Шестото служебно правителство в новата ни история започва работа от

Шестото служебно държавно управление в новата ни история стартира работа от 12 май. То беше назначено от. Разлики сред нормално и служебно държавно управление Основната разлика сред едно нормално държавно управление и служебното такова идва от метода на конституиране. Съставът на Министерския съвет по принцип се гласоподава от Народното събрание. Парламентът от своя страна се състои от демократично определени народни представители. Народното събрание се избира от народа, което значи, че и излъченото от него държавно управление е израз на националната воля. За разлика от едно нормално държавно управление, служебното се избира и назначава от президента. Именно от тази основна разлика произтичат и разликите във функционалностите на елементарното и служебното държавно управление, пише pravatami.bg. Служебното държавно управление има краткотраен темперамент. То съществува единствено до образуването на ново държавно управление по съответния ред. Срокът му на работа в най-хубавия случай е към 3 месеца (2 месеца за осъществяване на парламентарни избори и 1 месец за привикване на новоизбраното Народно събрание). С други думи, то съществува до провеждането на нови избори за Народно заседание и избиране на ново държавно управление от новоизбрания парламент. На процедура до момента в който служебното държавно управление реализира пълномощията си, парламент няма – той е разхлабен от президента. Може ли служебното държавно управление да действа при настоящ парламент? Да, в интервала от избирането на ново Народно заседание до съставянето на ново държавно управление, както и в случай че е назначено през последните три месеца от мандата на президента. Какви са пълномощията на служебното държавно управление? Служебното държавно управление ръководи настоящите въпроси на вътрешната и външната политика на страната. То поначало извършва същите функционалности, които извършва Министерският съвет. Кои са тези функционалности и отговорности мога да науча тук. Една от дилемите на служебния кабинет е да приготви и организира парламентарните избори. Служебното държавно управление никога не следва да бъде подценявано, макар че действа за къс интервал от време, защото то може да взема политически решения с значими и дълготрайни за страната последствия.  По отношение на служебното държавно управление не може да се упражни парламентарен надзор, защото до момента в който то действа, няма парламент, който да реализира този надзор. Все отново президентът може да прави промени в структурата и състава на служебния кабинет. Kогато обаче служебното държавно управление действа при настоящ парламент, може да се организира парламентарен надзор, при изискване, че той не води до гласоподаване на избор на съмнение. Може да вземем за пример да се реализира парламентарен надзор под формата на въпроси и питания. Служебното държавно управление има право на законодателна самодейност, въпреки и лимитирана. Ограничението произтича от това, че то не разполага с цялостния размер от пълномощия и функционалности, с които разполага Министерския съвет. Какво не може да прави служебното държавно управление? Има пълномощия на Министерския съвет има, с които служебното държавно управление не разполага. Някои от управническите решения, които държавното управление взима, подлежат на утвърждение от Народното събрание. Това утвърждение е два типа – авансово и следващо. Именно в обстановката, в която обещано решение следва да бъде авансово утвърдено от Народното събрание, пълномощията на служебният кабинет са лимитирани, тъй като на процедура няма парламент, който да утвърди решението. Когато обаче дейностите на държавното управление подлежат на следващо утвърждение от Народното събрание, одобряването може да се получи и от новоизбраното Народно заседание. Служебното държавно управление не може да подписва: Международни контракти, за които се изисква авансово единодушие от Народното събрание. Например: интернационалните контракти, свързани с изпращането на въоръжени сили отвън страната или с пребиваването на непознати войски на територията на България. Договор за държавен заем, защото още веднъж е нужно единодушието на Народното събрание за сключването му. За редица интернационалните контракти се изисква да бъдат утвърдени със закон от Народното събрание – да вземем за пример контракти с политически или боен характер; касаещи присъединяване на Република България в разнообразни интернационалните организации; предвиждащи промени в рамките на страната или такива, които плануват финансови отговорности за страната. Служебният кабинет може да подписа сходен интернационален контракт, само че той няма да стане част от вътрешното ни право, до момента в който не бъде утвърден (ратифициран) от новоизбраното Народно заседание. Предишните служебните държавни управления на България след 1990 година: " Инджова " - 17 октомври 1994 - 25 януари 1995 " Софиянски " - 12 февруари 1997 - 21 май 1997 " Райков " - 13 март 2013 - 29 май 2013 " Близнашки " - 6 август 2014 - 7 ноември 2014 " Герджиков " - 27 януари 2017 - 4 май 2017