Сериозни мнозинства от българите споделят, че домакинствата им ограничават потреблението

...
Сериозни мнозинства от българите споделят, че домакинствата им ограничават потреблението
Коментари Харесай

Над 80% от българите искат таван на надценките и повече родна стока в магазините

Сериозни болшинства от българите споделят, че семействата им лимитират потреблението си поради казуса с цените на храните. На този декор, съвсем автоматизирано се споделят и утвърждават всевъзможни ограничения за прекъсване на ценовия растеж, в това число и ограничавания в надценката. За тези публични настройки заяви социологическа организация Галъп.

Почти инстинктивно е публичното съмнение към огромните търговци. Проблемът става сериозен, тъй като на процедура по-големите магазини за хранителни артикули се оказват и главно място за извършване на покупки. Също автоматизирано е и упованието за повече наличие на български артикули. По традиция, обществото не демонстрира запаси към държавни намеси. 

Това са част от изводите от бърз сондаж, с който Министерство на земеделието (проучването е по поръчка на ведомството - бел. ред.) ревизира всеобщите настроения в сложната обстановка. Изследването е извършено по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) измежду 1000 пълнолетни българи, извършено сред 14 и 19 март.

Проблемът с цените и вероятните решения

Притеснението на българите, че им се постанова да лимитират потреблението, заради високите цени на храните, е необятно споделяно – 80,2% признават това. 83% считат, че ограничаване на надценката е належащо, при малко над една десета на противоположното мнение (11,9%). Минимален е делът на тези, които не могат да преценяват.

По предписание, постоянно хрумвания и оферти, свързани с ограничение или понижаване на цените (независимо от контекста), събират необятна социална поддръжка. От тази позиция съвсем единомислещо утвърждение от над 80 на 100 следва да се одобри със съответните ангажименти. Въпреки това прави усещане, че съвсем няма демографски разлики в отговорите. Малко по-нюансирана е поддръжката за държавен надзор на надценката измежду най-младите респонденти, жителите на столицата и тези, чиито витален стандарт надвишава междинния за страната. Разбира се, има вариации и съгласно партийните желания на респондентите.

На този декор до публиката у нас наподобява е достигнала информация за инициираните инспекции за ценообразуването на питателните артикули в огромните търговски вериги – 84,8% настояват, че са чули за тях. 15,2% не са осведомени. Разбира се, в такива отговори постоянно има обществена желателност и влиятелен детайл, само че тематиката фактически допуска интерес и това се отразява в данните. Отзвукът е автоматизирано положителен – над 90 на 100 утвърждават подобен метод, 6% показват отрицание, а останалите не могат да преценяват. При сходни, на процедура единомислещи равнища на утвърждение, не се открояват основни разлики в настройките на другите демографски групи. Минимални разлики в отговорите са повлияни от виталния стандарт, партийната ориентировка и възрастта.

Идеи, свързани с държавна регулация на цените на съществени храни, плодове и зеленчуци (85,5%) или даже основаване на държавни магазини за понижаване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат необятно утвърждение. Това в допълнение удостоверява уловените и в други въпроси настройки.

Отговорността

Причината за високите цени на питателните артикули българите откриват най-много у търговците – 79,1% от всички запитани считат, че ценовата тежест се повишава поради тях. Минимален дял от респондентите считат (2,3%), че виновни за високите цени са основно производителите, а 15,7% считат, че и двете страни способстват за това. Малцина не могат да преценяват.

По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят повода за високите цени у търговците. Подобни са настройките и на жителите на огромните градове. Относително по-големи (но още веднъж по-малки от дяловете на отговорите " търговците “) са дяловете в посока производителите измежду най-младите респонденти, тези с висше обучение и тези с приходи малко над междинните за страната.

Обществото ни е, да вземем за пример, автоматизирано сериозно и във връзка с огромните търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм по отношение на веригите доближават такава степен, че съществува съвсем единомислещо в проучването разбиране, че веригите в действителност крият същинската си облага и по тази причина страната би трябвало да ги принуди да я покажат и да платят действителните налози. Дялове от половината до към две трети по разнообразни знаци одобряват, да вземем за пример, че рекламата на веригите заблуждава по отношение на цените, качеството или пък целта върху родното произвеждане.

Предпочитанията и навиците

Критиката към комерсиалните практики идва в подтекста на високи желания за български генезис на стоките. В столицата да вземем за пример делът на тези, които считат, че българските хранителни артикули на нашия пазар не са задоволително, доближава до близо 87%. В по-малките обитаеми места този дял предстоящо понижава – в селата, да вземем за пример, е към 70 на 100. Идеи, свързани със стимулиране (държавно подпомагане) на родното произвеждане срещат на практика консенсус на равнища над 90%. Интуитивно е и схващането, че българските хранителни артикули са по-качествени. Ситуации като днешната биха могли да трансфорат всичко това от фонова настройка в интензивно публично мнение.

При разбора на подобен вид знаци следва още веднъж да се има поради високото равнище на инерционни отговори. То обаче също е удостоверение за силата на публичните инстинкти в тези тематики.

Макар че на декларативно равнище българите несъмнено показват съвсем единомислещо желание към българските хранителни артикули пред вносните, става известно, че когато става дума за цена, най-възрастните респонденти слагат цената на стоката пред значимостта на националния генезис. Значителни групи в затруднено икономическо положение, както и жителите на по-малките обитаеми места, също показват относително по-често, че цената въпреки всичко е определяща за тях, когато пазарят хранителни артикули. Това още веднъж акцентира настоящата значимост на въпроса с цените.

Най-голям дял от участвалите в проучването пълнолетни българи (40,7%) декларират, че най-често пазарят хранителни артикули в дребни бакалии и квартални магазини. Значителен обаче е делът на респондентите, които споделят, че закупуват главните хранителни артикули за дома от огромните търговски вериги и хипермаркети (31,1%). Ако прибавим към тях и тези, които избират супермаркетите наоколо до дома (25,2%), то става известно, че повече от половината от българите пазарят главно от това, което за краткост нормално се значи като търговски вериги и сходни. Това още един път свидетелства за проблемите във връзка огромните вериги – в очите на българите.

Минимален е делът на тези, които избират, пробват или си разрешават открити и фермерски пазари, хранилища на едро, онлайн. Налице са предстоящите разлики в навиците за извършване на покупки, според от виталните стилове.

Разбира се, когато става дума за плодове и зеленчуци, картината е друга и дребните квартални бакалии и магазини (36,5%) и откритите пазари (28,3%) се оказват пожеланото място за извършване на покупки, а супермаркетите и хипермаркетите резервират главно място, само че отстъпват.

Пазаруването на плодове и зеленчуци от открити и фермерски пазари наподобява е релативно по-разпространено измежду най-младите, само че и измежду най-възрастните, както и жителите на по-малките обитаеми места. Малките бакалии заемат водещо място измежду всички възрастови групи с дялове от към една трета, а в дребните градове и селата – до към две пети.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР