Шведски учени: Чести срещи с микроби в детството не предпазват от алергии
Шведски учени потвърдиха, че честият контакт с патогени в детските години не понижава опцията от развиване на разнообразни форми на алергии , заяви eлектронното издание " Медикал експрес ".
Специалисти от Каролинския институт вършат заключенията си въз основата на опити с мишки.
" Резултатите от нашите опити демонстрират, че фразата " недобрата хигиена защищава от развиване на алергии, а прекомерната непорочност ги предизвика " съвсем в никакъв случай не е вярна. Може би има някои доста характерни случаи, в които тя е близка до истината, само че не е вярна при болшинство ", изясни доцент Джонатан Кокe от Каролинския институт, представен в публикувано прессъобщение. Той е съавтор на проучването.
Коке и сътрудниците му означават, че доста учени изричат догатки, че една от главните аргументи за увеличението на случаите на астмата и на другите типове алергии в международен мащаб, е, че в детските си години множеството хора живеят в прекомерно " чиста " среда, което пречи на имунната система да се научи да разграничава рисковите микроби от безвредните прахуляк, полени и други дразнители.
Шведските експерти вземат решение да ревизират това. За задачата отглеждат няколко десетки мишки в естествена микрофлора, която е доста сходна с микробите в храносмилателната система, както и такива в изолирана лабораторна среда. Те учат имунитета им и наблюдават какъв брой постоянно развиват алергии в първите 100 дни от живота си.
Учените споделят, че не са съумели да открият съществени разлики в производството на антитела и интензивността на Т-клетките при двата типа гризачи, както и в реакциите към дразнителите.
Контактите с прахуляк, гъбички и други типове алергени също толкоз постоянно провокират пристъпи на астма и алергия при мишки с естествена микрофлора, колкото и при гризачи, живеещи в чиста лабораторна среда.
Статистиката на Световната здравна организация (СЗО) и Световната организация по алергии сочи, че сред 10 и 30% от популацията по света страда от разнообразни форми на алергии. Малко повече от половината от тях има сезонни форми на болестта, породени от растителен прашец или други естествени дразнители, а останалите страдат от астма и други хронични синдроми.
Специалисти от Каролинския институт вършат заключенията си въз основата на опити с мишки.
" Резултатите от нашите опити демонстрират, че фразата " недобрата хигиена защищава от развиване на алергии, а прекомерната непорочност ги предизвика " съвсем в никакъв случай не е вярна. Може би има някои доста характерни случаи, в които тя е близка до истината, само че не е вярна при болшинство ", изясни доцент Джонатан Кокe от Каролинския институт, представен в публикувано прессъобщение. Той е съавтор на проучването.
Коке и сътрудниците му означават, че доста учени изричат догатки, че една от главните аргументи за увеличението на случаите на астмата и на другите типове алергии в международен мащаб, е, че в детските си години множеството хора живеят в прекомерно " чиста " среда, което пречи на имунната система да се научи да разграничава рисковите микроби от безвредните прахуляк, полени и други дразнители.
Шведските експерти вземат решение да ревизират това. За задачата отглеждат няколко десетки мишки в естествена микрофлора, която е доста сходна с микробите в храносмилателната система, както и такива в изолирана лабораторна среда. Те учат имунитета им и наблюдават какъв брой постоянно развиват алергии в първите 100 дни от живота си.
Учените споделят, че не са съумели да открият съществени разлики в производството на антитела и интензивността на Т-клетките при двата типа гризачи, както и в реакциите към дразнителите.
Контактите с прахуляк, гъбички и други типове алергени също толкоз постоянно провокират пристъпи на астма и алергия при мишки с естествена микрофлора, колкото и при гризачи, живеещи в чиста лабораторна среда.
Статистиката на Световната здравна организация (СЗО) и Световната организация по алергии сочи, че сред 10 и 30% от популацията по света страда от разнообразни форми на алергии. Малко повече от половината от тях има сезонни форми на болестта, породени от растителен прашец или други естествени дразнители, а останалите страдат от астма и други хронични синдроми.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ
