Турция поиска Швеция и Финландия да ѝ предадат около 130 терористи като условие за членство в НАТО
Швеция и Финландия би трябвало да депортират или екстрадират в Турция към 130 " терористи ", преди турският парламент да утвърди кандидатурите на двете страни за участие в НАТО. Това сподели президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган , представен от Ройтерс.
Двете скандинавски страни за присъединение към НАТО през май предходната година. Още тогава Анкара заяви, че, в случай че те не изпълнят някои нейни условия.
Искането на Турция е двете страни да заемат по-ясна позиция против групи, които Анкара дефинира като терористи - на първо място неразрешените и преследвани в Турция Работническа партия на Кюрдистан (ППК), крайнолявото придвижване на Революционна народно-освободителна партия-фронт , както и последователите на проповедника Фетхуллах Гюлен .
" Ние казахме – вижте, в случай че вие не ни предадете вашите терористи, ние не можем да прокараме [ратификацията на кандидатурата за участие в НАТО] през Народното събрание по никакъв метод ", сподели Ердоган във връзка конференцията, която даде дружно с премиера на Швеция Улф Кристершон през ноември.
" За да мине това през Народното събрание, на първо място вие би трябвало да предадете на нас повече от 100, към 130 от тези терористи ", добави турският президент.
Финландски политици разтълкуваха настояването на Ердоган като ядосан отговор на случай в Стокхолм предходната седмица. Тогава протестиращи " обесиха " алегорично фигура на турския президент по време на проява в шведската столица.
" Това евентуално е било реакция, коства ми се, на събитията през последните дни ", сподели финландският външен министър Пека Хаависто в телевизионно предаване. По думите му не му е известно турската страна да има нови публични претенции.
В отговор на случая Турция анулира плануваното посещаване в Анкара на ръководителя на шведския парламент Андреас Норлен . Вместо това в понеделник Норлен отиде на посещаване в Хелзинки.
" Ние подчертаваме, че във Финландия и в Швеция имаме независимост на изразяването. Не можем да я направляваме ", сподели ръководителят на финландския парламент Мати Ванханен на взаимна конференция с Норлен.
От своя страна шведският министър председател Кристершон разяснява, че страната му е в " добра позиция " за обезпечаване на ратификация на присъединението към НАТО от Турция.
През юни Турция, Швеция и Финландия подписаха меморандум, обвързвайки участието с задължения скандинавските страни да спомагат на Анкара в преследването на кюрдските придвижвания и поддръжниците им на тяхна територия. Месец по-късно всички страни членки на НАТО на Швеция и Финландия. Турция обаче към момента не е утвърдила протокола и по този начин блокира процеса.
Единствените друга страни членки на НАТО, която към момента не е утвърдила протокола, е Унгария.
Решението на Швеция и Финландия, които от десетилетия резервират позиция на неутралитет по отношение на участието си във военни съюзи, беше подбудено от.
Двете скандинавски страни за присъединение към НАТО през май предходната година. Още тогава Анкара заяви, че, в случай че те не изпълнят някои нейни условия.
Искането на Турция е двете страни да заемат по-ясна позиция против групи, които Анкара дефинира като терористи - на първо място неразрешените и преследвани в Турция Работническа партия на Кюрдистан (ППК), крайнолявото придвижване на Революционна народно-освободителна партия-фронт , както и последователите на проповедника Фетхуллах Гюлен .
" Ние казахме – вижте, в случай че вие не ни предадете вашите терористи, ние не можем да прокараме [ратификацията на кандидатурата за участие в НАТО] през Народното събрание по никакъв метод ", сподели Ердоган във връзка конференцията, която даде дружно с премиера на Швеция Улф Кристершон през ноември.
" За да мине това през Народното събрание, на първо място вие би трябвало да предадете на нас повече от 100, към 130 от тези терористи ", добави турският президент.
Финландски политици разтълкуваха настояването на Ердоган като ядосан отговор на случай в Стокхолм предходната седмица. Тогава протестиращи " обесиха " алегорично фигура на турския президент по време на проява в шведската столица.
" Това евентуално е било реакция, коства ми се, на събитията през последните дни ", сподели финландският външен министър Пека Хаависто в телевизионно предаване. По думите му не му е известно турската страна да има нови публични претенции.
В отговор на случая Турция анулира плануваното посещаване в Анкара на ръководителя на шведския парламент Андреас Норлен . Вместо това в понеделник Норлен отиде на посещаване в Хелзинки.
" Ние подчертаваме, че във Финландия и в Швеция имаме независимост на изразяването. Не можем да я направляваме ", сподели ръководителят на финландския парламент Мати Ванханен на взаимна конференция с Норлен.
От своя страна шведският министър председател Кристершон разяснява, че страната му е в " добра позиция " за обезпечаване на ратификация на присъединението към НАТО от Турция.
През юни Турция, Швеция и Финландия подписаха меморандум, обвързвайки участието с задължения скандинавските страни да спомагат на Анкара в преследването на кюрдските придвижвания и поддръжниците им на тяхна територия. Месец по-късно всички страни членки на НАТО на Швеция и Финландия. Турция обаче към момента не е утвърдила протокола и по този начин блокира процеса.
Единствените друга страни членки на НАТО, която към момента не е утвърдила протокола, е Унгария.
Решението на Швеция и Финландия, които от десетилетия резервират позиция на неутралитет по отношение на участието си във военни съюзи, беше подбудено от.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ