Шумен, Монтана и Сливен са с най-ниски показатели за благосъстоянието на децата
Шумен, Монтана и Сливен са областите, които изостават по най-вече индикатори за благосъстоянието на децата. Това сподели Мария Златарева - шеф „ Политики и Програми “ в във връзка 69 години откогато България е член на Детския фонд на Организацията на обединените народи ().
" От 5 години ние работим в три целеви области – Шумен, Монтана и Сливен, защото по някои индикатори за благосъстоянието на децата като да вземем за пример детската смъртност, бедността, отпадането от учебно заведение тези области изостават. Нашата работа е ориентирана към най-уязвимите деца и фамилии, към основаването на новаторски услуги, модели за превъзмогване на неравенствата и за обезпечаване на достъп до качествена грижа, опазване на здравето и обучение. Като крайната ни цел, несъмнено, е тези модели, откакто бъдат оценени и потвърдени като успеваемост и изгоди, да бъдат публикувани по този начин, че всички деца и фамилии на територията на цялата страна да имат достъп до тях “, изясни Златарева за организация Фокус.
Тя посочи, че най-сериозните проблеми, с които организацията се сблъсква в България, са бедността, неравенствата и предразсъдъците и стандартите към децата от уязвими групи.
" Преди няколко години направихме една анкета, в която участваха 7 хиляди девойки и момчета от цялата страна и те също показаха преди всичко бедността като това, което за тях е максимален проблем. А по последни данни на Евростат от 1,2 млн. деца, които живеят в България, над 550 хиляди са тези, които живеят в риск от беднотия и от обществено изключване, и това в действителност е доста огромен проблем. Друг сериозен проблем са неравенствата и може би децата, които са в най-уязвима обстановка, са тези, които живеят в небогати семейства, децата, които са от етническите малцинства, децата с увреждания, децата, настанени в резидентна грижа – всички те срещат съществени трудности и проблеми в достъпа до качествена грижа, до качествено опазване на здравето и до качествено обучение, което в действителност понижава техните благоприятни условия за развиване. И третият проблем, който може да откроим, това са предразсъдъците и стандартите точно към децата от уязвими групи – най-много към децата с увреждания и към децата от ромски генезис, защото отрицателните настройки и ниските упования към тях водят до изолирането им. И да вземем за пример във връзка с децата с увреждания се счита, че едвам половината от тях са интегрирани в общообразователните учебни заведения - близо 8 хиляди девойки и момчета с увреждания не вървят на учебно заведение или на детска градина ", разяснява още Златарева и посочи, че сега се приготвя нов закон за обществените услуги и взе участие в работната група, която го приготвя.
По думите ѝ през днешния ден публичната сензитивност към правата на децата е висока, само че към момента не се чува техният глас.
" В момента в съпоставяне отново с преди 10-15 години публичната сензитивност към правата на децата е по-висока и това е в следствие от голям брой осведомителни и медийни акции, които бяха провеждани от национални институции като Държавната организация за протекция на детето и неправителствения бранш – да вземем за пример Националната мрежа за децата, в това число и от УНИЦЕФ. Ние поддържаме и организираме много медийни акции и образец за тази нараснала сензитивност е това, че единствено през последните 5 години стратегиите на УНИЦЕФ бяха подкрепени от близо 80 хиляди самостоятелни донори и над 700 компании. И в действителност те на процедура са покровители за правата на децата ", сподели още Златарева и посочи, че тези акции би трябвало да продължат, тъй като все пак степента на осведоменост на обществото към момента не е задоволително висока.
" Но може би най-голямото предизвикателство, което би трябвало да бъде преодоляно, е това, че ние не чуваме гласа на самите деца. А в действителност едно от главните права на децата е те да изричат своето мнение по безусловно всички въпроси, които ги засягат, и да вземат участие във взимането на решенията, които се отнасят за техния живот. А това право не се зачита заради необятно публикуваното разбиране на възрастните, че на децата не би трябвало да се има доверие, те си измислят, фантазират, лъжат, не схващат и за какво изобщо да ги питаме и да се вслушваме в това, което споделят. Защото в действителност това съмнение към децата рефлектира директно върху тях самите – когато те имат някакъв проблем или когато, не дай си боже, станат жертви на принуждение, те не споделят тъкмо заради тази причина, защото считат, че никой няма да им повярва и никой няма да им помогне. Гласът на децата би трябвало да се чува на всички места – и в фамилията, и в учебно заведение, в общността и е доста значимо самите деца да познават правата си и да бъдат деен сектор в подобряването на техния личен живот ", разяснява Златарева.
" От 5 години ние работим в три целеви области – Шумен, Монтана и Сливен, защото по някои индикатори за благосъстоянието на децата като да вземем за пример детската смъртност, бедността, отпадането от учебно заведение тези области изостават. Нашата работа е ориентирана към най-уязвимите деца и фамилии, към основаването на новаторски услуги, модели за превъзмогване на неравенствата и за обезпечаване на достъп до качествена грижа, опазване на здравето и обучение. Като крайната ни цел, несъмнено, е тези модели, откакто бъдат оценени и потвърдени като успеваемост и изгоди, да бъдат публикувани по този начин, че всички деца и фамилии на територията на цялата страна да имат достъп до тях “, изясни Златарева за организация Фокус.
Тя посочи, че най-сериозните проблеми, с които организацията се сблъсква в България, са бедността, неравенствата и предразсъдъците и стандартите към децата от уязвими групи.
" Преди няколко години направихме една анкета, в която участваха 7 хиляди девойки и момчета от цялата страна и те също показаха преди всичко бедността като това, което за тях е максимален проблем. А по последни данни на Евростат от 1,2 млн. деца, които живеят в България, над 550 хиляди са тези, които живеят в риск от беднотия и от обществено изключване, и това в действителност е доста огромен проблем. Друг сериозен проблем са неравенствата и може би децата, които са в най-уязвима обстановка, са тези, които живеят в небогати семейства, децата, които са от етническите малцинства, децата с увреждания, децата, настанени в резидентна грижа – всички те срещат съществени трудности и проблеми в достъпа до качествена грижа, до качествено опазване на здравето и до качествено обучение, което в действителност понижава техните благоприятни условия за развиване. И третият проблем, който може да откроим, това са предразсъдъците и стандартите точно към децата от уязвими групи – най-много към децата с увреждания и към децата от ромски генезис, защото отрицателните настройки и ниските упования към тях водят до изолирането им. И да вземем за пример във връзка с децата с увреждания се счита, че едвам половината от тях са интегрирани в общообразователните учебни заведения - близо 8 хиляди девойки и момчета с увреждания не вървят на учебно заведение или на детска градина ", разяснява още Златарева и посочи, че сега се приготвя нов закон за обществените услуги и взе участие в работната група, която го приготвя.
По думите ѝ през днешния ден публичната сензитивност към правата на децата е висока, само че към момента не се чува техният глас.
" В момента в съпоставяне отново с преди 10-15 години публичната сензитивност към правата на децата е по-висока и това е в следствие от голям брой осведомителни и медийни акции, които бяха провеждани от национални институции като Държавната организация за протекция на детето и неправителствения бранш – да вземем за пример Националната мрежа за децата, в това число и от УНИЦЕФ. Ние поддържаме и организираме много медийни акции и образец за тази нараснала сензитивност е това, че единствено през последните 5 години стратегиите на УНИЦЕФ бяха подкрепени от близо 80 хиляди самостоятелни донори и над 700 компании. И в действителност те на процедура са покровители за правата на децата ", сподели още Златарева и посочи, че тези акции би трябвало да продължат, тъй като все пак степента на осведоменост на обществото към момента не е задоволително висока.
" Но може би най-голямото предизвикателство, което би трябвало да бъде преодоляно, е това, че ние не чуваме гласа на самите деца. А в действителност едно от главните права на децата е те да изричат своето мнение по безусловно всички въпроси, които ги засягат, и да вземат участие във взимането на решенията, които се отнасят за техния живот. А това право не се зачита заради необятно публикуваното разбиране на възрастните, че на децата не би трябвало да се има доверие, те си измислят, фантазират, лъжат, не схващат и за какво изобщо да ги питаме и да се вслушваме в това, което споделят. Защото в действителност това съмнение към децата рефлектира директно върху тях самите – когато те имат някакъв проблем или когато, не дай си боже, станат жертви на принуждение, те не споделят тъкмо заради тази причина, защото считат, че никой няма да им повярва и никой няма да им помогне. Гласът на децата би трябвало да се чува на всички места – и в фамилията, и в учебно заведение, в общността и е доста значимо самите деца да познават правата си и да бъдат деен сектор в подобряването на техния личен живот ", разяснява Златарева.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ