Селекционерът на младежкия ни национален отбор по футбол Александър Димитров

Селекционерът на младежкия ни народен тим по футбол Александър Димитров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. През 2020 година България имаше късмет до последния мач да се бори за класиране на европейско състезание. На младежите малко не им доближи да заслужат виза за шампионата на Стария континент, само че радостно е, че бяхме в огромната игра до последния миг. Треньорът на тима е млад експерт, натрупал доста опит точно в юношеските национални обединения на България. Неговото кредо е самоуверено да стартира младите гении, макар типичното за тази възраст съмнение в изявите. Затова и БФС му продължи контракта, а не е загадка, че името на Александър Димитров беше спрягано и за народен селекционер на мъжкия отбор.

- Здравейте, господин Димитров! Подписахте нов контракт като селекционер на младежите – какви са задачите за идващия цикъл?

- Целите с оглед обстановката сега и набора, който влиза в този момент – родените след 1 януари 2000 година е да подготвим състезателите по най-хубавия метод за „ А “ националния тим. Да вкараме колкото се може повече състезатели след две години в първия тим. Да могат да придобият по-голям интернационален опит, тъй като наборите в по-долни възрасти, го нямат. В U17 не се са класирали в първокласен кръг, нямат европейски шампионати зад тила си, както предходният набор, който имаше две европейски шампионати – едно до 17 година и едно до 19 година Имаха доста огромен опит, до момента в който тези го нямат. Затова главната цел ще бъде да придобият по-голям интернационален опит в такива срещи и да се приготвят за „ А “ националния тим. Разбира се, в случай че ни се удаде късмет за класиране, което не е ненормално да ни се случи, ще се възползваме. Мога да дам образец и да благопожелавам класирането на мъжкия народен тим по баскетбол. Според мен това е голям триумф и може да ни послужи като образец!

- Да, най-сетне направихме огромно достижение в баскетбола, само че по кое време ще го създадем във футбола?

- Ще го създадем, когато се променим, обединим и променим средата, когато тя стане по-позитивна, когато се притаим, приземим и стартираме по-усърдно да работим дружно, да гледаме дружно в една посока, да има съгласие на всички равнища. Тогава може това да стане.

- Вашето име беше спрягано като един от разновидностите за народен селекционер. Разочарован ли сте, че избраха Ясен Петров?

- Не! Разбира се, че не съм отчаян. Пожелавам триумф на Ясен Петров! Имахме опцията незабавно след неговия избор да се забележим, разговаряхме обстойно и нашироко. Изключително положителен човек, с който мисля, че намерихме доста бързо общ език. Сигурен съм, че ще работим елементарно за в бъдеще дружно. Комуникацията сред мъже и младежи, младежи и юноши би трябвало да бъде доста тясна и ежедневна и го вършим в този момент с Ясен. От сърце му искам триумф!

- Доста намерено казахте, че с Георги Дерменджиев връзката не е била на нужното равнище – какъв беше казусът?

- Да, постоянно съм бил прям човек и не се тормозя да споделям нещата такива, каквито са. Не сме се карали с господин Дерменджиев, не е имало кавги сред нас. Но всички хора са разнообразни и с него просто нямахме тази връзка, както съм я имал и с Хубчев, и с Балъков, и в този момент с Ясен Петров. Просто си е до индивида. Беше по-затворен, дистанциран, само че това си му е от характера. Не сме се карали, не сме имали кавги. Разбира се, че аз доста скърбя, че трябваше да се качват горе в първия тим състезатели, които на мен доста ми трябваха в квалификациите. Бяхме единствено на един гол от класиране и би трябвало доста да съжаляваме за това нещо, че не можахме да пречупим тази 30-годишна поличба. Затова споделям, че трябваше да бъдем обединени, а не всеки да дърпа чергата към себе си. В момента, в който, за жалост, „ А “ националният тим загуби шансове за класиране на европейското състезание, загуби баража с Унгария, тогава може би всичко трябваше да бъде ориентирано за класиране на младежкия народен тим.

- Кои футболисти ви взеха?

- През това време много футболисти минаваха. Като цяло минаха 10 индивида за този двегодишен интервал в „ А “ националния тим, дори може и повече да са. Това приказва добре за нашата работа, само че имахме късмет и бяхме доста покрай класиране. Все още ме е гняв, че не можахме да се възползваме.

- Правилно ли е, когато един футболист е стигнал до първия тим на страната да се връща в младежите?

- За да отговоря на въпроса, ще дам един образец с Вальо Антов. В момента е в младежка възраст, може да играе в младежкия народен тим, само че мястото му в този момент е в мъжкия народен тим, т.е. той е построен към този момент за мъжкия народен отбор. Лично мое мнение. Такива футболисти не би трябвало да се връщат, само че има други играчи. Но не трябваше да се взима в предишния цикъл, трябваше за целия цикъл да бъде оставен при нас умерено, с чиста глава. Защото се получиха обстановки – отива някъде с мъжкия тим, не играе, пък се връща при нас, една подготовка и би трябвало да играе. Това нарушава неговото развиване, темп, безусловно всичко. Нека да си изкарат един квалификационен цикъл, да бъдат готови. Въпреки че е по-малък, влиза в мъжете и няма връщане.

- Ваш асистент е Ивайло Йорданов – едно от „ златните момчета “ на България. Какво е да имаш подобен човек до себе си?

- В България споделят, че доста мъчно може да се направи екип, доста мъчно се работи с хора. Аз съм извънредно горделив, че имам един извънредно обединен, можещ, компетентен екип в лицето на Ивайло Йорданов, Явор Вълчинов, Николай Чавдаров – треньор на вратарите, Илия Спасов – нашият фитнес треньор. Всички са опитни, знаещи, можещи и преди всичко са хора. Всички фенове на футбола знаят какъв огромен човек е Ивайло Йорданов. Постоянно сме дружно и за мен е чест, че тези хора са в моя екип!

- Казахте, че един гол не ни доближи да се класираме на европейско състезание. Къде тъкмо не успяхме да го създадем, къде не го вкарахме?

- Не вкарахме един гол повече от Полша като посетители. Допуснахме гол и там се обърна каруцата. Точно за този интервал приказвам, че имахме доста компликации – един състезател идва, взимат го, пък го връщат, пък не го връщат. Тогава се обърна каруцата. Разбира се, че можем да съжаляваме и за загубата от Сърбия тук, и за равенството в Латвия, където изпуснахме ужасно доста положения. Като цяло и екипът, а мисля и управлението останаха удовлетворени от представянето на тима. Но горчилката мъчно ще може да се преглътне в скоро време.

- На какъв брой млади футболисти дадохте късмет в този цикъл?

- Над 35 индивида минаха в тези две години през младежкия народен тим, което е много огромна численост. Този цикъл ще бъдат по-малко, сигурно, тъй като просто няма толкоз състезатели, родени 2000 и 2001 година

- Валентин Антов е една от звездите на този тим – по какъв начин ще коментирате прехвърлянето му в Болоня? Мислите ли, че ще успее там?

- Силата на този тим не бяха характерностите, а колективът. Вальо Антов е звезда в ЦСКА, тук беше част от всички водачи, които ние имахме в този тим. Разбира се, че би трябвало да бъдем доста горди с този трансфер, тъй като за жалост не доста постоянно наши играчи, няма значение млади или по-опитни, минават в топ 5 от шампионатите на Европа. Аз персонално му искам от сърце триумф! Много добре познавам индивида и футболиста Валентин Антов и считам, че с неговите усърдие, старание, разсъдък – футболен и отвън футболен, той ще направи всичко допустимо и ще успее.

- Виждате ли футболисти от вашия тим, които биха могли да стигнат на сходно равнище?

- Да, доста огромна част от тях могат да стигнат такова равнище и щяха да стигнат, в случай че семействата им не завършваха на -ов и -ев.

- Петко Христов отиде във Фиорентина през 2017 година, само че не получи никакъв късмет за изява и в този момент непрекъснато е чартърен в по-нискоразредни тимове. Защо се получава по този начин и може ли Антов да мине по този път?

- Именно това имах поради - хора като Петко, като Андреа, като Калоян, които бяха в Италия… То е и до шанс и до обстановка, само че те също са извънредно положителни футболисти. Още при започване на диалога засегнах тематиката за средата, за нашия нрав. Честно ви споделям, имал съм случаи, когато съм бил треньор на клубен тим и съм желал да привлека даден играч, мой сътрудник му се обажда и му споделя: „ Няма да вървиш при този, няма да вървиш при онзи… “ Затова приказвам за средата. Със сигурност нашият нрав, нашата среда… Моментното положение на нашия футбол пречи за такива прехвърляния, а не толкоз качествата. Да, ние нямаме обилие от качествени състезатели, само че като прибавим и средата, не се получават прехвърлянията. Отборите от топ шампионатите избират да взимат от други страни. Има страни, на които не можеш да им кажеш името, а имат футболисти в Англия, в Германия, в Италия. А няма българи…

- По-трудно ли се работи с млади футболисти, в сравнение с с към този момент построени експерти?

- Всяко нещо си има своя сексапил, своята специфичност. Когато човек си обича работата, е еднообразно прелестно да работиш и с опитни футболисти, и с млади играчи. Една от разликите е, че опитните състезатели доста бързо схващат това, което искаш да им предадеш, бързо го възприемат и възпроизвеждат. При по-младите би трябвало по-голямо самообладание и повече време. Но от известно време поколенията са извънредно будни, умни, интелигентни. Мисля, че всяко последващо потомство по-бързо възприема новостите.

- Има ли България задоволително треньорски фрагменти за подрастващи?

- Аз преподавам като външен преподавател в Треньорската школа и нещата там се развиват с доста, доста бързи темпове. Наистина се доближаваме с водещите треньорски школи. Треньорското обучение в България с нищо не е по-лошо от това в Англия, Германия, Испания. Бъдете сигурни! Материалът, който се предава на курсистите, е координиран с правилата и условията на УЕФА. Лекциите, несъмнено, са подчинени на нашия футбол. Така че треньорски фрагменти в България се построяват. Треньорите в България са извънредно мобилни, гъвкави. Ако наши треньори бъдат сложени в друга среда за работа, имам поради по-добра, те биха имали доста по-големи триумфи. Просто би трябвало да ни се даде късмет. Но тук малко е мелница за треньори, никой не ни чака, няма го търпението, което е към непознатите треньори. Прави ми усещане при подрастващите, че от ден на ден са младите образовани треньори, които ги образоват. Това е гаранция, че ще излизат все по-добри млади футболисти.

- Предстои Конгрес на БФС – какво ще бъде вашето условие към новите ръководители?

- Ооо, от моята позиция това е доста мъчно!

- От позиция на вашата работа.

- Надявам се новият президент на Футболния съюз да милее, да изисква повече работа с българите, да постанова българското, да има вяра в българските футболисти и треньори. В никакъв случай не съм срещу чужденците. Футболният съюз би трябвало да подкрепя, да стимулира, да подтиква тимовете, които употребяват български играчи.

- Има ли неизпълнено заричане от ръководителите на БФС към вас и работата ви?

- Не! Вече доста години работя във Футболния съюз, минал съм през безусловно всички младежки национални тимове и до ден сегашен постоянно съм имал поддръжката на ръководителите.

- Разкажете ни за вашата футболна кариера. Юноша сте на ЦСКА, само че по този начин и не играхте в този тим.

- Няма какво толкоз да се споделя, тъй като е по-бедна. Не мога да се похваля с богата футболна кариера. Но бях капитан на всички младежки възрасти на ЦСКА, играех при по-големите, бях един от надарените юноши, само че рано получих доста тежка травма. По времето, в което бях при юношите, треньор на първия тим беше Гьоко Хаджиевски, а в тима бяха хора като Лъчо Танев, Гибона, Кирил Метков, Павката Дочев, да не ги изреждам всичките.

- Все българи обаче.

- Е, тогава бяха все българи. След това пристигнаха Бобан Бабунски, Люпчо Марковски… Пък преди този момент взеха Пимиенто и Редин – първите чужденци в България. Беше доста забавно. Викали са ме в първия тим, упражнявал съм, само че в действителност самоуверено мога да кажа, че равнището ми не беше за първия тим на ЦСКА. Там няма второ място, не се приема и не могат да играят футболисти, които ще заемат второ място! Но и получих доста тежка травма, имаше заплаха и да ми замине кракът… Но се справихме и оттова започнах от нулата - „ Б “ група, Янтра, Марица, Беласица, където станах капитан на тима. Играхме в „ А “ група и имаше един страховит мач против ЦСКА, когато им анулираха три гола в Петрич и мачът приключи 0:0 в една 40-градусова горещина.

- Какво беше да играете против Любо Пенев и Данчо Лечков тогава?

- Страхотно! И да не им позволиш да те бият! И Симонович, мисля, че и Светльо Петров беше. Паро Никодимов, в случай че не се неистина, беше треньор. И против Левски имаме такива мачове. Изгониха ме на „ Герена “, тъй като бях толкоз пренавит… После, популярност на бога, отпътувах за чужбина и играх в Индонезия.

- Краят на футболната ви кариера се преплете с треньорската на едно доста екзотично място като Индонезия. Разкажете ни за този интервал.

- Там се сблъсках с нещо радикално друго. Отидох да играя в най-големия тим от столицата Джакарта, един от най-богатите. Представете си все едно София да има един тим, Левски и ЦСКА да бъдат обединени в един отбор. Имахме по 5 хиляди индивида на подготовка, два часа преди мач стадионът беше цялостен, не можеш игла да хвърлиш. Отношението на публиката също беше друго. Примерно, когато единият тим излиза да загрява, в България сме привикнали публиката на съперника да освирква, до момента в който там всички те поддържат, всички пляскат. За първи път се сблъсках с това, че не се вършат нещастия от резултатите. Резултатът се приема подобен, какъвто е и се работи за реализиране на идващия. Пак за първи път се сблъсках с нещо, което тук някои тимове се пробват да вкарат, там бяхме разполагаем на треньорите, на ръководителите сред осем и 10 часа. Отиваш заран въз основата, закусваш, тренираш, почиваш, обядваш, почиваш, имаш някакви други занимания, тренираш, вечеряш и чак тогава се прибираш по къщите. Такъв професионализъм не съм очаквал да видя. След като играх известно време там, пристигна и предлагането от Иван Колев да му стана асистент.

- Бяхте ли решил, че ще ставате треньор?

- Да, бях решил. Бях се върнал тук за известно време. На 30 години отново получих доста тежка травма – счупиха ми крайници. Дойде позвъняването от Колев, запитах се какъв брой още време мога да играя футбол и на какво равнище, по-добре от рано да започвам да изучавам поминък. Така на 30 години завърших с дейната футболна кариера, в случай че мога по този начин да се изразя и започнах да изучавам занаята. Но постоянно съм желал и съм си мечтал да стана треньор, още от доста дребен. Тогава разсъждавах по следния метод – с цел да стана добър треньор, първо би трябвало да стана футболист. Никога не съм си поставял задачата да стана топ футболист, може би по тази причина и не станах.

- Преди сякаш българските треньори повече ходеха на специализация в чужбина. Вие бил ли сте някъде при някой огромен треньор?

- Благодарение на Футболния съюз и на Треньорската школа съм имал опцията да направя над 10 специализации, да проследявам работата и да беседвам с Фабио Капело, с Ариго Саки съм прекарвал доста време, с Висенте Дел Боске, в Лацио с Еди Рея… Много са местата, на които съм бил и експертите, с които съм се срещал. Силно усещане ми направи, че колкото е по-голям е един човек, толкоз по-лесна е връзката и по-бързо те позволява до себе си.

- На кой треньор от днешния футбол най-вече се възхищавате и за какво?

- Много са. За страдание, на един от моите любимци – Клоп не му върви тимът доста добре. Той примерно не е бил чак толкоз огромен футболист, а пък стана един от най-хубавите треньори. Същото е с Моуриньо, с Нагелсман - един от хората, които доста виждам и тренировки, и логика на психиката. Марсело Биелса – извънреден треньор. Настоящият треньор на Челси - Томас Тухел, неговото развиване също е доста забавно. И той не е бил кой знае какъв футболист, играл е във второто равнище в Германия, свършва с футбола и стартира да работи като барман, оттова потегля в детско-юношеския футбол и се развива до това равнище.

- По-голямата част от кариерата ви е била в национални обединения – не ви ли харесва клубният футбол?

- Много ми харесва клубният футбол, доста ми харесва ежедневната работа на терен. Има моменти, в които в действителност ми липсва това нещо.

- Няма положително предложение ли?

- Във времето имаше положителни оферти, на които доста мъчно можеше да се устои. Не желая да влизам в елементи, тъй като просто не стана. Но мисля, че като личностно развиване и това, което най-вече мога да дам и да бъда потребен, е тъкмо младежкият народен тим на този стадий.

- Когато подбирате състава си, държите ли момчетата да са титуляри в тимовете си?

- Да, в действителност доста ми се желае да са титуляри в тимовете си. Затова след всеки кръг ние вадим статистика кой какъв брой минути е играл. За страдание, в последните два кръга в България единствено 12 индивида са взели присъединяване, като едвам двама – Вуцов и Симеон Петров са с цялостни 90 минути. Много ни затруднява това нещо.

- Кои момчета от вашия тим ще станат звезди в идващия цикъл и ще привлекат вниманието на футболната общност?

- Имаме положителни състезатели в тази възраст, изключително в нахлуване – Мартин Минчев, Боруков, Вальо Николов, Митко Митков, Доминик Янков, Филип Кръстев. В нахлуване имаме доста хора, които могат да се развият. Зависи от тях, зависи от самостоятелната работа, която те поставят в своите клубове, малко шанс и несъмнено да си променим мисленето, имиджа на българския футбол, с цел да стане конвертируем в Европа. Стане ли това нещо, всички ще бъдем удовлетворени!