Зад кулисите: Хубава работа, ама българска - за апаратура, която може да спасява онкоболни
Сигнал до премиера, до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, до ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиян Ревалски изпрати досегашен теоретичен служащ от Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика (ИЯИЯЕ) Екатерина Николова (PhD). С него тя се обръща и към спонсорите на, чиято задача е да създава радиофармацевтици за лекуване на онкоболни - посолството на Съединени американски щати и АЕЦ " Козлодуй ".
По думите ѝ, Николова била назначена в ИЯИЯЕ през 2018-та година като биолог по плана за създаване на Национален циклотронен център. Същият, на който посвети над 10 изявления, платен преди повече от 5 година и отлежаващ в Ядрения институт и за който министър Вълчев преди месец: " За посочения двугодишен интервал Министерството на образованието и науката е осигурило общо 600 000 лева за привличането и задържането на млади учени, откриватели и специалисти, които се образоват и работят по задания, свързани с бъдещото действие на Националния циклотронен център “.
След като Екатерина Николова извършва всички задания, които управлението на Института ѝ слага плюс обява в научно издание, назад на всякаква научна и ненаучна логичност тя е отстранена от работното ѝ място и от плана, споделя самата тя. Тогава взема решение да алармира премиера Бойко Борисов и министъра на образованието Красимир Вълчев за всички нередности по този важен за обществото план, по който до момента са платени повече от 12 милиона лв.. Николова изпрати копие на сигнала си и до като единствената медия, която се интересува от същинските аргументи този план за милиони от ден на ден да наподобява като изцяло изгубени пари и изгоди за цялото общество. Ще се потърси ли отговорност на някой? Повече детайлности може да прочетете в изявлението с нея.
Г-жо Николова, по какъв начин се стигна до вашето предопределение в екипа за работа по плана за създаване на Нов Циклотронен Център за произвеждане на радиофармацевтици?
През 2018 година се явих на изявление по публикация за работа, пусната от управлението на Ядрения институт. Търсеше се мултидисциплинарен екип по този план с научно-изследователска устременост за произвеждане на радиофармацевтици с приложение в радиоонкологията.
Какво знаехте в задатък за него?
Това, което бях чула от участията на проф. Димитър Тонев в телевизионни излъчвания. Те към момента са в интернет. Изтъкваха се три огромни за обществото изгоди от този план. Най-важната е да се доставят лечебните заведения с радио фармацевтици на ниски цени и в къси периоди, с цел да не чакат българските пациенти. Това да върви паралелно с научна работа по нови хрумвания за използването на радио фармацевтиците, с цел да се усъвършенстват терапиите на пациентите с онкологични болести. В моята публикация означавам, че понастоящем в съвсем към 50% от случаите радио- и химиотерапиите се оказват несполучливи при лекуването на пациентите. И давам хрумвания по какъв начин да се усъвършенства приложението на радио терапевтиците на база моите познания в региона на клетъчната и туморната биология.
А може ли да обясните до какви заключения сте стигнали?
е тип ревю, в което синтезирам изявления за приложението на радио фармацевтиците в клиниката за лекуване на пациенти с рак (бел. ред. - оповестена е на 27-ми февруари, 2021 година в интернационалното профилирано списание Dose-Response Journal). В клиниките доминират гама- и бета-радиотерапиите поради по-слабите и щадящи за пациента йонизиращи свойства на гама- и бета-фармацевтиците спрямо алфа-фармацевтиците да вземем за пример. Само че по-слабите йонизиращи свойства не въздействат по упования метод на някои туморни кафези, които поради характерни свои разновидности, сложни за диагностициране, имат редица скрити механизми да избегнат цитотоксичите резултати на такива лечения. Оказва се, че при част от пациентите лечението се проваля, тъй като бета- и гама-терапевтиците не индуцират предстоящите механизми за програмирана клетъчна гибел в туморните кафези - развой, прочут в биологията като " апоптоза ", само че в същото време генерират свободни радикали, които са способни да задействат други нежелани в тази ситуация клетъчни процеси на ДНК корекция и ускорена клетъчна миграция. В този смисъл по-слабите йонизиращи свойства основават риск за някои пациенти и тук идва ролята на алфа-радиофармацевтиците, които поради по-силните си йонизиращи качества до неотдавна бяха обсъждани като неприложими за лечебни цели.
Вече се появяват обаче проучвания на немски учени, които идват от клинични условия - не опити с животни, в лабораторни условия, а с таргетна алфа-радиоимунотерапия при пациенти с голям брой метастази и рак на простатата, които са минали през несполучливо лекуване с бета-радиофармацевтик по същата таргетна терапия. След бета-терапията количеството на туморния маркер в пациента от клиничното изследване се усилва съвсем двойно. При тези условия екипът, провеждащ лекуването, предлага на пациента алфа-, вместо бета-радиофармацевтик. Пациентът няма какво да губи, нали си представяте - голям брой метастази и изгубена вяра за живот. Съгласява се и след две до три процедури с алфа-радиоимунотерапия всички метастази се почистват, освен това с минимални странични реакции по време на лечението, с помощта на характерните свойства на алфа радиацията като дребната ѝ проникваща дарба, щадяща здравите тъкани в тялото на пациента. И това нещо е потвърдено с ПЕТ-скенери. Невероятни резултати!
Другият миг, който жегвам в публикацията си, е, че и до ден-днешен радиофармацевтиците се ползват в клиниките без никакви инструкции за противопоказност, макар достиженията на актуалната биодозиметрия, позволяващи идентифицирането на пациенти с генетично-обусловена по-висока радиочувствителност. При една част от тези пациенти рисковете от използването дори и на дребни дози радиация с диагностична цел са по-високи, в сравнение с изгодата. Акцентирам също и върху сериозно значимата роля на вярната диета по време на радио- и химио-терапиите в ранните стадии на болестта, с цел да се увеличи успеваемостта им и да се понижат страничните реакции от тях.
Това ли искахте да докажете с научната си публикация?
Една от главните ми хрумвания в този към момента начален стадий на плана за циклотрона беше да насоча хората, които ще създават фармацевтици, да провеждат построяването на този циклотронен център по този начин, че да плануват условия за произвеждане и на алфа-радиофармацевтици като Актиний-225.
Този циклотрон, който имаме в България, ще може ли да ги създава?
Затова беше толкоз значима моята колаборация с екипа, който ще обезпечава производството на радиофармацевтици в Циклотронния център, в случай че този център беше осъществен, несъмнено. Проф. Тонев показва в своите презентации огромно многообразие от радиофармацевтици, в това число и Актиний-225, които биха могли да се създават със закупения циклотрон. Тъй като това са извънредно скъпи индустриални процеси, те изискват авансово доста точно обосновано обмисляне на база разбори, каквито върша аз в моята обява.
Да се върнем на тематиката за назначението ви, какво последва?
Подадох професионалната си биография. Явих се на две изявленията. Едното - с проф. Тонев, който ми изясни, че заплатите ще са ниски (520 лева, плюс добавката за добита докторска степен!), само че ще има вероятности за развиване откакто фрагментите преминат образование за работа в бъдещия циклотронен център, в случай че покажат качества. Изтъкна се, че ще се акцентира върху научната и пробната работа. Това е нашата цел. Лекарите след това могат да ползват протоколите, само че някой преди този момент ги измисля, усъвършенства със серии от опити с in vitro клетъчни модели и in vivo скотски модели преди да се стигне до клинични тествания с пациенти. В случая на създаването на нови радиофармацетици с диагностична и лечебна цел това се случва след доста научна работа на мултидисциплинарни екипи.
Имаше и второ изявление с доцент Гутев. Той ми сподели, че се интересуват от биологични способи за премерване на цитотоксичност, с които допускам, желаеха да изследват биологичната успеваемост на радио фармацевтиците, които ще се създават. Аз показах мои изявления, в които съм прилагала разнообразни техники за премерване на цитотоксичност. След няколко дни ми се обадиха, че ще ме назначат. Назначиха ме, само че не ми споделиха къде да седна, къде ще е работното ми място. Разбрах, че има две биоложки. Попитах в коя стая са. Отидох при тях. Седнах на един диван. Поседях по този начин, само че имах задача, която трябваше да приготвя - презентация за тези способи. Започнах да запитвам къде мога да работя. Едната биоложка ми сподели, че има свободен компютър, че го употребяват за връзка със скенера и принтера. Дадоха ми ключ от стаята за този компютър. Една основна асистентка доста персонално одобри това, че аз го употребявам, тъй като обвързвания там принтер бил платен по неин план – като един тип безсрамие от моя страна. При такива условия работих и реализирах резултат - една презентация, две участия в конференции и една обява.
Как мина образованието?
Нямаше никакво образование.
А дали може да се приказва за колаборация с екипа по този план?
Не, работех безусловно сама. Нямаше екип. Нямах визия какво работеха останалите хора от лабораторията на проф. Тонев. Ако имаше някаква връзка с мен на работното място, тя се случваше с проф. Тонев. Него главно го питах за това по какъв начин той и сътрудниците разгласяват в интернационалните научни издания с тези станали наложителни към този момент две такси - за обработка на публикацията и за свободен достъп на всички читатели до публикацията. Тези такси се изискват от издателствата на всички интернационалните научни списания. Нямаше отговор. А резултатите от работата на учените, с цел да са забележими, би трябвало да се разгласяват, само че се заплащат тези високи такси. Исках да зная по какъв начин българските учени от академията ги покриват, институтите ли ги поемат, тъй като те са доста по-големи от нашите заплати. Оказа се, че бях оставена сама да си диря средства да ги платя тези такси за моята обява по многомилионния план за Циклотронния център и в случай че не ги бях намерила на база мои персонални професионални контакти с хора отвън Ядрения институт и академията, нямаше да я има моята обява. Това отношение на проф. Тонев и на другите ръководители по плана за циклотрона ми се стори несериозно освен към мен и моя труд, само че и към целия план.
Как се стигна до уволнението ви?
Стигна се след упорита работа и откакто се преборих сама с целия развой по написването и публикуването на моята публикация. Всеки академик, който минава през процесите на издание на своите научни публикации, знае, че това е един нелек развой, в който би трябвало да пази своите хрумвания пред рецензенти, които са приети експерти в света в съответната област. На 17 януари тази година публикацията ми беше утвърдена за издание. Осем дни по-късно, проф. Тонев, който не бях чувала от половин година, защото не отговаряше на никакви мои позвънявания и имейли по отношение на работата, ми се обади и ме извика в директорския кабинет. Там се озовах в наличието на проф. Тонев, шефа на института Лъчезар Георгиев и ръководителката на човешки запаси Велислава Павлова. Те ми обявиха, че ми приключват трудовия контракт, защото, изтъквам, съм била написала публикацията си сама и те не могли да се включат в написването ѝ. Просто не разбрах обвиняването, защото проф. Тонев е маркиран даже като съавтор в моята обява. Почувствах се шокирана от неналичието на каквато и да е професионална и човешка логичност в цялостното държание на тези хора, на които е поверена управителната роля по построяването на научно-изследоваелския циклотронен център, и на които са поверени милиони левове, и орисите на доста млади учени в тази връзка.
С каква концепция изпратихте сигнал до ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиян Ревалски, до премиера, до министъра на образованието и науката?
Първо, тъй като желая да опиша всичко това. Проектът е за над 10 милиона. Може би министър председателят и министърът на образованието си мислят, че се случва образование на фрагменти, че се приготвя циклотронът за стартиране в употреба, че там ще работят доста младежи. Не зная каква е визията на министъра на образованието, който отпуска от време на време още средства на института по този план. Средства не престават да се наливат, а план няма. И какво се получава - от план с висока социална полза в доста насоки постепенно вървим в някаква скица, в която хора като мен попадат, биват завъртани с някаква цел и по-късно изхвърлени. Не съм единствената, която попада в този капан. Тези хора си живеят превъзходен живот с тези пари. Както виждате, никой не направи инспекция за нищо, а даже се дават още средства. Отстрани наподобява, че като че ли в Ядрения институт имат доста благородна цел. Циклотронният център трябваше да е подготвен през 2016-2017-та година, само че той не е и скоро няма да проработи. Междувременно чудесните тридневни конференции със СПА по плана за циклотрона също ще се възобновят след края на пандемията. Никой не търси отговорност за нищо.
Визитка: Екатерина Николова е приключила биологическия факултет по специалности " Молекулярна биология " и " Микробиология ". През 2008 година пази докторантура по биохимия от Медицинския университет в лабораторията по " Клетъчна сигнализация ". От 2011 година специализира в Mayo clinic - Минесота, Съединени американски щати, в продължение на три години. Връща се през 2015 година в България и за малко време работи във компания за продажба на консумативи и реактиви за лабораторна работа и научни проучвания. През 2018 година кандидатства за работа в Българска академия на науките. Има патент като съавтор в създаване на генетичен тест за диагностициране на първоначални меланоми с капацитет за метастазиране. Казва, че това, в което е добра, няма къде да го прави в България.
Още:
По думите ѝ, Николова била назначена в ИЯИЯЕ през 2018-та година като биолог по плана за създаване на Национален циклотронен център. Същият, на който посвети над 10 изявления, платен преди повече от 5 година и отлежаващ в Ядрения институт и за който министър Вълчев преди месец: " За посочения двугодишен интервал Министерството на образованието и науката е осигурило общо 600 000 лева за привличането и задържането на млади учени, откриватели и специалисти, които се образоват и работят по задания, свързани с бъдещото действие на Националния циклотронен център “.
След като Екатерина Николова извършва всички задания, които управлението на Института ѝ слага плюс обява в научно издание, назад на всякаква научна и ненаучна логичност тя е отстранена от работното ѝ място и от плана, споделя самата тя. Тогава взема решение да алармира премиера Бойко Борисов и министъра на образованието Красимир Вълчев за всички нередности по този важен за обществото план, по който до момента са платени повече от 12 милиона лв.. Николова изпрати копие на сигнала си и до като единствената медия, която се интересува от същинските аргументи този план за милиони от ден на ден да наподобява като изцяло изгубени пари и изгоди за цялото общество. Ще се потърси ли отговорност на някой? Повече детайлности може да прочетете в изявлението с нея.
Г-жо Николова, по какъв начин се стигна до вашето предопределение в екипа за работа по плана за създаване на Нов Циклотронен Център за произвеждане на радиофармацевтици?
През 2018 година се явих на изявление по публикация за работа, пусната от управлението на Ядрения институт. Търсеше се мултидисциплинарен екип по този план с научно-изследователска устременост за произвеждане на радиофармацевтици с приложение в радиоонкологията.
Какво знаехте в задатък за него?
Това, което бях чула от участията на проф. Димитър Тонев в телевизионни излъчвания. Те към момента са в интернет. Изтъкваха се три огромни за обществото изгоди от този план. Най-важната е да се доставят лечебните заведения с радио фармацевтици на ниски цени и в къси периоди, с цел да не чакат българските пациенти. Това да върви паралелно с научна работа по нови хрумвания за използването на радио фармацевтиците, с цел да се усъвършенстват терапиите на пациентите с онкологични болести. В моята публикация означавам, че понастоящем в съвсем към 50% от случаите радио- и химиотерапиите се оказват несполучливи при лекуването на пациентите. И давам хрумвания по какъв начин да се усъвършенства приложението на радио терапевтиците на база моите познания в региона на клетъчната и туморната биология.
А може ли да обясните до какви заключения сте стигнали?
е тип ревю, в което синтезирам изявления за приложението на радио фармацевтиците в клиниката за лекуване на пациенти с рак (бел. ред. - оповестена е на 27-ми февруари, 2021 година в интернационалното профилирано списание Dose-Response Journal). В клиниките доминират гама- и бета-радиотерапиите поради по-слабите и щадящи за пациента йонизиращи свойства на гама- и бета-фармацевтиците спрямо алфа-фармацевтиците да вземем за пример. Само че по-слабите йонизиращи свойства не въздействат по упования метод на някои туморни кафези, които поради характерни свои разновидности, сложни за диагностициране, имат редица скрити механизми да избегнат цитотоксичите резултати на такива лечения. Оказва се, че при част от пациентите лечението се проваля, тъй като бета- и гама-терапевтиците не индуцират предстоящите механизми за програмирана клетъчна гибел в туморните кафези - развой, прочут в биологията като " апоптоза ", само че в същото време генерират свободни радикали, които са способни да задействат други нежелани в тази ситуация клетъчни процеси на ДНК корекция и ускорена клетъчна миграция. В този смисъл по-слабите йонизиращи свойства основават риск за някои пациенти и тук идва ролята на алфа-радиофармацевтиците, които поради по-силните си йонизиращи качества до неотдавна бяха обсъждани като неприложими за лечебни цели.
Вече се появяват обаче проучвания на немски учени, които идват от клинични условия - не опити с животни, в лабораторни условия, а с таргетна алфа-радиоимунотерапия при пациенти с голям брой метастази и рак на простатата, които са минали през несполучливо лекуване с бета-радиофармацевтик по същата таргетна терапия. След бета-терапията количеството на туморния маркер в пациента от клиничното изследване се усилва съвсем двойно. При тези условия екипът, провеждащ лекуването, предлага на пациента алфа-, вместо бета-радиофармацевтик. Пациентът няма какво да губи, нали си представяте - голям брой метастази и изгубена вяра за живот. Съгласява се и след две до три процедури с алфа-радиоимунотерапия всички метастази се почистват, освен това с минимални странични реакции по време на лечението, с помощта на характерните свойства на алфа радиацията като дребната ѝ проникваща дарба, щадяща здравите тъкани в тялото на пациента. И това нещо е потвърдено с ПЕТ-скенери. Невероятни резултати!
Другият миг, който жегвам в публикацията си, е, че и до ден-днешен радиофармацевтиците се ползват в клиниките без никакви инструкции за противопоказност, макар достиженията на актуалната биодозиметрия, позволяващи идентифицирането на пациенти с генетично-обусловена по-висока радиочувствителност. При една част от тези пациенти рисковете от използването дори и на дребни дози радиация с диагностична цел са по-високи, в сравнение с изгодата. Акцентирам също и върху сериозно значимата роля на вярната диета по време на радио- и химио-терапиите в ранните стадии на болестта, с цел да се увеличи успеваемостта им и да се понижат страничните реакции от тях.
Това ли искахте да докажете с научната си публикация?
Една от главните ми хрумвания в този към момента начален стадий на плана за циклотрона беше да насоча хората, които ще създават фармацевтици, да провеждат построяването на този циклотронен център по този начин, че да плануват условия за произвеждане и на алфа-радиофармацевтици като Актиний-225.
Този циклотрон, който имаме в България, ще може ли да ги създава?
Затова беше толкоз значима моята колаборация с екипа, който ще обезпечава производството на радиофармацевтици в Циклотронния център, в случай че този център беше осъществен, несъмнено. Проф. Тонев показва в своите презентации огромно многообразие от радиофармацевтици, в това число и Актиний-225, които биха могли да се създават със закупения циклотрон. Тъй като това са извънредно скъпи индустриални процеси, те изискват авансово доста точно обосновано обмисляне на база разбори, каквито върша аз в моята обява.
Да се върнем на тематиката за назначението ви, какво последва?
Подадох професионалната си биография. Явих се на две изявленията. Едното - с проф. Тонев, който ми изясни, че заплатите ще са ниски (520 лева, плюс добавката за добита докторска степен!), само че ще има вероятности за развиване откакто фрагментите преминат образование за работа в бъдещия циклотронен център, в случай че покажат качества. Изтъкна се, че ще се акцентира върху научната и пробната работа. Това е нашата цел. Лекарите след това могат да ползват протоколите, само че някой преди този момент ги измисля, усъвършенства със серии от опити с in vitro клетъчни модели и in vivo скотски модели преди да се стигне до клинични тествания с пациенти. В случая на създаването на нови радиофармацетици с диагностична и лечебна цел това се случва след доста научна работа на мултидисциплинарни екипи.
Имаше и второ изявление с доцент Гутев. Той ми сподели, че се интересуват от биологични способи за премерване на цитотоксичност, с които допускам, желаеха да изследват биологичната успеваемост на радио фармацевтиците, които ще се създават. Аз показах мои изявления, в които съм прилагала разнообразни техники за премерване на цитотоксичност. След няколко дни ми се обадиха, че ще ме назначат. Назначиха ме, само че не ми споделиха къде да седна, къде ще е работното ми място. Разбрах, че има две биоложки. Попитах в коя стая са. Отидох при тях. Седнах на един диван. Поседях по този начин, само че имах задача, която трябваше да приготвя - презентация за тези способи. Започнах да запитвам къде мога да работя. Едната биоложка ми сподели, че има свободен компютър, че го употребяват за връзка със скенера и принтера. Дадоха ми ключ от стаята за този компютър. Една основна асистентка доста персонално одобри това, че аз го употребявам, тъй като обвързвания там принтер бил платен по неин план – като един тип безсрамие от моя страна. При такива условия работих и реализирах резултат - една презентация, две участия в конференции и една обява.
Как мина образованието?
Нямаше никакво образование.
А дали може да се приказва за колаборация с екипа по този план?
Не, работех безусловно сама. Нямаше екип. Нямах визия какво работеха останалите хора от лабораторията на проф. Тонев. Ако имаше някаква връзка с мен на работното място, тя се случваше с проф. Тонев. Него главно го питах за това по какъв начин той и сътрудниците разгласяват в интернационалните научни издания с тези станали наложителни към този момент две такси - за обработка на публикацията и за свободен достъп на всички читатели до публикацията. Тези такси се изискват от издателствата на всички интернационалните научни списания. Нямаше отговор. А резултатите от работата на учените, с цел да са забележими, би трябвало да се разгласяват, само че се заплащат тези високи такси. Исках да зная по какъв начин българските учени от академията ги покриват, институтите ли ги поемат, тъй като те са доста по-големи от нашите заплати. Оказа се, че бях оставена сама да си диря средства да ги платя тези такси за моята обява по многомилионния план за Циклотронния център и в случай че не ги бях намерила на база мои персонални професионални контакти с хора отвън Ядрения институт и академията, нямаше да я има моята обява. Това отношение на проф. Тонев и на другите ръководители по плана за циклотрона ми се стори несериозно освен към мен и моя труд, само че и към целия план.
Как се стигна до уволнението ви?
Стигна се след упорита работа и откакто се преборих сама с целия развой по написването и публикуването на моята публикация. Всеки академик, който минава през процесите на издание на своите научни публикации, знае, че това е един нелек развой, в който би трябвало да пази своите хрумвания пред рецензенти, които са приети експерти в света в съответната област. На 17 януари тази година публикацията ми беше утвърдена за издание. Осем дни по-късно, проф. Тонев, който не бях чувала от половин година, защото не отговаряше на никакви мои позвънявания и имейли по отношение на работата, ми се обади и ме извика в директорския кабинет. Там се озовах в наличието на проф. Тонев, шефа на института Лъчезар Георгиев и ръководителката на човешки запаси Велислава Павлова. Те ми обявиха, че ми приключват трудовия контракт, защото, изтъквам, съм била написала публикацията си сама и те не могли да се включат в написването ѝ. Просто не разбрах обвиняването, защото проф. Тонев е маркиран даже като съавтор в моята обява. Почувствах се шокирана от неналичието на каквато и да е професионална и човешка логичност в цялостното държание на тези хора, на които е поверена управителната роля по построяването на научно-изследоваелския циклотронен център, и на които са поверени милиони левове, и орисите на доста млади учени в тази връзка.
С каква концепция изпратихте сигнал до ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиян Ревалски, до премиера, до министъра на образованието и науката?
Първо, тъй като желая да опиша всичко това. Проектът е за над 10 милиона. Може би министър председателят и министърът на образованието си мислят, че се случва образование на фрагменти, че се приготвя циклотронът за стартиране в употреба, че там ще работят доста младежи. Не зная каква е визията на министъра на образованието, който отпуска от време на време още средства на института по този план. Средства не престават да се наливат, а план няма. И какво се получава - от план с висока социална полза в доста насоки постепенно вървим в някаква скица, в която хора като мен попадат, биват завъртани с някаква цел и по-късно изхвърлени. Не съм единствената, която попада в този капан. Тези хора си живеят превъзходен живот с тези пари. Както виждате, никой не направи инспекция за нищо, а даже се дават още средства. Отстрани наподобява, че като че ли в Ядрения институт имат доста благородна цел. Циклотронният център трябваше да е подготвен през 2016-2017-та година, само че той не е и скоро няма да проработи. Междувременно чудесните тридневни конференции със СПА по плана за циклотрона също ще се възобновят след края на пандемията. Никой не търси отговорност за нищо.
Визитка: Екатерина Николова е приключила биологическия факултет по специалности " Молекулярна биология " и " Микробиология ". През 2008 година пази докторантура по биохимия от Медицинския университет в лабораторията по " Клетъчна сигнализация ". От 2011 година специализира в Mayo clinic - Минесота, Съединени американски щати, в продължение на три години. Връща се през 2015 година в България и за малко време работи във компания за продажба на консумативи и реактиви за лабораторна работа и научни проучвания. През 2018 година кандидатства за работа в Българска академия на науките. Има патент като съавтор в създаване на генетичен тест за диагностициране на първоначални меланоми с капацитет за метастазиране. Казва, че това, в което е добра, няма къде да го прави в България.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ