София с най-много болници и университети в страната, но цели квартали нямат училища и детски градини
Сериозен дисбаланс се следи в здравната и просветителната инфраструктура на столицата. Това сочат анализите от подготовката на новия план за интегрирано развиване на Столична община за интервала 2021-2027 година, наименуван " ".
Повечето от заведенията за болнична помощ са разположени предимно в централните и южните елементи на София. В други елементи на града с население над 10 000 души, в които попадат жилищните квартали " Обеля ", " Люлин ", " Надежда ", " Орландовци " и " Хаджи Димитър " и други обаче няма лечебни заведения. Освен това съвсем всички лекари от записаните в Столична община, практикуват на територията на град София. По данни на Национален статистически институт за 2019 година приблизително на един доктор са се падали по 195 пациенти, до момента в който в страната тази цифра е доста по-висока - надлежно по 235 пациенти на един доктор. Освен това се следи трайна наклонност на застаряване на медицинския личен състав в страната, сочат още данните.
Оказва се, че разпределението на учебни заведения, ясли и детски градини, е релативно отмерено на територията на София с едно изключение - бързо разрастващите се поради новото строителство южни квартали като " Манастирски ливади - Изток ", " Кръстова Вада ", " Карпузица ", Витоша-ВЕЦ Симеоново. В тях няма изградени общински образователни и детски заведения, а детската грижа се дава само в частни детски градини. Осем обитаеми места в Столична община са без просветителна инфраструктура: Мало Бучино, Кубратово, Житен, Мировяне, Подгумер, Кътина, Балша и Локорско, като там учениците се извозват с рейс до най-близкото учебно заведение.
Главният град на страната ни предлага богата палитра от културни обекти и събития, в това число 53 театъра, опери и концертни зали, 46 музея, от които 6 са национални, над 60 галерии, 21 кинозали, 27 културни центъра, 172 читалища и 127 неофициални пространства за просвета и изкуство. Проблем обаче се оказва тяхното систематизиране на територията на града. Повечето културни прояви се случват в центъра на града, което затруднява достъпа до тях за живеещите в покрайнините и крайградските зони на София.
В същото време се следи незадоволителна гласност и информация по отношение на недвижимите културни полезности на територията на общината. Не е развъртян и капацитетът на културния маршрут като средство за разпространение на културните полезности – археологически, архитектурни и естествени, демонстрират данните. Ето и детайлностите.
Здравна инфраструктура
Към 2019 година на територията на Столична община функционират 65 лечебни заведения за болнична помощ. От тях 59 се намират на територията на София, а останалите са в обитаеми места отвън София – това са профилираните лечебни заведения за дълготрайно лекуване и рехабилитация в Бухово, Кремиковци, Панчарево и Банкя. Столична община се обслужва от четири обекта на Спешна здравна помощ. Централният се намира на бул. " Васил Левски " № 129 и три филиала в град Банкя, град Нови Искър и квартал " Ботунец ".
Болничната мрежа е ситуирана най-вече в централните и южните територии на София . Части от града с население над 10 000 души, на чиято територия няма лечебни заведения, са кварталите в северозападните елементи – " Обеля ", " Люлин ", " Надежда ", " Орландовци ", " Хаджи Димитър ", както и в източната част – " Дружба 1 ", " Дружба 2 ", " Христо Смирненски ".
Легловият потенциал на болничните лечебни заведения в Столична община нараства през последните 10 години и към 2019 година е 10 661 кревати. Близо 40% от тях се намират в частни лечебни заведения. Легловият потенциал на общинските лечебни заведения е близо 1 800 кревати. Осигуреността с болнични кревати за Столична община е 820 кревати на 100 000 души население, което е с 300 кревати повече от междинните стойности за Европейския съюз и със 100 повече от междинния брой кревати на 100 000 души в страната - 715. За съпоставяне Дания и Швеция имат 250 кревати за 100 000 население, а Англия 280.
Въпреки, че в обстановка на пандемия, в каквато се намираме сега, това би осигурило по-голяма здравна инфраструктура, в нормална обстановка това е знак за проблеми със здравната система, се показва в анализите на " Програма за София ". Доклад на Европейската комисия (ЕК) от 2019 година за опазването на здравето в България дефинира високия брой болнични кревати като индикативен фактор за влошен здравен статус на популацията, което има потребност от болнична помощ. Основната рецензия е, че България не съумява да прави регулярна здравна профилактика на популацията си в ресора на доболничната помощ.
Към края на 2019 година, по данни на Национален статистически институт, броят на лекарите в Столична община е 6 801, от които 6 701 практикуват на територията на град София. Лекарите по дентална медицина са 1 885, медицинските сестри са 6 881, а санитарите близо 3 000 души. Осигуреността на популацията с медицински експерти е по-висока от междинната за страната и доста се усъвършенства за последните 10 години. За 2019 година приблизително на един доктор се падат 195 пациенти, до момента в който в страната са 235 индивида на един доктор.
Докладът на Европейска комисия показва, че има трайна наклонност на застаряване на медицинския личен състав в страната и високи равнища на миграция на дипломиран личен състав, който търси по-добри условия за упражняване на специалността си в чужбина. По данни на Националния център за публично здраве и разбори (НЦОЗА) за 2018 година 46% от лекарите в Столична община са над 55-годишна възраст , като този дял за страната е още по-висок – 51 %.
Според отчета на Европейска комисия разноските за опазване на здравето на глава от популацията в България са в размер на 1 311 евро и са четвъртите най-ниски в Европейски Съюз през 2017 година. И все пак в България отделяме относително огромна част от приходите си за здравно обслужване – сред 8 и 10%, в съпоставяне със приблизително 3,9% за Европейски Съюз.
Повечето от заведенията за болнична помощ са разположени предимно в централните и южните елементи на София. В други елементи на града с население над 10 000 души, в които попадат жилищните квартали " Обеля ", " Люлин ", " Надежда ", " Орландовци " и " Хаджи Димитър " и други обаче няма лечебни заведения. Освен това съвсем всички лекари от записаните в Столична община, практикуват на територията на град София. По данни на Национален статистически институт за 2019 година приблизително на един доктор са се падали по 195 пациенти, до момента в който в страната тази цифра е доста по-висока - надлежно по 235 пациенти на един доктор. Освен това се следи трайна наклонност на застаряване на медицинския личен състав в страната, сочат още данните.
Оказва се, че разпределението на учебни заведения, ясли и детски градини, е релативно отмерено на територията на София с едно изключение - бързо разрастващите се поради новото строителство южни квартали като " Манастирски ливади - Изток ", " Кръстова Вада ", " Карпузица ", Витоша-ВЕЦ Симеоново. В тях няма изградени общински образователни и детски заведения, а детската грижа се дава само в частни детски градини. Осем обитаеми места в Столична община са без просветителна инфраструктура: Мало Бучино, Кубратово, Житен, Мировяне, Подгумер, Кътина, Балша и Локорско, като там учениците се извозват с рейс до най-близкото учебно заведение.
Главният град на страната ни предлага богата палитра от културни обекти и събития, в това число 53 театъра, опери и концертни зали, 46 музея, от които 6 са национални, над 60 галерии, 21 кинозали, 27 културни центъра, 172 читалища и 127 неофициални пространства за просвета и изкуство. Проблем обаче се оказва тяхното систематизиране на територията на града. Повечето културни прояви се случват в центъра на града, което затруднява достъпа до тях за живеещите в покрайнините и крайградските зони на София.
В същото време се следи незадоволителна гласност и информация по отношение на недвижимите културни полезности на територията на общината. Не е развъртян и капацитетът на културния маршрут като средство за разпространение на културните полезности – археологически, архитектурни и естествени, демонстрират данните. Ето и детайлностите.
Здравна инфраструктура
Към 2019 година на територията на Столична община функционират 65 лечебни заведения за болнична помощ. От тях 59 се намират на територията на София, а останалите са в обитаеми места отвън София – това са профилираните лечебни заведения за дълготрайно лекуване и рехабилитация в Бухово, Кремиковци, Панчарево и Банкя. Столична община се обслужва от четири обекта на Спешна здравна помощ. Централният се намира на бул. " Васил Левски " № 129 и три филиала в град Банкя, град Нови Искър и квартал " Ботунец ".
Болничната мрежа е ситуирана най-вече в централните и южните територии на София . Части от града с население над 10 000 души, на чиято територия няма лечебни заведения, са кварталите в северозападните елементи – " Обеля ", " Люлин ", " Надежда ", " Орландовци ", " Хаджи Димитър ", както и в източната част – " Дружба 1 ", " Дружба 2 ", " Христо Смирненски ".
Легловият потенциал на болничните лечебни заведения в Столична община нараства през последните 10 години и към 2019 година е 10 661 кревати. Близо 40% от тях се намират в частни лечебни заведения. Легловият потенциал на общинските лечебни заведения е близо 1 800 кревати. Осигуреността с болнични кревати за Столична община е 820 кревати на 100 000 души население, което е с 300 кревати повече от междинните стойности за Европейския съюз и със 100 повече от междинния брой кревати на 100 000 души в страната - 715. За съпоставяне Дания и Швеция имат 250 кревати за 100 000 население, а Англия 280.
Въпреки, че в обстановка на пандемия, в каквато се намираме сега, това би осигурило по-голяма здравна инфраструктура, в нормална обстановка това е знак за проблеми със здравната система, се показва в анализите на " Програма за София ". Доклад на Европейската комисия (ЕК) от 2019 година за опазването на здравето в България дефинира високия брой болнични кревати като индикативен фактор за влошен здравен статус на популацията, което има потребност от болнична помощ. Основната рецензия е, че България не съумява да прави регулярна здравна профилактика на популацията си в ресора на доболничната помощ.
Към края на 2019 година, по данни на Национален статистически институт, броят на лекарите в Столична община е 6 801, от които 6 701 практикуват на територията на град София. Лекарите по дентална медицина са 1 885, медицинските сестри са 6 881, а санитарите близо 3 000 души. Осигуреността на популацията с медицински експерти е по-висока от междинната за страната и доста се усъвършенства за последните 10 години. За 2019 година приблизително на един доктор се падат 195 пациенти, до момента в който в страната са 235 индивида на един доктор.
Докладът на Европейска комисия показва, че има трайна наклонност на застаряване на медицинския личен състав в страната и високи равнища на миграция на дипломиран личен състав, който търси по-добри условия за упражняване на специалността си в чужбина. По данни на Националния център за публично здраве и разбори (НЦОЗА) за 2018 година 46% от лекарите в Столична община са над 55-годишна възраст , като този дял за страната е още по-висок – 51 %.
Според отчета на Европейска комисия разноските за опазване на здравето на глава от популацията в България са в размер на 1 311 евро и са четвъртите най-ниски в Европейски Съюз през 2017 година. И все пак в България отделяме относително огромна част от приходите си за здравно обслужване – сред 8 и 10%, в съпоставяне със приблизително 3,9% за Европейски Съюз.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ