![[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване Увеличаване Преглед](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3146963.jpg)
Инфлация, здравей
[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Услугите и природният газ извеждат инфлацията до 2% през февруари
Фактори за повишаването са растящите приходи на семействата и интернационалните цени на горивата
14 мар 2018
Европейска комисия намали прогнозата си за българската стопанска система
Комисията чака 3.7% растеж на Брутният вътрешен продукт тази година, движен от ползване и обществени вложения
7 фев 2018
Мнения Daily - Защо приемането на еврото за някои е плашещо и рисково
И още: През празните им глави коне са минали...; Досега Българска социалистическа партия постановяваше личната си оценка за комунизма
23 яну 2018 Ако тази зима ви се коства, че сметките за отопление са скочили по отношение на година или две по-рано, обяснението не е във февруарските студове. Причината е в цената на петрола на интернационалните пазари. През 2017 година цената му нарастваше с темпове от над 20% на годишна база и хвърли съвсем целия свят в инфлационен ужас. В България резултатът се усети през цените на горивата, природния газ, топлоенергията. Успоредно с тях нагоре потеглиха и храните, а всичко това приключи в междинна инфлация от 2.1% в края на годината. Скоростта остана същата и през първите два месеца на 2018 година
Българският ритъм на нарастване на цените не е измежду най-високите в съюза, а упованията на анализаторите са ускорението през идващите две години да продължи да се движи към 2%. Подобен ритъм не наподобява като мотив за терзание - преди рецесията цените растяха с 10-15% на годишна база (виж графиката). Въпреки това индикаторът е значим, тъй като България е отворена стопанска система, която по-лесно внася ценови шокове извън и мъчно им противодейства поради лимитираните парични лостове. Въпросът е дали към външните аргументи за инфлация ще се прибавят и вътрешни, като главното терзание е дали продължаващият растеж на заплатите ще се трансформира в по-висока инфлация вместо в по-бърз напредък на стопанската система.
Основните мотори
На 30 ноември 2016 година най-големите производители на нефт в света отпред с Организацията на страните - експортьорки на нефт, и Русия взеха решение да понижат предлагането на суровината с 1.8 милиарда барела дневно за да покачат цената й на интернационалните пазари. Само месец по-късно петролът нарастна с над 16%, които се усетиха от съвсем всички стопански системи.
На процедура придвижването на петрола на интернационалните пазари изяснява съвсем цялата инфлация в България през последната година, е мнението на икономиста Георги Ангелов от " Отворено общество ". Суровината е фактор и при определянето на цената на природния газ, а оттова - и на отоплението. Газообразните горива да вземем за пример нарастват през 2017 година със приблизително 12.5%, а топлоенергията - с 13.3%.
Друг инфлационен мотор, който още веднъж е импортиран извън, са цените на храните на интернационалните пазари. Според данните на Национален статистически институт те нарастват с 3.8% през 2017 година Храните обаче са с най-голямо тегло в общата потребителска кошница и по тази причина и малко изменение при тази група оказва огромен резултат върху общия ценови показател.
Ако махнем тези външни мотори, през по-голямата част от предходната година базисната инфлация, която включва цените на услугите и нехранителните артикули, е негативна. " Но с наклонност към стесняване на темпа на спад ", се отбелязва в последния " Икономически обзор " на Българска народна банка. Според някои анализатори продължаваща дефлация при този знак е признак за стопанска система, която към момента действа под цялостния си капацитет. Но това в българския случай, наподобява, е на път да се промени - към края на годината индикаторът стартира да излиза на позитивна територия.
Прогнозите
" През 2018 година за първи път за последните пет години базисната инфлация ще има позитивен принос за растежа на потребителските цени в стопанската система. Очакваме през тази година средногодишната инфлация, изчислена по националната методология, да е 1.9% и да се форсира до 2.3% през 2019 година ", споделя Кристофор Павлов, основен икономист на Уникредит Булбанк. И прибавя, че приносът на базисната инфлация към смяната в общото ценово ниво " ще доближи 0.7 процентни пункта и надлежно 1.1 пр.п. през тази и идната година при негативен принос от 0.2 пр.п. през миналата 2017 година ".
Повечето интернационалните институции, които изготвят стопански разбори за България, също чакат леко ускороение на цените до 2019 година Това съгласно икономисти е и повода Европейска комисия да ревизира упованията за растеж на стопанската система за 2018 година на 3.7%, или с 1 процентен пункт надолу в съпоставяне със зимната си прогноза.
" През идващите години вътрешните фактори ще стартират последователно да играят по-голяма роля, каквато нямаха досега ", смята Ангелов. " Пазарът на труд прегрява, а възнагражденията порастват доста. Разходите за труд неизбежно в даден миг ще се трансферират към цените ", добавя той.
Според Павлов обаче българската стопанска система към момента не е достигнала цялостна претовареност. " Очаквам това да стане в края на тази или в някакъв миг през идната година. Едва тогава протичащото се на пазара на труда ще стартира да има по-осезаем резултат върху цената на работната мощ, а с това и върху общото ценово ниво в стопанската система ", споделя той.
Ликвидността, която Европейската централна банка основава посредством поддържане на ниските лихви, също е причина за по-бързо покачване на цените. Според Ангелов негативните лихви ще се задържат най-малко още година и половина поради разликата сред инфлацията в еврозоната (1.3% през януари) и задачата на централната банка (2%). Всички тези фактори му дават съображение да счита, че покачването на цените евентуално ще се форсира, като залага на 2-2.5% през идващите години.
Все още здравословна
Инфлация към 2% се счита за здравословна за стопанската система - задоволително ниска, с цел да не " яде " огромна част от парите, и задоволително висока, с цел да подтиква покупки. При ниски лихви по депозитите, каквито има в този момент, тя може да е стеснение, а и по-скъпите първични материали значат по-високи разноски за бизнеса, което може да се трансферира върху крайните цени на артикули и услуги, а оттова - върху семействата.
Инфлацията обаче значително е предстоящ риск за бизнеса. " Част от фирмите, изключително тези, които работят главно със първични материали, хеджират този риск ", отбелязва Красен Йотов от Industry Watch. Транспортните компании, които работят с товари, също се възползват от сходни благоприятни условия, до момента в който пътническите транспорти са по-склонни да трансферират нарастването върху потребителите, само че последователно.
Що се отнася до заплатите, през 2017 година те нарастват с над 10%, което при 2% инфлация значи сериозен чист растеж на парите, които влизат в семействата, и към момента не дава съществено отражение върху себестойността на продукцията. Негативният образец тук е Румъния, където административните нараствания на заплатите в обществения бранш доведоха до годишен растеж на инфлацията 4.3% през януари тази година при горна граница 2%, заложена от централната банка.
Според Красен Йотов инфлацията може да е мотив за терзание, в случай че възнагражденията нарастват прекомерно постепенно, защото по този начин пада покупателната дарба на популацията, а оттова и потреблението. България обаче е една от страните в Европейски Съюз с максимален растеж на заплатите, което в действително изражение извежда приходите на плюс. В Съединени американски щати да вземем за пример нарастването на възнагражденията номинално е 2.9%, само че след инфлацията този растеж пада до под 1%. " В разрастващи се страни като България би трябвало да се чака по-висока инфлация. Както във връзка с растежа, по този начин и по линия на инфлацията постоянно би трябвало да се отбелязва, че 3% в България и 1.5% в Германия не е огромна разлика ", разяснява Йотов.
Данните за инфлацията в България ще са изключително значими в идващите месеци и в различен подтекст - декларираното от държавното управление предпочитание страната да влезе в така наречен преддверие на еврозоната - валутният механизъм ERM II. Тук дебатът е по какъв начин най-бедната членка на съюза по едно и също време да догонва средноевропейския стандарт на живот и да поддържа задоволително ниска инфлация, с цел да не буди безпокойствие на открито.
Георги Ангелов обаче счита, че настоящите равнища на ценово нарастване не са проблем. " Нормално е при стопански напредък цените да настигат. Въпросът е действителната продуктивност и цената на стоките и услугите да се движат по едно и също време ", приключва той.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Услугите и природният газ извеждат инфлацията до 2% през февруари
Фактори за повишаването са растящите приходи на семействата и интернационалните цени на горивата
14 мар 2018
Европейска комисия намали прогнозата си за българската стопанска система
Комисията чака 3.7% растеж на Брутният вътрешен продукт тази година, движен от ползване и обществени вложения
7 фев 2018
Мнения Daily - Защо приемането на еврото за някои е плашещо и рисково
И още: През празните им глави коне са минали...; Досега Българска социалистическа партия постановяваше личната си оценка за комунизма
23 яну 2018 Ако тази зима ви се коства, че сметките за отопление са скочили по отношение на година или две по-рано, обяснението не е във февруарските студове. Причината е в цената на петрола на интернационалните пазари. През 2017 година цената му нарастваше с темпове от над 20% на годишна база и хвърли съвсем целия свят в инфлационен ужас. В България резултатът се усети през цените на горивата, природния газ, топлоенергията. Успоредно с тях нагоре потеглиха и храните, а всичко това приключи в междинна инфлация от 2.1% в края на годината. Скоростта остана същата и през първите два месеца на 2018 година
Българският ритъм на нарастване на цените не е измежду най-високите в съюза, а упованията на анализаторите са ускорението през идващите две години да продължи да се движи към 2%. Подобен ритъм не наподобява като мотив за терзание - преди рецесията цените растяха с 10-15% на годишна база (виж графиката). Въпреки това индикаторът е значим, тъй като България е отворена стопанска система, която по-лесно внася ценови шокове извън и мъчно им противодейства поради лимитираните парични лостове. Въпросът е дали към външните аргументи за инфлация ще се прибавят и вътрешни, като главното терзание е дали продължаващият растеж на заплатите ще се трансформира в по-висока инфлация вместо в по-бърз напредък на стопанската система.
Основните мотори
На 30 ноември 2016 година най-големите производители на нефт в света отпред с Организацията на страните - експортьорки на нефт, и Русия взеха решение да понижат предлагането на суровината с 1.8 милиарда барела дневно за да покачат цената й на интернационалните пазари. Само месец по-късно петролът нарастна с над 16%, които се усетиха от съвсем всички стопански системи.
На процедура придвижването на петрола на интернационалните пазари изяснява съвсем цялата инфлация в България през последната година, е мнението на икономиста Георги Ангелов от " Отворено общество ". Суровината е фактор и при определянето на цената на природния газ, а оттова - и на отоплението. Газообразните горива да вземем за пример нарастват през 2017 година със приблизително 12.5%, а топлоенергията - с 13.3%.
Друг инфлационен мотор, който още веднъж е импортиран извън, са цените на храните на интернационалните пазари. Според данните на Национален статистически институт те нарастват с 3.8% през 2017 година Храните обаче са с най-голямо тегло в общата потребителска кошница и по тази причина и малко изменение при тази група оказва огромен резултат върху общия ценови показател.
Ако махнем тези външни мотори, през по-голямата част от предходната година базисната инфлация, която включва цените на услугите и нехранителните артикули, е негативна. " Но с наклонност към стесняване на темпа на спад ", се отбелязва в последния " Икономически обзор " на Българска народна банка. Според някои анализатори продължаваща дефлация при този знак е признак за стопанска система, която към момента действа под цялостния си капацитет. Но това в българския случай, наподобява, е на път да се промени - към края на годината индикаторът стартира да излиза на позитивна територия.
Прогнозите
" През 2018 година за първи път за последните пет години базисната инфлация ще има позитивен принос за растежа на потребителските цени в стопанската система. Очакваме през тази година средногодишната инфлация, изчислена по националната методология, да е 1.9% и да се форсира до 2.3% през 2019 година ", споделя Кристофор Павлов, основен икономист на Уникредит Булбанк. И прибавя, че приносът на базисната инфлация към смяната в общото ценово ниво " ще доближи 0.7 процентни пункта и надлежно 1.1 пр.п. през тази и идната година при негативен принос от 0.2 пр.п. през миналата 2017 година ".
Повечето интернационалните институции, които изготвят стопански разбори за България, също чакат леко ускороение на цените до 2019 година Това съгласно икономисти е и повода Европейска комисия да ревизира упованията за растеж на стопанската система за 2018 година на 3.7%, или с 1 процентен пункт надолу в съпоставяне със зимната си прогноза.
" През идващите години вътрешните фактори ще стартират последователно да играят по-голяма роля, каквато нямаха досега ", смята Ангелов. " Пазарът на труд прегрява, а възнагражденията порастват доста. Разходите за труд неизбежно в даден миг ще се трансферират към цените ", добавя той.
Според Павлов обаче българската стопанска система към момента не е достигнала цялостна претовареност. " Очаквам това да стане в края на тази или в някакъв миг през идната година. Едва тогава протичащото се на пазара на труда ще стартира да има по-осезаем резултат върху цената на работната мощ, а с това и върху общото ценово ниво в стопанската система ", споделя той.
Ликвидността, която Европейската централна банка основава посредством поддържане на ниските лихви, също е причина за по-бързо покачване на цените. Според Ангелов негативните лихви ще се задържат най-малко още година и половина поради разликата сред инфлацията в еврозоната (1.3% през януари) и задачата на централната банка (2%). Всички тези фактори му дават съображение да счита, че покачването на цените евентуално ще се форсира, като залага на 2-2.5% през идващите години.
Все още здравословна
Инфлация към 2% се счита за здравословна за стопанската система - задоволително ниска, с цел да не " яде " огромна част от парите, и задоволително висока, с цел да подтиква покупки. При ниски лихви по депозитите, каквито има в този момент, тя може да е стеснение, а и по-скъпите първични материали значат по-високи разноски за бизнеса, което може да се трансферира върху крайните цени на артикули и услуги, а оттова - върху семействата.
Инфлацията обаче значително е предстоящ риск за бизнеса. " Част от фирмите, изключително тези, които работят главно със първични материали, хеджират този риск ", отбелязва Красен Йотов от Industry Watch. Транспортните компании, които работят с товари, също се възползват от сходни благоприятни условия, до момента в който пътническите транспорти са по-склонни да трансферират нарастването върху потребителите, само че последователно.
Що се отнася до заплатите, през 2017 година те нарастват с над 10%, което при 2% инфлация значи сериозен чист растеж на парите, които влизат в семействата, и към момента не дава съществено отражение върху себестойността на продукцията. Негативният образец тук е Румъния, където административните нараствания на заплатите в обществения бранш доведоха до годишен растеж на инфлацията 4.3% през януари тази година при горна граница 2%, заложена от централната банка.
Според Красен Йотов инфлацията може да е мотив за терзание, в случай че възнагражденията нарастват прекомерно постепенно, защото по този начин пада покупателната дарба на популацията, а оттова и потреблението. България обаче е една от страните в Европейски Съюз с максимален растеж на заплатите, което в действително изражение извежда приходите на плюс. В Съединени американски щати да вземем за пример нарастването на възнагражденията номинално е 2.9%, само че след инфлацията този растеж пада до под 1%. " В разрастващи се страни като България би трябвало да се чака по-висока инфлация. Както във връзка с растежа, по този начин и по линия на инфлацията постоянно би трябвало да се отбелязва, че 3% в България и 1.5% в Германия не е огромна разлика ", разяснява Йотов.
Данните за инфлацията в България ще са изключително значими в идващите месеци и в различен подтекст - декларираното от държавното управление предпочитание страната да влезе в така наречен преддверие на еврозоната - валутният механизъм ERM II. Тук дебатът е по какъв начин най-бедната членка на съюза по едно и също време да догонва средноевропейския стандарт на живот и да поддържа задоволително ниска инфлация, с цел да не буди безпокойствие на открито.
Георги Ангелов обаче счита, че настоящите равнища на ценово нарастване не са проблем. " Нормално е при стопански напредък цените да настигат. Въпросът е действителната продуктивност и цената на стоките и услугите да се движат по едно и също време ", приключва той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ