За любовта и приятелството
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ Няма по-голяма обич от тая да постави някой душата си за своите другари ” (1 Йоан – 3:16).
Живеем в ера на технологиите, посредством които по-лесно можем да поддържаме връзка. За бизнеса, политиката и за която и да било друга активност това е огромно облекчение. За страдание обаче посредством този метод на другарство се изгуби живата и непосредствена връзка сред хората. Младите индивиди даже към този момент се срещат, поддържат връзка и подписват брак посредством интернет. Те бързо се влюбват един в различен, само че и бързо се разлюбват. Чистата безкористна и безконечна обич е към този момент необичайност. Бог е благословил любовта сред мъжа и дамата в най-чистата й форма, от която обич да се раждат деца и по този начин човечеството да се умножава. Най-голямото благополучие е да обичаш и да бъдеш обичан. Със своето порочно въображение човек е извратил чистата обич. Нещо повече – посредством любовта се преследват користни и други цели.
„ Както желаете да постъпват с вас индивидите, така и вие постъпвайте с тях ” (Лук. 6:31).
Хората са залети от всекидневна порно информация. Тази промишленост печели галактически суми за сметка на духовно-нравственото проваляне на хората. Без никаква цензура и време на лъчение порно каналите объркват визиите за същинската обич у младите индивиди. И вместо прогрес следим проваляне до нивото на дивака и животинските глутници. Не инцидентно Бог е позволил страдалчество измежду хората от нелечими заболявания, добити по сексуален път.
Наблюдаваме по какъв начин като че ли съзнателно международните моделиери да постановат модата за нищожно облекло по тялото с емфатичен полов темперамент и доста негативни здравословни последствия.
Бог е благословил чистата моногамна обич сред мъжа и дамата. Семейството е най-важната клетка в обществото. Там, където няма здрави фамилии, се разклащат устоите на страната.
Православното християнство познава и друга обич сред индивидите: това е любовта, която Бог ни е заложил – чистата безкористна християнска обич.
„ По това ще ви познаят, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате по сред си ” (Йоан 23:34).
Сам Бог, който е Любов, ни е завещал да обичаме себеподобните както себе си. Тук е подходящо да споменем, че доста индивиди обичат повече домашния си любим в сравнение с хората. Разбира се, че няма нищо неприятно да свикнем с нашите домашни любимци, само че единствено индивидът е основан по Божи облик и сходство с усеща и душа, които сме длъжни да почитаме. В доста случаи той е податлив да помогне на бездомното куче, само че с равнодушие подминава страдащия човек на улицата.
„ Който каже: любя Бога, а ненавиждам брат си, измамник е, тъй като, който не люби брата си, който е видял, по какъв начин може да люби Бога, Когото не е видял ”(1 Йоан – 4:20–21).
Нещо повече, Бог ни е завещал даже да обичаме и враговете си. Възможно ли е да сторим това? Дали имаме сили да го създадем?
Разбира се, тъй като Бог не изисква от нас невъзможното. Сам Той ни даде образец за амнистия, когато беше на кръста и сподели:
„ Господи, елементарни им, тъй като не знаят що правят ” (Лука 23:34).
Друг е въпросът, че индивидът по принцип има възприятието за невиновност и извънредно мъчно прости виновността на другите. Трябва обаче да знаем, че и у най-лошия човек съществува искрица положително, заложена му от Бог. От нашето държание зависи дали ще разпалим тази искра на положителното, или ще изпепелим и дребното позитивно, което е останало.
Един апаш почнал да товари коня си с оскъдните персонални движимости от отшелническата килия на св. Макарий. В този миг светецът пристигнал и почнал да товари дружно с него. Когато крадецът разбрал кой му оказва помощ, паднал в краката му и се разкаял.
Свети Серафим Саровски бил грубо пребит от разбойници. За удивление на всички обаче той се явил в съда като техен бранител. Това трогнало разбойниците и след това те съжалили за случилото се.
Човекът е основан да образува общества и персонални другарства. Най-щастливият човек на земята е този, който има доста правилни другари. Комерсиалният живот води до лицемерни и неистинен другарства. В устрема си да поддържа връзка човек бърка при избора на другари. Думата другар съдържа в себе си доста смисли: всеотдайност, безрезервност, признателност и други Всички тези добродетели би трябвало да бъдат изпитани във времето и едвам тогава да приемем индивида за другар. За страдание ние сме очевидци на доста другарства нетрайни, еднодневки. Почти всеки се е разочаровал от неистинен другарства.
„ На злия другар и 100 добрини да сториш, прегрешиш ли един път по отношение на него, пропада всичко. Но и 100 пъти приятелят да ти прегреши, ти не забравяй първата му доброта. ”
„...защото Той е мил и към неблагодарните и към злите ”(Лук. 6:35).
Сервантес споделя: „ Неблагодарността е щерка на високомерието. ”
Един човек (пастир) видял змия в средата на горски пожар и я избавил. След известно време змията срещнала индивида и преди той да я забележи, го ухапала смъртоносно. Пастирът попитал: „ Защо ми причиняваш това, откакто аз ти спасих живота? ” Змията дала отговор: „ Благодарността е огромно задължение. ”
Често сме очевидци на това по какъв начин някои хора си сменят приятелите съгласно потребностите и ползите. Довчерашното другарство даже в доста случаи минава във омраза и възмездие.
„ Не отмъщавайте за себе си, отдайте място на Божия яд. Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя ” – споделя Господ ” (Рим 12:19).
„ Който потуля неточности, търси обич, а който още веднъж припомня за тях, отдалечава другар ” (Прит. Сол. 17:9).
Когато човек крои проекти за възмездие, самичък се санкционира, защото всички демонски мисли в главата се отразяват негативно върху душата и тялото. Вярващият християнин оставя всичко в Божиите ръце и справедливия Негов съд.
Приятелство, което не е построено на здрава християнска основа, е като къща, издигната на морския пясък. Само същинският християнин другар е подготвен да елементарни за всичко и на всеки. Той знае, че да се бърка, е човешко, само че да се прости, е Божествено.
Народна мъдрост споделя: „ Не е другар този, който ти бърше сълзите, а този който ти оказва помощ да не ги проливаш. ”
При философа Сократ пристигнал негов прочут и му споделил:
– Искам да ти опиша нещо за един твой другар.
– Чакай малко – отвърнал Сократ, – преди да ми разкажеш това, би трябвало да минеш през моя троен филтър. Трябва да филтрираш това, което се каниш да ми кажеш за моя другар. Първият филтър е истината. Кажи ми безусловно сигурен ли си, че това е истина?
– Не – дал отговор индивидът, – аз просто го чух от други хора.
– Значи ти не си убеден, че това е истина. Сега вторият филтър е положителното. Това, което се каниш да ми кажеш за моя другар, съдържа ли нещо хубаво?
– О, не, тъкмо назад – неприятно е.
– И по този начин ти се каниш да ми кажеш нещо, което може да не е истина, а на всичкото от горната страна е и неприятно. Третият филтър е изгодата. Каква изгода ще имам аз от това, което ще ми кажеш?
– Всъщност не знам – дал отговор индивидът.
– В подобен случай, в случай че това, което искаш да ми кажеш, не е нито правилно, нито положително, нито потребно, тогава защо ми е нужно да го знам? – споделил мъдрецът и отпратил госта.
Чрез интриги и неистини се скапва другарството, в случай че ние персонално не изясним възможните недоразумения. Истинският другар не обръща внимание на клюки по собствен адрес и се радва да чуе истината в очите, в случай че той е съгрешил. Народна сентенция споделя: „ Дай на мъдрия съвет и той ще те обикне, а глупавият ще те намрази. ”
„ Не бивай доста непоколебим и недей се акцентира за доста интелигентен ” (Екл. 7:16).
„ Човек, който ласкае приятеля си, залага примка на нозете му. ”(Прит. Сол. 29:5).
Александър Македонски отстранил един от най-хубавите си придворни съветници единствено за това, че нито един път не му показал някоя неточност. За него той споделил:
– Ако не вижда грешките, които върша всеки ден, значи не е умен, в случай че ли ги вижда и не ми ги показва, той е един плачевен лицемер.
Разумният човек се радва на градивните рецензии по отношение на него. Той е удовлетворен, когато бива наставляван от собствен другар.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
