Шон Бейкър, режисьор: Когато фестивалните прожектори ме осветиха, бях заобиколен от ревящи деца
Шон Бейкър e режисьор отвън отъпканата пътека на Холивуд. Независимият му от финансовите провокации дух го движи да снима с мобилен телефон кино лентата си " Мандарина ", който стига до международна премиера на влиятелния фестивал " Сънданс ". Най-новият му филм " Проектът Флорида " демонстрира драмата и комедията на живота в евтините мотели по пътя US 192 в Орландо, щата Флорида. Но Бейкър намира необикновен взор към тематиката, разказвайки историята през пакостите на няколко хлапета, които живеят в мотел до " Дисниленд " и майка, която се мъчи да свърже двата края. " Проектът Флорида " получава 58 награди и над 100 номинации на разнообразни кино конгреси, в това число номинации за " Оскар ", " Златен Глобус " и БАФТА за поддържащата роля на Уилям Дефо. Бейкър показа персонално кино лентата си на 22-ия " София филм фест ", а от петък, 30 март " Проектът Флорида " е по кината.
Каква беше главната причина, заради която решихте да заснемете " Проектът Флорида "?
- Да дам повече публичност на казуса с невидимите бездомни, само че в това време публиката употребява филмите, с цел да избяга за малко от личния си живот, да се вълнува, да се смее на комедия, да се трогне от драма. Имах това мислено. И беше значимо за мен филмът да може да забавлява аудиторията. Това е най-хубавият метод да отправиш обръщение. Затова задачата е двустранна – развлечение и осъзнаване на проблем, който смятам за значим в Съединени американски щати.
А кой е най-големият проблем в Съединени американски щати сега?
- Имперският метод на мислене, който демонстрира републиканската партия в лицето на Тръмп. Това е доста нахален и тесногръд метод за ръководство на една страна. Ние пренебрегваме толкоз доста проблеми, изобщо всичко, с което се занимава светът – расизъм, сексизъм, принуждение, проблеми с контрола на оръжия. Мога да продължа дълго. В момента нашата страна наподобява разграничена от мощните на деня. А и не мисля, че имаме прогресивно мислене, в подтекста на тъждество и така нататък
Каква е ролята на изкуството в тази обстановка?
- Зависи какъв тип изкуство правиш, само че по-голямата част от артистите се пробват да сплотяват хората посредством общите черти на всеки, универсалността. Особено в този момент, когато с помощта на обществените мрежи виждаме какъв брой единни ставаме като свят. И осъзнаваме, че дълго време е имало огромна липса на разнообразни отзиви, на многообразие, даже в артистичния свят. Във филмите и историите, които се описват през днешния ден виждам по-голям блян за приобщаване. Разказват се истории, които до момента не сме виждали, чуват се гласове, които не сме чували. Една от мощните страни на Съединени американски щати е точно това многообразие в изкуството и опцията то да демонстрира невидими до момента персонажи. Особено в този момент, когато Тръмп споделя: " Вдигнете още веднъж стената! " А чухте ли последните вести? Конгресът предложи нова война с опиатите и смъртно наказване за опиатите... Да, това е " превъзходен " метод за преодоляване на казуса А настройката към изолираност е последното нещо, от което имаме потребност. Мисля, че артистите сега се борят с тези проблеми.
Разкажете повече за кастинга на " Проектът Флорида " – от една страна работите с артист исполин като Уилям Дефо, от друга – с невръстни деца, които избирате посредством локална реклама, а даже и през Instagram.
- Кастингът беше много нетрадиционен. Не желаех просто да употребявам метода, по който се прави кастинг в Холивуд. Обичам постоянно да разбърквам нещата и да съм отворен към всевъзможни благоприятни условия – кастинг посредством обществените мрежи, на улицата, локални организации и несъмнено, холивудския кастинг. Резултатът е това, което виждаме във кино лентата – от всичко по малко. Включително има и хора, които постоянно съм желал да включа във филм, като да вземем за пример дамата без горнище до басейна – тя е комедиант, известна персона в центъра на Ню Йорк. Известна е с шоуто си " The Naked Cowgirl ", прави представления на Таймс Скуеър за пари. Това е просто образец за човек, който постоянно съм желал да видя във филм и имах възприятието, че тя може да играе.
По-интересно ми се коства обаче по какъв начин се справихте с хлапаците. Кое е най-голямото предизвикателство при работата с деца?
- Енергията. Те бързо се уморяват и можеш да ги изгубиш след 3-4 дубъла. Зависи кой играе. Бруклин постоянно е подготвена и може да продължи до безконечност, само че с другите деца би трябвало да уцелиш точния миг, не трябва да ги оставяш да им доскучее или пък да се разочароват. А и не трябва да ги оставяш да си мислят, че работят, тъй като в случай че си мислят по този начин - това е краят. Исках децата да са оптимално естествени, а не като в холивудска ситуационна комедия. Имах потребност те да са себе си и го реализирах главно посредством процеса на кастинга – да намеря деца, които са екстровертни, не се смущават и са отворени да поемат в разнообразни направления, да пробват неща и да се забавляват. И също – да схващат персонажа си, да схващат, че не би трябвало да гледат в камерата, много неща Винаги съм си мислел, че това ще е най-трудното – че би трябвало да измисля игри, с цел да ги накарам да не гледат в камерата, само че това въобще не беше проблем.
А какви бяха техните реакции, когато се видяха на огромен екран?
- За всяка полемика след кино лентата, имахме излизане пред аудитория. Обикновено стояхме откъм гърба и Бруклин постоянно ставаше доста прочувствена - когато се видеше да плаче във кино лентата, започваше да плаче в действителност. А аз се питах, " Защо не си научихме урока? Не пускай деца в залата преди края на кино лентата! "
Бяхме на фестивала в Ню Йорк, където има традиция по време на надписите прожектор да освети режисьора и актьорите – и когато стана, бях заобиколен от ревящи деца! (Смее се) Макар че стават много прочувствени като се гледат, съгласно мен на тях им харесва. Мога да си показва какво е като си дете да видиш себе си на огромен екран. Трябва да е нещо доста значимо за тях.
Какво научи по време на снимачния развой?
- Научих какво се случва. Дотогава не знаех за ситуацията на невидимите бездомни в Америка. Разбрах много за рецесията с домовете и неналичието на финансиране от федералното държавно управление. С всеки филм узнавам много за обществената конюнктура и нормално това има общо и с политиката.
Коя е най-значимата смяна, до която те докара " Проектът Флорида "?
- Най-значимото, което ми се случи е, че Кристофър Ривера, който играе Скути, получи стипендия за лицей. Това е измерим резултат и факт черно на бяло, който пристигна от кино лентата. Да, дадохме повече публичност на цялостния проблем и нека сме стимулирали хората да се опитат да трансформират ситуацията с бездомността, само че това е доста дълъг път. Като дребна бебешка стъпка е спрямо това да се вгледаш в личната си общественост, да подкрепяш неправителствени организации и когато и да са идващите избори, без значение – локални, щатски или федерални, да правиш умишлен избор. Но фактът, че има нещо съответно и осезаемо – дребният Кристофър Ривера и стипендията за " Ролинс Колидж " и това идва непосредствено, с помощта на присъединяване му във кино лентата, това за мен е същинският триумф.
Какво е да си самостоятелен актьор?
- Класическото определение е да работиш отвън системата на огромните студиа и някак си частно да финансираш филмите си. Но оттатък това има същински самостоятелен дух, който постоянно изисква режисьорът да направи кино лентата с всички вероятни средства. Разбира се, би трябвало да имаме поради комерсиалната страна, само че цел №1 е просто да направиш добър филм. Докато постоянно със студиата парите са главната цел.
В този ред на мисли, какъв беше опитът ти с " Мандарина ", сниман с iPhone?
- Това беше моят пети филм и с цел да бъда почтен – към този момент не желаех да върша нещата без пари. Бях направил доста нискобюджетни филми и усещах, че това не е стъпка напред. Но нямах различен избор. Вместо просто да си седнал съм и да се смущавам, трябваше да погледна на кино лентата като метод да направя нещо напълно друго и да приема всички ограничавания и спънки и да ги трансформира в преимущество и мощ.
И тъкмо това се случи. Спомням си, че споделих: " Ще снимаме този филм с iPhone ", само че би трябвало да го приемем съществено, все едно е на 35 мм лента, другояче ще се провалим. Трябва да вложиш също толкоз старания в правенето на филм със 150 000 $, колкото и със 150 милиона $. Страстта би трябвало да е на разположение. Това се случи и с " Мандарина ", той удари в сърцето доста хора по света и това е ужасно, тъй като мнозина си мислят, " в никакъв случай няма да направя кино лентата си, тъй като нямам задоволително пари! " И внезапно този филм се появи и им сподели: " Е, в действителност можеш! ". И почтено казано не направих кино лентата, заради тази причина, само че е реалност, че той се трансформира в освен това. Харесва ми, че хората са въодушевени от кино лентата, тъй като аз съм се вдъхновявал от предходни течения като " Догма 95 ", Синема Верите и така нататък И фактът, че аз може да съм част от последващо течение е отлично нещо.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кино (971)
Каква беше главната причина, заради която решихте да заснемете " Проектът Флорида "?
- Да дам повече публичност на казуса с невидимите бездомни, само че в това време публиката употребява филмите, с цел да избяга за малко от личния си живот, да се вълнува, да се смее на комедия, да се трогне от драма. Имах това мислено. И беше значимо за мен филмът да може да забавлява аудиторията. Това е най-хубавият метод да отправиш обръщение. Затова задачата е двустранна – развлечение и осъзнаване на проблем, който смятам за значим в Съединени американски щати.
А кой е най-големият проблем в Съединени американски щати сега?
- Имперският метод на мислене, който демонстрира републиканската партия в лицето на Тръмп. Това е доста нахален и тесногръд метод за ръководство на една страна. Ние пренебрегваме толкоз доста проблеми, изобщо всичко, с което се занимава светът – расизъм, сексизъм, принуждение, проблеми с контрола на оръжия. Мога да продължа дълго. В момента нашата страна наподобява разграничена от мощните на деня. А и не мисля, че имаме прогресивно мислене, в подтекста на тъждество и така нататък
Каква е ролята на изкуството в тази обстановка?
- Зависи какъв тип изкуство правиш, само че по-голямата част от артистите се пробват да сплотяват хората посредством общите черти на всеки, универсалността. Особено в този момент, когато с помощта на обществените мрежи виждаме какъв брой единни ставаме като свят. И осъзнаваме, че дълго време е имало огромна липса на разнообразни отзиви, на многообразие, даже в артистичния свят. Във филмите и историите, които се описват през днешния ден виждам по-голям блян за приобщаване. Разказват се истории, които до момента не сме виждали, чуват се гласове, които не сме чували. Една от мощните страни на Съединени американски щати е точно това многообразие в изкуството и опцията то да демонстрира невидими до момента персонажи. Особено в този момент, когато Тръмп споделя: " Вдигнете още веднъж стената! " А чухте ли последните вести? Конгресът предложи нова война с опиатите и смъртно наказване за опиатите... Да, това е " превъзходен " метод за преодоляване на казуса А настройката към изолираност е последното нещо, от което имаме потребност. Мисля, че артистите сега се борят с тези проблеми.
Разкажете повече за кастинга на " Проектът Флорида " – от една страна работите с артист исполин като Уилям Дефо, от друга – с невръстни деца, които избирате посредством локална реклама, а даже и през Instagram.
- Кастингът беше много нетрадиционен. Не желаех просто да употребявам метода, по който се прави кастинг в Холивуд. Обичам постоянно да разбърквам нещата и да съм отворен към всевъзможни благоприятни условия – кастинг посредством обществените мрежи, на улицата, локални организации и несъмнено, холивудския кастинг. Резултатът е това, което виждаме във кино лентата – от всичко по малко. Включително има и хора, които постоянно съм желал да включа във филм, като да вземем за пример дамата без горнище до басейна – тя е комедиант, известна персона в центъра на Ню Йорк. Известна е с шоуто си " The Naked Cowgirl ", прави представления на Таймс Скуеър за пари. Това е просто образец за човек, който постоянно съм желал да видя във филм и имах възприятието, че тя може да играе.
По-интересно ми се коства обаче по какъв начин се справихте с хлапаците. Кое е най-голямото предизвикателство при работата с деца?
- Енергията. Те бързо се уморяват и можеш да ги изгубиш след 3-4 дубъла. Зависи кой играе. Бруклин постоянно е подготвена и може да продължи до безконечност, само че с другите деца би трябвало да уцелиш точния миг, не трябва да ги оставяш да им доскучее или пък да се разочароват. А и не трябва да ги оставяш да си мислят, че работят, тъй като в случай че си мислят по този начин - това е краят. Исках децата да са оптимално естествени, а не като в холивудска ситуационна комедия. Имах потребност те да са себе си и го реализирах главно посредством процеса на кастинга – да намеря деца, които са екстровертни, не се смущават и са отворени да поемат в разнообразни направления, да пробват неща и да се забавляват. И също – да схващат персонажа си, да схващат, че не би трябвало да гледат в камерата, много неща Винаги съм си мислел, че това ще е най-трудното – че би трябвало да измисля игри, с цел да ги накарам да не гледат в камерата, само че това въобще не беше проблем.
А какви бяха техните реакции, когато се видяха на огромен екран?
- За всяка полемика след кино лентата, имахме излизане пред аудитория. Обикновено стояхме откъм гърба и Бруклин постоянно ставаше доста прочувствена - когато се видеше да плаче във кино лентата, започваше да плаче в действителност. А аз се питах, " Защо не си научихме урока? Не пускай деца в залата преди края на кино лентата! "
Бяхме на фестивала в Ню Йорк, където има традиция по време на надписите прожектор да освети режисьора и актьорите – и когато стана, бях заобиколен от ревящи деца! (Смее се) Макар че стават много прочувствени като се гледат, съгласно мен на тях им харесва. Мога да си показва какво е като си дете да видиш себе си на огромен екран. Трябва да е нещо доста значимо за тях.
Какво научи по време на снимачния развой?
- Научих какво се случва. Дотогава не знаех за ситуацията на невидимите бездомни в Америка. Разбрах много за рецесията с домовете и неналичието на финансиране от федералното държавно управление. С всеки филм узнавам много за обществената конюнктура и нормално това има общо и с политиката.
Коя е най-значимата смяна, до която те докара " Проектът Флорида "?
- Най-значимото, което ми се случи е, че Кристофър Ривера, който играе Скути, получи стипендия за лицей. Това е измерим резултат и факт черно на бяло, който пристигна от кино лентата. Да, дадохме повече публичност на цялостния проблем и нека сме стимулирали хората да се опитат да трансформират ситуацията с бездомността, само че това е доста дълъг път. Като дребна бебешка стъпка е спрямо това да се вгледаш в личната си общественост, да подкрепяш неправителствени организации и когато и да са идващите избори, без значение – локални, щатски или федерални, да правиш умишлен избор. Но фактът, че има нещо съответно и осезаемо – дребният Кристофър Ривера и стипендията за " Ролинс Колидж " и това идва непосредствено, с помощта на присъединяване му във кино лентата, това за мен е същинският триумф.
Какво е да си самостоятелен актьор?
- Класическото определение е да работиш отвън системата на огромните студиа и някак си частно да финансираш филмите си. Но оттатък това има същински самостоятелен дух, който постоянно изисква режисьорът да направи кино лентата с всички вероятни средства. Разбира се, би трябвало да имаме поради комерсиалната страна, само че цел №1 е просто да направиш добър филм. Докато постоянно със студиата парите са главната цел.
В този ред на мисли, какъв беше опитът ти с " Мандарина ", сниман с iPhone?
- Това беше моят пети филм и с цел да бъда почтен – към този момент не желаех да върша нещата без пари. Бях направил доста нискобюджетни филми и усещах, че това не е стъпка напред. Но нямах различен избор. Вместо просто да си седнал съм и да се смущавам, трябваше да погледна на кино лентата като метод да направя нещо напълно друго и да приема всички ограничавания и спънки и да ги трансформира в преимущество и мощ.
И тъкмо това се случи. Спомням си, че споделих: " Ще снимаме този филм с iPhone ", само че би трябвало да го приемем съществено, все едно е на 35 мм лента, другояче ще се провалим. Трябва да вложиш също толкоз старания в правенето на филм със 150 000 $, колкото и със 150 милиона $. Страстта би трябвало да е на разположение. Това се случи и с " Мандарина ", той удари в сърцето доста хора по света и това е ужасно, тъй като мнозина си мислят, " в никакъв случай няма да направя кино лентата си, тъй като нямам задоволително пари! " И внезапно този филм се появи и им сподели: " Е, в действителност можеш! ". И почтено казано не направих кино лентата, заради тази причина, само че е реалност, че той се трансформира в освен това. Харесва ми, че хората са въодушевени от кино лентата, тъй като аз съм се вдъхновявал от предходни течения като " Догма 95 ", Синема Верите и така нататък И фактът, че аз може да съм част от последващо течение е отлично нещо.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кино (971)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ