Протест свали премиера в Армения само за 10 дни
Серж Саргсян
Още по тематиката
Премиерът на Армения подаде оставка след 10 дни митинги
от Дневник,23 апр 2018
" С трупове не се договаря " - какво желаят протестиращите в Армения
от Дневник,23 апр 2018 " Обръщам се към вас за финален път като държавен глава. Никол Пашинян беше прав. Аз сгреших. " С тези думи Серж Саргсян, доминирал политическия живот на Армения през последните 10 години, отстъпи пред продължаващите 10 дни многохилядни митинги против него и се отдръпна в понеделник от поста на министър-председател.
За дребната мощно подвластна от Русия република в Южен Кавказ това може да е преломен миг както за вътрешната политика, по този начин и за степента на обязаност с Москва. За нейните 3 милиона поданици има късмет да последва по-добро ръководство на стопанската система и засилена битка с корупцията. Но страната си остава съвсем напълно подвластна от съветската помощ, вложения, сила и оръжие.
Тепърва ще се обяснява дали ще има още напън, който да провокира предварителни избори за парламент, доминиран от ръководещата партия на Саргсян. Заедно с съдружния сътрудник - националистическата партия " Дашнакцутюн ", тя издигна водача си за министър председател. Оставката на Саргсян бе най-настойчивото искане на уредниците, предвождани от опозиционния народен представител Никол Пашинян, само че второто е предварителни избори и лъчение за министър председател на " претендент на народа ".
Драматичните събития в Ереван се развиха в миг, когато Армения минава през промяна на конституционния модел. През март Народното събрание избра нов президент - Армен Саркисян, някогашен дипломат в Лондон и непосредствен съдружник на Саргсян, който нямаше право на още един мандат.
Но през 2015 година на референдум бе утвърдена с над 66% от гласовете корекция в конституцията, съгласно която президентът към този момент ще е с представителни функционалности, а властта се измества към премиера. Опозицията още тогава упрекна Саргсян, че приготвя оставането си на власт, като се трансферира на премиерския пост, когато мандатът му изтече на 9 април. Точно по този начин се случи и на 17 април министър председателят Карен Карапетян бе заставен да отстъпи на досегашния 63-годишен президент след единствено година на поста.
Уличните митинги започнаха на 13 април, като на 17 април водачите им призоваваха са " нежна, национална и мирна гражданска война ". Нямаше нито ден без шествие, а акциите непрестанно се разрастваха с блокиране на улици и манифестации в центъра на няколко града. Пашинян и още трима депутати бяха арестувани дружно с към 270 протестиращи. В понеделник на някои места започнаха стачки, студенти и възпитаници бойкотираха образователните занятия, с цел да излязат на улиците, а към колоните се причислиха и невъоръжени стотици военни в униформите си.
Новият президент Саркисян предизвести, че събитията са достигнали " рискова граница, оттатък която може да има необратими последствия ". Малко по-късно Саргсян разгласи, че " в създалата се обстановка имаше няколко решения, само че няма да избера нито едно от тях. Това не е за мен ", и се отдръпна.
В Москва към този момент реагират умерено и с похвали, че министър председателят е напуснал, без да провокира клане и изкарване на спецчастите против протестиращите. Владимир Джабаров, първи зам.-председател на комисията по външните работи към Съвета на федерацията (горната камара), сподели: " Това е вътрешна работа на Армения. Имаме прелестни двустранни връзки, тествани през вековете. Каквото и да се случи, разчитаме това да не се промени. "
Според него събитията в Армения се разграничават от украинския Майдан по това, че " в Украйна имаше директно вмешателство от чужбина, сюжетът беше квалифициран от западни страни, а съгласно мен тук няма сходно нещо ".
Още по тематиката
Премиерът на Армения подаде оставка след 10 дни митинги
от Дневник,23 апр 2018
" С трупове не се договаря " - какво желаят протестиращите в Армения
от Дневник,23 апр 2018 " Обръщам се към вас за финален път като държавен глава. Никол Пашинян беше прав. Аз сгреших. " С тези думи Серж Саргсян, доминирал политическия живот на Армения през последните 10 години, отстъпи пред продължаващите 10 дни многохилядни митинги против него и се отдръпна в понеделник от поста на министър-председател.
За дребната мощно подвластна от Русия република в Южен Кавказ това може да е преломен миг както за вътрешната политика, по този начин и за степента на обязаност с Москва. За нейните 3 милиона поданици има късмет да последва по-добро ръководство на стопанската система и засилена битка с корупцията. Но страната си остава съвсем напълно подвластна от съветската помощ, вложения, сила и оръжие.
Тепърва ще се обяснява дали ще има още напън, който да провокира предварителни избори за парламент, доминиран от ръководещата партия на Саргсян. Заедно с съдружния сътрудник - националистическата партия " Дашнакцутюн ", тя издигна водача си за министър председател. Оставката на Саргсян бе най-настойчивото искане на уредниците, предвождани от опозиционния народен представител Никол Пашинян, само че второто е предварителни избори и лъчение за министър председател на " претендент на народа ".
Драматичните събития в Ереван се развиха в миг, когато Армения минава през промяна на конституционния модел. През март Народното събрание избра нов президент - Армен Саркисян, някогашен дипломат в Лондон и непосредствен съдружник на Саргсян, който нямаше право на още един мандат.
Но през 2015 година на референдум бе утвърдена с над 66% от гласовете корекция в конституцията, съгласно която президентът към този момент ще е с представителни функционалности, а властта се измества към премиера. Опозицията още тогава упрекна Саргсян, че приготвя оставането си на власт, като се трансферира на премиерския пост, когато мандатът му изтече на 9 април. Точно по този начин се случи и на 17 април министър председателят Карен Карапетян бе заставен да отстъпи на досегашния 63-годишен президент след единствено година на поста.
Уличните митинги започнаха на 13 април, като на 17 април водачите им призоваваха са " нежна, национална и мирна гражданска война ". Нямаше нито ден без шествие, а акциите непрестанно се разрастваха с блокиране на улици и манифестации в центъра на няколко града. Пашинян и още трима депутати бяха арестувани дружно с към 270 протестиращи. В понеделник на някои места започнаха стачки, студенти и възпитаници бойкотираха образователните занятия, с цел да излязат на улиците, а към колоните се причислиха и невъоръжени стотици военни в униформите си.
Новият президент Саркисян предизвести, че събитията са достигнали " рискова граница, оттатък която може да има необратими последствия ". Малко по-късно Саргсян разгласи, че " в създалата се обстановка имаше няколко решения, само че няма да избера нито едно от тях. Това не е за мен ", и се отдръпна.
В Москва към този момент реагират умерено и с похвали, че министър председателят е напуснал, без да провокира клане и изкарване на спецчастите против протестиращите. Владимир Джабаров, първи зам.-председател на комисията по външните работи към Съвета на федерацията (горната камара), сподели: " Това е вътрешна работа на Армения. Имаме прелестни двустранни връзки, тествани през вековете. Каквото и да се случи, разчитаме това да не се промени. "
Според него събитията в Армения се разграничават от украинския Майдан по това, че " в Украйна имаше директно вмешателство от чужбина, сюжетът беше квалифициран от западни страни, а съгласно мен тук няма сходно нещо ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ