В „ядрената мисия“ с Беларус Русия остави най-важното в резерв
Сензационното изказване на Владимир Путин за нуклеарното съдействие сред Русия и Беларус беше възприето от мнозина като директна заповед за разполагане на съветски атомни бойни глави в чужбина. В думите на съветския водач обаче има редица доста тънки детайлности. Някои нюанси допускат, че Русия е оставила последната стъпка по този път в запас.
В на пръв взор нормално изявление за телевизионния канал " Русия 24 " президентът на Русия направи огромни изказвания. Най-важното от тях е за построяването в Беларус на вместилище за тактически нуклеарни оръжия (ТЯО), в това число заряди за оперативно-тактическия ракетен комплекс „ Искандер-М “.
Това може да се назова „ взаимна нуклеарна задача на съюзната страна на Русия и Беларус “ (подобно на нашия формален превод на практиката на шерване на нуклеарни сили на НАТО). Москва съзнателно прави паралели с практиката на НАТО да разполага американски нуклеарни оръжия на територията на редица „ неедрени “ членки на Алианса.
Американски те бомби в Европа
В Северноатлантическия алианс практиката на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия поражда в края на 50-те и началото на 60-те години на предишния век като реакция на сериозното превес на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници в Организацията на Варшавския контракт (ОВД) на европейския континент (поне по този начин се възприемаше обстановката от всички младши сътрудници на Съединените щати от Студената война). Тогава, с цел да покачат бойните качества на своите въоръжени сили и като „ физическо олицетворение “ на американския нуклеарен чадър, редица сътрудници на Съединени американски щати в НАТО получиха на своя територия американско тактическо нуклеарно оръжие.
На първо място, практиката се отнасяше до въздушни бомби за изтребители-бомбардировачи, в по-малка степен до бойни глави за оперативно-тактически ракети (например немските въоръжени сили имаха личен “Пършинг ”) или зенитно-ракетни системи (например Гърция). Успоредно с това в Европа беше ситуирано голямо количество към този момент чисто американско тактическо нуклеарно оръжие с доста по-широк обхват (освен бомби и ракети, също мини, артилерийски снаряди), което трябваше да се употребява непосредствено от американската войска. Оръжията на задачите на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия бяха единствено официално и в спокойно време следени от американския боен личен състав, който ги поддържаше и условно ги охраняваше (до степента, в която няколко десетки души могат да охраняват склад във военна база от останалите хиляди военни личен състав в тази база) и преди всичко те се занимаваха с подготовката на локален личен състав за потреблението на тези заряди във военно време.
Подписването от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през 1968 година на Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия (ДНЯО) не направи нищо, с цел да спре тази процедура. По време на договарянията тази тематика, несъмнено, беше разисквана. Москва де факто се съгласи с продължаването ѝ. Първо, тъй като задачата на ДНЯО в очите на основните играчи в Студената война беше да се ограничи неконтролируемото разпространяване на нуклеарни оръжия, „ встрани “, а не да се лимитират връзките с младшите сътрудници. Второ, тъй като самият Съюз на съветските социалистически републики в границите на Варшавския контракт действаше по сходен метод, въпреки и в доста по-малки размери. Много по-стриктно се отнасяхме към съхранението на нуклеарни заряди и контрола върху тях - макар че беше извършено образование на летателни и ракетни елементи на армиите за Организация на Варшавския договор за потребление на специфични муниции.
След края на Студената война съвсем всички типове американски тактически нуклеарни оръжия бяха изтеглени от въоръжение, а множеството бомби ( на въоръжение останаха единствено Б61 и единствено във ВВС) бяха изтеглени от Европа. Редица страни са изцяло освободени от американското ТЯО, което се възприемаше най-вече отрицателно от локалното население, изключително след антивоенните акции през 80-те години.
Съюз на съветските социалистически републики от своя страна стартира изтеглянето на тактически нуклеарни оръжия от страните от разпадащото се пред очите Организация на Варшавския договор още през 1989 година и го приключи до лятото на 1991 година В резултат на това Русия изцяло складира ТЯО на своя територия, в централизирани складове, и го понижи до забележителна (не тъкмо известна) степен. Номенклатурата му обаче е много необятна и може решително да се каже, че през последните тридесет години в Русия са основани нови системи.
В Съединени американски щати тъкмо противоположното: към половината от ТЯО се съхранява в няколко огромни складове в Съединените щати, втората е оперативно ситуирана в Европа дружно с носители (Ф-16 и изтребители-бомбардировачи “Торнадо ”). Става дума за към 100 бомби Б61 от модификации Б61-3 и Б61-4, ситуирани в пет страни от НАТО с мощ надлежно до (регулируеми) 170 и 50 килотона.
Това обаче е единственото тактическо нуклеарно оръжие, останало в американските арсенали. За разлика от времето на Студената война, военният съставен елемент на нейната стойност от ден на ден отстъпва на политическите съображения. Преди неотдавнашната рецесия в връзките сред Съединените щати и Русия беше необятно публикувано мнението, че американците държат остатъците от своите нуклеарни оръжия в Европа за „ замяна “ против доста понижение на съветските тактически нуклеарни оръжия – по-многобройни и ефикасни, само че „ по-малко нападателно “ разгърнати.
В близко бъдеще обаче военната стойност на американските нуклеарни оръжия в Европа може да нарасне до известна степен. От тази година старите бомби в базите последователно ще бъдат сменени с новата трансформация Б61-12 - тя употребява минимум мощния заряд от модификацията Б61-4 (от 0,3 до 50 килотона), само че успеваемостта ѝ е нараснала заради акуратност: за първи път за нуклеарни бомби, най-малко американски, е управляема. Пропускайки брадатите смешки, че „ всяка нуклеарна бомба постоянно удря тъкмо в епицентъра “, точността до метри може да бъде потребна в такива задания като, да вземем за пример, поразяване на изключително укрепени подземни уреди.
Европейските Ф-16 и “Торнадо ” обаче не са в положение да употребяват B61-12 по следен метод. За тях новата бомба е даже по-малко комфортна от старите (например няма парашут - което значи, че не може да се употребява от ниски височини).
За наше страдание този проблем е краткотраен -след няколко години стелт изтребителите от пето потомство Ф-35 ще бъдат осъвременени, с цел да употребяват тези бомби, които дружно с новите бомби ще станат новото лице на шерването на нуклеарни средства на НАТО. Тези самолети, в това число и за тази цел, в този момент се купуват от всички страни, където се съхраняват американски бомби: Белгия, Германия (решила да закупи Ф-35 последна и извънредно за това), Италия, Холандия и Турция (била член на програмата Ф-35, само че по-късно попадна под наказания за закупуването на С-400).
Изброявайки листата на страните, участващи в програмата на НАТО за шерване на нуклеарни средства, съветският президент с изключение на упоменатите нагоре приказва за Гърция. Както той вярно означи, в този момент в тази страна няма нуклеарни бомби (по-точно от пролетта на 2001 г.), само че остават специфични складове. Донякъде е необичайно, че Англия не беше упоменато в тази ситуация. Да, бомбите също бяха изтеглени оттова през 2000-те години, само че, както неотдавна стана известно, складовете в авиобазата “Лейкенхат ” освен се поддържат в подготвеност, само че и се възнамерява рационализация. Но американските Ф-15E и Ф-35 са постоянно ситуирани там.
Беларуският подтекст
Изострянето на интернационалната конюнктура в региона на сигурността провокира интереса на Минск към сходна процедура в границите на Съюзната страна. Съседството с Полша, която купува съвременни оръжия в рекордни количества, несъзнателно ги кара да мислят за потреблението на практиките от Студената война за повишение на равнището на въздържане.
Едно е да имаш доктринално постановен съветски нуклеарен чадър над Беларус, а друго е да знаеш какъв брой свободно ще бъде употребен в местен спор против неядрена страна и в същото време членка на НАТО. В сходна обстановка е много потребно да накарате съперника да се тревожи, че белоруските военни, с които той хипотетично ще би трябвало да има работа, разполагат с доста съдбоносен мотив като инструмент за самоотбрана.
Основното тук е, че армията в тази ситуация ще бъде точно белоруска, а не съветска. Да, в действителност във връзка с потреблението на тактическо нуклеарно оръжие това е съвсем същото, само че официално „ стъпалото на ескалационната стълба “ тук е по-ниско – и затова по-достъпно. Което значи, че е по-опасно. Това значи, че съперникът ще намерения още 10 пъти дали си коства да се държи нападателно.
В същото време Москва в началото се отнесе към тази концепция очебийно сдържано. Това опонира на позицията, заявена от десетилетия, че Русия (за разлика от САЩ) е изтеглила всички тактически нуклеарни оръжия от чужбина.
Първоначално, вместо да усъвършенства неотдавна доставените съвременни изтребители Су-30СМ като носители, на Минск беше препоръчано да се ограничи до „ руски самолети “ (въпреки че този въпрос към момента не е изцяло обяснен, явно става дума за щурмови самолети Су-25 ) и се говореше единствено за образование на персоналния състав изрично без слагане на бомби. Инициативата на Минск постоянно е била подчертана. Те се пробваха да показват тематиката допустимо най-меко, като насилена, демонстрирайки предпочитание да я изоставят на всеки стадий.
Ситуацията в региона на интернационалната сигурност обаче принуди Русия да премине към нов, евентуално предпоследен стадий от нуклеарното съдействие с Беларус. Отговаряйки на въпрос на публицист, президентът Путин приказва за революционни решения в тази област:
Десет самолета на Военновъздушни сили на Беларус към този момент са приключени за потребление на тактически нуклеарни оръжия (типът им не е посочен отново), този развой евентуално ще продължи;
Оперативно-тактическият ракетен комплекс " Искандер-М ", доставен на белоруската войска, към този момент се преглежда като носител;
От идната седмица, 3 април, стартира " образование на екипажи " (вероятно се имат поради и екипажи на “Искандер ”);
До 1 юли ще бъде приключено построяването на вместилище за ТЯО на територията на Беларус.
Преди последната стъпка
В същото време не беше непосредствено казано за решението (и още повече за времето и количеството) за попълване на това вместилище със „ наличие “. Въпреки че наподобява явно, оборудването за предпазване на нуклеарни оръжия не ги съхранява безусловно.
И това е фундаментален въпрос. Всъщност директното разполагане на бойни глави в бази за предпазване може да се назова финален стадий от осъществяването на „ взаимните нуклеарни задачи на Русия и Беларус “. Тази последна стъпка е оставена, явно, в запас.
Според задграничните специалисти дълго време, с цел да не се основават политически обостряния, тактическото нуклеарно оръжие не е разполагано в осъвремененото вместилище в Калининград.
Също по този начин, макар дейното наблюдаване, от началото на възхода на тази тематика не са регистрирани следи от построяването на такова вместилище в Беларус, до момента в който строителната активност в Русия е разказана задоволително в детайли. Със сигурност обаче не приказваме за огромен обект, поради лимитираната времева рамка - а огромен най-вероятно не е плануван. Ако се подчертае симетрията с практиката на страните от НАТО, тогава множеството страни съхраняват там, съгласно оценки, 10 или малко повече бомби (най-големият боеприпас се съхранява в “Инджирлик ” в Турция).
Вероятно е, че в случай че наклонността на осведомителната политика по тази тематика се резервира и обстановката продължи да бъде извънредно сложна, тогава през лятото или есента ще забележим изказване за разполагане на съветски тактически нуклеарни оръжия в Беларус - дружно с акцент, че остава под цялостния надзор на съветската войска, а не се трансферира на белоруската. За благополучие, актуалните устройства за блокиране на код разрешават да се подсигурява невъзможността за неразрешеното му потребление.
От друга страна, в случай че политическата обстановка ненадейно изисква в допълнение ограничение, тогава постоянно може повърхностно да кажем, че сме подготвили хранилището, обучили сме личния състав, само че сме решили да не разполагаме зарядите. За благополучие, от военна позиция това няма необикновен смисъл.
От чисто военна позиция предното предпазване е по-уязвимо. Белоруските Военновъздушни сили имат по-малък опит и могат да предложат оптимално Су-30СМ, който очевидно отстъпва като притежател на съветския Су-34 (и към този момент от някои по-стари самолети). Зарядите за “Искандер ” могат да бъдат трансферирани от околните хранилища в Русия, както ще бъде направено за ракетните бригади на съветската войска.
Съществуват и политически опасности – в този момент Полша още по-настойчиво ще изисква разполагането на американско тактическо нуклеарно оръжие на своя територия. Преди това сходна концепция не предизвикваше огромен интерес измежду Щатите и се използваше по-скоро като мярка за напън върху Германия, която е извънредно обезпокоена от сходна вероятност. Сега, макар че за американците, заради аргументи, сходни на изброените нагоре, това няма боен смисъл, заради политически аргументи обстановката може да се промени. От друга страна, тактическото нуклеарно оръжие, ситуирано в Беларус по време на спешния интервал, по-късно ще се трансформира в спомагателен актив за спорене по разнообразни тематики - идващия път не би трябвало да бъде изтеглено едностранно и първо, без директна замяна против скъпи ходове от страна на съперника.
Отказът от позицията за разполагане на нуклеарни оръжия единствено на национална територия (изразен апропо единствено оня ден в взаимно изказване с китайския лидер), несъмнено, основава опасност, че съперниците ще могат да оправдаят дейностите си с би трябвало да " се отговори на Москва ". Все отново зависи от желанието и потребностите. Засега Западът твърди, че няма аргументи за отговор. И в случай че някои ограничения са извънредно нужни на Запада, те ще бъдат взети (и ще бъдат взети), без да се търсят оправдания.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В на пръв взор нормално изявление за телевизионния канал " Русия 24 " президентът на Русия направи огромни изказвания. Най-важното от тях е за построяването в Беларус на вместилище за тактически нуклеарни оръжия (ТЯО), в това число заряди за оперативно-тактическия ракетен комплекс „ Искандер-М “.
Това може да се назова „ взаимна нуклеарна задача на съюзната страна на Русия и Беларус “ (подобно на нашия формален превод на практиката на шерване на нуклеарни сили на НАТО). Москва съзнателно прави паралели с практиката на НАТО да разполага американски нуклеарни оръжия на територията на редица „ неедрени “ членки на Алианса.
Американски те бомби в Европа
В Северноатлантическия алианс практиката на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия поражда в края на 50-те и началото на 60-те години на предишния век като реакция на сериозното превес на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници в Организацията на Варшавския контракт (ОВД) на европейския континент (поне по този начин се възприемаше обстановката от всички младши сътрудници на Съединените щати от Студената война). Тогава, с цел да покачат бойните качества на своите въоръжени сили и като „ физическо олицетворение “ на американския нуклеарен чадър, редица сътрудници на Съединени американски щати в НАТО получиха на своя територия американско тактическо нуклеарно оръжие.
На първо място, практиката се отнасяше до въздушни бомби за изтребители-бомбардировачи, в по-малка степен до бойни глави за оперативно-тактически ракети (например немските въоръжени сили имаха личен “Пършинг ”) или зенитно-ракетни системи (например Гърция). Успоредно с това в Европа беше ситуирано голямо количество към този момент чисто американско тактическо нуклеарно оръжие с доста по-широк обхват (освен бомби и ракети, също мини, артилерийски снаряди), което трябваше да се употребява непосредствено от американската войска. Оръжията на задачите на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия бяха единствено официално и в спокойно време следени от американския боен личен състав, който ги поддържаше и условно ги охраняваше (до степента, в която няколко десетки души могат да охраняват склад във военна база от останалите хиляди военни личен състав в тази база) и преди всичко те се занимаваха с подготовката на локален личен състав за потреблението на тези заряди във военно време.
Подписването от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през 1968 година на Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия (ДНЯО) не направи нищо, с цел да спре тази процедура. По време на договарянията тази тематика, несъмнено, беше разисквана. Москва де факто се съгласи с продължаването ѝ. Първо, тъй като задачата на ДНЯО в очите на основните играчи в Студената война беше да се ограничи неконтролируемото разпространяване на нуклеарни оръжия, „ встрани “, а не да се лимитират връзките с младшите сътрудници. Второ, тъй като самият Съюз на съветските социалистически републики в границите на Варшавския контракт действаше по сходен метод, въпреки и в доста по-малки размери. Много по-стриктно се отнасяхме към съхранението на нуклеарни заряди и контрола върху тях - макар че беше извършено образование на летателни и ракетни елементи на армиите за Организация на Варшавския договор за потребление на специфични муниции.
След края на Студената война съвсем всички типове американски тактически нуклеарни оръжия бяха изтеглени от въоръжение, а множеството бомби ( на въоръжение останаха единствено Б61 и единствено във ВВС) бяха изтеглени от Европа. Редица страни са изцяло освободени от американското ТЯО, което се възприемаше най-вече отрицателно от локалното население, изключително след антивоенните акции през 80-те години.
Съюз на съветските социалистически републики от своя страна стартира изтеглянето на тактически нуклеарни оръжия от страните от разпадащото се пред очите Организация на Варшавския договор още през 1989 година и го приключи до лятото на 1991 година В резултат на това Русия изцяло складира ТЯО на своя територия, в централизирани складове, и го понижи до забележителна (не тъкмо известна) степен. Номенклатурата му обаче е много необятна и може решително да се каже, че през последните тридесет години в Русия са основани нови системи.
В Съединени американски щати тъкмо противоположното: към половината от ТЯО се съхранява в няколко огромни складове в Съединените щати, втората е оперативно ситуирана в Европа дружно с носители (Ф-16 и изтребители-бомбардировачи “Торнадо ”). Става дума за към 100 бомби Б61 от модификации Б61-3 и Б61-4, ситуирани в пет страни от НАТО с мощ надлежно до (регулируеми) 170 и 50 килотона.
Това обаче е единственото тактическо нуклеарно оръжие, останало в американските арсенали. За разлика от времето на Студената война, военният съставен елемент на нейната стойност от ден на ден отстъпва на политическите съображения. Преди неотдавнашната рецесия в връзките сред Съединените щати и Русия беше необятно публикувано мнението, че американците държат остатъците от своите нуклеарни оръжия в Европа за „ замяна “ против доста понижение на съветските тактически нуклеарни оръжия – по-многобройни и ефикасни, само че „ по-малко нападателно “ разгърнати.
В близко бъдеще обаче военната стойност на американските нуклеарни оръжия в Европа може да нарасне до известна степен. От тази година старите бомби в базите последователно ще бъдат сменени с новата трансформация Б61-12 - тя употребява минимум мощния заряд от модификацията Б61-4 (от 0,3 до 50 килотона), само че успеваемостта ѝ е нараснала заради акуратност: за първи път за нуклеарни бомби, най-малко американски, е управляема. Пропускайки брадатите смешки, че „ всяка нуклеарна бомба постоянно удря тъкмо в епицентъра “, точността до метри може да бъде потребна в такива задания като, да вземем за пример, поразяване на изключително укрепени подземни уреди.
Европейските Ф-16 и “Торнадо ” обаче не са в положение да употребяват B61-12 по следен метод. За тях новата бомба е даже по-малко комфортна от старите (например няма парашут - което значи, че не може да се употребява от ниски височини).
За наше страдание този проблем е краткотраен -след няколко години стелт изтребителите от пето потомство Ф-35 ще бъдат осъвременени, с цел да употребяват тези бомби, които дружно с новите бомби ще станат новото лице на шерването на нуклеарни средства на НАТО. Тези самолети, в това число и за тази цел, в този момент се купуват от всички страни, където се съхраняват американски бомби: Белгия, Германия (решила да закупи Ф-35 последна и извънредно за това), Италия, Холандия и Турция (била член на програмата Ф-35, само че по-късно попадна под наказания за закупуването на С-400).
Изброявайки листата на страните, участващи в програмата на НАТО за шерване на нуклеарни средства, съветският президент с изключение на упоменатите нагоре приказва за Гърция. Както той вярно означи, в този момент в тази страна няма нуклеарни бомби (по-точно от пролетта на 2001 г.), само че остават специфични складове. Донякъде е необичайно, че Англия не беше упоменато в тази ситуация. Да, бомбите също бяха изтеглени оттова през 2000-те години, само че, както неотдавна стана известно, складовете в авиобазата “Лейкенхат ” освен се поддържат в подготвеност, само че и се възнамерява рационализация. Но американските Ф-15E и Ф-35 са постоянно ситуирани там.
Беларуският подтекст
Изострянето на интернационалната конюнктура в региона на сигурността провокира интереса на Минск към сходна процедура в границите на Съюзната страна. Съседството с Полша, която купува съвременни оръжия в рекордни количества, несъзнателно ги кара да мислят за потреблението на практиките от Студената война за повишение на равнището на въздържане.
Едно е да имаш доктринално постановен съветски нуклеарен чадър над Беларус, а друго е да знаеш какъв брой свободно ще бъде употребен в местен спор против неядрена страна и в същото време членка на НАТО. В сходна обстановка е много потребно да накарате съперника да се тревожи, че белоруските военни, с които той хипотетично ще би трябвало да има работа, разполагат с доста съдбоносен мотив като инструмент за самоотбрана.
Основното тук е, че армията в тази ситуация ще бъде точно белоруска, а не съветска. Да, в действителност във връзка с потреблението на тактическо нуклеарно оръжие това е съвсем същото, само че официално „ стъпалото на ескалационната стълба “ тук е по-ниско – и затова по-достъпно. Което значи, че е по-опасно. Това значи, че съперникът ще намерения още 10 пъти дали си коства да се държи нападателно.
В същото време Москва в началото се отнесе към тази концепция очебийно сдържано. Това опонира на позицията, заявена от десетилетия, че Русия (за разлика от САЩ) е изтеглила всички тактически нуклеарни оръжия от чужбина.
Първоначално, вместо да усъвършенства неотдавна доставените съвременни изтребители Су-30СМ като носители, на Минск беше препоръчано да се ограничи до „ руски самолети “ (въпреки че този въпрос към момента не е изцяло обяснен, явно става дума за щурмови самолети Су-25 ) и се говореше единствено за образование на персоналния състав изрично без слагане на бомби. Инициативата на Минск постоянно е била подчертана. Те се пробваха да показват тематиката допустимо най-меко, като насилена, демонстрирайки предпочитание да я изоставят на всеки стадий.
Ситуацията в региона на интернационалната сигурност обаче принуди Русия да премине към нов, евентуално предпоследен стадий от нуклеарното съдействие с Беларус. Отговаряйки на въпрос на публицист, президентът Путин приказва за революционни решения в тази област:
Десет самолета на Военновъздушни сили на Беларус към този момент са приключени за потребление на тактически нуклеарни оръжия (типът им не е посочен отново), този развой евентуално ще продължи;
Оперативно-тактическият ракетен комплекс " Искандер-М ", доставен на белоруската войска, към този момент се преглежда като носител;
От идната седмица, 3 април, стартира " образование на екипажи " (вероятно се имат поради и екипажи на “Искандер ”);
До 1 юли ще бъде приключено построяването на вместилище за ТЯО на територията на Беларус.
Преди последната стъпка
В същото време не беше непосредствено казано за решението (и още повече за времето и количеството) за попълване на това вместилище със „ наличие “. Въпреки че наподобява явно, оборудването за предпазване на нуклеарни оръжия не ги съхранява безусловно.
И това е фундаментален въпрос. Всъщност директното разполагане на бойни глави в бази за предпазване може да се назова финален стадий от осъществяването на „ взаимните нуклеарни задачи на Русия и Беларус “. Тази последна стъпка е оставена, явно, в запас.
Според задграничните специалисти дълго време, с цел да не се основават политически обостряния, тактическото нуклеарно оръжие не е разполагано в осъвремененото вместилище в Калининград.
Също по този начин, макар дейното наблюдаване, от началото на възхода на тази тематика не са регистрирани следи от построяването на такова вместилище в Беларус, до момента в който строителната активност в Русия е разказана задоволително в детайли. Със сигурност обаче не приказваме за огромен обект, поради лимитираната времева рамка - а огромен най-вероятно не е плануван. Ако се подчертае симетрията с практиката на страните от НАТО, тогава множеството страни съхраняват там, съгласно оценки, 10 или малко повече бомби (най-големият боеприпас се съхранява в “Инджирлик ” в Турция).
Вероятно е, че в случай че наклонността на осведомителната политика по тази тематика се резервира и обстановката продължи да бъде извънредно сложна, тогава през лятото или есента ще забележим изказване за разполагане на съветски тактически нуклеарни оръжия в Беларус - дружно с акцент, че остава под цялостния надзор на съветската войска, а не се трансферира на белоруската. За благополучие, актуалните устройства за блокиране на код разрешават да се подсигурява невъзможността за неразрешеното му потребление.
От друга страна, в случай че политическата обстановка ненадейно изисква в допълнение ограничение, тогава постоянно може повърхностно да кажем, че сме подготвили хранилището, обучили сме личния състав, само че сме решили да не разполагаме зарядите. За благополучие, от военна позиция това няма необикновен смисъл.
От чисто военна позиция предното предпазване е по-уязвимо. Белоруските Военновъздушни сили имат по-малък опит и могат да предложат оптимално Су-30СМ, който очевидно отстъпва като притежател на съветския Су-34 (и към този момент от някои по-стари самолети). Зарядите за “Искандер ” могат да бъдат трансферирани от околните хранилища в Русия, както ще бъде направено за ракетните бригади на съветската войска.
Съществуват и политически опасности – в този момент Полша още по-настойчиво ще изисква разполагането на американско тактическо нуклеарно оръжие на своя територия. Преди това сходна концепция не предизвикваше огромен интерес измежду Щатите и се използваше по-скоро като мярка за напън върху Германия, която е извънредно обезпокоена от сходна вероятност. Сега, макар че за американците, заради аргументи, сходни на изброените нагоре, това няма боен смисъл, заради политически аргументи обстановката може да се промени. От друга страна, тактическото нуклеарно оръжие, ситуирано в Беларус по време на спешния интервал, по-късно ще се трансформира в спомагателен актив за спорене по разнообразни тематики - идващия път не би трябвало да бъде изтеглено едностранно и първо, без директна замяна против скъпи ходове от страна на съперника.
Отказът от позицията за разполагане на нуклеарни оръжия единствено на национална територия (изразен апропо единствено оня ден в взаимно изказване с китайския лидер), несъмнено, основава опасност, че съперниците ще могат да оправдаят дейностите си с би трябвало да " се отговори на Москва ". Все отново зависи от желанието и потребностите. Засега Западът твърди, че няма аргументи за отговор. И в случай че някои ограничения са извънредно нужни на Запада, те ще бъдат взети (и ще бъдат взети), без да се търсят оправдания.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ