицински услуги, предоставяни на пациенти, признати в лечебно заведение, само че с ясно желание за освобождението им в границите на същия ден.

** Грижата в дома включва медицински, сестрински или допълващи услуги, предоставяни на пациентите в домашни условия, които изискват физическото наличие на здравното лице.

Ниският разход за дълготрайни здравни грижи в действителност е знак за стеснен достъп до услуги, като те на практика отсъстват от здравноосигурителния пакет – макар неподходящите демографски индикатори. В България през 2024 година популацията на възраст над 65 години е 24%. Други категории лица със значими потребности от дълготрайни здравни грижи са лицата с душевен и физически увреждания (27 на 1 000 души от детското население и 124 на 1 000 души от популацията на възраст 16 и повече години) и лицата, нуждаещи се от палиативни грижи. Демографските трендове ясно демонстрират накъде следва да се насочат старания:

– Трансформация на част от лечебните заведения за болнична помощ и леглата в тях в заведения за дълготрайни медицински грижи – медицински центрове, приюти, структури за рехабилитация или различен тип заведения;

– Прехвърляне на част от ресурса за болнична помощ към услуги, ориентирани към лица, които имат нужда от дълготрайно лекуване, вместо поемането им от актуалната болнична помощ;

– Не на последно място – разширение на правата и опциите на медицинските експерти по здравни грижи да вземат участие интензивно в даването на дълготрайните медицински грижи, в това число – да разкриват независими практики и да подписват контракти с НЗОК за тази активност.