Щом всяка Гинка може да отмъкне ЧЕЗ – поне да

Щом всяка Гинка може да отмъкне ЧЕЗ – най-малко да внимаваме дефинитивно да не ни завлечен достолепието.
Един боц ще свърши работа, стига да се откри смелчага.
Иначе Гинчето е подобаващ покупател – тя не познава Бойко, не познава никого, и нея никой не я познава.
За тази история идващия път – в този момент за боца.

Кулоарите на Европарламента - 23 февруари, към 13 часа, забелязано по Канал-3.
Бойко дава отговор на въпроси на български публицисти.
Обяснява, какъв брой комплицирана е идната среща с Ердоган.
И още: би трябвало да сме единни, солидарни един към различен.
Един към различен – това се отнася за страните-членки на Европейски Съюз.
В това време нечия ръка го перва по главата.
Него – министър председателят на страната, която ръководи Съвета на Европа.
Ето ти израз на взаимност.

Докато Юнкер се изнизва, Бойко изяснява:
Меркел споделила доскоро на Ципрас, че се е подстригал като Бойко.
Сега Юнкер го подсещал за това.
И продължава: би трябвало да се почитаме, почитаме, почитаме.
Уважение в бръснарница.

Тук-там означиха новото вилнеене на Юнкер – по-скоро снизходително, с стеснение, както се отнасят в учебно заведение към нелепите смешки на някой дебил.
Но казусът на Юнкер е сериозен, с изключение на, че е неприличен.
Десетина дни по-рано разроши косата на водачът на либералите в Европарламента.
Не остана ненацелуван еврошеф или министър председател.
Израз на какво е това?

Юнкер и неговите изстъпления би трябвало да бъдат изследвани от човек като някогашният английски външен министър Дейвид Оуен, създател на книгата „ Болестите във властта “.
Юнкер е изцяло подобаваща илюстрация на „ синдрома на хюбриса “, който Оуен проучва дълги години.
Акт на „ хюбрис “ е, „ когато овластено лице с арогантна горделивост и самочувствие се отнася безочливо и надменно към другите “.
Според Оуен „ хюбрис “ е и ЗАГУБА на качества.

Опияненият от властта си Юнкер - в случай че не престават покорно да понасят безразсъдните му жестове, умерено може да придвижи безгрижното си държание и при решаването на съдбоносни за Европа проблеми /ако към този момент не го прави/.

Бойко, който явно е угрижен, дали Историята ще го запомни и приюти, разполага – най-малко за себе си - с едно положително решение.
При идващото цапване на Бръснаря да го награди с един здрав шут.
Той ще му донесе милион пъти по-голяма популярност, в сравнение с головете, които вкарва като „ бистришки тигър “.
И мястото му в Историята ще бъде обезпечено.
Тя сигурно ще резервира някакво симпатично удостоверение за протеста на Малкия Балкански Лъв против Разпасания Властелин на Европа /това не е пресилено, щом го търпят макар цялата му разюзданост/.

Един боц в гърба на Жан-Клод - може и по-надолу - напряко ще бъде скъп, все едно, че си спечелил някаква Балканска война.

Но и преди миражния/невъзможния боц на Бойко, все би трябвало да се откри някой публицист, който да пита Жан-Клод Бръснаря, по какъв начин самият той си изяснява своите безразсъдства.

И заразни ли са те – могат ли да оглупят и останалите „ водачи “ и, в края на краищата, дефинитивно да опропастят/осквернят и самата политика.

Юнкер явно губи себе си - разтваря се в личното си замайване.
Трябва да сме напълно слепи, с цел да не виждаме това
Той ни подсеща за думите на древноримския стихотворец Ювенал:
„ Кой ще надзирава надзирателите? Кой ще пази пазачите? “