Ще се включат ли българските университети в инициативата за висшите

Ще се включат ли българските университети в самодейността за висшите образователни заведения на Европейския институт за нововъведения и технологии ( EIT ), която дава опция за възстановяване на предприемаческия и иновационен капацитет на висшите учебни заведения, както и за по-доброто им консолидиране в европейската иновационна система?

Европейският институт за нововъведения и технологии (EIT) е орган, основан от Европейския съюз през 2008 г. за да усилва опциите на Европа в региона на нововъведенията. EIT e част от Horizon 2020, рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения.

EIT оказва помощ на предприятия, просветителни и научноизследователски институции да работят дружно за основаване на удобна за нововъведенията и предприемачеството среда в Европа.

Защо това е значимо и по какъв начин българските университети вървят по пътя на смяната и осъвременяването на образованието?

Какво съставлява самодейността и има ли други сходни, които дават опция за рационализация на системата на висше обучение?



Темата разяснява в “Нашият ден “ доцент Лидия Гълъбова , зам.-ректор на Техническия университет в София.

“Определено Техническият университет демонстрира интерес към самодейността на Европейската комисия за рационализация на висшето обучение в посока към развиване на предприемачеството, нововъведенията и високите технологии.

Това не е нова самодейност и ограниченията, които се подхващат в тази посока, не са от през вчерашния ден. Това е значим фактор за създаване на една постоянна национална иновационна система. Което на процедура съставлява мрежа от организации и институции в обществения и частния бранш, чиято активност и взаимоотношение предизвикват, внедряват и популяризират нови технологии и нововъведения.

Чрез такива действия – като самодейността на Европейската комисия и на Европейския институт за нововъведения и технологии – на процедура се основават условия за подкрепяне на този развой, който е дълготраен.

България има положително развиване в последните години в тази посока, защото беше призната тактиката за умна специализация, иновационната тактика на България беше изменена, в последно време е обновена.

В нашата страна нещата се случват прекомерно постепенно. Ролята на Университета е по-скоро в развиването на нови технологии. Имаме извънредно добре развита научноизследователска база – над 40 лаборатории, в които работят нашите преподаватели и откриватели.

Обучението е на база на развиването на новите технологии. Това, което е новото и се ускорява, е образованието по предприемачество и измежду студентите. Не единствено в мениджърските специалности, а и измежду специалностите и студентите, които са с извънредно инженерна устременост.



Темата разяснява в “Нашият ден “ и доцент Тодор Ялъмов , зам.-декан на Стопанския факултет на Софийския университет.

“Софийският университет взе участие в разнородни мрежи от европейски университети в поддръжка на предприемачеството. Дали ще бъде сполучливо тъкмо това кандидатстване, е рано да се каже.

Това е стратегия, която цели разширението на към този момент съществуващи мрежи на Европейския институт по технологии с други университети.

Предприемачеството става все по-важно в идващите години, защото то е належащо освен за основаването на нови компании, само че и за развиването на съществуващите. Все повече огромни компании поддържат вътрешното предприемачество при тях.

Така че е значимо университетите да приготвят студентите за тези провокации – да основават свои компании и да бъдат новаторски в съществуващите.

Имаме доста бизнесмени от нашите студенти, в това число и от нашите преподаватели. Работим в партньорство с разнородни компании, които споделят опита си, включват нашите студенти в измислянето на нови артикули и услуги. Така че с доста неща можем да се похвалим.

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.