Сьомга, киноа и авокадо влизат в менюто на детските градини? И ако ги сготви Гичка...
Ще останат ли български обичайни храни в детските градини или ще бъдат изместени от сьомга и киноа?
„ Съществуващият към сегашния миг алманах е от 2004 година В рамките на тези 14 година бяха създадени доста европейски и национални документи. Всички предписания, които са включени в до момента настоящия алманах, остават. Това са обичайни български предписания и храни”, разясни в „ Здравей, България " проф. Веселка Дулева от Националния център по публично здраве и разбори.
Отпадат пържените храни, само че баничките остават и то с огромно многообразие – с разнообразни плънки от сирене, яйце, спанак, праз, ябълка, тиква и други. До софтуерния най-малко е понижено наличието на сол, захар и мазнини в рецептите. Това са хранителни субстанции, които имат потвърдени неподходящи резултати върху здравето.
„ Запазено е количеството на хляба и хлебните произведения. Включено е богато многообразие от пълнозърнести типове и те би трябвало да участват в ежедневния хранителен банкет на децата”, разясни още Дулева, допълвайки, че по този метод остарялото меню остава, само че просто са добавени нови неща.
„ Най-коментираните култури – киноа и чия, се отглеждат в екваториални страни, в които няма никакъв фитосанитарен надзор. Те идват в България с кораби, в насипно положение. Семената имат период на валидност 3 години. Всеки българин знае, че естествените нетретирани семена с пестициди за следващо удължение на периода на валидност покълват при избрана мокрота и при промяна на сезоните”, разяснява от своя страна Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
По думите й изместването на обичайна българска храна е огромен опит с детското здраве, а концепцията е да се откри пазар за по този начин нареченото отвесно земеделие.
„ В сборника няма чия, защото тя не търпи никаква кулинарна обработка и нямаме нито една рецепта, в която да е включена. От 433 предписания имаме 7 или 8, в които упоменатите артикули са като опция на обичайните български просо и ориз, например”, посочи Веселка Дулева.
По думите й сборникът има доста други преимущества, за които не се приказва. Едно от тях е съществуването на чисто месо. Изключени са саламите като съществена храна, защото сега има практиката да се дават на обяд кренвирши или наденица. Изключени са имитиращите млечни артикули, както и продуктите, в които има изкуствени консерванти, подсладители и оцветители.
Мариана Кукушева от своя страна отвърна, че рецептурникът още не е подсилен от сдружението на детските ендокринолози, на гастроентеролозите, както и от педиатрите.
„ Експертите, до които нашите деца опират всекидневно, към момента не са си споделили мнението. Здравето на нашите деца не е хазарт и няма да позволим никакви външни ползи да се включат в тематиката публични поръчки, зареждане на децата с нетипични за България и непроверени като здравословност храни”, безапелационна бе Мариана Кукушева.
Предстои разискване на сборника в Министерството на здравеопазването.
„ Съществуващият към сегашния миг алманах е от 2004 година В рамките на тези 14 година бяха създадени доста европейски и национални документи. Всички предписания, които са включени в до момента настоящия алманах, остават. Това са обичайни български предписания и храни”, разясни в „ Здравей, България " проф. Веселка Дулева от Националния център по публично здраве и разбори.
Отпадат пържените храни, само че баничките остават и то с огромно многообразие – с разнообразни плънки от сирене, яйце, спанак, праз, ябълка, тиква и други. До софтуерния най-малко е понижено наличието на сол, захар и мазнини в рецептите. Това са хранителни субстанции, които имат потвърдени неподходящи резултати върху здравето.
„ Запазено е количеството на хляба и хлебните произведения. Включено е богато многообразие от пълнозърнести типове и те би трябвало да участват в ежедневния хранителен банкет на децата”, разясни още Дулева, допълвайки, че по този метод остарялото меню остава, само че просто са добавени нови неща.
„ Най-коментираните култури – киноа и чия, се отглеждат в екваториални страни, в които няма никакъв фитосанитарен надзор. Те идват в България с кораби, в насипно положение. Семената имат период на валидност 3 години. Всеки българин знае, че естествените нетретирани семена с пестициди за следващо удължение на периода на валидност покълват при избрана мокрота и при промяна на сезоните”, разяснява от своя страна Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
По думите й изместването на обичайна българска храна е огромен опит с детското здраве, а концепцията е да се откри пазар за по този начин нареченото отвесно земеделие.
„ В сборника няма чия, защото тя не търпи никаква кулинарна обработка и нямаме нито една рецепта, в която да е включена. От 433 предписания имаме 7 или 8, в които упоменатите артикули са като опция на обичайните български просо и ориз, например”, посочи Веселка Дулева.
По думите й сборникът има доста други преимущества, за които не се приказва. Едно от тях е съществуването на чисто месо. Изключени са саламите като съществена храна, защото сега има практиката да се дават на обяд кренвирши или наденица. Изключени са имитиращите млечни артикули, както и продуктите, в които има изкуствени консерванти, подсладители и оцветители.
Мариана Кукушева от своя страна отвърна, че рецептурникът още не е подсилен от сдружението на детските ендокринолози, на гастроентеролозите, както и от педиатрите.
„ Експертите, до които нашите деца опират всекидневно, към момента не са си споделили мнението. Здравето на нашите деца не е хазарт и няма да позволим никакви външни ползи да се включат в тематиката публични поръчки, зареждане на децата с нетипични за България и непроверени като здравословност храни”, безапелационна бе Мариана Кукушева.
Предстои разискване на сборника в Министерството на здравеопазването.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ