Ще разгледаме два популярни героя в родния ни хотелиерски бизнес.

Ще разгледаме два известни героя в родния ни хотелиерски бизнес. Морският селянин и континенталния апаш.

Континенталният апаш се е сдобил с пари. Много пари. Праснал е няколко европрограми, няколко приватизации и няколко свинарника. Бил е малко народен представител, кмет или нещо сходно. Продал е един-два завода за скрап и се е трансформирал в благородник. Аристократ-инвеститор.

Инвестира в изграждане хотел на морето. Щото на морето е крепко. Предварително има заменка за имот на морето против две ниви в някое село, което и гугъл мапс не го лови. Ама законно. Да не си помислите нещо, ей!

Инвеститорът е построил хотел. Хубав хотел с неприятни материали за по на ниска цена, но оцветен в прелестен цвят. Пречиствателна станция към хотела няма, само че има едни тръби в морето. По документи на 200 метра във вътрешността. В реалност на петдесет. Морето пред хотела смърди,но всичко е наред. Законно е. Хотелът има басейн. Басейн с хламидии. Хламидиите също са законни.

Персоналът на хотела е от евтиния. Тоест набрали са тъпунгери за без пари. Законно е. Кухнята е гадна. Също е законно. Алкохолът е ментак. Ако не сте виждали по какъв начин се пълнят маркови бутилки с менте от бидони в селцата към слънчака, аз съм виждал. Не е доста законно, но нищо.

На петата година хотелът подгизва, хората са отвратени а личният състав от тъпунгери напуща, тъй като колкото и да си тъп въпреки всичко би трябвало да ядеш.

Континенталният апаш се пробва да продаде хотелът, само че няма на кого. Пуска го в съветски уебсайт за недвижими парцели, само че за един месец получава единствено мейл с артикули за увеличаване на пениса.

Морският селянин поставя в гаража си три разтегателни кревати и да го дава чартърен против тридесет лв. на вечер. Климатик няма, но има вентилатор. Има също и мивка единствено със студена вода, но кранчето е развъртяно и не тече. Къпането става в двора зад доматите. Там има варел оцветен с черна багра с кранче. На крушата има забит гвоздей да си държиш хавлията. Морският селянин наднича от мазето в къщата (където живее през лятото) с цел да гледа циците на отседналите при него дами. Всичко е тъкмо.

Морският селянин събира пари и след няколко години ( и един заем, който след това ще му изяде главата) строи къща на четири етажа. Кръщава я хотел. Защото е селянин на всеки етаж има по пет стаи и една баня. За селяндурът това не е проблем. За почиващите не му пука – да се оправят. Селяндурът е удовлетворен. Яде в двора на хотела домати и пие уиски. Обмисля да постави в банята на втория етаж камера тъй като гледката на цици му липсва.

След няколко години при селяндура престават да отсядат туристи. Той върви по автогарите и по пътищата с табела, че има свободни стаи.

Селяндурът няма хотелиерска просвета. Той знае единствено да събира и умножава. Десет стаи по петдесет лв. – петстотин лв. дневно. Сто дни сезон (нали така) – петдесет хиляди. Селяндурът обмисля да влага в нова първокласна кола с цел да бръмчи.

Но сезонът тече, а стаите са празни. Селяндурът е в меланхолия. От банката са непоколебими и му взимат къщата. Хотела, по този начин де. Чуди се кой му е отговорен. Нищо не му идва на разум. Решава да направи рестарт на бизнеса, само че този път офанзивата ще е по-широкомащабна. Ще стартира да дава чартърен с изключение на гаража и кокошарника.