Предлагат нови обекти за списъка на културното наследство на ЮНЕСКО
Ще предложим нови български обекти за листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Това сподели през днешния ден служебният министър на културата Найден Тодоров по време на съвещание на парламентарната комисия по културата и медиите.
Прочетете още
Той означи, че за 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО, на която българската столица ще е хазаин следващата година, в София се чака да дойдат общо към 4000 посетители. От тях 1700 ще бъдат делегатите, уточни Тодоров. Той напомни, че сесията ще се състои от 6 до 16 юли 2025 година
Предвидено е да се организира главно в Националния замък на културата (НДК), изясни служебният културен министър. По думите му е належащо да бъдат реновирани зала 1 в НДК и площадът към постройката.
„ Идеята е, и по това работим сега, делегатите да бъдат разходени из значими места в България, които са наша горделивост и с които желаеме да променим имиджа на България. Знайно е, че през последните 25-30 години, заради поредност от справедливи и субективни фактори, в България културното завещание, в това число международното, не е в брилянтно положение “, сподели Тодоров. Голямата ни концепция е да се опитаме да спасим Несебър, добави той.
Национален фонд " Култура "
За националния фонд „ Култура “ Найден Тодоров означи, че има „ мощен дефицит на фрагменти “. „ В началото на годината е бил изхарчен съвсем целият бюджет за възнаграждение за цивилен контракти, в това число и за заплати. След септември няма да има пари за заплати във фонда “, сподели той. Според него е належащо да се стартират диалози за смяна на тазгодишния бюджет на фонда.
„ Тазгодишните и миналогодишните стратегии по индикативна стратегия са съвсем еквивалентни, в това число и бюджетът, който е провиснал на фонда е съвсем идентичен. Разликата е в 200 и няколко хиляди лв., а бюджетът е общо девет милиона лв. “, уточни Тодоров.
Той означи още, че различен проблем на фонда е обвързван с Плана за възобновяване и резистентност. „ Както знаете евентуално, първите две сесии, които са отпуснати, бяха пуснати неверно, с условия, които не дават отговор на изискванията на Европейската комисия “, сподели служебният министър на културата. Той изясни, че при рестартирането на тези две стратегии към този момент над 150 организации са били подали документи. „ Част от хората, които бяха кандидатствали предварителни, при първичните условия, подадоха обжалване. Това обжалване аз съм твърдо уверен, че няма по какъв начин да мине в съда. Но то стопира цялата процедура. Планът за възобновяване и резистентност, както знаете, има стеснен интервал. До края на 2025 година всичко би трябвало да се е случило и да е регистрирано “, сподели Найден Тодоров.
Министърът означи, че на 8 август тази година културното ведомство е получило писмо от Европейската комисия за това, че новите условия „ дават отговор изрично на предварителния проект “.
Живите изкуства, културно завещание и външната културна политика на България
Работата на Министерството на културата се мери в три политики – живите изкуства, културното завещание и външната културна политика на България, сподели Найден Тодоров.
Той обърна внимание, че страната разполага с 11 културни института в чужбина, които са „ прекомерно малко “.
„ В Германия имаме Български културен институт в Берлин и в него работят двама индивида. В Будапеща са трима, във Виена са четирима, в Скопие са двама, във Варшава е един, в Париж са двама, в Прага е един, в Рим са трима, в Лондон са двама. Общо 23 индивида работят за разпространяването на българската просвета по света. Дори без да приказвам за това какви са бюджетите, тъй като те също са смешни “, означи служебният културен министър.
По думите му в областта на културното завещание също има проблем. „ В Министерството на културата за културното завещание работят несъмнено количество хора – пет от тях дават отговор за музеите и галериите, шест от тях дават отговор за недвижимото културно завещание “, уточни той. Според него от ведомството освен не могат да реагират, само че не могат даже да научат за зародили обстановки и проблеми, защото нямат инструментите за това.
Найден Тодоров означи още, че в българските държавни музикални сформира работят доста чужденци. „ Във Врачанския оркестър - той е държавен - има 26 чужденци от Азербайджан, Албания, Англия, Испания, Италия, Колумбия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Съединени американски щати, Сърбия, Турция, Украйна, Япония. Във Видинския оркестър са единствено седем чужденците – от Румъния, Украйна, Италия, Испания. В Софийска опера са 25, в Русенската опера са 41 – от Италия, Франция, Япония, Бразилия, Испания, Португалия, Турция, Украйна, Беларус, Русия, Швеция. В Бургаска опера са 22, отново от доста страни “, сподели министърът. Допълни, че в Старозагорската опера техният брой е 59, в Пловдивската опера - 35, а във Варненска опера - 86.
„ Знаете ли за какво е това? Нямаме фрагменти. Нямаме фрагменти, тъй като заплащането е трагикомично и родителите отхвърлят да дават децата си да учат музика “, сподели още Найден Тодоров, представен от Българска телеграфна агенция.
Прочетете още
Той означи, че за 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО, на която българската столица ще е хазаин следващата година, в София се чака да дойдат общо към 4000 посетители. От тях 1700 ще бъдат делегатите, уточни Тодоров. Той напомни, че сесията ще се състои от 6 до 16 юли 2025 година
Предвидено е да се организира главно в Националния замък на културата (НДК), изясни служебният културен министър. По думите му е належащо да бъдат реновирани зала 1 в НДК и площадът към постройката.
„ Идеята е, и по това работим сега, делегатите да бъдат разходени из значими места в България, които са наша горделивост и с които желаеме да променим имиджа на България. Знайно е, че през последните 25-30 години, заради поредност от справедливи и субективни фактори, в България културното завещание, в това число международното, не е в брилянтно положение “, сподели Тодоров. Голямата ни концепция е да се опитаме да спасим Несебър, добави той.
Национален фонд " Култура "
За националния фонд „ Култура “ Найден Тодоров означи, че има „ мощен дефицит на фрагменти “. „ В началото на годината е бил изхарчен съвсем целият бюджет за възнаграждение за цивилен контракти, в това число и за заплати. След септември няма да има пари за заплати във фонда “, сподели той. Според него е належащо да се стартират диалози за смяна на тазгодишния бюджет на фонда.
„ Тазгодишните и миналогодишните стратегии по индикативна стратегия са съвсем еквивалентни, в това число и бюджетът, който е провиснал на фонда е съвсем идентичен. Разликата е в 200 и няколко хиляди лв., а бюджетът е общо девет милиона лв. “, уточни Тодоров.
Той означи още, че различен проблем на фонда е обвързван с Плана за възобновяване и резистентност. „ Както знаете евентуално, първите две сесии, които са отпуснати, бяха пуснати неверно, с условия, които не дават отговор на изискванията на Европейската комисия “, сподели служебният министър на културата. Той изясни, че при рестартирането на тези две стратегии към този момент над 150 организации са били подали документи. „ Част от хората, които бяха кандидатствали предварителни, при първичните условия, подадоха обжалване. Това обжалване аз съм твърдо уверен, че няма по какъв начин да мине в съда. Но то стопира цялата процедура. Планът за възобновяване и резистентност, както знаете, има стеснен интервал. До края на 2025 година всичко би трябвало да се е случило и да е регистрирано “, сподели Найден Тодоров.
Министърът означи, че на 8 август тази година културното ведомство е получило писмо от Европейската комисия за това, че новите условия „ дават отговор изрично на предварителния проект “.
Живите изкуства, културно завещание и външната културна политика на България
Работата на Министерството на културата се мери в три политики – живите изкуства, културното завещание и външната културна политика на България, сподели Найден Тодоров.
Той обърна внимание, че страната разполага с 11 културни института в чужбина, които са „ прекомерно малко “.
„ В Германия имаме Български културен институт в Берлин и в него работят двама индивида. В Будапеща са трима, във Виена са четирима, в Скопие са двама, във Варшава е един, в Париж са двама, в Прага е един, в Рим са трима, в Лондон са двама. Общо 23 индивида работят за разпространяването на българската просвета по света. Дори без да приказвам за това какви са бюджетите, тъй като те също са смешни “, означи служебният културен министър.
По думите му в областта на културното завещание също има проблем. „ В Министерството на културата за културното завещание работят несъмнено количество хора – пет от тях дават отговор за музеите и галериите, шест от тях дават отговор за недвижимото културно завещание “, уточни той. Според него от ведомството освен не могат да реагират, само че не могат даже да научат за зародили обстановки и проблеми, защото нямат инструментите за това.
Найден Тодоров означи още, че в българските държавни музикални сформира работят доста чужденци. „ Във Врачанския оркестър - той е държавен - има 26 чужденци от Азербайджан, Албания, Англия, Испания, Италия, Колумбия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Съединени американски щати, Сърбия, Турция, Украйна, Япония. Във Видинския оркестър са единствено седем чужденците – от Румъния, Украйна, Италия, Испания. В Софийска опера са 25, в Русенската опера са 41 – от Италия, Франция, Япония, Бразилия, Испания, Португалия, Турция, Украйна, Беларус, Русия, Швеция. В Бургаска опера са 22, отново от доста страни “, сподели министърът. Допълни, че в Старозагорската опера техният брой е 59, в Пловдивската опера - 35, а във Варненска опера - 86.
„ Знаете ли за какво е това? Нямаме фрагменти. Нямаме фрагменти, тъй като заплащането е трагикомично и родителите отхвърлят да дават децата си да учат музика “, сподели още Найден Тодоров, представен от Българска телеграфна агенция.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ