Създадена като камбанария към катедралата, кулата в Пиза се превръща

Създадена като камбанария към катедралата, кулата в Пиза се трансформира в знак на града не поради великолепие или съвършенство, а поради своя " недостатък " - наклонът, който я прави неповторима. От инженерна неточност до международна икона, кулата минава през интервали на рискове, митове и избавителни интервенции, с цел да остане и през днешния ден едно от най-разпознаваемите чудеса на Европа.
Проблеми при старта
В Средновековието град Пиза се утвърждава като една от четирите велики морски републики на Италия дружно с Генуа, Венеция и Амалфи. Тогава стартира историята на кулата. През XII век Пиза е богат град с мощен флот и упоритостта да показва своето великолепие посредством монументални постройки. Така през 1173 година започва построяването на камбанария за катедралата " Санта Мария Асунта ", ситуирана на фамозния през днешния ден " Площад на чудесата ". Архитектите употребяват бял мрамор, с цел да основат извисяваща се сграда, която да служи като знак на могъществото на републиката. Но още след построяването на третия етаж строителите се сблъскват с непредвиден проблем - меката почва, формирана от пясък, глина и утайки, стартира да отстъпва под тежестта на структурата. Основите, положени едвам на три метра дълбочина, не са задоволително постоянни, с цел да понесат тежестта на солидната каменна кула. Постройката се накланя на юг и градежът е преустановен. В продължение на близо век кулата остава незавършена, а наклонът й последователно се усилва. Това закъснение обаче се оказва и нейно избавление.

Почвата под кулата се уплътнява, а когато градежът се възобновява през 1272 година, архитектите към този момент имат визия по какъв начин да се опитат да поправят деформацията. Горните етажи са построени с леко изместени колони и арки, които целят да компенсират наклона. Така кулата придобива присъщия " бананов " контур, който я прави различима от всяка друга постройка по света. Завършването й идва едвам през 1372 година, след съвсем два века спирания и промени.
Галилео, камбаните и митовете
С времето наклонът на кулата стартира да се трансформира в горделивост. Местните привикват с мисълта, че тяхната камбанария е неповторима, и последователно тя се утвърждава като знак на града. В този интервал пораждат и легендите, които свързват кулата с най-известните персони на Пиза. Най-разпространената история е тази за Галилео Галилей, роден в града през 1564 година Според легендата той употребявал наклонената кула, с цел да потвърди революционна за времето концепция, а точно, че скоростта на рухване на телата не зависи от тяхната маса.

Галилео хвърлил две сфери с друго тегло от върха на кулата и потвърдил, че те доближават земята по едно и също време. Така било опровергано схващането, наследено от Аристотел, че по-тежките тела падат по-бързо. Макар историци да спорят дали опитът е извършен точно там или по-късно е сантиментално обвързван с кулата, историята се е вкоренила трайно и се предава и до през днешния ден на туристите като знак на връзката сред науката и архитектурния абсурд.

Освен легендите кулата има и своето практическо значение. Осемте й етажа включват седем камбани, всяка от които подхожда на друга музикална нота. Най-голямата от тях тежи над 3,5 тона и в продължение на епохи е огласяла целия град. Кулата постоянно е употребена и като наблюдателница, откъдето пазителите следели приближаващи кораби или войски.