АФП: Брюксел има интерес от насилието срещу мигранти по Балканския маршрут
Сгушени към огньове за готвене, до момента в който в Босна настава зимата, бежанци са изправени пред риска да бъдат бити и унижавани от хърватската полиция в обезверената им вяра за нов живот в Европейския съюз.
Мнозина от тях, най-вече от Афганистан, са претърпели месеци или години на бягство от войната и бедността, единствено с цел да бъдат посрещнати от хърватски полицейски палки и ориентирани оръжия на портите към територията на Европейски Съюз.
" Хърватските служители на реда реагират като зверове, бият всички... деца, дами, младежи и възрастни хора ", споделя 32-годишният Ибрахим Расул пред Агенция Франс Прес.
В разнебитения лагер край северозападния босненски граничен град Велика Кладуза група най-вече от афганистанци се надява да премине в Европейски Съюз. Някои от тях са на път от години, а други напуснаха страната, откакто талибаните смъкнаха подкрепяното от Запада държавно управление през август.
Въпреки че мигрантите от дълго време се оплакват от полицейско принуждение по границите на Европейски Съюз, ново следствие на огромни европейски медии този месец разкри хипотетични систематични набези над бежанци от страна на специфични елементи в Хърватия, Гърция и Румъния. По-късно Загреб удостовери, че полицията му е отговорна - първото сходно самопризнание след години на отказване. Гърция съобщи единствено, че проверява изказванията.
Амир Али Мирзай, който е напуснал Афганистан преди три месеца, съобщи, че е бил атакуван и ограбен при опит да влезе в Хърватия.
" Имах 400 евро, които полицията ми взе, както и мобилния ми телефон ", сподели Мирзай, който пътувал със фамилията си, в това число петмесечно бебе.
Дори при опасността от принуждение Расул и други хора въпреки всичко вземат решение да рискуват.
" Предпочитаме дълбоките гори и вероятните срещи с рискови животни ", споделя той и упреква полицията, че е " по-опасна ". Веднъж той срещнал мечка по време на преход през граничните региони.
Нарастващо принуждение
Хърватия и Босна са ситуирани по така наречен Балкански маршрут, по който минават стотици хиляди хора от Близкия изток и Азия в търсене на нов живот в Западна Европа. Маршрутът беше публично затворен, когато през 2016 година Европейски Съюз и Турция подписаха съглашение за надзор на граничните пунктове след внезапното увеличение на броя на идващите през 2015 година
![Повече от 1000 мигранти са пресекли Ламанша към Англия за два дни]( "Повече от 1000 мигранти са пресекли Ламанша към Англия за два дни")
Повече от 1000 мигранти са пресекли Ламанша към Англия за два дни
Англия е избавила или прихванала общо 1115 мигранти, които са се пробвали да преминат Ламанша единствено за два дни, заяви вътрешното...
Разследване от този месец, извършено от издания като немския „ Шпигел “ и френския вестник „ Либерасион “, разкри видеоматериали, на които се вижда по какъв начин мъже с необозначени униформи атакуват мигранти, преди да ги изтласкат назад в Босна.
" Всяка сходна процедура е противозаконна и националните органи са длъжни да я проверяват ", съобщи в отговор представителят на Европейската комисия Адалберт Янц.
Критиците обаче настояват, че Брюксел има интерес изискванията на границата да бъдат допустимо най-враждебни.
" Напливът на мигранти не устройва Европа и все по-малко от тях ще идват, в случай че възпиращите ограничения са по-жестоки ", съобщи за Агенция Франс Прес хърватският политически коментатор Ясмин Кларич.
От юни 2019 година насам повече от 30 000 души, най-вече мъже от Афганистан, Бангладеш и Пакистан, са били възпрепятствани да преминат в Хърватия от Босна, по данни на Датския съвет за бежанците. Смята се, че хиляди хора са влезнали в Хърватия през стеснен кулоар с Босна от гъсти гори и пълноводни реки, за да се насочат по-на север към Европейски Съюз.
![Хърватия си призна за нелегално депортиране на бежанци]( "Хърватия си призна за нелегално депортиране на бежанци")
Хърватия си призна за нелегално депортиране на бежанци
След медийни изявления и първите следствия за незаконно наложително депортиране на търсещи леговище от Хърватия, управляващите в Загреб...
" Крепостта Европа "
Въпреки че Хърватия признава, че полицията ѝ е позволила неточност, тя упорства, че неотдавнашното принуждение е било изолиран случай. Активисти обаче настояват, че полицейското принуждение непрестанно се усилва през годините, откогато Балканският маршрут беше публично затворен през 2016 година, а управляващите употребяват мощ като възпиращ фактор.
" Вербалните обиди и малтретирането се трансфораха във физическо принуждение ", споделя Теа Видович от основаната в Загреб застъпническа група Център за проучване на мира.
Спорът идва в миг, когато Хърватия си слага за цел да се причисли към Шенгенската зона без паспорти до 2024 година, при изискване че Загреб може да обезпечи сигурността по границите си.
" Брюксел и някои страни работят лицемерно ", написа хърватският вестник „ Вечерни лист “ в неотдавнашна публицистична публикация. " Те осъждат насилието, само че няма да отворят вратите си за мигрантите и ще упорстват външните страни, в това число Хърватия, да не ги пускат в " крепостта Европа ".
Мнозина от тях, най-вече от Афганистан, са претърпели месеци или години на бягство от войната и бедността, единствено с цел да бъдат посрещнати от хърватски полицейски палки и ориентирани оръжия на портите към територията на Европейски Съюз.
" Хърватските служители на реда реагират като зверове, бият всички... деца, дами, младежи и възрастни хора ", споделя 32-годишният Ибрахим Расул пред Агенция Франс Прес.
В разнебитения лагер край северозападния босненски граничен град Велика Кладуза група най-вече от афганистанци се надява да премине в Европейски Съюз. Някои от тях са на път от години, а други напуснаха страната, откакто талибаните смъкнаха подкрепяното от Запада държавно управление през август.
Въпреки че мигрантите от дълго време се оплакват от полицейско принуждение по границите на Европейски Съюз, ново следствие на огромни европейски медии този месец разкри хипотетични систематични набези над бежанци от страна на специфични елементи в Хърватия, Гърция и Румъния. По-късно Загреб удостовери, че полицията му е отговорна - първото сходно самопризнание след години на отказване. Гърция съобщи единствено, че проверява изказванията.
Амир Али Мирзай, който е напуснал Афганистан преди три месеца, съобщи, че е бил атакуван и ограбен при опит да влезе в Хърватия.
" Имах 400 евро, които полицията ми взе, както и мобилния ми телефон ", сподели Мирзай, който пътувал със фамилията си, в това число петмесечно бебе.
Дори при опасността от принуждение Расул и други хора въпреки всичко вземат решение да рискуват.
" Предпочитаме дълбоките гори и вероятните срещи с рискови животни ", споделя той и упреква полицията, че е " по-опасна ". Веднъж той срещнал мечка по време на преход през граничните региони.
Нарастващо принуждение
Хърватия и Босна са ситуирани по така наречен Балкански маршрут, по който минават стотици хиляди хора от Близкия изток и Азия в търсене на нов живот в Западна Европа. Маршрутът беше публично затворен, когато през 2016 година Европейски Съюз и Турция подписаха съглашение за надзор на граничните пунктове след внезапното увеличение на броя на идващите през 2015 година
Англия е избавила или прихванала общо 1115 мигранти, които са се пробвали да преминат Ламанша единствено за два дни, заяви вътрешното...
Разследване от този месец, извършено от издания като немския „ Шпигел “ и френския вестник „ Либерасион “, разкри видеоматериали, на които се вижда по какъв начин мъже с необозначени униформи атакуват мигранти, преди да ги изтласкат назад в Босна.
" Всяка сходна процедура е противозаконна и националните органи са длъжни да я проверяват ", съобщи в отговор представителят на Европейската комисия Адалберт Янц.
Критиците обаче настояват, че Брюксел има интерес изискванията на границата да бъдат допустимо най-враждебни.
" Напливът на мигранти не устройва Европа и все по-малко от тях ще идват, в случай че възпиращите ограничения са по-жестоки ", съобщи за Агенция Франс Прес хърватският политически коментатор Ясмин Кларич.
От юни 2019 година насам повече от 30 000 души, най-вече мъже от Афганистан, Бангладеш и Пакистан, са били възпрепятствани да преминат в Хърватия от Босна, по данни на Датския съвет за бежанците. Смята се, че хиляди хора са влезнали в Хърватия през стеснен кулоар с Босна от гъсти гори и пълноводни реки, за да се насочат по-на север към Европейски Съюз.
След медийни изявления и първите следствия за незаконно наложително депортиране на търсещи леговище от Хърватия, управляващите в Загреб...
" Крепостта Европа "
Въпреки че Хърватия признава, че полицията ѝ е позволила неточност, тя упорства, че неотдавнашното принуждение е било изолиран случай. Активисти обаче настояват, че полицейското принуждение непрестанно се усилва през годините, откогато Балканският маршрут беше публично затворен през 2016 година, а управляващите употребяват мощ като възпиращ фактор.
" Вербалните обиди и малтретирането се трансфораха във физическо принуждение ", споделя Теа Видович от основаната в Загреб застъпническа група Център за проучване на мира.
Спорът идва в миг, когато Хърватия си слага за цел да се причисли към Шенгенската зона без паспорти до 2024 година, при изискване че Загреб може да обезпечи сигурността по границите си.
" Брюксел и някои страни работят лицемерно ", написа хърватският вестник „ Вечерни лист “ в неотдавнашна публицистична публикация. " Те осъждат насилието, само че няма да отворят вратите си за мигрантите и ще упорстват външните страни, в това число Хърватия, да не ги пускат в " крепостта Европа ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ