Седмица след поражението на Камала Харис на президентските избори американският

Седмица след провалянето на Камала Харис на президентските избори американският публицист и есеист Кристофър Колдуел проучва аргументите за този неуспех. Според него Демократическата партия се е заблудила, смятайки, че работническата и патриотична еднаквост на партията от средата на ХХ век ще ѝ обезпечи гласовете на националните съсловия.

Колумнист в Claremont Review of Books, помощник на “Ню Йорк Таймс ” и член на публицистичния съвет на сп. Commentaire, Кристофър Колдуел е разгласил няколко забележителни есета, измежду които «Une révolution sous nos yeux. Comment l’islam va transformer la France et l’Europe »  („ Революция пред очите ни. Как ислямът ще трансформира Франция и Европа ” (Éditions du Toucan, 2011), «The Age of Entitlement. America Since the Sixties»  ( “Епохата на правата. Америка от 60-те години ”, Simon & Schuster, 2020) и Reflections on the Revolution in Europe: Immigration, Islam, and the West ( “Размисли за революцията в Европа: Имиграцията, ислямът и Западът ”, 2009).

- През 2016 година успеха на Доналд Тръмп беше оценена като форма на отмъщение на “дълбоката Америка ”. Уместна ли е през днешния ден тази интерпретация?

- Като цяло, да, само че думата “възмездие ” подсказва, че гласоподавателите са взели решението си прочувствено, даже ирационално. Това не е по този начин. Дълбоката Америка имаше основателни рационални и аналитични аргументи да поддържа Тръмп. През първите три години от първия му мандат, преди пандемията от Ковид да прекъсне тази динамичност, делът на работническата класа в националния приход се усили за първи път от ХХ век според Федералния запас (централната банка на САЩ). Този път най-много Камала Харис се опита да реалокира дебата на несъизмерим терен, наричайки Тръмп “фашист ”. Тя явно има право на това мнение, само че американците към този момент са натрупали избран брой съответни детайли, с цел да знаят какъв вид президент би бил Тръмп.

- Дали четирите обвинявания против Тръмп през 2023 година парадоксално му послужиха като трамплин или ходило?

- Това беше най-голямата неустановеност в навечерието на изборите: дали американците биха пренебрегнали осъждането на Тръмп от углавен съд, както бяха пренебрегнали отрицателната информация за него по време на изборите през 2016 година? Те го направиха. И това е обезпокоителен факт. Едно болшинство от гласоподаватели реши, че осъждането на Тръмп в заседателна зала в Ню Йорк тази година не е законно наказателно произвеждане, а акт на партийна корупция, опит да се употребява страната против политическата съпротива. Можем да преглеждаме тези избори като избор на съмнение към американските институции, което няма казус. А това отваря пътя за конституционна рецесия. Съдебните каузи бързо ще застигнат Тръмп. На 26 ноември би трябвало да бъде избрана присъдата на новоизбрания президент по първото дело в Ню Йорк.

- Пометоха ли доста положителните резултати на Тръмп измежду чернокожия или испаноезичния електорат, в частност при мъжете, концепцията, че малцинствата са извоювани от демократите?

- Малцинствата подкрепяха Демократическата партия основно по на практика аргументи. През 60-те години на ХХ век демократите организираха стратегии за цивилен права, ориентирани към възстановяване на изискванията на живот на чернокожите и консолидираното им в американските властови структури. През 70-те години те опазиха позитивната дискриминация. Тези стратегии бяха извънредно скъпи и непопулярни измежду нечернокожите. Но през ХХ век същите тези стратегии послужиха като модел за подкрепяне на жените, ЛГБТ хората, имигрантите, т.е. повече от половината население. С този темп те най-после ще банкрутират страната. А когато гражданските права еволюираха към уокизъм, от ден на ден и повече хора изгубиха доверие, в това число вътре в самите малцинства. Американците от всевъзможен генезис започнаха да търсят друг път.

- Разкриха ли консерватизма на малцинствата тези избори?

- Консерватизмът е във напредък. По време на акцията анализаторите се стремяха да обяснят привлекателността на Тръмп измежду чернокожите мъже, пробвайки се да намерят пояснение в неговия жанр или културните “сигнали ”, които изпраща. “Дали тъй като се държи като хип-хоп звезда? ”, питаха се те. Важно е да се вземе предвид освен културния афинитет, само че и доста рационалните аргументи, заради които етническите малцинства биха дали своят вот за Тръмп. Чернокожите и по-специално латиноамериканците заемат междинна или по-ниска икономическа позиция в йерархията. Ограничителните миграционни политики от първия мандат на Тръмп облагодетелстваха непропорционално тези служащи, както показват статистическите данни на Фед, които загатнах доскоро.

Два съответни случая по време на тези избори демонстрират еволюцията на партийните апелите към малцинствата. Камала Харис се опита да изолира и притегли дамите, като даде обещание да пази правата на аборт, такива каквито те съществуваха преди решението на Върховния съд през 2022 година да трансферира отговорността за законите за аборта на обособените щати. Абортът сигурно е изиграл роля в интерес на Харис, само че не толкоз, колкото са очаквали анкетьорите. Само 11% от гласоподавателите сметнаха този въпрос за предпочитан на тези избори. Освен това абортът е въпрос на пол и известното обръщение на Харис за правата на дамите се преплете с непопулярното ѝ обръщение за правата на трансджендърите.

Вторият случай визира арабите и евреите след събитията от 7 октомври. Преди изборите двете партии смятаха, че крайният резултат ще зависи от Мичиган, щатът с максимален дял араби в страната. Много от тези араби, без значение дали са християни или мюсюлмани, са бежанци от войната в Ирак, недоволни от американския боен авантюризъм. Други са ядосани поради поддръжката на администрацията на Байдън за израелските репресалии в Газа и нахлуването в Ливан. Въпросът беше следният: по какъв начин да привлекат арабите, без да отхвърлен евреите, симпатизиращи на Израел? Демократите по този начин и не откриха поредна тактика. Когато Харис трябваше да си избере подгласник, губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро, известен измежду нерешилите гласоподаватели в основния щат Пенсилвания, изглеждаше най-хубавият вероятен избор. Но Шапиро беше очевиден покровител на Израел, а демократите бяха сдържани към концепцията и се притесняваха, че конгресът на партията ще бъде нарушен от демонстрации за Палестина и напускането на антиизраелски представители като Илхан Омар, американо-сомалийка от Минесота, и Рашида Тлаиб, американо-палестинка от Мичиган. Подобни истории са същински феномен в Съединени американски щати. Човек съвсем би си помислил, че е във Франция! От своя страна, Тръмп откри метод да притегли арабите, без да отблъсква евреите. Той прикани за “мир ”, без да навлиза в доста детайлности. Той беше подкрепят от решението на Харис да прави акция с анти-Тръмп републиканката Лиз Чейни, щерка на неоконсервативния вицепрезидент Дик Чейни, печално прочут в Мичиган като един от архитектите на войната в Ирак. В последна сметка Тръмп завоюва с малко Мичиган.

- Дали тази победа е и победа за либертарианството, олицетворявано от Илон Мъск? Ще стане ли част от “тръмпизма ”?

- Самият Мъск ще бъде част от тръмпизма - Съединени американски щати към този момент са стопански подвластни от напредналите технологии. Идеологията на Мъск обаче няма да бъде неразделна част от това придвижване. Либертарианството, което беше основен детайл на Републиканската партия по времето на Рейгън, към този момент играе по-фина роля. Конституционното либертарианство е по-важно от всеки път. Свободата на изложение се трансформира в съществена тематика на дебата през последните четири седмици от акцията, частично тъй като републиканците реализираха положителни резултати, атакувайки Камала Харис поради нейните уокистки позиции по отношение на трансджендърната хирургия, само че също по този начин тъй като тематиката беше енергично защитавана от претендента за вицепрезидент Джей Ди Ванс, който освен е сполучлив създател, само че и ловък правист.

В подмяна на това, капиталистическото либертарианство беше изоставено: Републиканската партия в този момент се тревожи повече за неравенството на приходите и благосъстоянията. Противопоставянето на свободното придвижване на артикули и служащи стана главен принцип на тръмпизма. Някои поддръжници на Тръмп се интересуват от програмата за дерегулация на Хавиер Милей в Аржентина. Мъск може би е част от тях. Но проблемите на Съединени американски щати не са същите като тези на Аржентина.

- Направи ли Камала Харис същите неточности като Хилари Клинтън: същият морализъм, същата поддръжка за елитите, същият акцент върху политиките на идентичността?

- Демократите бяха партията на американския хайлайф в продължение на половин век, само че тези две истории са доста разнообразни. Хилари Клинтън произлиза от внушителна властова конструкция, с дълга кариера, която съответства с американския “еднополюсен миг ”. Губернатор на Арканзас и брачна половинка на американския президент Бил Клинтън, за известно време член на администрацията на “Уолмарт ”, тя беше по-късно държавен секретар и трябваше да стане правоприемник на Барак Обама. Хилари беше властова фигура във време, когато американците започнаха да изпитват съмнение към структурата на властта в страната. Те бяха видели неуспехите в Ирак и Афганистан, както и международната финансова рецесия. Хората я смятаха за арогантна и лишена от възприятие за комизъм и я отхвърлиха.

Камала Харис съще е направила кариера в пресечната точка на бизнеса и политиката - сестра ѝ е омъжена за значим началник на Uber, а мъжът ѝ е юрист за Силициевата котловина и Холивуд. Но Камала е съвсем двадесет години по-млада от Хилари и се е наложила в Калифорния, а не в Арканзас. Това включва някои неудобства. В Калифорния предприемачите, а не политиците държат властта. Освен това Калифорния е средище на най-радикалната политика на идентичността в страната. Харис не беше подобен нравоучител като Хилари. Тя беше по-симпатична. Нейният проблем беше по-прост: тя не беше на висота. Харис не би могла да стане претендент на демократите в един естествен развой на номиниране. Влизайки незабавно в президентската акция, след насилственото отдръпване на Джо Байдън, на нея ѝ липсваше ораторско наличие и нужната концептуална изисканост, с цел да отбрани солидно кандидатурата си.

Под натиска на стратезите на нейната партия, тя се измъкна от постоянна конференция съвсем два месеца след номинирането ѝ. В последните дни от акцията гласоподавателите схванаха за какво. След провалянето ѝ демократите укориха Харис, че не е отишла в предаването “The Joe Rogan Experience ”, импровизиран тричасов подкаст без сюжет, в който Тръмп и Ванс се показаха сполучливо. Харис не отиде при Джо Роуган, просто тъй като не можеше да отиде. Тя има някои гении, само че спонтанният диалог не е един от тях.

- Това повдига въпрос за способността на демократите да се учат от грешките си…

- Проблемът не е в тяхната дарба, а в склонността им. Демократическата партия има повече способени хора от всяка друга политическа партия в света. Тя съставлява голямото болшинство от елитите в четири взаимосвързани бранша - развлечения, технологии, финанси и университетско обучение - на които най-мощната страна в света дължи своето икономическо предимство. Проблемът е, че нейните водачи имат вяра, че идентичността на партията от средата на ХХ век като патриотична и работническа формация все още им обезпечава гласовете на националните съсловия. Това не е по този начин. Светът се промени. Днешната Демократическа партия няма нищо общо с работническата партия, която е била.

Тя наподобява на Републиканската партия отпреди 150 години. Последната беше основана в средата на ХIХ век, с цел да се бори с робството, само че откакто Гражданската война бе извоювана, те откриха, че политическите им врагове са паднали и могат да ръководят, както намерят за добре. Така че те забогатяха като партия на железници и финансисти по време на така наречен златна ера и прекараха по-голямата част от ХХ век надалеч от властта. Демократите имат да преоткриват доста себе си. Но техният синтез през ХХI сред демократизъм и “уокизъм ” изцяло завърши.

Превод от френски: Галя Дачкова