Шеметни небостъргачи, задръстени улици, шум, прах и мръсотия - София

Шеметни небостъргачи, задръстени улици, звук, прахуляк и нечистотия - София е всичко друго, само че не и град за хората. И няма да бъде очовечена, до момента в който ние самите не престанем да се дивим на огромното, бързото, лъскавото.

Коментар от Ивайло Дичев:

Градското пространство е наситено с власт и тя ни заварва беззащитни, тъй като е невидима. Мислим си, че животът е просто по този начин организиран - висиш в запушване, живееш в сянката на прилежащия блок, чуваш всяка кихавица у съседите. Тази невидима власт ни влияе някак подсъзнателно, телесно. Може да не се трогнем доста от това, че някой пробва да присвои боен цех на 200 километра от нас, само че изпадаме в тиха нервност, когато излезем от вкъщи си и заварим все по този начин осеяния с дупки тротоар, прясно набучен с нелепите зебровидни колчета.

Затова и по този начин непринудено пораждат цивилен придвижвания в отбрана на града, най-често без идеология и даже без ясна стратегия - просто като инстикт на телесната самоотбрана. Повече ги има в места като Стара Загора и Пловдив, за жал по-малко в София, където градски дух по този начин и не поражда.

Идеите на Ян Геел

И въпреки всичко градът няма по какъв начин да се развива посредством партизански дейности - нужна е поредна и виновна обществена политика. Това ни напомни гостуването на световноизвестния датски проектант Ян Геел, пристигнал да поучава софийската администрация. Не че сподели нещо, което не знаем. И не че в България няма надарени архитекти, които да го създадат. Просто престижът в световния свят се концентрира в ръцете на все по-малко звезди и имаме податливост да се вслушваме единствено в случай че приказва някой от най-големите.
Редакцията предлага
Посланието на господин Геел е просто: остарялата модерност свърши, навлязохме в еластичен, фрагментиран свят, който изисква нови решения. Разделянето на работното място от всеобщия жилищен комплекс (типично и за социалистическия урбанизъм) от дълго време е изживяло времето си. Днес мъжът работи на едно място, дамата - на друго, синът пък - от къщи по интернет. И всички те все по-често си сменят работата. Нещо повече - все по-малко хора образуват едно домакинство. В Дания да вземем за пример 47% от семействата са формирани единствено от един човек - неженен, разведен, овдовял. Старото стълпяване на избрани места стартира да става несъответстващо, и то освен при жилищата, само че и при офисите, които отдалечената работа ще пръска по приятни места измежду природата. Епохата на масите е отминала, живеем във времето на индивида. Днес градовете не се състезават по мощност и популярност, а по качество на живота, което притегля освен хората, само че и вложенията и нововъведенията.

Какво би трябвало да направи София

Какви са съответните урбанистични следствия от тези процеси за българската столица, в случай че тя желае да се приближи най-малко малко към положителните места за живеене, които всяка година със злоба гледаме в другите ранглисти? София би трябвало да спре нелепите хрумвания за шеметни небостъргачи, които сякаш събират хората на едно място, а в действителност ги разделят в частни бетонни кутии. В епохата на виртуалните връзки сполучливият град поставя специфични старания да улеснява срещите и общуването лице в лице, да влага в обществени пространства, пешеходни зони, зелени площи. Другият миг е, че той би трябвало да престане да служи на автомобила. Автомобилният превоз задръства, замърсява, разболява. Поради което урбанистът би трябвало да заложи на следната тактика - наместо да облекчава придвижването на коли с пътища и паркинги, да го затруднява, като паралелно с това се развива публичният превоз. Притежанието на автомобил би трябвало да стане по-скъпо, по-неудобно. И тогава жителите ще стартират да избират другите възможности. Дори голяма Москва, която след рухването на комунизма стана един от най-задръстените градове, през днешния ден съществено е разтоварила централните си елементи. А София? Вместо да вдигне налозите на колите, общината увеличи цената на трамвайните билети, евентуално с цел да закърпи някакъв ситуационен бюджет.

Пеша и с велосипед - допустимо ли е в София?

Как да се придвижват хората? Според проектант Геел - пешком и с велосипед. Движението пешком допуска комфортни тротоари, за които можем единствено да мечтаем, само че също открити пространства, които да пресичат монотонните улици. Трябва да е прелестно да вървиш - да вземем за пример да не те плиска вода отдолу под разлепената плочка на тротоара. Велоалеите също могат да поемат голямо количество трафик. При това те са доста по-адаптивни към изменящите се транспортни потоци, без да приказваме за екологичността, тишината и изгодата за здравето. В страни като Холандия и Дания към половината от напредванията се правят по този начин: композиция от велосипед и трен. За което единствено може да мечтае София, където карането на колело е рисков спорт, а жп-транспорът до близките места от години е заседнал в задължения и май към този момент го отписахме.

Новият град не трябва да се мисли като машина за произвеждане - той би трябвало да е по мярката на индивида. Хубаво е, че тези хрумвания изтекоха в медиите. Може би на места те съумяха да разклатят тези остарели убедености, че повече и по-високо е безусловно по-добре. Но дано се обзаложим, че в обозримо бъдеще смяна в София няма да има. Оставям пред скоби това, че огромните вложители с небостъргачите ще се окажат по-силни от всевъзможни пешеходци. И че някой ще вземе парите и наместо да строи велоалеи, ще начертае едни жълти линии по тротоарите, както беше предишния път.

Проф. Ивайло Дичев

От нас зависи

Бедата е, че няма воля за бездънен поврат. А няма воля, тъй като не сме се пренастроили ценностно и самите ние, жителите. Самите ние продължаваме да се удивяваме от огромното, бързото, лъскавото. А това е добре пристигнало за обществената власт, която услужливо подвига ръце и оставя метастазите на модерността да порастват във всички направления.

Защо предприемачите строят високи кули? Ами с цел да популяризират компанията си, да ни създадат дребни, долу в подножието на своите Тръмп Тауър или Софарма. Защо алфа-мъжкарят, пък към този момент и обичаната му, би трябвало безусловно да ни гледат от висотата на гигантския си джип? Защото автомобилът е продължение на тялото, на мускулите, на фалоса. От билбордовете ни нападат крещящи цветове, хилят ни се самодоволни продавачи, прелъстяват ни нахални хубавици. А от нас се чака да се дивим и да купуваме. Ако щете, вземете и монументалната пластика, която през днешния ден трескаво запълва всяко празно място в градовете ни. Не, това не е общественото изкуство на западните градове, което опитва с формата, играе с очевидностите, забавлява; това са навъсени, бронзови герои от учебника по история, които имат за цел да внушават виновност и смирение.

Как да обърнем града си към хората, по какъв начин да му дадем човешки измерения? Досещате се несъмнено - първо би трябвало да се освободим от култа към бруталната мощ, с която е натоварено пространството, към сюблимното на кулите и моторите, на скоростта и етажите. Тогава освен ще приемем, само че и ще настояваме градостроителите да създадат съдбоносен завой - от кръговите кръстовища и мегаломанските стъклени паралелепипеди към град, който да е по нашата лична мярка.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: