Уловиха сигнал от първите звезди във вселената
Сигнал от първите звезди във вселената, роден в галактическия сърдечен темп след Големия гърмеж, беше уловен за пръв път, оповестиха астрономи и провокираха неспокойствие в целия теоретичен свят.
Находката е плод на десетилетия търсене и е открита години по-рано от предстоящото, осведомят Франс прес и БГНЕС. Тя бе разказана от разчувствуван наблюдаващ като най-големия астрономически пробив от откриването на гравитационните талази през 2015 година
Очаква се откритието да бъде доказано и от други опити и да хвърли светлина върху тъмната материя – невидимото, тайнствено вещество, за което се счита, че образува повече от 70% от вселената.
„ Откриването на този дребен сигнал отвори нов прозорец към ранната галактика ”, сподели астрономът от американския щатски университет в Аризона Джъд Баумън, водещ откривател по плана.
„ Телескопите не могат да виждат задоволително в близост, с цел да предадат облика на такива антични звезди, само че сме ги виждали, когато стартират да работят, т.е. да искрят „ посредством радиовълни, идващи от космоса ”.
Следи от звездите, които преди 13,6 милиарда години към този момент са били дейни – единствено 180 млн. години откакто вселената се ражда от Големият гърмеж, са били уловени в австралийската пустиня от радиоспектрометър с величина на маса за хранене.
Такива доказателства бяха чакани, само че не и толкоз бързо. За всеобща изненада сигналът съдържал и нещо любопитно.
Ранната галактика, демонстрират данните, е била два пъти по-студена, в сравнение с се смяташе до момента, с температура от минус 270 градуса, съгласно проучването, оповестено в сп. „ Нейчър ”.
Някои допуснаха, че причина за това е тъмната материя. Това е тематика на съпровождаща научна обява в същото списание.
Авторът й Ренан Баркана от университета в Тел Авив, счита, че този студ може да се изясни с взаимоотношението на елементарната материя с тъмната, при което тя губи сила.
Данни от спътника „ Планк ” през 2013 демонстрираха, че елементарната материя, от която е направено всичко, което виждаме и пипаме, съставлява единствено 4,9% от вселената, а на тъмната материя се падат 26,8%. Останалите близо 73% са тъмна сила.
Невидима за телескопите, тъмната материя се възприема посредством гравитационната мощ, която упражнява върху други обекти в космоса.
Учените считат, че за към 400 000 години след Големия гърмеж вселената е била тъмна – изпълнена основно с водород.
Гравитацията постепенно доближила най-гъстите газови зони едни към други и се основали звездите. Сигналите, уловени в този момент, са от примитивен водород, от времето, когато светлина от първите звезди за пръв път направила газа различим.
Нашето Слънце и слънчева система са се формирали към 9 милиарда години по-късно. Най-ранните звезди са били източник на всички тежки детайли във вселената, в това число и тези, нужни за поддържането на живот.
Находката е плод на десетилетия търсене и е открита години по-рано от предстоящото, осведомят Франс прес и БГНЕС. Тя бе разказана от разчувствуван наблюдаващ като най-големия астрономически пробив от откриването на гравитационните талази през 2015 година
Очаква се откритието да бъде доказано и от други опити и да хвърли светлина върху тъмната материя – невидимото, тайнствено вещество, за което се счита, че образува повече от 70% от вселената.
„ Откриването на този дребен сигнал отвори нов прозорец към ранната галактика ”, сподели астрономът от американския щатски университет в Аризона Джъд Баумън, водещ откривател по плана.
„ Телескопите не могат да виждат задоволително в близост, с цел да предадат облика на такива антични звезди, само че сме ги виждали, когато стартират да работят, т.е. да искрят „ посредством радиовълни, идващи от космоса ”.
Следи от звездите, които преди 13,6 милиарда години към този момент са били дейни – единствено 180 млн. години откакто вселената се ражда от Големият гърмеж, са били уловени в австралийската пустиня от радиоспектрометър с величина на маса за хранене.
Такива доказателства бяха чакани, само че не и толкоз бързо. За всеобща изненада сигналът съдържал и нещо любопитно.
Ранната галактика, демонстрират данните, е била два пъти по-студена, в сравнение с се смяташе до момента, с температура от минус 270 градуса, съгласно проучването, оповестено в сп. „ Нейчър ”.
Някои допуснаха, че причина за това е тъмната материя. Това е тематика на съпровождаща научна обява в същото списание.
Авторът й Ренан Баркана от университета в Тел Авив, счита, че този студ може да се изясни с взаимоотношението на елементарната материя с тъмната, при което тя губи сила.
Данни от спътника „ Планк ” през 2013 демонстрираха, че елементарната материя, от която е направено всичко, което виждаме и пипаме, съставлява единствено 4,9% от вселената, а на тъмната материя се падат 26,8%. Останалите близо 73% са тъмна сила.
Невидима за телескопите, тъмната материя се възприема посредством гравитационната мощ, която упражнява върху други обекти в космоса.
Учените считат, че за към 400 000 години след Големия гърмеж вселената е била тъмна – изпълнена основно с водород.
Гравитацията постепенно доближила най-гъстите газови зони едни към други и се основали звездите. Сигналите, уловени в този момент, са от примитивен водород, от времето, когато светлина от първите звезди за пръв път направила газа различим.
Нашето Слънце и слънчева система са се формирали към 9 милиарда години по-късно. Най-ранните звезди са били източник на всички тежки детайли във вселената, в това число и тези, нужни за поддържането на живот.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ