Заради САЩ, Брюксел ускорява създаването на собствена армия
Шаш и суматоха, тъй като Вашингтон обърна тил на най-важния си трансатлантически съдружник, намирайки си откри нови и по-перспективни, съгласно него, сътрудници? Рано е да се каже, както обичаше да се измъква от съответните въпроси някогашният ни министър председател Симеон Сакскобургготски. Засега има единствено едно изрично следствие от тази неприятна вест: сега Европейски Съюз е толкоз обединен и окуражен да потвърди " за какво е на тоз свят роден ", колкото много от дълго време не е бил.
Ентусиазмът за геостратегическа автономност и мощно наличие на международната сцена припомнят за златния интервал на общността, когато реализираше славни планове – единният пазар, разширението, еврото. Така че въпросът на въпросите през днешния ден е не дали Европейският съюз ще успее да се наложи като незаобиколим фактор, а дали бюрокрацията, лобисткото задкулисие и партийни ползи не отклонят вятъра на смяната към задънената улица на високопарната логорея и нищоправенето.
Две са аргументите за шока, в който Европа изпадна за известно време.
Най-напред Съединени американски щати, Англия и Австралия оповестиха ново партньорство в сферата за сигурност. То е фокусирано върху Индо-Тихоокеанския район и, съгласно специфичното изказване на Белия дом по случая от 15 септември, цели " увеличение на обмена на информация сред страните по линия на военните и външнополитическите ведомства, както и съдействие в киберпространството, в развиването на изкуствения разсъдък и редица други основни технологии ". Споразумението е огромно, скъпо и дълготрайно. И... някак инцидентно, в него Европейският съюз тотално липсва.
Вторият пестник изплющя съвсем незабавно, също изведнъж: Австралия анулира съглашението от 2016 година за поръчката на 12 френски стандартни подводници,
струващи общо 56 милиарда щ. $.
Вместо това, Канбера ще се " подреди " минимум с осем " англо-амеликански " нуклеарни подводници, чиято цена към момента се пази в загадка.
За разлика от предходни самосиндикални забежки на Чичо Сам, този път даже еврочиновниците се почувстваха наранени и упрекнаха Съединени американски щати в изменничество. Нещо повече - те осъзнаха, че в американските очи Европа продължава да си наподобява жалка и смешна, макар всичките огромни приказки и великодушни упования след влизането на Джо Байдън в Белия дом.
Председателят на Европейският съвет Шарл Мишел непосредствено упрекна Съединени американски щати в непочтеност и прикани Европейски Съюз " да се погрижи по-добре за себе си, без да разчита на външна помощ. Елементарните правила сред съдружници са бистрота и доверие, те вървят дружно. А тук какво виждаме? Ясна липса на бистрота, и преданост “, съобщи той пред публицисти в Ню Йорк, където бе поради годишната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Шарл Мишел акцентира, че този ход на Вашингтон ще форсира европейските старания за създаване на личен защитителен потенциал. И посочи, че този развой не е ориентиран против съдружниците на Европейския съюз. " Ако ние сме по-силни, нашите съюзи също ще са по-силни “, изясни той.
Председателят на Съвета не скри какъв брой е отчаян от Байдън, който когато встъпи в служба, обеща да поддържа съюза с Европейски Съюз след споровете при неговия предходник Доналд Тръмп. " С
Тръмп най-малко беше в действителност ясно - и тонът, и съдържанието, и езикът.
Всички знаехме, че съгласно него Европейски Съюз не е потребен сътрудник и съдружник “, сподели Мишел.
За Еврокомисар № 1 Урсула фон дер Лайен европейската защита също към този момент се оказа първа точка в дневния ред на Съюза. Според нея геополитическите закани пред блока не престават да стават все по-сериозни и по-сериозни, а напредъкът по въпроса с решаването на най-наболелите проблеми - от непретенциозен по-скромен. Тя призна, че е извънредно време Европейски Съюз освен да построи и развие свои лични военни " принадлежности ", само че и да стартира да ги ползва в интернационалните връзки без да разчита на Съединени американски щати и НАТО. За задачата Фон дер Лайен съобщи, че ще провежда тематична среща на върха с френския президент Еманюел Макрон, който е най-големия труженик на концепцията за обща европейска войска и стратегическа автономност.
Председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер също е склонен, че Европа неотложно би трябвало да стартира построяването на свои лични сили за защита. " Байдън изрично съобщи, че неговата страна не желае повече да бъде международен служител на реда. Какво ще стане обаче, в случай че Китай или Русия решат да поемат тази роля? ", риторично попита Вебер. И подсказа част от правилните отговори: поради все по-нарастващите закани от тероризъм в Европейски Съюз, интернационалната полицейска организация " Европол "
наложително би трябвало да стане " същинско европейско ФБР ".
Ръководителите на страните в Европейски Съюз са наясно, че нито една страна членка не е задоволително огромна, с цел да се оправи сама с провокациите в региона на сигурността. През 2017 година Франция и други страни в Европейски Съюз започнаха работа по общ боен план, а през ноември 2018 година немският канцлер Ангела Меркел заяви пред Европейския парламент, че „ би трябвало да работим по визията един ден да създадем същинска европейска войска “.
Подобряването на потенциала за защита обаче е обвързвано освен със заделянето на повече пари, само че и с тяхното дейно потребление. Взети дружно, страните членки в Европейски Съюз имат втория максимален бюджет за защита в света след Съединени американски щати.
По всеобщо мнение обаче всяка година над 26 милиарда евро се пропиляват заради повтаряне, прекален потенциал и спънки за присъединяване в държавни поръчки. В последна сметка, в Европейски Съюз се използват шест пъти повече отбранителни системи и технологии, в сравнение с в Съединени американски щати, без това да носи някакви съответни изгоди и за обособените страни членки, и за Европейски Съюз като общественост.
Кой какъв брой заплаща за защита в ЕС
В годишния отчет на Стокхолмския институт за проучване на мира се оповестява, че през 2020 година страните по света са продължили да усилват военните си разноски и са похарчили съвсем 1.98 трилиона $.
За предходната година военните разходи на Съединени американски щати са нарастнали с 4.4% и са блъснали тавана от 778 милиарда $ (39% от световните военни разходи). На второ място се подрежда Китай - с 252 милиарда $ за въоръжаване и модернизиране на армията си. На трето място е Индия - със 73 милиарда $, следвана от Русия - с 61.7 милиарда $ и Англия - с 59.2 милиарда $. От страните членки на Европейски Съюз, първенец за 2020 година е Германия - с 52.8 милиарда щ $ (увеличение с 5.2 на сто).
Къде сме ние? На опашката, естествено. През 2020 година България понижи военните си разноски с 44%, тъй като през 2019 година увеличението на " армейските разходи " със 130% - поради осемте американски изстребители - било тежко ненормално. Според европейските и натовските стандарти би трябвало да влагаме в защита минимум 2% от Брутният вътрешен продукт, само че към този момент ние харчим едвам 1.6 на 100. Нищо, че като пари сумата наподобява умопомрачителна - 1.843 милиарда лв....
Ентусиазмът за геостратегическа автономност и мощно наличие на международната сцена припомнят за златния интервал на общността, когато реализираше славни планове – единният пазар, разширението, еврото. Така че въпросът на въпросите през днешния ден е не дали Европейският съюз ще успее да се наложи като незаобиколим фактор, а дали бюрокрацията, лобисткото задкулисие и партийни ползи не отклонят вятъра на смяната към задънената улица на високопарната логорея и нищоправенето.
Две са аргументите за шока, в който Европа изпадна за известно време.
Най-напред Съединени американски щати, Англия и Австралия оповестиха ново партньорство в сферата за сигурност. То е фокусирано върху Индо-Тихоокеанския район и, съгласно специфичното изказване на Белия дом по случая от 15 септември, цели " увеличение на обмена на информация сред страните по линия на военните и външнополитическите ведомства, както и съдействие в киберпространството, в развиването на изкуствения разсъдък и редица други основни технологии ". Споразумението е огромно, скъпо и дълготрайно. И... някак инцидентно, в него Европейският съюз тотално липсва.
Вторият пестник изплющя съвсем незабавно, също изведнъж: Австралия анулира съглашението от 2016 година за поръчката на 12 френски стандартни подводници,
струващи общо 56 милиарда щ. $.
Вместо това, Канбера ще се " подреди " минимум с осем " англо-амеликански " нуклеарни подводници, чиято цена към момента се пази в загадка.
За разлика от предходни самосиндикални забежки на Чичо Сам, този път даже еврочиновниците се почувстваха наранени и упрекнаха Съединени американски щати в изменничество. Нещо повече - те осъзнаха, че в американските очи Европа продължава да си наподобява жалка и смешна, макар всичките огромни приказки и великодушни упования след влизането на Джо Байдън в Белия дом.
Председателят на Европейският съвет Шарл Мишел непосредствено упрекна Съединени американски щати в непочтеност и прикани Европейски Съюз " да се погрижи по-добре за себе си, без да разчита на външна помощ. Елементарните правила сред съдружници са бистрота и доверие, те вървят дружно. А тук какво виждаме? Ясна липса на бистрота, и преданост “, съобщи той пред публицисти в Ню Йорк, където бе поради годишната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Шарл Мишел акцентира, че този ход на Вашингтон ще форсира европейските старания за създаване на личен защитителен потенциал. И посочи, че този развой не е ориентиран против съдружниците на Европейския съюз. " Ако ние сме по-силни, нашите съюзи също ще са по-силни “, изясни той.
Председателят на Съвета не скри какъв брой е отчаян от Байдън, който когато встъпи в служба, обеща да поддържа съюза с Европейски Съюз след споровете при неговия предходник Доналд Тръмп. " С
Тръмп най-малко беше в действителност ясно - и тонът, и съдържанието, и езикът.
Всички знаехме, че съгласно него Европейски Съюз не е потребен сътрудник и съдружник “, сподели Мишел.
За Еврокомисар № 1 Урсула фон дер Лайен европейската защита също към този момент се оказа първа точка в дневния ред на Съюза. Според нея геополитическите закани пред блока не престават да стават все по-сериозни и по-сериозни, а напредъкът по въпроса с решаването на най-наболелите проблеми - от непретенциозен по-скромен. Тя призна, че е извънредно време Европейски Съюз освен да построи и развие свои лични военни " принадлежности ", само че и да стартира да ги ползва в интернационалните връзки без да разчита на Съединени американски щати и НАТО. За задачата Фон дер Лайен съобщи, че ще провежда тематична среща на върха с френския президент Еманюел Макрон, който е най-големия труженик на концепцията за обща европейска войска и стратегическа автономност.
Председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер също е склонен, че Европа неотложно би трябвало да стартира построяването на свои лични сили за защита. " Байдън изрично съобщи, че неговата страна не желае повече да бъде международен служител на реда. Какво ще стане обаче, в случай че Китай или Русия решат да поемат тази роля? ", риторично попита Вебер. И подсказа част от правилните отговори: поради все по-нарастващите закани от тероризъм в Европейски Съюз, интернационалната полицейска организация " Европол "
наложително би трябвало да стане " същинско европейско ФБР ".
Ръководителите на страните в Европейски Съюз са наясно, че нито една страна членка не е задоволително огромна, с цел да се оправи сама с провокациите в региона на сигурността. През 2017 година Франция и други страни в Европейски Съюз започнаха работа по общ боен план, а през ноември 2018 година немският канцлер Ангела Меркел заяви пред Европейския парламент, че „ би трябвало да работим по визията един ден да създадем същинска европейска войска “.
Подобряването на потенциала за защита обаче е обвързвано освен със заделянето на повече пари, само че и с тяхното дейно потребление. Взети дружно, страните членки в Европейски Съюз имат втория максимален бюджет за защита в света след Съединени американски щати.
По всеобщо мнение обаче всяка година над 26 милиарда евро се пропиляват заради повтаряне, прекален потенциал и спънки за присъединяване в държавни поръчки. В последна сметка, в Европейски Съюз се използват шест пъти повече отбранителни системи и технологии, в сравнение с в Съединени американски щати, без това да носи някакви съответни изгоди и за обособените страни членки, и за Европейски Съюз като общественост.
Кой какъв брой заплаща за защита в ЕС
В годишния отчет на Стокхолмския институт за проучване на мира се оповестява, че през 2020 година страните по света са продължили да усилват военните си разноски и са похарчили съвсем 1.98 трилиона $.
За предходната година военните разходи на Съединени американски щати са нарастнали с 4.4% и са блъснали тавана от 778 милиарда $ (39% от световните военни разходи). На второ място се подрежда Китай - с 252 милиарда $ за въоръжаване и модернизиране на армията си. На трето място е Индия - със 73 милиарда $, следвана от Русия - с 61.7 милиарда $ и Англия - с 59.2 милиарда $. От страните членки на Европейски Съюз, първенец за 2020 година е Германия - с 52.8 милиарда щ $ (увеличение с 5.2 на сто).
Къде сме ние? На опашката, естествено. През 2020 година България понижи военните си разноски с 44%, тъй като през 2019 година увеличението на " армейските разходи " със 130% - поради осемте американски изстребители - било тежко ненормално. Според европейските и натовските стандарти би трябвало да влагаме в защита минимум 2% от Брутният вътрешен продукт, само че към този момент ние харчим едвам 1.6 на 100. Нищо, че като пари сумата наподобява умопомрачителна - 1.843 милиарда лв....
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ