Иван Петков: Искам България да участва на Олимпийските игри в Париж 2024
Селекционерът на женския ни народен тим по волейбол Иван Петков гостува е предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Специалистът постепенно, само че несъмнено се изкачва по стълбицата на своята специалност. Той стартира кариерата си във времена, когато женският ни клубен волейбол беше надали не отписан от царството на живите. Твърде бързо обаче потвърди противоположното, откакто с него отпред Марица направи исторически пробив в групите на Шампионската лига. А под негово управление пловдивският отбор е безспорен хегемон в родното състезание от 2015 година до момента. Логично през 2018 година Петков пое и кормилото на националния тим. Именно поради ползите на „ лъвиците “ и по предложение на родната федерация той одобри да работи единствено с представителния отбор през последната година. И несъмнено тимът подвигна класата си и даже влезе в осмицата на Евро 2019, където в елиминациите загуби от бъдещия еврошампион - Сърбия. За страдание, в края на сезона се разбра, че нашите към момента не са подготвени за огромен взрив след изгубената олимпийска подготовка в Холандия.
- Здравейте, господин Петков! Годината не стартира по най- стремежи метод за българския волейбол. И мъжкия т, и женския т народен отбор пропуснаха опцията да се класират за о лимпийските игри в Токио. Защо тимът, воден от вас , не съумя да реализира задачата си? Какво не му доближи по-точно?
- Този въпрос е много внимателен. Аз мога да разясня тима, който ние водим. Целта олимпиада особено към женския отбор не беше, че 100 % би трябвало да отидем на игрите. Естествено дадохме най-хубавото като подготовка и като селекция. Момичетата бяха изцяло стимулирани и виновни и към двете квалификации, които изиграхме. Но на този стадий, щом не сме се класирали, очевидно има нещо, което към момента не ни доближава. Ясно е, че има доста неща, върху които би трябвало да работим. Да построяваме тим, който в идващите четири години в действителност да бъде конкурентен. Да има своя късмет за идната олимпиада и най-много шанс да взе участие в Париж.
@@@
- Първо задачата беше надали не да се върнем в играта, в този момент да създадем конкурентен тим и като трета стъпка да създадем бум…
- Наистина е по този начин. Малко преждевременно е, дано да си извървим пътя. Сам казахте, че първо трябваше да се върнем в играта. Започнахме да вършим класиране, да демонстрираме положителни игри. И то с тим с много непознати имена за международния волейбол, изключително през първата година. Минахме през много сложни стадии, премеждия вътре в колектива. Но с общи старания, със себераздаване в тима и религия един в различен, успяхме да излезем с чест и достолепие. Показахме, че този тим има бъдеще.
- Връщате ли се към срещите против Полша и Нидерландия в олимпийската подготовка ? Можеше ли да има друга развръзка?
- Естествено. Срещу Полша изиграхме първия гейм на положително равнище. Искам да вметна, че на тази подготовка и осемте тима, които участвахме, не демонстрираха най-хубавия волейбол, който могат. Нормално е след 10 дни подготовка, съчетано с коледни и новогодишни празници. Всички сътрудници знаехме, че на олимпиада няма да отиде най-добре играещият волейбол тим, а най-мотивираният и с самостоятелни качества. Но в последна сметка Турция опроверга това нещо. Според мен чисто като самостоятелни качества Турция не е най-силният тим. Що се касае до нашето показване против тези два тима, Полша е най-проспериращият европейски отбор в последните две години като класиране, мачове и равнище на игра. Показаха го и в тази подготовка. Това е тимът, който в действителност би трябвало доста да съжалява. Както ние съжалявахме за мача против тях. В него персоналните качества на две състезателки на Полша взеха решение изхода на срещата. След първия гейм спряхме да изпълняваме дилемите, концепцията, която имахме за самата игра. Коментирахме го и със самите състезателки, само че с цел да стигнеш до олимпиада, би трябвало да имаш съществени упоритости, да лежиш на дадена основа, с цел да имаш упованията. Трябва да си влезнал на полуфинал, да си играл край на конгрес. Това би трябвало да бъде нашата цел в бъдеще.
- Говорихте за състезателките, които вършат разликата. Обикновено не си позволявате квалификации за изявите на нашите волейболистки, по тази причина няма да ви попитам коя ви е разочаровала, само че от коя сте най-доволен?
- Трудно се отчайвам от състезателките, с които работя. Може и да имам моментни недоволства към тях, само че това въпреки всичко е нашият избор. Правим всичко допустимо да не се стига до отчаяние, изключително от водещите състезателки в тима. А като положително усещане, което прави, естествено е най-младата в тима – Миланова. Изигра два мача на много положително равнище. Но при нея всичко в планувано, не за първи път демонстрира израстване. От известно време осъществя качествата си и в съществени мачове. Позитивното от тази подготовка е, че към този момент имаме още един човек, на който може да се разчита. Израстване демонстрира и либерото Жана Тодорова чисто ментално и като наличие. Но на нас като тим към момента ни трябват хора, с които да има конкуренция вътре в отбора. Изборът ни да бъде съгласуван с представянето им в подготвителен развой, в контролни мачове. Там да бъде битката, което ще се отрази и в формалните мачове.
@@@
- Негативната развръзка при мъжете докара до отказването на водещи фигури – Теодор Салпаров и Виктор Йосифов. Ще се раздели ли женския т ни народен тим с някоя от звездите си?
- Аз персонално се надявам, че не. Момичетата са на възраст, на която към момента има какво да дадат. Няма никакви индикации в тази посока. Завръщането след майчинство на Русева, а се чака напълно скоро и Николова, тъй че нещата наподобяват по по-позитивен метод за тима.
- Доколко близо бяхме до сензация №1 в женския волейбол в мача със Съединени американски щати на първата олимпийска подготовка?
- Лично за мен като треньор това беше страховит мач като подготовка за срещата, по време на дуела, воденето на самия мач, конфликтът с Кирали… Наистина бяхме доста близо, човек би трябвало да съжалява след подобен мач. Но имайки поради, че би трябвало да си извървим нашия път и да създадем избрани класирания, а не миг на избухвания… Ако сме в състояние да имаме класирания и упоритости, измежду топ тимовете, да сме влизали в полуфинал на европейско и международно състезание най-малко, тогава може да съжаляваме. Но в тази обстановка е едно експлоадиране. Признак е за добра работа, за бъдеще, само че единствено ни дава вяра и оптимизъм. Трябва да продължим да работим и то доста крепко. С ясната визия и визия какво желаеме да създадем. Ние не работим на парче, а с визията за построяването на необятна основа. Това не е единствено моя концепция, коментирали сме го и с ръководителите на федерацията. Мислим, че това е бъдещето.
- Имаше ли съмнения да приемете единствено поста народен селекционер и да отстъпите мястото си във волейболния Марица?
- Идеята, която имаме във федерацията е страхотна. Да може с моите сътрудници да намерим общ език, да уеднаквим нашите хрумвания. Има доста млади момчета и девойки, които желаят да се занимават с женски волейбол. Да, малко по-трудно ще ми идва с работата в Марица, само че малко или доста би трябвало да мога да ги комбинирам двете неща. Но чувствам, че когато три месеца не си водил мачове, се губи темп.
- Говори се, че ще продължите да работите без отмора. Водите ли диалози или няма с кого, тъй като федерацията е в временен интервал? Предстоят избори…
- Има диалози сред клуба и федерацията, тъй че напълно скоро ще се случи нещо.
- В тази връзка по какъв начин ще коментирате кандидатурата на Любо Ганев за президент на федерацията? Виждате ли в негово лице индивида, който може да реализира смяната, да се получи надграждане във федерацията?
- Трудно ми е да давам отговор на такива управителни въпроси, само че Любо в действителност е много колоритна персона. Човек, който се е потвърдил във волейбола. Доколкото разбирам и в бизнеса. Умее да ръководи. Всички тези качества, които има и като състезател, и като началник на бизнес… Без да изисквам, че съм осведомен с неговия бизнес, само че от това, което слушам и от дребното контакти, които съм имал с него, мисля, че би трябвало да се оправи. Вече методът, по който би си основал своя екип, метода, по който би работил, допускам няма да се позволяват неточности, защото от доста време е в ръководството на БФ Волейбол. Запознат е с това ръководство, знае хубавите и неприятните страни, проблемите. Може би има друго виждане в съпоставяне със настоящето управление и най-вероятно той няма да позволява грешките, които другите са правили.
- В избрани интервали чужденци са били отпред и на мъжкия, и на женския народен тим. Как въздейства това на българските експерти – стимулиращо или потискащо?
- Специално аз, когато бях по-млад треньор, съм бил в разнообразни щабове – и на българи, и на чужденци. От всеки съм взел нещо, за моето развиване в действителност съм вложил доста, освен аз, само че и моят клуб, и БФ Волейбол. Не укривам, че и клубът ми, и федерацията са вложили най-вече в мен. Имах и към момента имам доста огромна упоритост. Но в един миг минаха години, натрупах някакъв опит. Ако би трябвало да бъда почтен, иска ми се да е българин. Наистина българи да се занимават с нашите национални тимове. Най-малко този опит остава в България. Веднага ще дам образец – мисля, че беше лятото на 2012 година Треньор на националния тим за дами беше Абонданца. В щаба единствено аз и Димо Тонев бяхме българи. Имаше турне в Америка, меката на волейбола. Трябваше да се изиграят няколко другарски мача с тима на Съединени американски щати. Отидоха единствено италианци и Димо Тонев. Тези две седмици в Америка са един опит, защото там всичко е доста по-различно, в сравнение с е в Европа. В последна сметка какво се получава? Ние развиваме хора, които по-късно оставят нещо. Да, видял съм нещо около тях, само че имаме потребност от това да построяваме нови експерти.
- Какво не би трябвало да си разрешава един треньор?
- Много неща. Първо в никакъв случай не би трябвало да действаш под страст, не би трябвало да взимаш решения, плод на афект. Това е главното. Категорично би трябвало да имаш персонален метод към всеки един играч и то постоянно доброжелателен, колкото и да си сърдит. Може би има моменти, в които състезателят заслужава малко по-грубо държание, само че би трябвало да се опиташ да запазиш успокоение в диалога. Да покажеш, че ти си по-разумният.
- Има един абсурд – от една страна работите професионално в отбора на Марица, който основава надмощие, само че пък тази надмощие пречи на националния треньор, тъй като, в случай че има по-голяма конкуренция във вътрешното състезание, е по-добре за представителния ни отбор. Как се справяте в тази обстановка?
- Не мисля, че Марица пречи на другите тимове. Проблемът е, че българските състезателки, навършвайки една избрана възраст или стигайки едно несъмнено равнище, те незабавно желаят да излязат в чужбина. Единични са случаите, в които даден играч се пробва да се доразвие и да излезе малко по-подготвен в чужбина. Има доста от тях, които в действителност на доста нежна възраст излизат на открито. Примерите за последните 5-6 години са десетки. Това са състезателки, в които е вложено освен от дадения клуб, а и от самата федерация, тъй като множеството от тях са националки, минали през всички гарнитури. Стигнали са до женския народен отбор, има вяра и бъдеще за тях и в един миг се получава по този начин, че отиват в чужбина, позабавят или стопират своето развиване и това се отразява на националния тим. А не толкоз превъзходството на Марица.
- Мечтаете ли да излезете от групата в Шампионска лига?
- Първо беше да участваме, второ - да вземем победа. Тази година попаднахме в тежка група, въпреки че имаме късмет да излезем от нея. Трудни противници, само че там няма елементарно. Марица би трябвало да бъде тимът, който дава прохлада в женския ни волейбол, без по никакъв метод да недооценявам другите отбори. Наистина всички тимове вършат каквото им е по силите.
- Съпругата ви Таня Събкова е волейболистка. Кой командва парада във вашия дом – треньор ът или състезателката?
- Всеки мъж дава отговор, че жена му командва, аз няма да направя изключение. Има връзка, съгласие сред нас. Но имаме един различен шеф у дома, преди два месеца навърши три години. Да е жив и здрав! Може би той е индивидът, с който сега се съобразяваме най-вече.
@@@
- Какви са задачите ви за 2020 година?
- Първо да сме живи и здрави, това е най-важното. Специално за националния тим да планираме по най-хубавия метод концепциите, които имаме за един олимпийски цикъл, който естествено минава през домакинство на европейско състезание през 2021 година Да си създадем добра равносметка. Да ни даде Господ да си осъществим концепциите по най-хубавия метод, защото тази година е най-важната за олимпийския цикъл в Париж. А за нашия клуб, в случай че може да излезем от групите. Ще бъде тежко, само че за какво не?
- Здравейте, господин Петков! Годината не стартира по най- стремежи метод за българския волейбол. И мъжкия т, и женския т народен отбор пропуснаха опцията да се класират за о лимпийските игри в Токио. Защо тимът, воден от вас , не съумя да реализира задачата си? Какво не му доближи по-точно?
- Този въпрос е много внимателен. Аз мога да разясня тима, който ние водим. Целта олимпиада особено към женския отбор не беше, че 100 % би трябвало да отидем на игрите. Естествено дадохме най-хубавото като подготовка и като селекция. Момичетата бяха изцяло стимулирани и виновни и към двете квалификации, които изиграхме. Но на този стадий, щом не сме се класирали, очевидно има нещо, което към момента не ни доближава. Ясно е, че има доста неща, върху които би трябвало да работим. Да построяваме тим, който в идващите четири години в действителност да бъде конкурентен. Да има своя късмет за идната олимпиада и най-много шанс да взе участие в Париж.
@@@- Първо задачата беше надали не да се върнем в играта, в този момент да създадем конкурентен тим и като трета стъпка да създадем бум…
- Наистина е по този начин. Малко преждевременно е, дано да си извървим пътя. Сам казахте, че първо трябваше да се върнем в играта. Започнахме да вършим класиране, да демонстрираме положителни игри. И то с тим с много непознати имена за международния волейбол, изключително през първата година. Минахме през много сложни стадии, премеждия вътре в колектива. Но с общи старания, със себераздаване в тима и религия един в различен, успяхме да излезем с чест и достолепие. Показахме, че този тим има бъдеще.
- Връщате ли се към срещите против Полша и Нидерландия в олимпийската подготовка ? Можеше ли да има друга развръзка?
- Естествено. Срещу Полша изиграхме първия гейм на положително равнище. Искам да вметна, че на тази подготовка и осемте тима, които участвахме, не демонстрираха най-хубавия волейбол, който могат. Нормално е след 10 дни подготовка, съчетано с коледни и новогодишни празници. Всички сътрудници знаехме, че на олимпиада няма да отиде най-добре играещият волейбол тим, а най-мотивираният и с самостоятелни качества. Но в последна сметка Турция опроверга това нещо. Според мен чисто като самостоятелни качества Турция не е най-силният тим. Що се касае до нашето показване против тези два тима, Полша е най-проспериращият европейски отбор в последните две години като класиране, мачове и равнище на игра. Показаха го и в тази подготовка. Това е тимът, който в действителност би трябвало доста да съжалява. Както ние съжалявахме за мача против тях. В него персоналните качества на две състезателки на Полша взеха решение изхода на срещата. След първия гейм спряхме да изпълняваме дилемите, концепцията, която имахме за самата игра. Коментирахме го и със самите състезателки, само че с цел да стигнеш до олимпиада, би трябвало да имаш съществени упоритости, да лежиш на дадена основа, с цел да имаш упованията. Трябва да си влезнал на полуфинал, да си играл край на конгрес. Това би трябвало да бъде нашата цел в бъдеще.
- Говорихте за състезателките, които вършат разликата. Обикновено не си позволявате квалификации за изявите на нашите волейболистки, по тази причина няма да ви попитам коя ви е разочаровала, само че от коя сте най-доволен?
- Трудно се отчайвам от състезателките, с които работя. Може и да имам моментни недоволства към тях, само че това въпреки всичко е нашият избор. Правим всичко допустимо да не се стига до отчаяние, изключително от водещите състезателки в тима. А като положително усещане, което прави, естествено е най-младата в тима – Миланова. Изигра два мача на много положително равнище. Но при нея всичко в планувано, не за първи път демонстрира израстване. От известно време осъществя качествата си и в съществени мачове. Позитивното от тази подготовка е, че към този момент имаме още един човек, на който може да се разчита. Израстване демонстрира и либерото Жана Тодорова чисто ментално и като наличие. Но на нас като тим към момента ни трябват хора, с които да има конкуренция вътре в отбора. Изборът ни да бъде съгласуван с представянето им в подготвителен развой, в контролни мачове. Там да бъде битката, което ще се отрази и в формалните мачове.
@@@- Негативната развръзка при мъжете докара до отказването на водещи фигури – Теодор Салпаров и Виктор Йосифов. Ще се раздели ли женския т ни народен тим с някоя от звездите си?
- Аз персонално се надявам, че не. Момичетата са на възраст, на която към момента има какво да дадат. Няма никакви индикации в тази посока. Завръщането след майчинство на Русева, а се чака напълно скоро и Николова, тъй че нещата наподобяват по по-позитивен метод за тима.
- Доколко близо бяхме до сензация №1 в женския волейбол в мача със Съединени американски щати на първата олимпийска подготовка?
- Лично за мен като треньор това беше страховит мач като подготовка за срещата, по време на дуела, воденето на самия мач, конфликтът с Кирали… Наистина бяхме доста близо, човек би трябвало да съжалява след подобен мач. Но имайки поради, че би трябвало да си извървим нашия път и да създадем избрани класирания, а не миг на избухвания… Ако сме в състояние да имаме класирания и упоритости, измежду топ тимовете, да сме влизали в полуфинал на европейско и международно състезание най-малко, тогава може да съжаляваме. Но в тази обстановка е едно експлоадиране. Признак е за добра работа, за бъдеще, само че единствено ни дава вяра и оптимизъм. Трябва да продължим да работим и то доста крепко. С ясната визия и визия какво желаеме да създадем. Ние не работим на парче, а с визията за построяването на необятна основа. Това не е единствено моя концепция, коментирали сме го и с ръководителите на федерацията. Мислим, че това е бъдещето.
- Имаше ли съмнения да приемете единствено поста народен селекционер и да отстъпите мястото си във волейболния Марица?
- Идеята, която имаме във федерацията е страхотна. Да може с моите сътрудници да намерим общ език, да уеднаквим нашите хрумвания. Има доста млади момчета и девойки, които желаят да се занимават с женски волейбол. Да, малко по-трудно ще ми идва с работата в Марица, само че малко или доста би трябвало да мога да ги комбинирам двете неща. Но чувствам, че когато три месеца не си водил мачове, се губи темп.
- Говори се, че ще продължите да работите без отмора. Водите ли диалози или няма с кого, тъй като федерацията е в временен интервал? Предстоят избори…
- Има диалози сред клуба и федерацията, тъй че напълно скоро ще се случи нещо.
- В тази връзка по какъв начин ще коментирате кандидатурата на Любо Ганев за президент на федерацията? Виждате ли в негово лице индивида, който може да реализира смяната, да се получи надграждане във федерацията?
- Трудно ми е да давам отговор на такива управителни въпроси, само че Любо в действителност е много колоритна персона. Човек, който се е потвърдил във волейбола. Доколкото разбирам и в бизнеса. Умее да ръководи. Всички тези качества, които има и като състезател, и като началник на бизнес… Без да изисквам, че съм осведомен с неговия бизнес, само че от това, което слушам и от дребното контакти, които съм имал с него, мисля, че би трябвало да се оправи. Вече методът, по който би си основал своя екип, метода, по който би работил, допускам няма да се позволяват неточности, защото от доста време е в ръководството на БФ Волейбол. Запознат е с това ръководство, знае хубавите и неприятните страни, проблемите. Може би има друго виждане в съпоставяне със настоящето управление и най-вероятно той няма да позволява грешките, които другите са правили.
- В избрани интервали чужденци са били отпред и на мъжкия, и на женския народен тим. Как въздейства това на българските експерти – стимулиращо или потискащо?
- Специално аз, когато бях по-млад треньор, съм бил в разнообразни щабове – и на българи, и на чужденци. От всеки съм взел нещо, за моето развиване в действителност съм вложил доста, освен аз, само че и моят клуб, и БФ Волейбол. Не укривам, че и клубът ми, и федерацията са вложили най-вече в мен. Имах и към момента имам доста огромна упоритост. Но в един миг минаха години, натрупах някакъв опит. Ако би трябвало да бъда почтен, иска ми се да е българин. Наистина българи да се занимават с нашите национални тимове. Най-малко този опит остава в България. Веднага ще дам образец – мисля, че беше лятото на 2012 година Треньор на националния тим за дами беше Абонданца. В щаба единствено аз и Димо Тонев бяхме българи. Имаше турне в Америка, меката на волейбола. Трябваше да се изиграят няколко другарски мача с тима на Съединени американски щати. Отидоха единствено италианци и Димо Тонев. Тези две седмици в Америка са един опит, защото там всичко е доста по-различно, в сравнение с е в Европа. В последна сметка какво се получава? Ние развиваме хора, които по-късно оставят нещо. Да, видял съм нещо около тях, само че имаме потребност от това да построяваме нови експерти.
- Какво не би трябвало да си разрешава един треньор?
- Много неща. Първо в никакъв случай не би трябвало да действаш под страст, не би трябвало да взимаш решения, плод на афект. Това е главното. Категорично би трябвало да имаш персонален метод към всеки един играч и то постоянно доброжелателен, колкото и да си сърдит. Може би има моменти, в които състезателят заслужава малко по-грубо държание, само че би трябвало да се опиташ да запазиш успокоение в диалога. Да покажеш, че ти си по-разумният.
- Има един абсурд – от една страна работите професионално в отбора на Марица, който основава надмощие, само че пък тази надмощие пречи на националния треньор, тъй като, в случай че има по-голяма конкуренция във вътрешното състезание, е по-добре за представителния ни отбор. Как се справяте в тази обстановка?
- Не мисля, че Марица пречи на другите тимове. Проблемът е, че българските състезателки, навършвайки една избрана възраст или стигайки едно несъмнено равнище, те незабавно желаят да излязат в чужбина. Единични са случаите, в които даден играч се пробва да се доразвие и да излезе малко по-подготвен в чужбина. Има доста от тях, които в действителност на доста нежна възраст излизат на открито. Примерите за последните 5-6 години са десетки. Това са състезателки, в които е вложено освен от дадения клуб, а и от самата федерация, тъй като множеството от тях са националки, минали през всички гарнитури. Стигнали са до женския народен отбор, има вяра и бъдеще за тях и в един миг се получава по този начин, че отиват в чужбина, позабавят или стопират своето развиване и това се отразява на националния тим. А не толкоз превъзходството на Марица.
- Мечтаете ли да излезете от групата в Шампионска лига?
- Първо беше да участваме, второ - да вземем победа. Тази година попаднахме в тежка група, въпреки че имаме късмет да излезем от нея. Трудни противници, само че там няма елементарно. Марица би трябвало да бъде тимът, който дава прохлада в женския ни волейбол, без по никакъв метод да недооценявам другите отбори. Наистина всички тимове вършат каквото им е по силите.
- Съпругата ви Таня Събкова е волейболистка. Кой командва парада във вашия дом – треньор ът или състезателката?
- Всеки мъж дава отговор, че жена му командва, аз няма да направя изключение. Има връзка, съгласие сред нас. Но имаме един различен шеф у дома, преди два месеца навърши три години. Да е жив и здрав! Може би той е индивидът, с който сега се съобразяваме най-вече.
@@@- Какви са задачите ви за 2020 година?
- Първо да сме живи и здрави, това е най-важното. Специално за националния тим да планираме по най-хубавия метод концепциите, които имаме за един олимпийски цикъл, който естествено минава през домакинство на европейско състезание през 2021 година Да си създадем добра равносметка. Да ни даде Господ да си осъществим концепциите по най-хубавия метод, защото тази година е най-важната за олимпийския цикъл в Париж. А за нашия клуб, в случай че може да излезем от групите. Ще бъде тежко, само че за какво не?
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ