Серж Саркисян, който управляваше Армения като президент от 2008 г.

Серж Саркисян, който управляваше Армения като президент от 2008 година до този месец, беше лоялен поддръжник на Владимир Путин. През 2013 година след среща с съветския президент той ненадейно прекъсна договарянията с Европейския съюз и вместо това се причисли към ръководени от Москва организации в стопанската система и сигурността.

При посещаване във Вашингтон няколко години по-късно той искрено ни сподели, че неговата дребна кавказка страна с близо 3-милионно население не е имала необикновен избор, защото арменците, работещи в Русия, обезпечават една пета от нейния БВП, а съветски компании са монополизирали енергийните й запаси.

" Арменският коняк в действителност не може да бъде продаван в Париж ", изясни той.

Саркисян обаче подцени личните си жители, когато се опита да подражава на Путин, извършвайки типичен ход в негов жанр. Тъй като беше стеснен от конституцията до два президентски мандата, той прокара конституционна корекция, прехвърляща множеството изпълнителни пълномощия към министър-председателя, а след това беше определен от Народното събрание на поста, макар че години наред отхвърляше сходна опция.

В резултат се стигна до 11-дневни разрастващи се всеобщи демонстрации, които през вчерашния ден принудиха Саркисян да напусне поста. " Сгреших ", сподели той в изказване.

Не е ясно дали отдръпването на Саркисян ще докара до същинска смяна в ръководството на Армения или в раболепната й позиция към Кремъл. Благодарение на манипулирани избори ръководещата партия има преобладаващо болшинство в Народното събрание, а лидерът на митингите от предходната седмица - дългогодишният отстъпник Никол Пашинян, управлява единствено девет от 105-те места.

Въпреки това националният протест е удар върху насърчавания от Путин властнически политически модел, който се популяризира освен в други някогашни страни от руския блок, намиращи се в орбитата на Русия, само че и в Турция, където управникът Реджеп Тайип Ердоган се надява да приключи през юни прехода от министър-председател към всевластен президент.

Няма подозрение, че Путин неправилно ще изтълкува непредвиденото отменяне. Обхванати от цинизъм, съветският властник и неговата клика са неспособни да одобряват, че са вероятни спонтанни политически въстания на ядосани общества. Според тях те би трябвало да са резултат от държавно направлявани заприказва, сходно на намесите на самата Русия в демократични избори на Запад.

Путин упрекна Централно разузнавателно управление на САЩ и други разследващи служби за протестите, които смъкнаха подкрепящите Москва държавни управления в Украйна и Грузия, а когато хиляди руснаци стачкуваха против изборните измами и личния му преход от министър-председател към президент през 2012 година, дефинира Хилари Клинтън за персонално виновна.

Наистина е правилно да се каже, че държавното управление на Тръмп нямаше нищо общо със събитията в Армения. Единствената американска реакция на демонстрациите беше меко изказване на посолството в Ереван, призоваващо държавното управление към " въздържаност " и в същото време приканващо протестиращите да " предотвратят изостряне на напрежението ".

Това, което изкара арменците по улиците, не бяха задгранични провокации, а фактът, че очакванията, които Саркисян разпореждаше на Русия, не се оправдаха. През неговото десетгодишно ръководство стопанската система изпадна в застой. Около 10 % от популацията напусна страната, а 30 % от тези, които останаха, са под формалния предел на бедността.

Може да се чака, че Путин ще окаже напън върху приемника на Саркисян на министър-председателския пост, който и да е той; с изключение на икономическите лостове, които има, Русия поддържа военна база в Армения.

Това обаче няма да усъвършенства живота на арменците. По-вероятно е то да ускори съпротивата им против бандитския, обхванат от корупция и стопански провален модел, какъвто е путинизмът.

По БТА