Новата война Изток - Запад, която разкъсва Европа
Седем от петнадесет източноевропейски страни се ръководят от популисти. Техният план за " културна контрареволюция ", учреден най-вече на идентичността, се сблъсква фронтално с полезностите, защитавани от Западна Европа в продължение на шестдесет години. С риск от дестабилизиране на Европейския съюз, написа френското издание Les Echos.
Полският министър по европейските въпроси Конрад Шимански заплаши предходната седмица Брюксел с " големи репресии ", в случай че Комисията продължи да желае да лиши страните, които не съблюдават върховенството на закона, от Кохезионния фонд. Такава процедура беше стартирана през декември против Полша, упрекната от западните столици, че нападна независимостта на правосъдната власт и пресата. Полша би могла да блокира почналите полемики по гласуването на европейския пост Брекзит бюджет 2021-2028 година и в най-общ проект да сковава всички опити за " европейски рестарт ".
Триумфиращ популизъм
Полша, където ръководи популистката партия " Право и правдивост ", има доста другари. В Чешката република президентът Милош Земан, който е проруски насочен, бе избран отново в края на януари против " проевропейския " Иржи Драгош. В Унгария партията на Виктор Орбан би трябвало да завоюва с огромно болшинство парламентарните избори на 8 април. От 15 източноевропейски страни популистите са на власт в 7 от тях, като в още две са част от ръководещата коалиция, а в три са главната опозиционна мощ. Популизмът, фиктивен преди две десетилетия, победи, утвърждава се и има намерение да даде публичност на това, което унгарецът Орбан и полякът Качински назовават " културна контрареволюция ". " През 1989 година (падането на стената), тук в Централна Европа, ние смятахме, че Европа е нашето бъдеще; през днешния ден имаме възприятието, че сме бъдещето на Европа ", споделя Орбан.
Икономически антилиберализъм
Проблемът на западните столици е, че това бъдеще се написа като антитеза на техния 60-годишен план и техните полезности: едно по-скоро затворено, в сравнение с отворено общество, шовинизъм, а не " суверенитет ", за който се застъпва Еманюел Макрон, рекламация за стопански антилиберализъм и обичайната просвета на фамилията и Църквата, която осъжда лявата мултикултурна позволеност, започваща с имиграцията. Доналд Тръмп е наясно с това, откакто във Варшава похвали Полша като цитадела на западната цивилизация " бореща се за фамилията, свободата, родината и Бог ".
Какво могат да създадат Париж, Берлин, Рим пред този блок от източноевропейски страни, през днешния ден даже по-силно обединени, откакто Англия към този момент не е измежду тях? Неизбежно ли е разцепването? Трябва ли все пак да ги задържим в плана за Европа на две скорости? Как да им попречим да се приближат до Москва, с която имат толкоз доста общи нелиберални аспекти?
Възможност за блокиране
Непосредственият приоритет е да се измислят механизми, които да ги лишат от всякаква дарба да блокират рестартирането, както заплашва да направи Варшава. Няма да е елементарно с актуалните контракти. Но следователно от едно зло би трябвало да се направи нещо положително. Западните страни също имат своите популисти и с цел да не се трансфорат тук също в " бъдещето ", последователите на демократичната и демократична неприкритост биха постъпили добре, в случай че огледат този въпрос от всички страни.
Съществува огромна разлика сред популистите от Изтока и тези на Запада: стопанската система. Процентът на безработицата е едвам 2.9% в Чешката република, 5% в Унгария и 4.9% в Полша. Популистките гласоподаватели не са " губещите " от глобализацията, както в Южна Италия или в Северна Франция. Полша също не е " жертва " на Брюксел, тя е първият бенефициент на структурните фондове, с 80 милиарда евро помощи за настоящия бюджет за интервала 2014-2020 година Това без подозрение значи, че дълбокият субстрат на популизма не е в стопанската система.
Популистките партии на Запад, които го прeвръщат в бойна линия (Ukip, FN, Неподчинена Франция) бъркат. Другата разлика " Изток-Запад " е предишното: тези страни, за тяхно страдание, рядко познават демокрацията и техните институции са нежни. Тръмп не атакува правораздаването, Качински и Орбан обаче не се двоумят да го създадат.
Идентичността е застрашена
Това, което сплотява популистите, е тяхната битка за културна еднаквост. Съпротивата против елита не е икономическа, а идентистка, тези елити са виновни за размиването на обичайните полезности на " народа ", те са в услуга на чужденците. Нацията би трябвало да бъде защитавана, тъй като е мястото на тази застрашена еднаквост. Границата не е толкоз оръжие за отбрана на работа и материални ползи, колкото преграда " сред тях и нас ".
Тази потребност от еднаквост е по-силна на Изток, защото тези страни не са били конституирани като страни, както е на Запад, а тъкмо като културни общности, както вярно акцентира политологът Заки Лаиди. И тази еднаквост е била калена в исторически проект: тя е била в положение да издържи на седемдесет години руско владичество.
Националистически крах
Защо левицата и либералите не са могли да се опълчват на националистическия и закостенял крах в тези страни? - пита политологът Жак Рупник. Това е добър въпрос, който хвърля светлина върху това, което западноевропейските столици би трябвало да създадат. Безсмислено е да се отхвърля " плана " на Орбан и Качински като расистки, недемократичен, лекомислен и измамлив. Той се харесва, тъй като има поредност. От друга страна, отворянето на границите и мултикултурализмът не могат да завоюват поддръжка против затвореното общество. Задачата е прекомерно неразбираема, рамката е без ограничавания, задачата - прекомерно размита, като всичко това оставя вратата необятно отворена за страховете. Необходимо е незабавно да бъде построен планът за отворена, хуманистка, мултикултурна Европа.
Полският министър по европейските въпроси Конрад Шимански заплаши предходната седмица Брюксел с " големи репресии ", в случай че Комисията продължи да желае да лиши страните, които не съблюдават върховенството на закона, от Кохезионния фонд. Такава процедура беше стартирана през декември против Полша, упрекната от западните столици, че нападна независимостта на правосъдната власт и пресата. Полша би могла да блокира почналите полемики по гласуването на европейския пост Брекзит бюджет 2021-2028 година и в най-общ проект да сковава всички опити за " европейски рестарт ".
Триумфиращ популизъм
Полша, където ръководи популистката партия " Право и правдивост ", има доста другари. В Чешката република президентът Милош Земан, който е проруски насочен, бе избран отново в края на януари против " проевропейския " Иржи Драгош. В Унгария партията на Виктор Орбан би трябвало да завоюва с огромно болшинство парламентарните избори на 8 април. От 15 източноевропейски страни популистите са на власт в 7 от тях, като в още две са част от ръководещата коалиция, а в три са главната опозиционна мощ. Популизмът, фиктивен преди две десетилетия, победи, утвърждава се и има намерение да даде публичност на това, което унгарецът Орбан и полякът Качински назовават " културна контрареволюция ". " През 1989 година (падането на стената), тук в Централна Европа, ние смятахме, че Европа е нашето бъдеще; през днешния ден имаме възприятието, че сме бъдещето на Европа ", споделя Орбан.
Икономически антилиберализъм
Проблемът на западните столици е, че това бъдеще се написа като антитеза на техния 60-годишен план и техните полезности: едно по-скоро затворено, в сравнение с отворено общество, шовинизъм, а не " суверенитет ", за който се застъпва Еманюел Макрон, рекламация за стопански антилиберализъм и обичайната просвета на фамилията и Църквата, която осъжда лявата мултикултурна позволеност, започваща с имиграцията. Доналд Тръмп е наясно с това, откакто във Варшава похвали Полша като цитадела на западната цивилизация " бореща се за фамилията, свободата, родината и Бог ".
Какво могат да създадат Париж, Берлин, Рим пред този блок от източноевропейски страни, през днешния ден даже по-силно обединени, откакто Англия към този момент не е измежду тях? Неизбежно ли е разцепването? Трябва ли все пак да ги задържим в плана за Европа на две скорости? Как да им попречим да се приближат до Москва, с която имат толкоз доста общи нелиберални аспекти?
Възможност за блокиране
Непосредственият приоритет е да се измислят механизми, които да ги лишат от всякаква дарба да блокират рестартирането, както заплашва да направи Варшава. Няма да е елементарно с актуалните контракти. Но следователно от едно зло би трябвало да се направи нещо положително. Западните страни също имат своите популисти и с цел да не се трансфорат тук също в " бъдещето ", последователите на демократичната и демократична неприкритост биха постъпили добре, в случай че огледат този въпрос от всички страни.
Съществува огромна разлика сред популистите от Изтока и тези на Запада: стопанската система. Процентът на безработицата е едвам 2.9% в Чешката република, 5% в Унгария и 4.9% в Полша. Популистките гласоподаватели не са " губещите " от глобализацията, както в Южна Италия или в Северна Франция. Полша също не е " жертва " на Брюксел, тя е първият бенефициент на структурните фондове, с 80 милиарда евро помощи за настоящия бюджет за интервала 2014-2020 година Това без подозрение значи, че дълбокият субстрат на популизма не е в стопанската система.
Популистките партии на Запад, които го прeвръщат в бойна линия (Ukip, FN, Неподчинена Франция) бъркат. Другата разлика " Изток-Запад " е предишното: тези страни, за тяхно страдание, рядко познават демокрацията и техните институции са нежни. Тръмп не атакува правораздаването, Качински и Орбан обаче не се двоумят да го създадат.
Идентичността е застрашена
Това, което сплотява популистите, е тяхната битка за културна еднаквост. Съпротивата против елита не е икономическа, а идентистка, тези елити са виновни за размиването на обичайните полезности на " народа ", те са в услуга на чужденците. Нацията би трябвало да бъде защитавана, тъй като е мястото на тази застрашена еднаквост. Границата не е толкоз оръжие за отбрана на работа и материални ползи, колкото преграда " сред тях и нас ".
Тази потребност от еднаквост е по-силна на Изток, защото тези страни не са били конституирани като страни, както е на Запад, а тъкмо като културни общности, както вярно акцентира политологът Заки Лаиди. И тази еднаквост е била калена в исторически проект: тя е била в положение да издържи на седемдесет години руско владичество.
Националистически крах
Защо левицата и либералите не са могли да се опълчват на националистическия и закостенял крах в тези страни? - пита политологът Жак Рупник. Това е добър въпрос, който хвърля светлина върху това, което западноевропейските столици би трябвало да създадат. Безсмислено е да се отхвърля " плана " на Орбан и Качински като расистки, недемократичен, лекомислен и измамлив. Той се харесва, тъй като има поредност. От друга страна, отворянето на границите и мултикултурализмът не могат да завоюват поддръжка против затвореното общество. Задачата е прекомерно неразбираема, рамката е без ограничавания, задачата - прекомерно размита, като всичко това оставя вратата необятно отворена за страховете. Необходимо е незабавно да бъде построен планът за отворена, хуманистка, мултикултурна Европа.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ