[Shutterstock] - Страните донорки настояват за повече контрол над средствата

[Shutterstock] - Страните донорки упорстват за повече надзор над средствата в европейския бюджет.

- Европейската комисия ще централизира ръководството на повече средства
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Западът предизвести Полша, че времето й да възвърне върховенството на закона изтича
от Дневник,27 фев 2018
10 млн. евро за нововъведения в земеделието ще са налични от май

До 2020 година в България би трябвало да проработят 20 групи за внедряване на достиженията
26 фев 2018
Започва борбата за парите в Европейски Съюз

България е за увеличение на вноските на страните членки в бюджета, само че като се изключи Германия и Италия никоя от други огромни страни донори не е съгласна с това
23 фев 2018
Веднъж на седем години размерът става най-важната тематика в Брюксел. Разбира се, става дума за общия европейски бюджет. Представителите на страните в Европейския съюз захвърлят дипломатическите ръкавици, запретват ръкави и се трансформират в заядливи счетоводители, които непременно би трябвало да докарат позитивен баланс за страните си.

Тази година разискванията на финансовата рамка за интервала 2021 - 2027 година, които започнаха публично предходната седмица на неофициалната среща на водачите на 27-те страни членки, ще бъдат доста по-ожесточени. С напускането на Англия в евробюджета се отваря дупка от към 10%, която или би трябвало да бъде запълнена с нови вноски, или бюджетът да се ореже. Споровете ще се разгорещят и поради настояването на част от страните по-високите вноски да бъдат обвързани с опцията средствата от евробюджета да бъдат спирани поради нарушаване на върховенството на закона. Полша и Унгария, които са упреквани в потъпкването на демократичните практики, отговорят с не доста европейски език – даже българският министър председател Бойко Борисов, който има алъш-вериш с неприличните изречения, неотдавна се възмути какви неща му се е наложило да чуе по време на Европейски съвет.

Размерът на бюджета е от първостепенно значение, само че от време на време е по-важно по какъв начин той се употребява. " Трябва да има повече европейска добавена стойност ", не престава да повтаря отрасловият комисар Гюнтер Йотингер. С две думи, всяко евро от бюджета би трябвало да носи изгоди освен на страната, в която то влиза, само че и на останалите членки на Европейски Съюз. Тази фраза дружно с модерните в последно време " еластичност и резистентност " е транспарантно прикритие на все по-голямото изземване на ръководството на европейските пари от страните членки и прехвърлянето му в ръцете на Европейската комисия. С договарянията за новата финансова рамка на Европейски Съюз еврокомисията ще направи следващ опит да получи малко повече финансови лостове, като твърди, че тя по-добре вижда общите потребности на страните и е по-ефективна в тяхното реализиране.

Така страни като България може да се окажат с по-малко пари разполагаем след 2021 година освен поради орязване на разнообразни политики като тази за доближаването. Част от " парите им " може да се окажат под контрола на европейската администрация и за приемането им да положат повече старания. Което, несъмнено, има и позитивни страни.

Без квоти, по качества...

Въпреки че с напускането на Англия в европейския бюджет се отваря дупка от към 9 милиарда евро годишно, Европейската комисия възнамерява още разноски. Според нейните калкулации те ще бъдат към 10 милиарда евро годишно от 2021 година Почти всички са свързани с нови политики, като националните държавни управления ще имат стеснен глас при разпределянето на парите по тях.

Например със основаването на Европейския защитителен фонд (ЕОФ) Европейска комисия ще централизира към пет милиарда (сумата занапред би трябвало да бъде уточнена) годишно и ще ги разпределя сред проучвателен планове и поддръжка за военно-индустриално съдействие. Страните членки ще дефинират целите, само че при кандидатстването няма национални квоти, тъй че тези с по-развити R&D браншове и военни промишлености ще вземат лъвския къс от средствата. Това е разумно, защото те могат да доставят и най-хубавите отбранителни решения, само че за страни като България ЕОФ ще способства доста малко. Такива опасения към този момент показаха и министър председателят Борисов, и президентът Радев.

Въпреки че този фонд към момента е в ембрионална форма (той започва едвам предходната година), към този момент наподобява, че ще скъса с практиката на други начинания с сходни упоритости. Като инструментът " Свързана Европа ", който целеше да пренасочи вложения към повече трансгранични планове, а страните трябваше да се състезават за парите в него. Реално обаче беше ясно, че средствата се разпределят по национални квоти, просто изборът на планове беше стеснен. При ЕОФ евентуално ще има същинска конкуренция за финансиране.

Подобни резултати би имало и за политиките за вложения на европейско равнище в суперкомпютри или общоевропейски университети (идеята е в зародиш и може да не се осъществи). Ако България не успее да се нарежда и в оповестената неотдавна концепция за създаване на промишлен потенциал за произвеждане на акумулатори в Европа за автомобилостроенето, която още веднъж ще се финансира от общия европейски бюджет, тя може да изпусне и сегашното си конкурентно преимущество с традициите в региона.

Друга форма на концентрация е Европейският фонд за стратегически вложения (по-известен като проекта " Юнкер " ), който бе учреден през 2014 година Целта му беше да преодолее неналичието на капиталова сигурност след икономическата рецесия, почнала през 2009 година, както дава разнообразни финансови принадлежности, най-много гаранции. Финансовият му тил бяха обаче средства (макар и малко - към 4% от всички разноски в евробюджета), извадени от стратегии, които се ръководят от страните членки. В него също се кандидатства " по качества " и източноевропейските страни се оплакват, че нямат достъп до финансиране. По време на спор в Европейския парламент предходната година българският евродепутат Георги Пирински беше показал, че към средата на 2017 година 91% от средствата, вложени с помощ на " проекта Юнкер ", са отивали към старите страни членки.

Въпреки че България е в челната листа по вложения по отношение на Брутният вътрешен продукт, в действително изражение отпуснатите суми са дребни. Извън средствата, които България по този начин или другояче беше приела да отпуска за финансови принадлежности от ръководените от нея структурни фондове (решение още от 2011 г.), приносът на проекта " Юнкер " за България е най-малък. Причината за това е елементарна – страната няма задоволително бизнес планове, които да бъдат подкрепени.

Отново ще има гледище за промени

Подобни принадлежности обаче ще се станат доста по-разпространени на европейско равнище. Например в взаимно писмо финансовите министри на Германия и Италия - две страни, които поддържат увеличението на вноските за евробюджета, категорично упорстват средствата в кохезионната политика да водят до увеличение на конкурентоспособността и растежа. Въпреки че Петер Алтмайер и Пиер Карло Падона не го споделят непосредствено, натискът ще е по-малко пари да отиват за обществени планове, а повече към бизнес планове с потвърдена възвращаемост. Освен това потреблението на повече финансови принадлежности, които притеглят частни вложения, до известна степен ще преодолее (или маскира) и общото понижаване на дотациите от бъдещия евробюджет.

Алтамайер и Падона приканиха също вложенията да са доста по-обвързани с така наречен характерни рекомендации, които Европейската комисия насочва към страните членки. В момента това е значително фиктивен развой (някой интересува ли се въобще от Националната стратегия за промени на България), който по-скоро провокира скука измежду бюрократите в 28-те страните членки. Германия обаче от дълго време упорства тяхната роля да се ускори и в случай че не бъдат изпълнявани, нарушителите да бъдат лишавани от средства. Това даже е доста по-силен инструмент за усмиряване на опърничавите, в сравнение с опасността за обвързване на европейските фондове с върховенството на закона.

Ако сходна политика се наложи, това още веднъж ще даде повече амуниции в ръцете на Европейската комисия да реализира надзор върху страните членки. В сходна тенденция е усилването на ролята на Службата за поддръжка на структурни промени. Тя може да проучва обособени браншове, както да вземем за пример прокуратурата в България, и на тази основа Брюксел и останалите страни членки да упорстват за промени. София се надяваше Европейска комисия да предложи повече финансова помощ за подготовка за влизане в еврозоната посредством така наречен инструмент за предприсъдинителна подготовка, вместо това страната ще получи повече рекомендации за промени.

Какво значи това за България

Досегашната процедура демонстрира, че България не се оправя доста добре, когато държавната администрация или бизнесът би трябвало да аплайват по централизирано ръководени фондове. " Това е или тъй като не можем да сме конкурентоспособни, или тъй като тези фондове са в сфери, които не са ни силата, като научни проучвания и инфраструктура. А може аргументите да са и в двете ", споделя някогашният външен министър Ивайло Калфин, който в този момент е консултант на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер.

Така че, в случай че се ускори централизирането на европейските средства, без съществена смяна на метода на работа на администрацията и бизнеса, България може да изгуби пари. Това изключително важи за инфраструктурата, която сега Европейски Съюз финансира безплатно, без да чака плановете да имат самофинансираща се съставния елемент.
От друга страна, сходно пренасочване на средствата не е безусловно неприятно за България. В момента огромна част от европейското финансиране отива към действия, които имат противоречив резултат за икономическия напредък на страната. Оправянето на тротоарите в градовете сигурно има мощен обществен резултат и води до по-лесен живот на родителите с бебешки колички, само че не основава резистентност – в случай че европейските пари изчезнат, ще спре и пазаруването на нови рейсове в доста общини, градежа на инфраструктура и така нататък Всъщност кой ръководи европейските пари

Въпреки необятно публикувано мнение, че изразходването на европейските пари се дирижира от Брюксел, това не е тъкмо по този начин. Сега над 70% от европейския бюджет се ръководят от страните членки, а Европейската комисия следи единствено да няма нередности при тяхното консумиране. Самата тя непосредствено ръководи малко над 10% (заедно с разноските за администрацията й), останалите се изразходват още веднъж от страните членки, само че за общоевропейски цели като защита на границите, интернационално развиване или поддръжка на галактическите проучвания.

Това систематизиране естествено постоянно се е одобрявало от страните членки, тъй като могат да употребяват парите за техните си цели, които най-малко официално могат да минат и под графата " европейски ". Например автомагистрала " Тракия " в България е част от общоевропейски транспортен кулоар, защото обслужва значим търговски маршрут от Централна Европа към Турция. Но истината е, че изгодата от нея за междинния немец е много имагинерна.

Европейската комисия пък постоянно е упорствала за повече надзор върху общите пари. От една страна, в случай че тя разполага с тях, ще може доста по-лесно да постанова своите визии. От друга, неналичието на единно ръководство пречи финансовата мощност на Европейски Съюз да бъде бързо употребена там, където има най-вече потребност в избран миг. С претекста за по-висока успеваемост Европейска комисия ще опита да централизира още средства, а огромна част от страните донори ще застанат на нейна страна, защото е ясно, че общоевропейските планове облагодетелстват главно тях – без значение дали става дума за системата за сателитна навигация " Галилео ", бъдещия европейски суперкомпютър или политика за основаване на европейска промишленост за акумулатори.