България – държава или траурна агенция?
Серия трагични произшествия раздрусаха България – произшествия, убийства и нелепа гибел на деца. Държавата наподобява безсилна, институциите – отсъстващи
В последните дни България не наподобява на страна, а на национална траурна организация. Едва смогваме да броим свещите, злополуките, жертвите, погребенията. Няма време за въздух – от един черен ден влизаме в различен.
В нощта на 14 против 15 август 21-годишният Виктор Илиев, с брошура от две седмици и към този момент с 6 фиша зад тила си, се вряза с гневна скорост в рейс от градския превоз в София. На място почина уважаваният доктор доктор Иса Али, сирийски бежанец, който бе избрал България за своя втора татковина. В кома е водачът на рейса – мъж на 66 години, на който оставали единствено две седмици до пенсия. Така наподобява благодарността на страната към хората, които градят живота си тук – изпратени в ковчег или в реанимация поради недосегаеми джигити.
В Първомай пък брутално бе убита Димитрина Грозева – брачна половинка на служител на реда. Арестуван е студент, някогашен другар на щерка ѝ. Момичето го изоставя след предизвестия на татко си, че не е „ непокътнат човек “. Отхвърленият обичан почнал да я заплашва, че ще „ постави мъртвец в леглото ѝ “. Държавата къде беше, когато тези закани се сипеха? Къде са институциите, които би трябвало да реагират на сигнали за принуждение и душевен тормоз? Или чакаме идващия некролог?
В Слънчев бряг 18-годишният Никола Бургазлиев опустоши с АТВ петима души. В кома са майка и нейното 4-годишно дете – лекарите не дават вяра. Черен плаж, цялостен с кръв, вместо място за отдих. А в същия курорт през вчерашния ден 8-годишно момче от Разлог почина, откакто падна от парасейлинг. Версията – разкъсан защитен колан.
Всички тези произшествия не са просто „ неприятен шанс “ или „ съвпадане “. Те са признак на дълбока държавна неплатежоспособност. Когато 21-годишен с шест нарушавания за две седмици продължава да кара, това е държавен неуспех. Когато заканите за ликвидиране не водят до реакция, това е държавен неуспех. Когато 18-годишни джигити се вихрят по курортите без надзор, това е държавен неуспех. Когато защитен колан на парасейлинг се къса и убива дете, това е държавен неуспех.
Да, нещастия се случват на всички места. Но в естествените страни след тях идват оставки, промени, надзор, отговорност. У нас идват единствено некролози. България се е трансформирала в траурна организация, в която министри, служители на реда и служители сервират „ съболезнования “ вместо решения.
В последните дни България не наподобява на страна, а на национална траурна организация. Едва смогваме да броим свещите, злополуките, жертвите, погребенията. Няма време за въздух – от един черен ден влизаме в различен.
В нощта на 14 против 15 август 21-годишният Виктор Илиев, с брошура от две седмици и към този момент с 6 фиша зад тила си, се вряза с гневна скорост в рейс от градския превоз в София. На място почина уважаваният доктор доктор Иса Али, сирийски бежанец, който бе избрал България за своя втора татковина. В кома е водачът на рейса – мъж на 66 години, на който оставали единствено две седмици до пенсия. Така наподобява благодарността на страната към хората, които градят живота си тук – изпратени в ковчег или в реанимация поради недосегаеми джигити.
В Първомай пък брутално бе убита Димитрина Грозева – брачна половинка на служител на реда. Арестуван е студент, някогашен другар на щерка ѝ. Момичето го изоставя след предизвестия на татко си, че не е „ непокътнат човек “. Отхвърленият обичан почнал да я заплашва, че ще „ постави мъртвец в леглото ѝ “. Държавата къде беше, когато тези закани се сипеха? Къде са институциите, които би трябвало да реагират на сигнали за принуждение и душевен тормоз? Или чакаме идващия некролог?
В Слънчев бряг 18-годишният Никола Бургазлиев опустоши с АТВ петима души. В кома са майка и нейното 4-годишно дете – лекарите не дават вяра. Черен плаж, цялостен с кръв, вместо място за отдих. А в същия курорт през вчерашния ден 8-годишно момче от Разлог почина, откакто падна от парасейлинг. Версията – разкъсан защитен колан.
Всички тези произшествия не са просто „ неприятен шанс “ или „ съвпадане “. Те са признак на дълбока държавна неплатежоспособност. Когато 21-годишен с шест нарушавания за две седмици продължава да кара, това е държавен неуспех. Когато заканите за ликвидиране не водят до реакция, това е държавен неуспех. Когато 18-годишни джигити се вихрят по курортите без надзор, това е държавен неуспех. Когато защитен колан на парасейлинг се къса и убива дете, това е държавен неуспех.
Да, нещастия се случват на всички места. Но в естествените страни след тях идват оставки, промени, надзор, отговорност. У нас идват единствено некролози. България се е трансформирала в траурна организация, в която министри, служители на реда и служители сервират „ съболезнования “ вместо решения.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ