Милиони европейци очакват военни конфликти на континента
Шест от 10 руснаци, украини и поляци и половината сърби и латвийци считат, че са вероятни военни дейности в Европа поради настоящето напрежение сред Русия и Запада. Социологическо изследване в седем страни, измежду които многомилионни страни като Русия, Германия, Франция, Украйна и Полша демонстрира, че очакващите въоръжени конфликти са съвсем половината (47%).
В страните от анкетата, в това число Латвия и Сърбия, сред 48% и 79% дават отговор утвърдително на въпроса " Опасявате ли се, че война или спорове ще обиден вашата страна? ". В засегнатата към този момент пета година от въоръжен спор и окупация на част територията Украйна с " да " дават отговор 87%. Групата на опасяващите се от спор е приблизително 68%.
Това сочат данни от изследване по поръчка на най-старата немска фондация " Фридрих Еберт ", която от десетилетия има връзки със социалдемократите. Освен допитването до повече от 1000 души във всяка от страните, създателите са разговаряли с локални политически коултанти с въздействие върху публичното мнение, извършени са групови полемики за изясняване настройките в експертните среди и какви дейности предлагат те.
Докадът на Фондация "Фридрих Еберт "
Докладът, представящ резултати, заключения и рекомендации, се назовава " Радар на сигурността 2019: Сигнал за събуждане на Европа ".
В уводната част създателите споделят, че обстановката със сигурността в Европа е нежна и на изток, и на запад. Виждаме да се ратварят разломи, които бяха безусловно немислими пред ичетвърт век, споделя Курт Бек, ръководител на " Фридрих Еберт " и някогашен министър председател на провинция Райнланд-Пфалц. Затова е още по-важно да разбираме потребностите и страховете в модерна Европа, трябват ни и нови аализи за провокациите на ХХI век, тъй като нямаме сюжет, който да следваме, добавя той.
Отговорилите позитивно на изказванието " Мисля, че страната ми има неповторима просвета, която би трябвало да бъде защитавана повече от всеки път ".
В текста се споделя още, че обстановката се усложнява от преориентирането на четири огромни фактора на сигурността - Европейския съюз, Китай, Русия и САЩ). " Една примес от топящото се доверие на хората към държавните институции и несъгласието с позицията на държавните управления им по по-широки тематики, основава едно всеобщо чувство за неустановеност. Последиците включват завой към милитаристична политика, опростенчески политически лозунги на популистките партии и повсеместен прелом към национализма. "
Тревожно ниско е доверието на европейците към политическите им институции и върховенството на закона. Само армията и полицията имат високи равнища на утвърждение, а партиите, държавните управления и медиите са обект на изключително мощно съмнение. В подтекста на опасенията от война и спор това основава обилни провокации за приемането и легитимността на интернационалната политика и връзките в областта на сигурността, предизвестяват създателите.
Проучването демонстрира още, че в двата края на Европа има отчетлива разлика в обяснението на интервюираните за какво страните им не съумяват да получат полагащото им се място на интернационалната сцена. В Германия 71%, а във Франция 59% въобще не одобряват сходно изказване, до момента в който ощетени се считат 56% от руснаците, 67% от поляците, 74% от украинците и цели 85% от сърбите. Същото разделяне се вижда и при изказванието " Други страни интензивно пречат на страната ми да стане в действителност велика: 73% от германците и 56% от французите въобще не считат по този начин, до момента в който в това са уверени 69% от руснаците и 75% от сърбите.
Запитани да посочат по-конкретно кой е опасност за сигурността в Европа, 78% от руснаците и 71% от сърбите показват Съединени американски щати. Но одобрителен отговор тук дават и 50% от германците, 44% от французите и 34% от поляците (иначе считани за евентуално най-проамериканската нация в Източна Европа).
Когато стане дума за Русия, 77% от поляците изрично я показват като опасност, както и 67% от украинците. Но 50% от германците и 65% от французите не виждат сходно нещо. Самите руснаци в забележителна степен (83%) не се възприемат като опасност за сигурността на континента.
Отговорите на въпроса " Има ли страна или група страни, които са опасност за вашата страна? ":
Заслужава внимание и отношението към резултата от разширението на НАТО на изток. Логично, три четвърти (76%) от интервюираните в Русия и 71% в Сърбия считат, че това е опасност за сигурността в Европа. На същото мнение са половината германци, над една трета (35%) от французите и цели 43% от поляците.
© Reuters
Добрата вест е, че в никоя от интервюираните страни обществото не вижда военните интервенции като уместно решение за споразумяване на спорове. Анкетираните и експертите са за дипломатически и политически метод, само че също по този начин упорстват страните им да имат доста по-ясни позиции по споровете в чужбина. Над половината германци и французи и повече от 60% от руснаци, поляци и украинци се афишират за това държавните управления им ясно да поддържат една или друга страна в спор, когато декларират национална позиция.
И тук ролята на НАТО се възприема нееднозначно - на въпроса би трябвало ли организацията да играе по-голяма роля в уреждането на спорове германците са разграничени (54% на 43%) в поддръжката на тази теза, както и французите (45% на 44%), до момента в който латвийци и украинци (67%), както и поляци (78% изискват повече от атлантическия алианс.
В страните от анкетата, в това число Латвия и Сърбия, сред 48% и 79% дават отговор утвърдително на въпроса " Опасявате ли се, че война или спорове ще обиден вашата страна? ". В засегнатата към този момент пета година от въоръжен спор и окупация на част територията Украйна с " да " дават отговор 87%. Групата на опасяващите се от спор е приблизително 68%.
Това сочат данни от изследване по поръчка на най-старата немска фондация " Фридрих Еберт ", която от десетилетия има връзки със социалдемократите. Освен допитването до повече от 1000 души във всяка от страните, създателите са разговаряли с локални политически коултанти с въздействие върху публичното мнение, извършени са групови полемики за изясняване настройките в експертните среди и какви дейности предлагат те.
Докадът на Фондация "Фридрих Еберт "
Докладът, представящ резултати, заключения и рекомендации, се назовава " Радар на сигурността 2019: Сигнал за събуждане на Европа ".
В уводната част създателите споделят, че обстановката със сигурността в Европа е нежна и на изток, и на запад. Виждаме да се ратварят разломи, които бяха безусловно немислими пред ичетвърт век, споделя Курт Бек, ръководител на " Фридрих Еберт " и някогашен министър председател на провинция Райнланд-Пфалц. Затова е още по-важно да разбираме потребностите и страховете в модерна Европа, трябват ни и нови аализи за провокациите на ХХI век, тъй като нямаме сюжет, който да следваме, добавя той.
Отговорилите позитивно на изказванието " Мисля, че страната ми има неповторима просвета, която би трябвало да бъде защитавана повече от всеки път ".
В текста се споделя още, че обстановката се усложнява от преориентирането на четири огромни фактора на сигурността - Европейския съюз, Китай, Русия и САЩ). " Една примес от топящото се доверие на хората към държавните институции и несъгласието с позицията на държавните управления им по по-широки тематики, основава едно всеобщо чувство за неустановеност. Последиците включват завой към милитаристична политика, опростенчески политически лозунги на популистките партии и повсеместен прелом към национализма. "
Тревожно ниско е доверието на европейците към политическите им институции и върховенството на закона. Само армията и полицията имат високи равнища на утвърждение, а партиите, държавните управления и медиите са обект на изключително мощно съмнение. В подтекста на опасенията от война и спор това основава обилни провокации за приемането и легитимността на интернационалната политика и връзките в областта на сигурността, предизвестяват създателите.
Проучването демонстрира още, че в двата края на Европа има отчетлива разлика в обяснението на интервюираните за какво страните им не съумяват да получат полагащото им се място на интернационалната сцена. В Германия 71%, а във Франция 59% въобще не одобряват сходно изказване, до момента в който ощетени се считат 56% от руснаците, 67% от поляците, 74% от украинците и цели 85% от сърбите. Същото разделяне се вижда и при изказванието " Други страни интензивно пречат на страната ми да стане в действителност велика: 73% от германците и 56% от французите въобще не считат по този начин, до момента в който в това са уверени 69% от руснаците и 75% от сърбите.
Запитани да посочат по-конкретно кой е опасност за сигурността в Европа, 78% от руснаците и 71% от сърбите показват Съединени американски щати. Но одобрителен отговор тук дават и 50% от германците, 44% от французите и 34% от поляците (иначе считани за евентуално най-проамериканската нация в Източна Европа).
Когато стане дума за Русия, 77% от поляците изрично я показват като опасност, както и 67% от украинците. Но 50% от германците и 65% от французите не виждат сходно нещо. Самите руснаци в забележителна степен (83%) не се възприемат като опасност за сигурността на континента.
Отговорите на въпроса " Има ли страна или група страни, които са опасност за вашата страна? ":
Заслужава внимание и отношението към резултата от разширението на НАТО на изток. Логично, три четвърти (76%) от интервюираните в Русия и 71% в Сърбия считат, че това е опасност за сигурността в Европа. На същото мнение са половината германци, над една трета (35%) от французите и цели 43% от поляците.
© Reuters
Добрата вест е, че в никоя от интервюираните страни обществото не вижда военните интервенции като уместно решение за споразумяване на спорове. Анкетираните и експертите са за дипломатически и политически метод, само че също по този начин упорстват страните им да имат доста по-ясни позиции по споровете в чужбина. Над половината германци и французи и повече от 60% от руснаци, поляци и украинци се афишират за това държавните управления им ясно да поддържат една или друга страна в спор, когато декларират национална позиция.
И тук ролята на НАТО се възприема нееднозначно - на въпроса би трябвало ли организацията да играе по-голяма роля в уреждането на спорове германците са разграничени (54% на 43%) в поддръжката на тази теза, както и французите (45% на 44%), до момента в който латвийци и украинци (67%), както и поляци (78% изискват повече от атлантическия алианс.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ