Общо взето съм като Вагнерова увертюра – Теодор Ушев отговаря на Макс Фриш |
Швейцарският драматург и белетрист Макс Фриш (1911-1991) има невероятна креативна орис – през годините работи като проектант, публицист, създател на критически студии и сюжети за филми. Популярни в България са романите му „ Щилер “ и „ Хомо Фабер “, както и комедията „ Дон Жуан или любовта към геометрията “.
Като част от своите „ Дневници “ (1966 – 1971), Фриш разгласява поредност въпроси, групирани в няколко елементи. Всяка от тях полемизира избрана тематика – човешкия жанр, брака, вярата, хумора, парите, другарството, родината, собствеността и гибелта.
Теодор Ушев е художник, мултимедиен актьор и режисьор, роден в Кюстендил през 1968 година Завършва компетентност „ Плакат “ в НХА. От 1999 година живее в Монреал и работи за Националния кино съвет на Канада. Води майсторски класове в десетки университети и фестивали по света. Късометражните му филми („ Тауър Бауър “, „ Царица “, „ Глория Виктория “ и др.) печелят голям брой награди, колкото и клиширано да звучи тази фраза. През 2017 година „ Сляпата Вайша “ по текст на Г. Господинов е номинирана за „ Оскар “ за късометражен анимационен филм. Последната му работа от 2019 година „ Физика на тъгата “ (отново по текст на Господинов) досега има над 50 оценки.
Срещам Тео Ушев в дните, когато в София не работи нито едно кафене. Затова пием чай вкъщи, дивим се на софийския смог зад прозореца и лека бавно подхващаме диалога. През цялото време обаче думите „ Оскар “ и „ награди “ не се загатват нито един път.
Какво бихте предпочели – да умрете или да продължите да живеете като крепко животно?
Винаги ми се е желало да имам вяра в прераждането. Има нещо изключително привлекателно в тази концепция - има естетика, има разтуха. Затова ще кажа, че избирам да се преродя. Дано да е в нещо морско. Най-добре кит. Той е волно животно - цялото море е негово. Но не е див звяр.
Ако концепцията с прераждането инцидентно не проработи, какъв брой дълго бихте желали да живеете?
Избягвам да мисля за бъдещето, тъй като то е оттатък моя надзор. Но ми се желае да съм жив задоволително дълго, с цел да завърша най-малко петте кино лентата, които са в главата ми. Въпросът е да съм порядъчен, с цел да осъществявам тези пет хрумвания. Лошо е, когато човек не извърши своята стратегия най-малко. А аз моята още не съм я извършил.
Казахте, че не мислите за бъдещето. Имате ли от време на време чувството, че сте по-пригоден за други отминали времена?
Не. Определено се усещам най-уютно в сегашното. Другото назовавам „ синдромът Бел епок “- нездравата податливост да се връщаш обратно в предишното с убеждението, че тогава времената са били по-хубави и светли. Напротив, считам, че най-хубавото време за живеене е тук и в този момент. Дори този локдаун е като подарък от горната страна - късмет да се съсредоточим, да се вгледаме в нас самите, да преоткрием къщите си, околните. Аз персонално се усещах ужасно изтощен от това непрестанно пътешестване. Номадството е тежка карма.
Така че съм благополучен във времето, в което пребивавам. Убеден съм, че е най-хубавото време, което е съществувало в миналото. Дори в хаоса и мрака на 1990-те мислех, че тези години са по-добри от 80-те. Винаги считам, че десетилетието, в което живеем, е по-добро от предходното.
Име, което е пример за талантливост?
За мен гениални са не хората, които са се изкачили нагоре към съвършенството в това, което вършат, а тези, които са скочили напред и са изпреварили времето си с цели столетия. Без съмнение първо ще загатна Уилиям Търнър. Дори не мога да си показва по какъв начин този човек е съумял да рисува в това време по този метод. Какво е имал в главата си? Каква божествена искра му е била дадена свише?
Такъв безспорен талант е и Александър Мосолов – съветски музикант, който работи през 20-30-те години на предишния век, само че е изпъден от Съюза на композиторите на Съюз на съветските социалистически републики и изпратен в лагер. В своите оперни и симфонични творби той безусловно трасира куп посоки в музиката на 20 в. Целият този минимализъм, серийната техника (репетиционизъм), всичко, което свързваме по-късно с Филип Глас, Стив Райх, Макс Рихтер, Бернд Цимерман, всичко това е въведено от Мосолов надалеч по-рано.
С кой човек, към този момент умрял, бихте желали да седнете на чаша вино?
С никой от идолите ми, тъй като не бих желал да се отчайвам. Хората, които усещаме като наши гурута, или в случай че желаете – алтер его, нормално са доста разнообразни от визията ни за тях. Но би било забавно да пием с Джим Морисън. Просто тъй като нямам никакви упования от него. И двамата сме приели, че хората са странни.
Колко близки другари имате сега?
Не са доста. Може би трима-четирима. Но като се замисля – в действителност са доста. Човек няма потребност от повече. Нови другари се отглеждат мъчно и постепенно, а старите последователно ни напущат. Така се случва – попадате на мрачно място, не можете да се измъкнете самичък, някой ви протяга ръка, тръгвате дружно, след това се разделяте. Животът върви като някакъв танц.
По какво познавате, че обичате някого?
По това, че когато се разделим, желая безусловно да го видя отново.
По какво познавате, че не обичате някого?
По това, че когато се разделим, изпитвам възприятие на независимост и лекост.
Съжалявате ли дамите?
Не, в противен случай, удивлявам им се. Те в действителност са по-добрата половина на човечеството – по-мъдрата, по-уравновесената.
Това е една от житейските аксиоми, които нямат потребност от доказване – дамата пази живота. В нея е съзиданието. Докато мъжът е деструктивно животно. Той носи експанзия, която рано или късно унищожава самия него. В природата на мъжа е заложено саморазрушението. Но то също е детайл от хармонията на битието. Защото всяко ново начало настава след опустошаване.
Ако бяхте жена, бихте ли желали Тео Ушев да е Ваш сътрудник в живота?
В никакъв случай. Първо, тъй като човек в никакъв случай не желае да живее със себе си. Второ, аз самият не се одобрявам изключително. Не мисля, че имам тежък темперамент, в противен случай. Но непрестанно претърпявам някакви турбуленции. Общо взето съм като Вагнерова интродукция. Всичко би трябвало да се случва в непрестанен полет нагоре - някакво безпределно кресчендо, което неизбежно е последвано от рухване в ниското. Много изтощително е за другите да следват сходна динамичност. Представете си една люлка и индивидът до вас би трябвало да бъде на люлката през всичките тези непрекъснати издигания и спускания. Но от време на време той пада - просто, тъй като не сте му създали задоволително комфортно място или тъй като не сте го държали задоволително крепко.
„ Двама на люлката “ е класическа илюстрация на вярата за благополучие. Може ли обаче омразата да породи вяра?
Не. Омразата не е изобретателно възприятие. Яростта - да, само че омразата - не. Има голяма разлика сред двете. Яростта от време на време е съзидателна, омразата – в никакъв случай. Яростта е избухливо възприятие. Омразата е положение, което е самоизяждащо. Ако ненавиждате някого, значи ненавиждате себе си. Поне при мен постоянно по този начин се случва. Както се споделя – омразата е отрова, която разяжда съда, който я пази.
Откраднали ли сте нещо в живота си? Нямам поради албум с прелестни рисунки от съветската книжарница, да вземем за пример.
Да, случи се в живота ми да открадна нещо огромно и скъпо. Може би най-ценното. Но няма да кажа какво.
Макс Фриш обича да пита за гибелта. Има ли нещо в погребалните церемонии, което намирате за изключително потискащо?
Стълпотворението на хора. Убеден съм, че изпращането на един човек би трябвало да бъде привилегия единствено на околните му. Затова изпитвам смут да умра в България. Има някаква дивотия в това хората да се събират, да ядат и пият на стомах след заравяне. Спомням си какъв брой отговорен се усещах измежду смеха и веселието, с което приключи изпращането на дядо ми, който аз доста обичах. От друга страна - доста обичам, когато в Мексико вършат същински празници от погребенията.
Не желаете да умрете в България. А къде бихте желали да бъдете заровен?
Искам да бъде кремиран и прахът ми да бъде разпръснат по вода – в морето или реката. Там откъдето пристигам, там да се върна. Аз доста обичам водата. Мога да плавам с часове даже при ниски температури – дълбоко и далеко. Това е не просто наслаждение, а благополучие и независимост.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Като част от своите „ Дневници “ (1966 – 1971), Фриш разгласява поредност въпроси, групирани в няколко елементи. Всяка от тях полемизира избрана тематика – човешкия жанр, брака, вярата, хумора, парите, другарството, родината, собствеността и гибелта.
Теодор Ушев е художник, мултимедиен актьор и режисьор, роден в Кюстендил през 1968 година Завършва компетентност „ Плакат “ в НХА. От 1999 година живее в Монреал и работи за Националния кино съвет на Канада. Води майсторски класове в десетки университети и фестивали по света. Късометражните му филми („ Тауър Бауър “, „ Царица “, „ Глория Виктория “ и др.) печелят голям брой награди, колкото и клиширано да звучи тази фраза. През 2017 година „ Сляпата Вайша “ по текст на Г. Господинов е номинирана за „ Оскар “ за късометражен анимационен филм. Последната му работа от 2019 година „ Физика на тъгата “ (отново по текст на Господинов) досега има над 50 оценки.
Срещам Тео Ушев в дните, когато в София не работи нито едно кафене. Затова пием чай вкъщи, дивим се на софийския смог зад прозореца и лека бавно подхващаме диалога. През цялото време обаче думите „ Оскар “ и „ награди “ не се загатват нито един път.
Какво бихте предпочели – да умрете или да продължите да живеете като крепко животно?
Винаги ми се е желало да имам вяра в прераждането. Има нещо изключително привлекателно в тази концепция - има естетика, има разтуха. Затова ще кажа, че избирам да се преродя. Дано да е в нещо морско. Най-добре кит. Той е волно животно - цялото море е негово. Но не е див звяр.
Ако концепцията с прераждането инцидентно не проработи, какъв брой дълго бихте желали да живеете?
Избягвам да мисля за бъдещето, тъй като то е оттатък моя надзор. Но ми се желае да съм жив задоволително дълго, с цел да завърша най-малко петте кино лентата, които са в главата ми. Въпросът е да съм порядъчен, с цел да осъществявам тези пет хрумвания. Лошо е, когато човек не извърши своята стратегия най-малко. А аз моята още не съм я извършил.
Казахте, че не мислите за бъдещето. Имате ли от време на време чувството, че сте по-пригоден за други отминали времена?
Не. Определено се усещам най-уютно в сегашното. Другото назовавам „ синдромът Бел епок “- нездравата податливост да се връщаш обратно в предишното с убеждението, че тогава времената са били по-хубави и светли. Напротив, считам, че най-хубавото време за живеене е тук и в този момент. Дори този локдаун е като подарък от горната страна - късмет да се съсредоточим, да се вгледаме в нас самите, да преоткрием къщите си, околните. Аз персонално се усещах ужасно изтощен от това непрестанно пътешестване. Номадството е тежка карма.
Така че съм благополучен във времето, в което пребивавам. Убеден съм, че е най-хубавото време, което е съществувало в миналото. Дори в хаоса и мрака на 1990-те мислех, че тези години са по-добри от 80-те. Винаги считам, че десетилетието, в което живеем, е по-добро от предходното.
Име, което е пример за талантливост?
За мен гениални са не хората, които са се изкачили нагоре към съвършенството в това, което вършат, а тези, които са скочили напред и са изпреварили времето си с цели столетия. Без съмнение първо ще загатна Уилиям Търнър. Дори не мога да си показва по какъв начин този човек е съумял да рисува в това време по този метод. Какво е имал в главата си? Каква божествена искра му е била дадена свише?
Такъв безспорен талант е и Александър Мосолов – съветски музикант, който работи през 20-30-те години на предишния век, само че е изпъден от Съюза на композиторите на Съюз на съветските социалистически републики и изпратен в лагер. В своите оперни и симфонични творби той безусловно трасира куп посоки в музиката на 20 в. Целият този минимализъм, серийната техника (репетиционизъм), всичко, което свързваме по-късно с Филип Глас, Стив Райх, Макс Рихтер, Бернд Цимерман, всичко това е въведено от Мосолов надалеч по-рано.
С кой човек, към този момент умрял, бихте желали да седнете на чаша вино?
С никой от идолите ми, тъй като не бих желал да се отчайвам. Хората, които усещаме като наши гурута, или в случай че желаете – алтер его, нормално са доста разнообразни от визията ни за тях. Но би било забавно да пием с Джим Морисън. Просто тъй като нямам никакви упования от него. И двамата сме приели, че хората са странни.
Колко близки другари имате сега?
Не са доста. Може би трима-четирима. Но като се замисля – в действителност са доста. Човек няма потребност от повече. Нови другари се отглеждат мъчно и постепенно, а старите последователно ни напущат. Така се случва – попадате на мрачно място, не можете да се измъкнете самичък, някой ви протяга ръка, тръгвате дружно, след това се разделяте. Животът върви като някакъв танц.
По какво познавате, че обичате някого?
По това, че когато се разделим, желая безусловно да го видя отново.
По какво познавате, че не обичате някого?
По това, че когато се разделим, изпитвам възприятие на независимост и лекост.
Съжалявате ли дамите?
Не, в противен случай, удивлявам им се. Те в действителност са по-добрата половина на човечеството – по-мъдрата, по-уравновесената.
Това е една от житейските аксиоми, които нямат потребност от доказване – дамата пази живота. В нея е съзиданието. Докато мъжът е деструктивно животно. Той носи експанзия, която рано или късно унищожава самия него. В природата на мъжа е заложено саморазрушението. Но то също е детайл от хармонията на битието. Защото всяко ново начало настава след опустошаване.
Ако бяхте жена, бихте ли желали Тео Ушев да е Ваш сътрудник в живота?
В никакъв случай. Първо, тъй като човек в никакъв случай не желае да живее със себе си. Второ, аз самият не се одобрявам изключително. Не мисля, че имам тежък темперамент, в противен случай. Но непрестанно претърпявам някакви турбуленции. Общо взето съм като Вагнерова интродукция. Всичко би трябвало да се случва в непрестанен полет нагоре - някакво безпределно кресчендо, което неизбежно е последвано от рухване в ниското. Много изтощително е за другите да следват сходна динамичност. Представете си една люлка и индивидът до вас би трябвало да бъде на люлката през всичките тези непрекъснати издигания и спускания. Но от време на време той пада - просто, тъй като не сте му създали задоволително комфортно място или тъй като не сте го държали задоволително крепко.
„ Двама на люлката “ е класическа илюстрация на вярата за благополучие. Може ли обаче омразата да породи вяра?
Не. Омразата не е изобретателно възприятие. Яростта - да, само че омразата - не. Има голяма разлика сред двете. Яростта от време на време е съзидателна, омразата – в никакъв случай. Яростта е избухливо възприятие. Омразата е положение, което е самоизяждащо. Ако ненавиждате някого, значи ненавиждате себе си. Поне при мен постоянно по този начин се случва. Както се споделя – омразата е отрова, която разяжда съда, който я пази.
Откраднали ли сте нещо в живота си? Нямам поради албум с прелестни рисунки от съветската книжарница, да вземем за пример.
Да, случи се в живота ми да открадна нещо огромно и скъпо. Може би най-ценното. Но няма да кажа какво.
Макс Фриш обича да пита за гибелта. Има ли нещо в погребалните церемонии, което намирате за изключително потискащо?
Стълпотворението на хора. Убеден съм, че изпращането на един човек би трябвало да бъде привилегия единствено на околните му. Затова изпитвам смут да умра в България. Има някаква дивотия в това хората да се събират, да ядат и пият на стомах след заравяне. Спомням си какъв брой отговорен се усещах измежду смеха и веселието, с което приключи изпращането на дядо ми, който аз доста обичах. От друга страна - доста обичам, когато в Мексико вършат същински празници от погребенията.
Не желаете да умрете в България. А къде бихте желали да бъдете заровен?
Искам да бъде кремиран и прахът ми да бъде разпръснат по вода – в морето или реката. Там откъдето пристигам, там да се върна. Аз доста обичам водата. Мога да плавам с часове даже при ниски температури – дълбоко и далеко. Това е не просто наслаждение, а благополучие и независимост.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ