Живот на 101 години: Силна вяра и любов към хората
Силната религия и любовта към хората способстват за дълголетието на 101-годишния Ибрям Салиев от търговищкото село Макариополско , споделят роднините му.
На 24 ноември той отпразнува 101-вия си рожден ден, заобиколен от околните си.
Дядо Ибрям е ухилен човек , мощно набожен, чевръст и работлив. Бил е строител и полевъд. Той е живата история на родното си село, в което през днешния ден живеят и децата му. Слабо чува, само че се интересува от протичащото се у нас и по света. Не гледа телевизия, само че чете вестник без очила. През последните пет години е претърпял три ортопедични интервенции при доктор Мирослав Русев в МБАЛ в Търговище. Последната - промяна на става на 22 септември т.г. Два месеца по-късно столетникът към този момент се придвижва благодарение на проходилка. Медикът също почете празника на пациента си и сподели, че той е рекордьор по възраст в лекарската му процедура.
Българска телеграфна агенция
„ Неговите положителни витални качества, волята му за живот и помощта на околните му хора, доста способстват за триумф едно лекуване. Най-важното е, че е изцяло съответен и оказва помощ напълно за оздравителния развой “, сподели доктор Русев.
Близките на дядо Ибрям описаха индикативен за неговата човещина факт. В по-млади години е имал магаре, което впрягал, само че в никакъв случай не се качвал на каруцата, „ с цел да не затормозява животното “. Изминавал е над 10 км до прилежащото село Крояч, вървейки пешком до животното.
Българска телеграфна агенция
По думите на внучката му Айше той в никакъв случай не е поставял себе си преди всичко . Кметът на селото Петър Пенчев добави, че дядото доста рядко употребява думата „ аз “ – не се хвали, а гледа да е потребен на съселяните си. Преди години, отвън обитаемото място, е засадил орехи, липи, дюли и други плодни дръвчета, които поливал собственоръчно при суша, с цел да остане нещо за поколенията и да го помнят.
„ Дядо Ибрам помни всичко от 1956 година насам – кой къде е живял, кой на кой жанр принадлежи. Помагал ми е при именуването на местности, съдействал на наследници – споделя кой къде е живял, по кое време е напуснал селото “, споделя кметът Петър Пенчев.
Българска телеграфна агенция
До преди три години дядо Ибрям всеки петък е пътувал с рейса до регионалния апетит , за петъчната молитва в Сахат джамия. Редовно съблюдава Рамазан съгласно мюсюлманската вяра. Близките му са уверени, че мощната му религия в Бога и любовта към хората оказват помощ за дълголетието. Никога не е употребявал алкохол, пушил е за малко след гибелта на брачната половинка си преди 20 години, не яде свинско месо. През вековния си житейски път не е влизал в болница, с изключение на за трите интервенции. Не е приемал медикаменти, няма и рецептурна брошура. Допреди последната травма е ходил до селската чешма всеки ден, с цел да си налива вода, която на ръце отнасял по дома си, макар че селският път е стръмен.
Столетникът разяснява наличието на медиите по този начин: „ Първият фотограф пристигна на село през 1950 година, а в този момент всичко е доста по-различно… “.
На 24 ноември той отпразнува 101-вия си рожден ден, заобиколен от околните си.
Дядо Ибрям е ухилен човек , мощно набожен, чевръст и работлив. Бил е строител и полевъд. Той е живата история на родното си село, в което през днешния ден живеят и децата му. Слабо чува, само че се интересува от протичащото се у нас и по света. Не гледа телевизия, само че чете вестник без очила. През последните пет години е претърпял три ортопедични интервенции при доктор Мирослав Русев в МБАЛ в Търговище. Последната - промяна на става на 22 септември т.г. Два месеца по-късно столетникът към този момент се придвижва благодарение на проходилка. Медикът също почете празника на пациента си и сподели, че той е рекордьор по възраст в лекарската му процедура.
Българска телеграфна агенция „ Неговите положителни витални качества, волята му за живот и помощта на околните му хора, доста способстват за триумф едно лекуване. Най-важното е, че е изцяло съответен и оказва помощ напълно за оздравителния развой “, сподели доктор Русев.
Близките на дядо Ибрям описаха индикативен за неговата човещина факт. В по-млади години е имал магаре, което впрягал, само че в никакъв случай не се качвал на каруцата, „ с цел да не затормозява животното “. Изминавал е над 10 км до прилежащото село Крояч, вървейки пешком до животното.
Българска телеграфна агенция По думите на внучката му Айше той в никакъв случай не е поставял себе си преди всичко . Кметът на селото Петър Пенчев добави, че дядото доста рядко употребява думата „ аз “ – не се хвали, а гледа да е потребен на съселяните си. Преди години, отвън обитаемото място, е засадил орехи, липи, дюли и други плодни дръвчета, които поливал собственоръчно при суша, с цел да остане нещо за поколенията и да го помнят.
„ Дядо Ибрам помни всичко от 1956 година насам – кой къде е живял, кой на кой жанр принадлежи. Помагал ми е при именуването на местности, съдействал на наследници – споделя кой къде е живял, по кое време е напуснал селото “, споделя кметът Петър Пенчев.
Българска телеграфна агенция До преди три години дядо Ибрям всеки петък е пътувал с рейса до регионалния апетит , за петъчната молитва в Сахат джамия. Редовно съблюдава Рамазан съгласно мюсюлманската вяра. Близките му са уверени, че мощната му религия в Бога и любовта към хората оказват помощ за дълголетието. Никога не е употребявал алкохол, пушил е за малко след гибелта на брачната половинка си преди 20 години, не яде свинско месо. През вековния си житейски път не е влизал в болница, с изключение на за трите интервенции. Не е приемал медикаменти, няма и рецептурна брошура. Допреди последната травма е ходил до селската чешма всеки ден, с цел да си налива вода, която на ръце отнасял по дома си, макар че селският път е стръмен.
Столетникът разяснява наличието на медиите по този начин: „ Първият фотограф пристигна на село през 1950 година, а в този момент всичко е доста по-различно… “.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ