Северноатлантическият алианс е остатък от миналото, понятието Запад загуби значение,

Северноатлантическият алианс е излишък от предишното, понятието „ Запад ” загуби значение, а Европа следва независимо да се опълчи на Съединени американски щати и на Китай – такива тези издига някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер .
Излизайки от огромната политика, той получи опция да приказва неща, за които другите единствено шушукат, твърди Мариуш Станишевский в полското издание TVP Info, представено от vpk.name.
Шрьодер въобще не стана политически новобранец. Той продължи да взема присъединяване в публични полемики, въпреки немският истеблишмънт постоянно го подлага на критика, че работи за Путин и неговия режим (получавайки солидно заплащане като ръководител на съвета на шефовете на Роснефт и на „ Норд Стрийм 2 АГ ”). Вестниците драговолно вземат от Шрьодер изявленията и разгласяват негови аналитични публикации, защото екс-канцлерът приказва това, което не могат намерено да споделят настоящите политици. За страдание тези тезиси наподобяват рискови.
Неотдавна за вестник „ Ди Велт ” Шрьодер съобщи: Трансатлантическите връзки съществуват в продължение на няколко десетилетия, това е минало. Тръмп унищожи всичко, което не можеше да се избави. ”
През ноември предходната година на страниците на изданието „ Ханделсблат ” той намерено сподели, че пътищата на Америка и страните от Евросъюза се разминаха през 2003 година, когато американските войски нахлуха в Ирак, а обилни промени в тези връзки при Джо Байдън не би трябвало да се чакат. „ През последните четири години ние наблюдавахме не коренен завой, а единствено продължение на дълготрайния политически дрейф ” – писа Шрьодер.
За да се забележи рецесията в НАТО не е нужен изключително бездънен разбор, само че изводите, които се вадят от обстановката в Германия, наподобяват тревожни. Шрьодер в изявление за „ Велт ” споделя следното: „ Алиансът завърши задачата си сега на раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики, по-късно следваше да го разхлабен или да го преустроят. Това не стана. Появиха се нови членове и в следствие границата на НАТО се придвижи към Русия. ” И по нататък: „ Ако Русия желае да устои под напора на Съединени американски щати и Китай, тя би трябвало да стане по-силна в политически и боен проект. ” Следователно Германия има намерение не да реанимира тези връзки, а да сътвори нова система, в границите на която Европа ще стане един от играчите на политическата сцена наедно със Съединени американски щати и Китай.
На процедура това ще докара да раздор на съществуващите трансатлантически връзки и опитите да бъде основан нов международен ред.
За реализиране на задачата Берлин се нуждае от мощен и по едно и също време с това рисков съдружник. Идеалният сътрудник е Русия, която доставя нужните първични материали, само че се нуждае от модерни технологии, жадува интернационално самопризнание, не се бои да използва мощ и смята Съединени американски щати за собствен основен зложелател.
Доказвайки нуждата от подсилване на съюза с Москва, някогашният немски канцлер споделя, че разделянето на Изток и Запад към този момент не съществува, всичко е станало релативно. „ Западът беше боен, стопански и мирогледен отговор на Изтока ”, установи той в изявлението. Шрьодер осъжда анексията на Крим, само че по едно и също време с това отбелязва, че тя стана реакция на Русия по отношение на нападателната политика на Алианса, стремящ се да обкръжи съветската страна.
Превод със съкращения : Ганчо КАМЕНАРСКИ