Сега ми звъни жена ми, от слушалката се носи задушаващ

Сега ми звъни жена ми, от слушалката се носи задушаващ рев, разбирам главното – умрял е татко й… На 53 години. Но…

За близо 10 години брак, в никакъв случай не съм го виждал. Когато се запознахме с жена ми, той към този момент не живееше с тях. Не разбрах повода. Всичко се случва.

Не го поканиха и на сватбата. До олтара я заведе мъж, с който тъщата се срещаше през уикендите. На гостите не обясниха нищо. Семейни работи.

Едва след това разбрах, че той дори не е знаел, че щерка му се е омъжила. Не го поканиха. Никой дори не му е споделил.

Той единствено помолил – покажете ми най-малко фотография от сватбата. Тъщата подходила снизходително. Извадила преносимия компютър, той разгледал безмълвно, очите му се стоплили… Казал – станала е напълно стара.

Братът на жена ми не съумя да пристигна на сватбата. Работеше и живееше надалеч. Долетя по-късно, приехме го вкъщи.

Пийнахме малко, пуснахме кино лентата от сватбата, той погледа 10 минути и попита – не общуваш ли с баща? Жена ми негативно поклати глава. Той – а за какво? Тя, безразлично – тъй като той не заслужава…

Тогава поговорих по-детайлно с шурея си, оказа се, че татко му, след 20 години брак, почнал друга връзка и когато му поискали пояснение, не отрекъл. Кой да го съди? Нещата от живота.

Той се съгласил с всички искания по собствен адрес. Събрал си куфарите и си тръгнал. Оставил им цялото си имущество. Веднага продали жилището и купили различен. За да няма опция да го поделят.

Така и в никакъв случай не видял внуците си. Дори на фотография. Решили, че не заслужава. Макар той да желал. Дори обща фотография. От вашите ръце. Но не и не… И тъщата мога да  схвана. Вероятно. Но…

Попитах тъщата си:

-Ок, разбирам твоята засегнатост, само че какво е направил той на щерка си?

Тя – нищо. Той доста я обичал. Буквално я носил на ръце. Но тя направила верния избор.

Не желаех да диспутирам, само че изглеждаше, че този избор жена го е направила не без попътен напън, по тази причина й зададох същия въпрос след това и на нея – какво неприятно ти направи той на ТЕБЕ? Тя сподели – той обиди мама…

И ето в този момент нервност, сополи, а аз не мога да намеря утешителни думи. Вече съм наименуван нечовечен, безмилостен и изсъхнал. Навярно съм учтив по различен метод.

Дори един път в годината, на рождения му ден не му позвънихте. Макар той да е очаквал. И да е живеел с възприятие за виновност. А сърцето не е от камък.

И не щеш ли думите към този момент нямат значение. Той в никакъв случай няма да ги чуе. И в този момент ще живеете с това. А аз не желая да намеря и да кажа думи за поддръжка.

Навярно това е грубо. Но животът е като гореща снежинка върху стъклото. Един парещ мирис и край…

Ценете околните си, до момента в който са живи… Втори късмет няма да има…