Държавата няма ресурс за 10% ръст на заплатите
Ще има напън върху частния бранш да вдигне възнагражденията
За 10 години нарастването значи 8 милиарда лева спомагателни разноски
Според сезонно изгладените данни на Евростат за второто тримесечие на 2018 година брутният вътрешен артикул в България се усилва на годишна база с 3,4% в действително изражение при 2,1% приблизително за Европейския съюз. Следователно, въпреки и постепенно догонващото развиване на приходите продължава. Притеснителен обаче е фактът, че страната се подрежда едвам на 11 място по този индикатор измежду 13-те страни, които се причислиха към Европейски Съюз от 2004 година насам. Тази позиция България заема и в класацията за икономическия напредък през 2017 година, където още веднъж се подрежда на 11 място измежду посочените стопански системи. Това значи, че тя изостава от директните си съперници в процеса на доближаване към Европейски Съюз.
Каква е обстановката сега?
През второто тримесечие на 2018 година измежду „ новите “ страни в Европейски Съюз във връзка с икономическия напредък най-добре се показват Малта (5,7%), Полша (5%) и Унгария (4,6%). На другия полюс са Чешката република (2,4%), Хърватия (2,8%) и България (3,4%). Така във всички обсъждани стопански системи се осъществя напредък, който надвишава междинния за Европейски Съюз (2,1%). Трудно може да се реши дали настоящите стойности са устойчиви, поради изобилието от ликвидност и исторически ниските лихвени проценти в следствие от паричната политика на най-големите централни банки. По-вероятно е това да е причина за неправилна оценка на рисковете и голям брой вложения, които след време да се окажат непродуктивни.
На този декор настоящата наклонност е растежът в Европейски Съюз и еврозоната да се забавя. Според сезонно изгладените данни растежът на годишна база е бил 2,8% през третото тримесечие на 2017 година при 2,1% през второто на 2018 година В България не може да се приказва за ясно изразена наклонност, само че темповете на напредък през 2018 година като цяло са по-ниски, в сравнение с през миналата година. Освен положението на европейските стопански системи други значими сътрудници за България като Турция и Русия понастоящем изпитват проблеми, които лимитират опциите за експорт.
Тъй като Европейски Съюз е главната дестинация за експорт на българските артикули, съществуването на напредък там е добра вест и за България. Така през първото полугодие на 2018 година износът за Европейски Съюз нараства с 10,7% и доближава 18,1 милиарда лева Въпреки това спадът на износа за трети страни с 23,9% до 7,5 милиарда лева води до общ спад на износа с 2,3% до 25,6 милиарда лева От друга страна вносът се усилва с 6,6% на годишна база и доближава 30,4 милиарда лева Това значи, че приносът на външния бранш за растежа е негативен. С позитивен принос са потреблението и вложенията. Последните обаче не нарастват задоволително бързо, с цел да ускорят растежа. Същевременно брутната добавена стойност се усилва в действително изражение с 3% на годишна база през второто тримесечие на 2018 година Най-бързо се развиват дейностите интервенции с недвижими парцели (растеж от 7,2%), финансовият бранш (6%) и строителството (5,9%).
Очакванията за последователно стягане на паричната политика от страна на Европейската централна банка през 2019 година и проблемите, свързани с повишението на митата при търговията със Съединените щати, евентуално ще имат отрицателен принос за растежа в Европейски Съюз през идната година. Това ще се отрази неподходящо върху българската стопанска система от позиция на търговията и притока на задгранични вложения.
Реакцията на държавното управление
Една от ограниченията за стимулиране на стопанската система, които към този момент са оповестени публично и ще бъдат включени в бюджет 2019, е повишението на заплатите в бюджетния бранш с 10%. В този ритъм на напредък обаче не се включват заплатите на учителите, които ще бъдат нараснали с 20%. На пръв взор това е нещо положително – бюджетните чиновници ще бъдат по-високоплатени и ще бъдат подтиквани да правят по-добре работата си.
Според министъра на финансите Владислав Горанов увеличението на заплатите няма да бъде с идентичен % за всички, а според от представянето им. Диференцирането обаче нормално е незадоволително. Така даже при недобро показване ще има увеличение на заплати вместо те да бъдат непокътнати при настоящото си ниво или даже понижени. По този метод тласъците за добре работещите хора няма да са огромни, а неработещите няма да бъдат осъдени, а в действителност поощрени.
Чрез тази мярка се цели увеличение на потреблението и съвкупното търсене, което да форсира икономическия напредък. Само че с цел да се финансират тези спомагателни разноски, би трябвало да се усилят бюджетните доходи. Представители на държавното управление оповестиха, че ресурсът за това е разполагаем от упования остатък в бюджета през актуалната година. На процедура обаче се оказва, че това не е напълно правилно.
Достатъчен ли е остатъкът от 2018 година?
Цената на тази мярка за частния бранш, който основава стойност и устоя бюджетните чиновници, по никакъв начин не е ниска. Повишаването на заплатите значи повишаване на държавните разноски през 2019 година с най-малко 800 млн. лева То обаче ще важи освен през тази година, само че и през всяка последваща. Следователно за 10-годишен интервал това увеличение ще значи към този момент 8 милиарда лева спомагателни разноски, които да се включат в бюджетите за съответните години.
За да може да си разреши по-дълготрайно (за 10 години) да увеличи заплатите в бюджетния бранш, държавното управление през днешния ден би трябвало да разполага с остатък от 6,5 милиарда лева, които да може да влага при годишна възвръщаемост от 4%. При по-реалистична оценка за възвръщаемост от 2% ще са нужни даже спомагателни 7,2 милиарда лева Очакваното превишение на приходите над разноските в бюджет 2018 година обаче е надалеч по-малко по мярка. Например, при остатък от 720 млн. лева устойчивото (това, за което държавното управление е „ икономисало “ пари) повишение на бюджетните заплати ще бъде с 80 млн. лева на година. Това значи, че то е задоволително за повишение с 1% (а не с 10%) през 2019 година без по-нататъшна смяна за период от 10 години, след което те още веднъж би трябвало да бъдат възобновени при актуалното равнище.
Следователно ресурсът за това нарастване от 10% в действителност не е разполагаем и ще се разчита на по-високи доходи през идващите години, които да финансират спомагателните разноски. Фактът, че през 2018 година ще се осъществя остатък в бюджета, не е задоволителен самичък по себе си да подсигурява, че това ще се случи и по-късно.
Други резултати
Аргумент в поддръжка на повишението са упованията за ускорение на инфлацията през идващите месеци. Така приходите на бюджетните чиновници ще бъдат обезщетени и даже ще усилят покупателната си дарба. Самата мярка обаче също ще способства за по-бързото повишаване на цените. Растежът на заплатите в държавния бранш ще сътвори напън върху частния бранш също да ги покачва, без обаче това да е обвързвано с по-висока продуктивност.
Ситуацията на пазара на труда е такава, че като цяло търсенето на труд надвишава предлагането, нормата на безработица е релативно ниска, а опциите за нахлуване на нови участници с задоволителна подготовка са лимитирани. При тези условия спомагателният напън за повишение на заплатите ще докара до бърз напредък на индустриалните разноски и понижаване на съвкупното предложение. Това, което е належащо на българската стопанска система обаче, е стимулиране на предлагането и вложенията, само че то няма да бъде резултат от тази мярка.
От друга страна потреблението на тези пари за заплати значи, че те ще бъдат релативно транспарантно изразходени. Алтернативната им приложимост – осъществяването на вложения – допуска възлагане на публични поръчки, които могат да значат неразбираеми процедури, корупция и на процедура загуба на част от средствата. Инвестициите обаче, даже когато са държавни и не са с най-висота допустима възвръщаемост, имат резултат върху стопанската система освен през годината, в която са направени, само че най-много върху дълготрайния капацитет за напредък.
Възможностите за по-продуктивно потребление на средствата са налице. Примерите от последните месеци подсказват единствено някои насоки за приложимост. Спирането на Търговския указател демонстрира потребността от вложения в хардуер и програмен продукт, както и нуждата от по-нататъшно развиване на електронното ръководство. Друга опция е парите да се употребяват за инсталиране на камери за надзор на скоростта, както и за ремонт на пътищата. Също по този начин осветлението в обитаемоте места може да се усъвършенства. Тези ограничения ще допринесат за повишение на персоналната и пътната сигурност. Могат да бъдат посочени образци от всички области на обществените услуги, където потреблението на модерни технологии може да добави и да усъвършенства качеството на активността на работещите там хора.
Като цяло главният мотив за повишението на заплатите в бюджетния бранш наподобява политически. Предстоящите избори през 2019 година евентуално са насочили вниманието на ръководещите към приходите, вместо към капиталовата интензивност. Увеличаването на настоящи вместо финансови разноски обаче не е добра политика, изключително когато става въпрос за заплатите. В неподходящи интервали, когато данъчните доходи спадат, тези разноски мъчно могат да бъдат намалени. В резултат от това могат да зародят бюджетни дефицити, повишаване на задлъжнялостта на страната и в последна сметка фискална рецесия. По тази причина е нужна оценка на въздействието на тази мярка както в кратковременен, по този начин и в дълготраен интервал преди тя да бъде подхваната.
За 10 години нарастването значи 8 милиарда лева спомагателни разноски
Според сезонно изгладените данни на Евростат за второто тримесечие на 2018 година брутният вътрешен артикул в България се усилва на годишна база с 3,4% в действително изражение при 2,1% приблизително за Европейския съюз. Следователно, въпреки и постепенно догонващото развиване на приходите продължава. Притеснителен обаче е фактът, че страната се подрежда едвам на 11 място по този индикатор измежду 13-те страни, които се причислиха към Европейски Съюз от 2004 година насам. Тази позиция България заема и в класацията за икономическия напредък през 2017 година, където още веднъж се подрежда на 11 място измежду посочените стопански системи. Това значи, че тя изостава от директните си съперници в процеса на доближаване към Европейски Съюз.
Каква е обстановката сега?
През второто тримесечие на 2018 година измежду „ новите “ страни в Европейски Съюз във връзка с икономическия напредък най-добре се показват Малта (5,7%), Полша (5%) и Унгария (4,6%). На другия полюс са Чешката република (2,4%), Хърватия (2,8%) и България (3,4%). Така във всички обсъждани стопански системи се осъществя напредък, който надвишава междинния за Европейски Съюз (2,1%). Трудно може да се реши дали настоящите стойности са устойчиви, поради изобилието от ликвидност и исторически ниските лихвени проценти в следствие от паричната политика на най-големите централни банки. По-вероятно е това да е причина за неправилна оценка на рисковете и голям брой вложения, които след време да се окажат непродуктивни.
На този декор настоящата наклонност е растежът в Европейски Съюз и еврозоната да се забавя. Според сезонно изгладените данни растежът на годишна база е бил 2,8% през третото тримесечие на 2017 година при 2,1% през второто на 2018 година В България не може да се приказва за ясно изразена наклонност, само че темповете на напредък през 2018 година като цяло са по-ниски, в сравнение с през миналата година. Освен положението на европейските стопански системи други значими сътрудници за България като Турция и Русия понастоящем изпитват проблеми, които лимитират опциите за експорт.
Тъй като Европейски Съюз е главната дестинация за експорт на българските артикули, съществуването на напредък там е добра вест и за България. Така през първото полугодие на 2018 година износът за Европейски Съюз нараства с 10,7% и доближава 18,1 милиарда лева Въпреки това спадът на износа за трети страни с 23,9% до 7,5 милиарда лева води до общ спад на износа с 2,3% до 25,6 милиарда лева От друга страна вносът се усилва с 6,6% на годишна база и доближава 30,4 милиарда лева Това значи, че приносът на външния бранш за растежа е негативен. С позитивен принос са потреблението и вложенията. Последните обаче не нарастват задоволително бързо, с цел да ускорят растежа. Същевременно брутната добавена стойност се усилва в действително изражение с 3% на годишна база през второто тримесечие на 2018 година Най-бързо се развиват дейностите интервенции с недвижими парцели (растеж от 7,2%), финансовият бранш (6%) и строителството (5,9%).
Очакванията за последователно стягане на паричната политика от страна на Европейската централна банка през 2019 година и проблемите, свързани с повишението на митата при търговията със Съединените щати, евентуално ще имат отрицателен принос за растежа в Европейски Съюз през идната година. Това ще се отрази неподходящо върху българската стопанска система от позиция на търговията и притока на задгранични вложения.
Реакцията на държавното управление
Една от ограниченията за стимулиране на стопанската система, които към този момент са оповестени публично и ще бъдат включени в бюджет 2019, е повишението на заплатите в бюджетния бранш с 10%. В този ритъм на напредък обаче не се включват заплатите на учителите, които ще бъдат нараснали с 20%. На пръв взор това е нещо положително – бюджетните чиновници ще бъдат по-високоплатени и ще бъдат подтиквани да правят по-добре работата си.
Според министъра на финансите Владислав Горанов увеличението на заплатите няма да бъде с идентичен % за всички, а според от представянето им. Диференцирането обаче нормално е незадоволително. Така даже при недобро показване ще има увеличение на заплати вместо те да бъдат непокътнати при настоящото си ниво или даже понижени. По този метод тласъците за добре работещите хора няма да са огромни, а неработещите няма да бъдат осъдени, а в действителност поощрени.
Чрез тази мярка се цели увеличение на потреблението и съвкупното търсене, което да форсира икономическия напредък. Само че с цел да се финансират тези спомагателни разноски, би трябвало да се усилят бюджетните доходи. Представители на държавното управление оповестиха, че ресурсът за това е разполагаем от упования остатък в бюджета през актуалната година. На процедура обаче се оказва, че това не е напълно правилно.
Достатъчен ли е остатъкът от 2018 година?
Цената на тази мярка за частния бранш, който основава стойност и устоя бюджетните чиновници, по никакъв начин не е ниска. Повишаването на заплатите значи повишаване на държавните разноски през 2019 година с най-малко 800 млн. лева То обаче ще важи освен през тази година, само че и през всяка последваща. Следователно за 10-годишен интервал това увеличение ще значи към този момент 8 милиарда лева спомагателни разноски, които да се включат в бюджетите за съответните години.
За да може да си разреши по-дълготрайно (за 10 години) да увеличи заплатите в бюджетния бранш, държавното управление през днешния ден би трябвало да разполага с остатък от 6,5 милиарда лева, които да може да влага при годишна възвръщаемост от 4%. При по-реалистична оценка за възвръщаемост от 2% ще са нужни даже спомагателни 7,2 милиарда лева Очакваното превишение на приходите над разноските в бюджет 2018 година обаче е надалеч по-малко по мярка. Например, при остатък от 720 млн. лева устойчивото (това, за което държавното управление е „ икономисало “ пари) повишение на бюджетните заплати ще бъде с 80 млн. лева на година. Това значи, че то е задоволително за повишение с 1% (а не с 10%) през 2019 година без по-нататъшна смяна за период от 10 години, след което те още веднъж би трябвало да бъдат възобновени при актуалното равнище.
Следователно ресурсът за това нарастване от 10% в действителност не е разполагаем и ще се разчита на по-високи доходи през идващите години, които да финансират спомагателните разноски. Фактът, че през 2018 година ще се осъществя остатък в бюджета, не е задоволителен самичък по себе си да подсигурява, че това ще се случи и по-късно.
Други резултати
Аргумент в поддръжка на повишението са упованията за ускорение на инфлацията през идващите месеци. Така приходите на бюджетните чиновници ще бъдат обезщетени и даже ще усилят покупателната си дарба. Самата мярка обаче също ще способства за по-бързото повишаване на цените. Растежът на заплатите в държавния бранш ще сътвори напън върху частния бранш също да ги покачва, без обаче това да е обвързвано с по-висока продуктивност.
Ситуацията на пазара на труда е такава, че като цяло търсенето на труд надвишава предлагането, нормата на безработица е релативно ниска, а опциите за нахлуване на нови участници с задоволителна подготовка са лимитирани. При тези условия спомагателният напън за повишение на заплатите ще докара до бърз напредък на индустриалните разноски и понижаване на съвкупното предложение. Това, което е належащо на българската стопанска система обаче, е стимулиране на предлагането и вложенията, само че то няма да бъде резултат от тази мярка.
От друга страна потреблението на тези пари за заплати значи, че те ще бъдат релативно транспарантно изразходени. Алтернативната им приложимост – осъществяването на вложения – допуска възлагане на публични поръчки, които могат да значат неразбираеми процедури, корупция и на процедура загуба на част от средствата. Инвестициите обаче, даже когато са държавни и не са с най-висота допустима възвръщаемост, имат резултат върху стопанската система освен през годината, в която са направени, само че най-много върху дълготрайния капацитет за напредък.
Възможностите за по-продуктивно потребление на средствата са налице. Примерите от последните месеци подсказват единствено някои насоки за приложимост. Спирането на Търговския указател демонстрира потребността от вложения в хардуер и програмен продукт, както и нуждата от по-нататъшно развиване на електронното ръководство. Друга опция е парите да се употребяват за инсталиране на камери за надзор на скоростта, както и за ремонт на пътищата. Също по този начин осветлението в обитаемоте места може да се усъвършенства. Тези ограничения ще допринесат за повишение на персоналната и пътната сигурност. Могат да бъдат посочени образци от всички области на обществените услуги, където потреблението на модерни технологии може да добави и да усъвършенства качеството на активността на работещите там хора.
Като цяло главният мотив за повишението на заплатите в бюджетния бранш наподобява политически. Предстоящите избори през 2019 година евентуално са насочили вниманието на ръководещите към приходите, вместо към капиталовата интензивност. Увеличаването на настоящи вместо финансови разноски обаче не е добра политика, изключително когато става въпрос за заплатите. В неподходящи интервали, когато данъчните доходи спадат, тези разноски мъчно могат да бъдат намалени. В резултат от това могат да зародят бюджетни дефицити, повишаване на задлъжнялостта на страната и в последна сметка фискална рецесия. По тази причина е нужна оценка на въздействието на тази мярка както в кратковременен, по този начин и в дълготраен интервал преди тя да бъде подхваната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ