Сидеров и Бареков, след дълги години взаимни обвинения, пъстър хейт,

Сидеров и Бареков, след дълги години взаимни обвинявания, цветен хейт, живописни обиди на капут, цирк дьо барек, кебапчия и прочие, внезапно се оказаха изключително близки. Двамата се появиха дружно на конференция на тематика " Обединеният консерватизъм - основната посока в развиването на България ", където Бареков разгласи, че Сидеров " може и би трябвало " да оглави огромна консервативна коалиция на евроизборите. От предишинте им вражди - най-много от 2014-та, когато в " Алфа " бяха отдадени десетки излъчвания, в които се тръбеше, че партията на Бареков е финансирана от КТБ, няма и диря. Сега се чака мощно обединяване по линията на консерватизма, заравят се и томахавки, които след това ще бъдат изравяни още веднъж, само че и отново ще се заравят, в случай че стане потребност.
Тук изненада огромна няма. Когато си извървял преходите от " ку*ви на Бойко " до властови съдружен сътрудник, от безжалостен съперник на Валери Симеонов до общ родолюбив фронт, от гневен критик на Българска социалистическа партия до " златен пръст` " в кабинета на Орешарски, прегръдката с охулвания Бареков идва напълно на място. Има два вида персонажи, които са способни да претърпяват катарзиси - героите на Достоевски и българските политици. Всичко друго живее в междината на дребните душевни и мисловни промени, леки и незначителни криволичения на държанието, които не могат да се сравнят с мощните изригвания и обрати - салтоморталета, които сполетяват волно и несъзнателно нашия Волен.
Всъщност на Сидеров би трябвало да се признае следното: обонянието му за политически трендове е чудесно развито. Навремето пръв усети, че антициганската изразителност е на привършване и би трябвало да се преориентира към дирек на русофилията. А в този момент вярно надуши вятърът на смяната, който занапред ще трансформира европейската общественост от демократичен и мултикултурен модел към внимателна консервативна територия. Никой не желае да повтори ориста на Меркел, а даже видимо инквизираният Орбан и от време на време нагълчаваната за опърничавия си консерватизъм Полша сътвориха тренд, който ще набира все по-голяма мощ в сърцето на Европа. Сидеров знае това и бързичко ще конфигурира личната си личност в модерния консерватизъм. Всичко тече и се трансформира, а таман Волен няма да се окъпе няколко пъти в една и съща река (освен в случай че не става дума за блестящото море на Варадеро).
Какво да чакаме от новия консерватизъм? Ето го огромния разказ: една Европа, която е завладяна или от безмозъчни либерали, или от платени соросоиди, измежду които се настаняват уверените, постоянни фигури на консерваторите, които разперват ръце и мощно изригват: обратно, отпадъци! Ние ще пазим подло лъганото от вас европейско население и ще го завърнем към корените му, тъй като вашата демократична независимост го излъга да приема бежанци, да пази гейове и лесбийки и трансформира Европа в наивистично консуматорски безкритичен разгул на големите права и нулевите отговорности, а това в никакъв случай не е създавало нито мощни страни, нито мощни съюзи. Да затворим границите, да се завърнем към християнството, да предпочетем мощната страна вместо летливото европейско обединяване, което желае да изтрие Ботев от учебниците, Паисий от главата на петокласниците, хетеросексуалността от половия нагон и фамилията от публичните полезности.
Сидеров знае какъв брой добре покълва електорално тази изразителност, в която притеснително е не наличието, а методът, по който ще обезпечи за следващ път пребъдването му в политиката. Идва нова радостна петилетка, в която политичесикият усет на този човек ще му подсигурява благополучие - а може би този път даже посредством лукративния престой в Европейския парламент. Ще има на места пердах, на места скандал, тук-так напиване, едвам се задейства машината за внимание, и по този начин до 2020 и някоя, когато ще се наложи да се измисли ново сърфиране върху нова вълна. Коя ще бъде тя? Следи деликатно Сидеров и ще схванеш.

Автор: Райко Байчев