Сдружение „Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество“ заедно с адв.

Сдружение „ Електронна национална адвокатска платформа за съдействие “ дружно с адв. Искра Кишкова и столичният общински консултант адв. Методи Лалов оферират промени в Наказателно-процесуалния и наказателния кодекс. С тях се криминализира разгласяването на доказателства от страна на прокуратурата, когато това не е належащо за осъществяване на обективно, всестранно и цялостно следствие.
Предложението за законодателни промени е адресирано до Министерския съвет, Висшия правосъден съвет, Висшия адвокатски съвет, както и президента и омбудсмана на България.
Адвокатите упорстват в член 198 от Наказателно-процесуален кодекс да се направи следното изменение: "Разгласяването, в това число от органите на досъдебното произвеждане, се позволява единствено, в случай че това е належащо за осъществяване на обективно, всестранно и цялостно следствие ".
Освен това в член 360 от Наказателен кодекс да се сътвори нова алинея, която гласи: "Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна загадка, само че чието оповестяване е неразрешено със закон, заповед или друго административно предписание, се санкционира с отнемане от независимост до една година или пробация ". Когато същото действие е осъществено от прокурор или проверяващ орган, наказването е отнемане от независимост от една до шест години.
В претекстовете си юристите означават, че процедура от последните десетилетия е основният прокурор и други представители на прокуратурата, както и на проверяващите органи да разгласяват материали от висящи наказателни производства. "При това, разгласяването на материали и информация от досъдебното произвеждане се прави без това да обслужва следствието ", показват още юристите, които дефинират тази процедура като "медийно правораздаване ".
"Изнасянето на информация, съдържаща персонална преписка, информация от съкровен, бизнес и различен темперамент, фотоси от частна благосъстоятелност и други може да докара до директно накърняване на конституционно предпазените право на персонален живот и достолепие. То води и до нарушение на презумпцията за непорочност ", написа още в претекстовете.
Преди седмица Обединението на свободните юристи изпрати писмо до Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет, в което изричат терзанието си от наложилата се процедура на медийно обявяване на доказателства от досъдебни производства от страна на наблюдаващи прокурори. Сдружението упорства прокурорската гилдия да задължи основния прокурор Иван Гешев да издаде инструкции за това по какви критерии и в кои случаи може да се разгласяват материали.
В понеделник правосъдните кадровици дефинираха това искане като "провокация към Висш съдебен съвет ". В декларацията на прокурорската гилдия се споделя, че нито тя, нито Пленумът на Висш съдебен съвет имат пълномощия да одобряват решения, указващи на който и да е орган на правосъдната власт по какъв начин да правоприлага и правораздава.
"Припомняме, че съгласно европейското и интернационално законодателство, установяващо стандартите за спазването на презумпцията за невиновност, Прокуратурата може да дава информация на медиите в полза на правораздаването и обществеността, когато тази информация е обоснована и пропорционална, при спазване правата на участниците в досъдебното произвеждане ", означават прокурорите.
"Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет показва безпокойствие и паника от продължаващата и ескалираща отрицателна акция против Прокуратурата на Република България и основния прокурор Иван Гешев, в която интензивно вземат участие и медии, определящи се като „ самостоятелни, справедливи и публично ангажирани “, се споделя още в декларацията.