Петър Гюзелев винял Живков за болестта си
Щурец, китарист и стрелец. Имаше един човек, който се определяше тъкмо по този начин. Невероятен музикант и гений, споделяха другите за него. И бяха прави, тъй като той го доказваше всеки ден през всичките си 67 години. Тъкмо бе издал следващия си албум ” Изповед ”. Говореше за него с изключително възприятие, откакто там бе излял душата си. Готови да се показват пред меломаните бяха още пет диска и 150 неиздадени песни. Тъжното бе, че му оставаха още единствено четири месеца живот. Такава бе прогнозата на лекарите. С воля, мощ на духа и предпочитание да живее той съумя да „ открадне ” от ориста още един. Тръгна си забележително спокоен. Мъдър и правоверен в утрото на 25 април 2013 година. Българският рок осиротя, сцената загуби един от най-атрактивните си китаристи, „ чудният свят на „ Щурците ” към този момент в никакъв случай нямаше да бъде същият. На 10 декември Петър Гюзелев трябваше да навърши 72 години. Роден е в Стара Загора. На студентския бал във ВИТИЗ, едно от най-желаните и недостъпни събития на 1967 година, свири една нова група. Двама от членовете й: Кирил Маричков и Петър Цанков са пристигнали от паметната тайфа „ Бандараците”, а другите двама: Петър Гюзелев и Веселин Кисьов - от „ Слънчевите братя”. Име новата групировка още няма, само че пък се радва на огромен триумф още от първото си появяване. Прави се конкурс за името. Предложенията са доста. Така се раждат „ Щурците”, които бързо се изкачват на родния рок връх и до през днешния ден си стоят там.
Бандараците
В златните си времена четиримата са правели по близо триста концерта на година. Естествено, Петър Гюзелев като китарист, вокал и композитор е в основата на този триумф. Но познава и трънливия път, който води към него. „ Щурците” са бунтари, а на това не се гледа добре от властта. „ В началото не можехме да създадем цялостен концерт. Прекъсваха ни след седмата-осмата ария. „ Концертна дирекция” протестираше, тъй като желае да печели. Заплахата, че групата ни ще бъде неразрешена, ни тежеше” - споделя Гюзелев в едно от последните си изявленията пред Българската национална телевизия.
Но геният, премиите, които разумно идват, хубавите песни, които публиката отпреди 40 години до през днешния ден пее с наслада, се оказват решаващи да оцелеят и изнесат 2800 концерта.
Промяната от 1989 година носи възторг и очаквания за Гюзелев. В началото той е изключително деен, обзет от еуфория. „ Тръгваш бързо и внезапно виждаш, че си останал сам. Тогава би трябвало да изчакаш. Да вървим всички заедно” – споделя той. Но идва разочарованието от бавната смяна - такива мисли го владеят, като се връща в предишното.
Тежък инсулт прекатурва живота на актьора. В момента на удара има шанс, че до него е Ефросина, втората му брачна половинка и огромна обич. Тя усеща какво се случва и завчас вика кола за спешна помощ, с цел да пристигна съдбовната неточност на лекарите. Те не виждат тумора, който към този момент се е загнездил в главата на Щуреца и го лекуват за друго. „ Ако бяхте пристигнали при нас незабавно след припадъка, за шест месеца щяхме да ви изцеление напълно”, споделят американците. Но към този момент е съдбовно късно.
Петър Гюзелев не се притесняваше да вини тогавашното държавно управление и персонално Тодор Живков за заболяването си. Когато гръмна Чернобилската атомна централа, три дни управниците мълчат, а радиацията се стели и проникна в организмите на хората. В другите страни са предизвестени за заплахата. У нас се пази дружбата със Съюз на съветските социалистически републики, а не народът.
„ В тези дни имахме участия навън. Валеше дъжд. Масово сътрудници пострадаха. Георги Минчев получи тумора поради радиацията” - споделяше Гюзелев. Той не обичаше да приказва за тези неща. Смяташе ги за неинтересни за необятната аудитория, само че постоянно удовлетворяваше журналистическото любознание. „ Това е персонален проблем - споделяше. - Не рева. Всъщност всеки си има някакъв проблем. Един го боли зъб, различен крайник, аз имам израстък в главата.” Борбата със злото се води в продължение на шест тежки години. Гюзелев е плувец, един от първите сноубордисти в България, пробва се да живее както постоянно го е правил.
„ Щурците” на посетители на Ники Кънчев
В началото в действителност е бил нервозен на ориста, на лекарите за грешката им. После се успокоил и даже се пробва да ги оправдае. „ Има 26 типа израстък - казвал, по какъв начин да открият тъкмо какъв е моят.” А и музикантите първоначално не свирят добре. Това споделя. А главата му е цялостна с музика. Става в два среднощ и в него звучи ария. В четири тя към този момент е подготвена. Има и различен вид. Не толкоз лек. Не му харесват единствено три такта от новото парче. И би трябвало да минат две години, до момента в който ги откри. После почва да възнамерява графика на работата през идващите 365 дни, до момента в който излезе идващият му албум. А знае, че му остават единствено четири месеца живот.
„ Щурецът” се среща с Ефросина около бурните дни на измененията. Тя е здравна сестра, съпровожда от време на време шефа си проф. Александър Чирков на предизборните му акции като кандидат-депутат. Случва се Гюзелев да взе участие в програмата. После се срещат по манифестации и основават, както брачната половинка твърди, едно положително семейство.
Тя обаче е протестантка, на което рокаджията гледа с лека подигравка. Иронизира я, когато потегля на черква. Веднъж взема решение да я придружи. Не се постанова повторно да му се изяснява какво е да вярваш. Той внезапно става различен човек. Говори за любовта сред хората, за култа към фамилията, за грижата за децата. Поглежда друго на парите, желае да оказва помощ, става мотор на доста благотворителни акции, прави безвъзмездни концерти, приказва, че би трябвало да си оказваме помощ, да бъдем почтени. Смята, че човек не би трябвало да гледа единствено персоналните си интереса, а и на другите. Смъртта го дебне, само че той не й обръща никакво внимание. „ Тя е нещо обикновено - споделя. - Трябва да живееш добре, до момента в който си жив, а не до момента в който си жив, да мислиш за гибелта.” И по този начин си и отиде.
Подготви Исак ГОЗЕС
Бандараците
В златните си времена четиримата са правели по близо триста концерта на година. Естествено, Петър Гюзелев като китарист, вокал и композитор е в основата на този триумф. Но познава и трънливия път, който води към него. „ Щурците” са бунтари, а на това не се гледа добре от властта. „ В началото не можехме да създадем цялостен концерт. Прекъсваха ни след седмата-осмата ария. „ Концертна дирекция” протестираше, тъй като желае да печели. Заплахата, че групата ни ще бъде неразрешена, ни тежеше” - споделя Гюзелев в едно от последните си изявленията пред Българската национална телевизия.
Но геният, премиите, които разумно идват, хубавите песни, които публиката отпреди 40 години до през днешния ден пее с наслада, се оказват решаващи да оцелеят и изнесат 2800 концерта.
Промяната от 1989 година носи възторг и очаквания за Гюзелев. В началото той е изключително деен, обзет от еуфория. „ Тръгваш бързо и внезапно виждаш, че си останал сам. Тогава би трябвало да изчакаш. Да вървим всички заедно” – споделя той. Но идва разочарованието от бавната смяна - такива мисли го владеят, като се връща в предишното.
Тежък инсулт прекатурва живота на актьора. В момента на удара има шанс, че до него е Ефросина, втората му брачна половинка и огромна обич. Тя усеща какво се случва и завчас вика кола за спешна помощ, с цел да пристигна съдбовната неточност на лекарите. Те не виждат тумора, който към този момент се е загнездил в главата на Щуреца и го лекуват за друго. „ Ако бяхте пристигнали при нас незабавно след припадъка, за шест месеца щяхме да ви изцеление напълно”, споделят американците. Но към този момент е съдбовно късно.
Петър Гюзелев не се притесняваше да вини тогавашното държавно управление и персонално Тодор Живков за заболяването си. Когато гръмна Чернобилската атомна централа, три дни управниците мълчат, а радиацията се стели и проникна в организмите на хората. В другите страни са предизвестени за заплахата. У нас се пази дружбата със Съюз на съветските социалистически републики, а не народът.
„ В тези дни имахме участия навън. Валеше дъжд. Масово сътрудници пострадаха. Георги Минчев получи тумора поради радиацията” - споделяше Гюзелев. Той не обичаше да приказва за тези неща. Смяташе ги за неинтересни за необятната аудитория, само че постоянно удовлетворяваше журналистическото любознание. „ Това е персонален проблем - споделяше. - Не рева. Всъщност всеки си има някакъв проблем. Един го боли зъб, различен крайник, аз имам израстък в главата.” Борбата със злото се води в продължение на шест тежки години. Гюзелев е плувец, един от първите сноубордисти в България, пробва се да живее както постоянно го е правил.
„ Щурците” на посетители на Ники Кънчев
В началото в действителност е бил нервозен на ориста, на лекарите за грешката им. После се успокоил и даже се пробва да ги оправдае. „ Има 26 типа израстък - казвал, по какъв начин да открият тъкмо какъв е моят.” А и музикантите първоначално не свирят добре. Това споделя. А главата му е цялостна с музика. Става в два среднощ и в него звучи ария. В четири тя към този момент е подготвена. Има и различен вид. Не толкоз лек. Не му харесват единствено три такта от новото парче. И би трябвало да минат две години, до момента в който ги откри. После почва да възнамерява графика на работата през идващите 365 дни, до момента в който излезе идващият му албум. А знае, че му остават единствено четири месеца живот.
„ Щурецът” се среща с Ефросина около бурните дни на измененията. Тя е здравна сестра, съпровожда от време на време шефа си проф. Александър Чирков на предизборните му акции като кандидат-депутат. Случва се Гюзелев да взе участие в програмата. После се срещат по манифестации и основават, както брачната половинка твърди, едно положително семейство.
Тя обаче е протестантка, на което рокаджията гледа с лека подигравка. Иронизира я, когато потегля на черква. Веднъж взема решение да я придружи. Не се постанова повторно да му се изяснява какво е да вярваш. Той внезапно става различен човек. Говори за любовта сред хората, за култа към фамилията, за грижата за децата. Поглежда друго на парите, желае да оказва помощ, става мотор на доста благотворителни акции, прави безвъзмездни концерти, приказва, че би трябвало да си оказваме помощ, да бъдем почтени. Смята, че човек не би трябвало да гледа единствено персоналните си интереса, а и на другите. Смъртта го дебне, само че той не й обръща никакво внимание. „ Тя е нещо обикновено - споделя. - Трябва да живееш добре, до момента в който си жив, а не до момента в който си жив, да мислиш за гибелта.” И по този начин си и отиде.
Подготви Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ