Иранско издание: Путин иска Северния полюс за себе си!
Сега Владимир Путин упорито и настойчиво подхваща стъпки за асимилиране на арктическото пространство. На планетата се появи и различен район, в който руснаците и американците ще би трябвало да положат доста старания, с цел да не избухне същинска военна злополука, заплашваща освен Русия и Съединени американски щати, само че и целия свят, твърди създателят Мохамад Мехди Хатеми в иранското издание ФАРАРУ.
Топенето на леда в Северния ледовит океан,поради климатични промени много доста понижава размера на ледената обвивка в региона на Северния полюс на Земята,което направи по-уязвими северните граници на Русия. Сега Арктика се трансформира в нова сцена на борба сред Русия и Съединени американски щати и техните съдружници в НАТО.
Изменението на климата поражда нови процеси в интернационалните връзки и безусловно пред очите ни се удостоверява тезата, че това може да се случи доста по-бързо, в сравнение с даже чакаме. Някои съществуващи модели и прогнози за изменението на климата демонстрират, че през идващите десетилетия (т.е. евентуално към момента в живота на нашето потомство и на нашите деца!), някои региони, които към момента са просто суша, могат да станат въобще несъответствуващи за живот на хората, както заради повишение на равнището на водата в Световния океан, по този начин и заради повишение на междинната температура на въздуха.
Още по-тревожно е, че това ще засегне директно редица страни, и по-специално Иран - градове като Абадан, Ахваз, Бандар-е-Махшар ще бъдат измежду градовете на планетата, където температурата на въздуха ще доближи невиждани стойности в историята на метеорологичните наблюдения на Земята. Пред самите ни очи тези градове ще се трансформират в „ най-горещите “ места на Земята! Толкова горещи, че ще станат несъответствуващи за живот - живот най-малко на човешкото тяло.
Русия става все по-уязвима
Климатичните промени ще обиден и тези страни, които сходно на Иран се намират в Северното полукълбо, само че в това време доста по-близо до Северния полюс. Те също по този начин ще станат по-уязвими заради повишение равнищата на океанската вода, само че от малко по-различна позиция - тяхната накърнимост ще се усили не заради промени в околната среда, а от позиция на сигурността и то от политико-военната страна. Разбира се, вниманието се обръща на въздействието на изменението на климата върху Русия, като страна с най-студения климат на земята, чиито сухоземни и морски граници са най-близо до Северния ледовит океан. Според някои специалисти в напълно близко бъдеще намаляването на територията, оградена с безконечен лед покрай Северния полюс, ще се трансформира във фактор, отправящ провокации против сигурността на Русия. Но по какъв начин тъкмо?
Редица изследвания удостоверяват, че размерите на непристъпен лед в Северния ледовит океан, които понижават през летния сезон, а през зимния сезон още веднъж са оковани в едно цяло, от 1980 година насам непрекъснато се топят. Според учените, няма друга причина за това, с изключение на повишението на температурата на водата в Световния океан заради световните климатични промени. А водната повърхност, която през зимния сезон е скована с безконечен лед, през този интервал, т.е. през последните 40 години, също е намаляла с към 30%! Ако сходни трендове продължат, след 2050 година Северният ледовит океан може да загуби правото да бъде именуван по този начин, най-малко за летния интервал.
Това не е най-щастливата вест за Русия. Значителна част от северните му граници, минаваща наоколо до Северния полюс, също е заета от постоянно заледяване и това естествено защищава страната от допустима военна експанзия в тази посока. Това може би ще резервира своята новост даже през 21 век.
В момента обаче, когато водната повърхност под леда непрестанно понижава, океанските води стават все по-проходими за военни кораби, несъмнено, освен за съветските, само че и за страните от НАТО, захласнати през последните години от концепцията, в случай че не за директна офанзива, то за „ въздържане “ на Русия. По този метод Северният ледовит океан се трансформира в друго уязвимо място за Русия. Например процесите, които описваме, са равносилни на неочакваното изгубване на Хималайската планинска верига, която естествено разделя двете непримирими азиатски суперсили Индия и Китай - мъчно е да си представим какво ще се случи в връзките сред тези страни, в случай че Хималаите също ненадейно изчезнат?
Русия и фантазията за постигане на южните морета
Но за какво всичко това е толкоз значимо за Русия? Реалността е, че за Русия през цялата й история на страната, която сме привикнали да назоваваме Русия, достъпът до южните морета беше значим - тя се стремеше да си обезпечи съществени заливи и пристанища, позволяващи достъп до топли морета. Същото не може да се каже за северните морски граници, защото тук въпросът за отбраната им в никакъв случай не е бил наболял проблем.
Когато на нас, иранците, ни се каже за това, ние незабавно си припомняме историческите спорове сред нашите страни, Иран и Русия. Ако Русия може да доближи, да вземем за пример, до крайбрежията на Персийския залив, или през територията на Иран, или през териториите, които в този момент се назовават Ирак, е мъчно да се каже по какъв начин това би могло да промени нейната история. И това беше напълно реалистично, да речем, за 19 век, когато силите на Русия и тези, които се опълчиха на южните граници, било то Османска Турция или Иран, към този момент бяха несравними във военно отношение. Но тук, както знаете, Британската империя, главната мощ, която възпрепятстваше напредването на Русия в моретата, се оказа на пътя на Русия.
Добре известният контракт от 1907 година, който лимитира сферите на въздействие на Англия и Руската империя навръх територията на Иран и признава " изключителните права " на Русия върху Северен Иран, в действителност в световен смисъл беше един тип на трик за британците: той им подсигурява същите " изключителни права " на въздействие в Южен Иран и, сякаш служи като гаранция, че Русия в никакъв случай няма да се опита да получи достъп до водите на Персийския залив - тук Англия остава господстваща, най-малко до втората половина на ХХ век, когато сферите на въздействие в света към този момент следват резултатите от Втората международна война и още веднъж са преразпределени.
Както известният създател Тим Маршал написа в своя труд „ Заловени от географията “ (който е преведен на персийски), неналичието на съвременни пристанища на Русия в топлите морета постоянно е била фактор за слабостта на Русия, нейната накърнимост от натиска на нейните съперници. В течение на историята си Русия постоянно е била като заложник на личната си география - големи територии, които все пак са сложни за отбрана, защото всички южни морета се управляват от нейните съперници. Едва по-късно, когато Русия откри колосални ресурси от петрол и газ на своята територия, това й оказа помощ, въпреки и не изцяло, да компенсира по някакъв метод тази накърнимост.
Маршал напомня „ Завета “ на съветския император Петър Велики, с помощта на чиито старания Русия се трансформира в европейска страна, точно тъй като получава достъп до моретата. „ В своето наследство от 1725 година, написа Маршал,„ цар Петър посъветва своите наследници, доколкото е допустимо, да се приближат до границите на Индия и Константинопол (както съветският цар назовава столицата на Османската империя, Истанбул). Който получи правата да ръководи тези земи, той ще ръководи света, поучава той, тъй че се закрепете освен върху турските владения, само че и се преместете в Иран, преминете към Персийските морета, с цел да бъдете по-близо до Индия. ”
Путин в блокада на НАТО
Севастопол, огромен град и значимо пристанище в южната част на полуостров Крим, понастоящем е единственото огромно пристанище наоколо до топлите морета, следени от Русия. Обаче не напълно: това дава опция повече или по-малко да управлява басейна на Черно море, само че с цел да стигне от Черно море до Средиземно море, би трябвало да се управлява от наредбите, които така наречен Конвенция от Монтрьо предписва през 1936 година Това интернационално съглашение оставя правото на надзор над Босфора в ръцете на Турция. Но тогава, през 1936 година, Турция към момента не е член на блока на НАТО и самият Северноатлантически алианс към момента не съществува. (Тя влезе в Алианса през 1951 г.) И затова, при положение на действителен боен спор сред Русия и НАТО, контролът над Севастопол може би ще даде на Русия опция да се отбрани, само че няма да има опция да нанесе изпреварващ удар.
Поради тези условия обаче Путин съумя да разположи съветски военни кораби в сирийското пристанище Тартус в Източното Средиземноморие. Настоящото сирийско държавно управление също се интересува от наличието на съветски военни кораби там. Не е загадка, че това е една от аргументите за поддръжката, военна и политическа, която Русия дава на държавното управление на Башар Асад от близо 10 години.
![Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс, тества най-новите си оръжия]( "Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс, тества най-новите си оръжия")
Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс, тества най-новите си оръжия
Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс и тества най-новите си оръжия в район, където ледът се е разтопил вследствие н...
Достъпът до това пристанище, несъмнено, може да направи допустимо оказването на някакъв възпиращ резултат върху Турция, само че не и в международен мащаб върху целия блок на НАТО. И в случай че още веднъж избухне същинска война, надали това малко пристанище, с релативно дребен брой съветски кораби, ситуирани там, ще може по някакъв метод да повлияе на обстановката, където Русия е безусловно под блокада от страните членки на НАТО.
В резултат на всичко това е явно за какво Владимир Путин в този момент по този начин упорито и настойчиво подхваща стъпки за развиване на арктическото пространство, като има поради и посочените климатични промени. Само преди няколко месеца съветският флот изпрати три подводници до Северния ледовит океан, след което ги снима от въздуха благодарение на безпилотни летателни апарати, а по-късно полученото видео беше оповестено в интернет. Американците също започнаха да патрулират в Арктическия район със своите военни кораби. Съвсем неотдавна американска подводница дойде в норвежкото пристанище Тромс - задачата на идването й там също не е инцидентно.
И в този момент е явно в света, че след Северна Корея, Южна Корея, Източна и Западна Германия, на планетата се появи различен район, в който руснаците и американците ще би трябвало да положат доста старания, с цел да предотвратят същинска военна злополука, която заплашва освен Русия и Съединени американски щати, само че и целия свят. Тук доста ще зависи освен от военните, само че и от политиците на двете страни, които също би трябвало да проявят предвидливост, с цел да не се ангажират с непоправимо. В умозаключение обаче бих желал да кажа, че това, което се случва сега в Арктика, за Русия е в действителност жизненоважно, което не може да се каже за Съединени американски щати.
Мохамад Мехди Хатеми е постоянен помощник на Fararu, колумнист на осведомителна организация Mehr.
Превод: Ганчо Каменарски
Топенето на леда в Северния ледовит океан,поради климатични промени много доста понижава размера на ледената обвивка в региона на Северния полюс на Земята,което направи по-уязвими северните граници на Русия. Сега Арктика се трансформира в нова сцена на борба сред Русия и Съединени американски щати и техните съдружници в НАТО.
Изменението на климата поражда нови процеси в интернационалните връзки и безусловно пред очите ни се удостоверява тезата, че това може да се случи доста по-бързо, в сравнение с даже чакаме. Някои съществуващи модели и прогнози за изменението на климата демонстрират, че през идващите десетилетия (т.е. евентуално към момента в живота на нашето потомство и на нашите деца!), някои региони, които към момента са просто суша, могат да станат въобще несъответствуващи за живот на хората, както заради повишение на равнището на водата в Световния океан, по този начин и заради повишение на междинната температура на въздуха.
Още по-тревожно е, че това ще засегне директно редица страни, и по-специално Иран - градове като Абадан, Ахваз, Бандар-е-Махшар ще бъдат измежду градовете на планетата, където температурата на въздуха ще доближи невиждани стойности в историята на метеорологичните наблюдения на Земята. Пред самите ни очи тези градове ще се трансформират в „ най-горещите “ места на Земята! Толкова горещи, че ще станат несъответствуващи за живот - живот най-малко на човешкото тяло.
Русия става все по-уязвима
Климатичните промени ще обиден и тези страни, които сходно на Иран се намират в Северното полукълбо, само че в това време доста по-близо до Северния полюс. Те също по този начин ще станат по-уязвими заради повишение равнищата на океанската вода, само че от малко по-различна позиция - тяхната накърнимост ще се усили не заради промени в околната среда, а от позиция на сигурността и то от политико-военната страна. Разбира се, вниманието се обръща на въздействието на изменението на климата върху Русия, като страна с най-студения климат на земята, чиито сухоземни и морски граници са най-близо до Северния ледовит океан. Според някои специалисти в напълно близко бъдеще намаляването на територията, оградена с безконечен лед покрай Северния полюс, ще се трансформира във фактор, отправящ провокации против сигурността на Русия. Но по какъв начин тъкмо?
Редица изследвания удостоверяват, че размерите на непристъпен лед в Северния ледовит океан, които понижават през летния сезон, а през зимния сезон още веднъж са оковани в едно цяло, от 1980 година насам непрекъснато се топят. Според учените, няма друга причина за това, с изключение на повишението на температурата на водата в Световния океан заради световните климатични промени. А водната повърхност, която през зимния сезон е скована с безконечен лед, през този интервал, т.е. през последните 40 години, също е намаляла с към 30%! Ако сходни трендове продължат, след 2050 година Северният ледовит океан може да загуби правото да бъде именуван по този начин, най-малко за летния интервал.
Това не е най-щастливата вест за Русия. Значителна част от северните му граници, минаваща наоколо до Северния полюс, също е заета от постоянно заледяване и това естествено защищава страната от допустима военна експанзия в тази посока. Това може би ще резервира своята новост даже през 21 век.
В момента обаче, когато водната повърхност под леда непрестанно понижава, океанските води стават все по-проходими за военни кораби, несъмнено, освен за съветските, само че и за страните от НАТО, захласнати през последните години от концепцията, в случай че не за директна офанзива, то за „ въздържане “ на Русия. По този метод Северният ледовит океан се трансформира в друго уязвимо място за Русия. Например процесите, които описваме, са равносилни на неочакваното изгубване на Хималайската планинска верига, която естествено разделя двете непримирими азиатски суперсили Индия и Китай - мъчно е да си представим какво ще се случи в връзките сред тези страни, в случай че Хималаите също ненадейно изчезнат?
Русия и фантазията за постигане на южните морета
Но за какво всичко това е толкоз значимо за Русия? Реалността е, че за Русия през цялата й история на страната, която сме привикнали да назоваваме Русия, достъпът до южните морета беше значим - тя се стремеше да си обезпечи съществени заливи и пристанища, позволяващи достъп до топли морета. Същото не може да се каже за северните морски граници, защото тук въпросът за отбраната им в никакъв случай не е бил наболял проблем.
Когато на нас, иранците, ни се каже за това, ние незабавно си припомняме историческите спорове сред нашите страни, Иран и Русия. Ако Русия може да доближи, да вземем за пример, до крайбрежията на Персийския залив, или през територията на Иран, или през териториите, които в този момент се назовават Ирак, е мъчно да се каже по какъв начин това би могло да промени нейната история. И това беше напълно реалистично, да речем, за 19 век, когато силите на Русия и тези, които се опълчиха на южните граници, било то Османска Турция или Иран, към този момент бяха несравними във военно отношение. Но тук, както знаете, Британската империя, главната мощ, която възпрепятстваше напредването на Русия в моретата, се оказа на пътя на Русия.
Добре известният контракт от 1907 година, който лимитира сферите на въздействие на Англия и Руската империя навръх територията на Иран и признава " изключителните права " на Русия върху Северен Иран, в действителност в световен смисъл беше един тип на трик за британците: той им подсигурява същите " изключителни права " на въздействие в Южен Иран и, сякаш служи като гаранция, че Русия в никакъв случай няма да се опита да получи достъп до водите на Персийския залив - тук Англия остава господстваща, най-малко до втората половина на ХХ век, когато сферите на въздействие в света към този момент следват резултатите от Втората международна война и още веднъж са преразпределени.
Както известният създател Тим Маршал написа в своя труд „ Заловени от географията “ (който е преведен на персийски), неналичието на съвременни пристанища на Русия в топлите морета постоянно е била фактор за слабостта на Русия, нейната накърнимост от натиска на нейните съперници. В течение на историята си Русия постоянно е била като заложник на личната си география - големи територии, които все пак са сложни за отбрана, защото всички южни морета се управляват от нейните съперници. Едва по-късно, когато Русия откри колосални ресурси от петрол и газ на своята територия, това й оказа помощ, въпреки и не изцяло, да компенсира по някакъв метод тази накърнимост.
Маршал напомня „ Завета “ на съветския император Петър Велики, с помощта на чиито старания Русия се трансформира в европейска страна, точно тъй като получава достъп до моретата. „ В своето наследство от 1725 година, написа Маршал,„ цар Петър посъветва своите наследници, доколкото е допустимо, да се приближат до границите на Индия и Константинопол (както съветският цар назовава столицата на Османската империя, Истанбул). Който получи правата да ръководи тези земи, той ще ръководи света, поучава той, тъй че се закрепете освен върху турските владения, само че и се преместете в Иран, преминете към Персийските морета, с цел да бъдете по-близо до Индия. ”
Путин в блокада на НАТО
Севастопол, огромен град и значимо пристанище в южната част на полуостров Крим, понастоящем е единственото огромно пристанище наоколо до топлите морета, следени от Русия. Обаче не напълно: това дава опция повече или по-малко да управлява басейна на Черно море, само че с цел да стигне от Черно море до Средиземно море, би трябвало да се управлява от наредбите, които така наречен Конвенция от Монтрьо предписва през 1936 година Това интернационално съглашение оставя правото на надзор над Босфора в ръцете на Турция. Но тогава, през 1936 година, Турция към момента не е член на блока на НАТО и самият Северноатлантически алианс към момента не съществува. (Тя влезе в Алианса през 1951 г.) И затова, при положение на действителен боен спор сред Русия и НАТО, контролът над Севастопол може би ще даде на Русия опция да се отбрани, само че няма да има опция да нанесе изпреварващ удар.
Поради тези условия обаче Путин съумя да разположи съветски военни кораби в сирийското пристанище Тартус в Източното Средиземноморие. Настоящото сирийско държавно управление също се интересува от наличието на съветски военни кораби там. Не е загадка, че това е една от аргументите за поддръжката, военна и политическа, която Русия дава на държавното управление на Башар Асад от близо 10 години.
Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс и тества най-новите си оръжия в район, където ледът се е разтопил вследствие н...
Достъпът до това пристанище, несъмнено, може да направи допустимо оказването на някакъв възпиращ резултат върху Турция, само че не и в международен мащаб върху целия блок на НАТО. И в случай че още веднъж избухне същинска война, надали това малко пристанище, с релативно дребен брой съветски кораби, ситуирани там, ще може по някакъв метод да повлияе на обстановката, където Русия е безусловно под блокада от страните членки на НАТО.
В резултат на всичко това е явно за какво Владимир Путин в този момент по този начин упорито и настойчиво подхваща стъпки за развиване на арктическото пространство, като има поради и посочените климатични промени. Само преди няколко месеца съветският флот изпрати три подводници до Северния ледовит океан, след което ги снима от въздуха благодарение на безпилотни летателни апарати, а по-късно полученото видео беше оповестено в интернет. Американците също започнаха да патрулират в Арктическия район със своите военни кораби. Съвсем неотдавна американска подводница дойде в норвежкото пристанище Тромс - задачата на идването й там също не е инцидентно.
И в този момент е явно в света, че след Северна Корея, Южна Корея, Източна и Западна Германия, на планетата се появи различен район, в който руснаците и американците ще би трябвало да положат доста старания, с цел да предотвратят същинска военна злополука, която заплашва освен Русия и Съединени американски щати, само че и целия свят. Тук доста ще зависи освен от военните, само че и от политиците на двете страни, които също би трябвало да проявят предвидливост, с цел да не се ангажират с непоправимо. В умозаключение обаче бих желал да кажа, че това, което се случва сега в Арктика, за Русия е в действителност жизненоважно, което не може да се каже за Съединени американски щати.
Мохамад Мехди Хатеми е постоянен помощник на Fararu, колумнист на осведомителна организация Mehr.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ