Щъркелите са птиците, за които научаваме още в ранното ни

Щъркелите са птиците, за които научаваме още в ранното ни детство. Те са знак на идващата пролет, на раждащия се нов живот. Първите вестители, че светът продължава да тече по извечните си закони. Ето за какво с настъпването на пролетта издателство " Ентусиаст " изненадва най-малките читатели с историята " Щъркелиада " от Николай Стоянов.

Тя е лиричен роман за живота и приключенията на птиците, които донасят на крилете си слънцето и вярата. Още в самото начало читателите се срещат с Жан и неговото семейство, което доверчиво построява гнездата си на покривите на домовете в малко планинско село.

Други негови другари пък се откриват на учебния покрив, с цел да научат нещичко от уроците. Но надали някой от тях би разкрил своя път през въздушния шир без наставленията на Родриго – ръководителя на щъркелите. Неговите калкулации и знания за звездите и луната оказват помощ на ятото да отлети към топлите страни. А когато зимата пристигна ненадейно, заслон се намира при положителните съседи – хората.

Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.

Илюстрациите са на Светла Георгиева. Ето и част от поетичната творба:

Щъркелчето Жан Петров
се роди на Гара Бов –
спирка в планината скрита
край река и измежду ракита.

Кътче тихичко, умерено,
слънчево и не така знойно.
А от сенчестата котловина
лъха прохлада, ведрина.

Мястото, което всяка пролет
е задачата на щърковия полет.
И където с деликатност и обич
бе отгледано и щъркелчето Жан Петров.

Във началото обаче,
Жан наричаше се иначе:
викаха му просто Щъркелан,
казано на щъркелски – " мечтан ".

С това си име новото хвъркато
се приемаше във щърковото ято.

Но с цел да не стават съвпадения,
новоизлюпените Божии творения
получаваха наместо дрешки
забавни имена човешки.

Кръстници на дребните пък бяха хора,
приютили ги под свойта стряха.

Като чичкото Иван Петров,
кантонер на Гара Бов.
На комина на който
бе на Жан Петров гнездото.

Ето по какъв начин и Щъркеланчо, благия,
се снабди със име и фамилия.