Блудния син
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Притчата за блудния наследник (Лука 15:11-32), ни разкрива по какъв начин човек свободно дефинира своя път и по какъв начин, след съзнателна преценка сред положителното и злото, избира положителното. Ще се опитам да я пресъздам по един актуален метод, с цел да стигне по – елементарно до вашите сърца.
Не доста от дълго време в нашата страна живял един младеж. Когато навършил 18 години напуснал България и тръгнал по света да си търси щастието. Минавайки през Турция, попитал, един мохамеданин: „ Ефендилер (господине), тръгнал съм по света да си диря щастието. Не знаете ли къде бих могъл да го намеря? ” Мюсюлманинът дал отговор: „ Да, несъмнено, че знам. Щастието е тук, в нашата джамия. Ела, приеми вярата ни и ще го намериш. ”
Младежът се съгласил. Влязъл в джамията, обрязали го и станал мохамеданин. Намерили му четири дами и го оженили. Започнал да съблюдава всичките наставления на исляма; правел по пет пъти дневно намаз (молитва с поклон), четял Корана, давал зекят (милостиня), постил всяка година по един месец през Рамазана… Но след залез слънце преяждал и се отдавал на обич с четирите си дами, и по този начин губел всичко, което натрупвал с пост и молитва денем. Това траяло пет години. Веднъж, когато се разхождал из Каплъ чарши, го заговорил един търговец евреин, който го поканил в магазина си. Младежът споделил с него това, което го измъчвало. Казал му, че бил доста трагичен и по тази причина пристигнал тук да търси щастието, станал мохамеданин, само че по този начин и не го разкрил. Евреинът му дал съвет да се обърне към иудаизма. Младежът зарязал всичко и още с първия транспортен съд отпътувал за Израел и приел иудаизма — четял всеки ден Тората (Моисеевото петокнижие). Талмуда, (книга с религиозно-юридически правила за житейска мъдрост). Ядял единствено храна на която имало щемпел кашер (позволена храна), а от останалата не вкусвал, тъй като била треф (мръсна). Спазвал празниците Пасха (иудейския Великден), шебуот (петдесетница), рош хашаша (Нова година), йон нипур (опрощение), сукат (седемдневен есенен празник, по време на който се живее в специфична колиба), пурим (празник в чест на избавлението на израилтяните от вавилонския плен). Изпълнявал и останалите ритуали. До такава степен се задълбочил в иудейската религия, че евреите го създали първокачествен масон. Материалните облаги към този момент не били проблем за него. Пак се оженил, само че макар иудейската му начетеност, всички го гледали с неуважение, като гой (неевреин). Отчаянието още веднъж го обзело,решил да напусне Израел и да продължи да търси щастието, като се насочи на Изток.
Пристигнал в страната на масонската фантазия — Индия. Там се сблъскал с подобен безпорядък от нации и религии, срещнал такова обезличаване, че даже никой не знаел от кой жанр е и коя вяра изповядва. Тамошните хора имали към четири хиляди богове. Човекът решил да изучи свещените книги на индусите и да се запознае с религиите им, та нека да открие щастието. Започнал на първо време с главните им книги — Ведите, Махабхарата, Бхагавад Гита, Упанишадите и шестте й метафизичен системи — Веданта, Миманса, Санкхя, Йога, Ниая и Вайшешика. Изчел и доста разяснителна и тълкувателна литература, като паралелно с това практикувал — спазвал празниците и обредите, къпел се в „ свещените ” реки, почитал обожествените растения, животни, предмети, естествени стихии и измислени от индивидите богове. Щастието, обаче, не намерил. Хиндуистите му споделили, че такава му е кармата (съдбата) в този живот и че откакто се прероди може и да откри щастието.
Пак се отчаял индивидът, тъй като изгубил още пет години от живота си и решил да се самоубие, като се хвърли във водите на река Ганг. Отишъл на брега й и видял един човек с обръсната глава да медитира облечен в оранжева тоба (дреха). На пръв взор изглеждал благополучен и нещастникът си помислил, че може би таман непознатият е в положение да му помогне. Изчакал го до момента в който привърши с медитацията и когато бръснатият отворил очи, го заприказвал. Разказал му всичко. Човекът с обръснатата глава му дал отговор, че е будистки духовник и че в случай че желае да откри щастието, ще би трябвало да пристигна с него в Тибет. Отишли в манастира му и там го посветили в основите на будисткото обучение и в нравствените закони на будизма. След това обръснали главата му, облекли го в оранжева тоба и го приели за духовник в будистката общественост (санга). И тук той изпълнявал всички наставления, по остарял табиет. Четял трите елементи на свещената книга на будистите Типитака-Виная, Сутра и Абидарма. Използвал и друга литература на сходна тема. Запознал се с трите съществени течения на будизма — Хинаяна (малка каляска, стеснен път), Виджраяна (средна каляска, диамантен път) и Махаяна (голяма каляска, необятен път) и с над стоте им посоки. Повтарял мантрата (кратка молитва) „ Ом мани падме хум ”, до момента в който постигнал нирвана (духовно положение, цел на будистите). И по този начин минали още пет години, само че без да откри щастието.
Вече бил задоволен от религии, всичко му било омръзнало,отишъл в Америка, щата Юта и го блъснал на ястие и пиянство и други неща.
Там го намерили „ светиите от последните дни ” — мормоните, приели го като роден брат и го кръстили по своя метод. Дали му да чете третия завет на Йосиф Смит и го причастявали всяка неделя с самун и вода. Оженили го за девет дами, тъй като и при тях, както и при мюсюлманите, било разрешено многоженството. Човекът се молил, четял, причастявал се и работил. В продължение на пет години стигнал степента мормонски деятел. За премия с персонални негови средства го изпратили да мисионерства в Европа. Пътувал и проповядвал, че всички протестантски учения са неистина и че истината е единствено при мормоните.
Веднъж след проповед в Рим влезнал в един ресторант да похапне. Влязъл католически духовник и седнал на неговата маса. Заприказвали се и неспокойният по дух човек му се изповядал. Отецът му дал нравствен съвет, който се състоял в това да напусне мормоните и да одобри вярата на „ наместника на Господа на земята ” — римския папа. Отчаяният глупец решил да опита отново. Кръстили го, ръкоположили го за кюре (католически свещеник) и му дали енория. Научили го на свещенодействие. Служил и се молил. В свободното си време се срещнал по-подробно с вярата на католиците. Така минали още пет години, и още веднъж без резултат.
Един ден в църквата пристигнал чужд мъж и му споделил: „ Слава на Господа ”. Човекът и на него разказал за своите терзания. Непознатият бил лутеранин и му разяснил, че няма да откри щастието при католиците. Мотивирал се с това, че след разделянето на църквите през 1054 година католиците дотам са изопачили вярата си, че през днешния ден тя нямала нищо общо с християнството; католическата черква приличала повече на земна, човешка организация, в сравнение с Божия. Поради всичките отклонения била нужна промяна и тя била направена през 1575 година от Мартин Лутер. Човекът съблякъл расото и тръгнал с протестанта право в сърцето на промяната — Германия. Когато го видяли, протестантите доста му се зарадвали… Изтекли още пет години и отново напразно.
Усетил празнина в душата си, която никоя вяра изучена от него не могла да запълни. Осъзнавайки че живее в една отдалечена от Бога страна, страна на нравствен мрак, нещастният човек се завърнал в родината си. Вече на напреднала възраст, се прибрал в бащиния си дом изтощен от дългите странствания и лутания.
Преосмислил живота си и обезсърчен решил още веднъж да се самоубие..
В този миг чул камбанен звън, който идвал от църквата на бащината му религия. Спомнил си по какъв начин на млади години, преди да тръгне по света да търси щастието си, минавал покрай тази черква. С последна вяра станал и отишъл в храма. Там свещеникът четял евангелската алегория за блудния наследник:
„ Някой си човек имал двама сина; и по-младият от тях споделил на татко си: Татко, дай ми каузи, който ми се пада от парцела. И бащата им разделил парцела.
Не след доста дни, младият наследник, като събрал всичко, отишъл в далечна страна, и там разпилял парцела си като живял разпътно. И като изхарчил всичко, настанал огромен апетит в онази страна, и той изпаднал в ограничения. И отишъл та се показал на един от жителите на онази страна, които го пратил на полетата си да пасе свине; И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; само че никой не му даваше. А той като пристигна в себе си, сподели: какъв брой наемници на татко ми имат в остатък самун, а пък аз от апетит загивам! Ще стана и ще отида при татко си и ще му кажа: баща, съгреших срещу небето и пред тебе, не съм към този момент заслужен да се назовавам твой син; направи ме като един от наемниците си.
И стана, та пристигна при татко си. А когато беше още надалеч, татко му го видя, и му домиля; и като се затече, хвърли се на врата му и го целуваше. А синът му сподели: Татко, съгреших срещу небето и пред тебе, и не съм към този момент заслужен да се нарека твой наследник. Но бащата сподели на прислужниците си: Бързо изнесете най-хубавата одеждa и го облечете, сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му; докарайте угоеното теле и го заколете, дано ядем и се веселим; тъй като този мой наследник мъртъв беше и оживя, загубен беше и се откри. И започнаха да се веселят.
А по-старият му наследник беше на нива; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри; И повика един от прислужниците и попита: Какво е това? Той му сподели: Брат ти си пристигна, и татко ти закла угоеното теле, тъй като го одобри здрав.
Той се разсърди, и не искаше да влезе, и татко му излезе и го молеше. А той отговори на татко си: Ето, толкоз години ти работя, и в никакъв случай не съм пристъпил една твоя заповед; само че на мене в никакъв случай даже яре не си дал, с цел да се повеселя с приятелите си; а щом си пристигна този твой наследник, който прахоса парцела ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
А той му сподели: Синко, ти си постоянно с мене, и всичко мое е твое; а би трябвало да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, загубен беше, и се откри ” (Лука 15:11-32).
Свършила службата и богомолците си отишли. Останал единствено нашият човек. Седял дълго на един стол в църквата и мислейки осъзнал,че по този начин търсеното благополучие, било не в непознатите страни а по този начин близо до бащиния му дом. За първи път разкрил християнската същина на душата си и взел преломното решение да се върне в Православната черква. Разбрал, че влизайки в Църквата, чийто Домовладетел е Сам Бог, се връща в Бащиния си дом, от разказаната алегория. Осъзнавайки себе си, изискал амнистия за своето безразсъдство… И в този миг чул глас: „ Религията на прадедите ти е твоето така дълго търсено благополучие. Това е православната религия която ти на млади години подцени, заради неведение и поради атеистичната власт която те отдалечаваше от нея. Но, поради твоето смирение, Господ ще ти елементарни и ти ще възкръснеш за нов нравствен живот. ” Човекът дал отговор: „ През многогодишните си странствания аз се срещнах доста добре с другите религии и духовни учения ”. Ангела му споделил: „ Добре, излез и разяснявай на всички хора да не губят повече времето си с сходни демонски учения, а да вземат образец от тебе, да скъсат с греховния си живот и Бог ще Ги одобри назад. ” След тези думи индивидът излязъл от храма, убеден че е намерил щастието в живота си. Душата му била цялостна. Съвестта ликувала. Така търсеното благополучие било общението с Христос. Намирайки смисълът на своя живот, нашия страник изучил Св. Писание, и тръгнал да проповядва Светлината на света. Проповядвал че щастието е в православната религия а не е в парите, поради които хората отиват да работят в чужбина.
Щастливи не ще бъдат нашите деца, които сякаш, за по положително бъдеще ги изпращаме да учат в други страни. Щастието не е в видимо уредения и спокоен живот в непознатите страни, където отивайки да живеем, без да разберем – погубваме душата си.
Човекът приказвал, че всеки, който пожелае може да открие щастието в България. То е тук, единствено би трябвало да прогледнем от духовната си слепота. Щастието е в здравото и неотлъчно семейство, което е основата на Христовата черква. Според деятел Павел, всяко семейство е една дребна, „ домашна Църква ”. В тази „ домашна Църква ”, би трябвало да има християнски взаимодействие и образование на децата в бащината религия. Човекът проповядвал, че единствения път към щастието е стръмния и стеснен път на Христос. Този път води до духовно избавление и безконечното благополучие – Богобщението.
Всеки един от нас може би ще се разпознае в облика на Блудния наследник, само че в случай че се вгледаме в себе си няма ли да открием и черти от лика на огромния брат, който, спазвайки видимо благочестие, вътрешно остава непознат на Христовата обич. Разкъсвани от злоба към своите ближни, когато Бог е уважил други с хубост, разум и благосъстояние, считайки, че всичко това по право принадлежи на нас поради мнимите ни заслуги, не чуваме любящите думи на Отца: „ Синко, всичко Мое е и твое… ”
Нека последваме в изправлението както блудния наследник, по този начин и неговия брат от разказания роман. Господ е близо. Той чака единствено да кажем: „ Ще стана и ще отида при татко си… ”
И преди ние да се доближим до Него, Той ще ни посрещне и ще ни обгърне в Своите прегръдки на Неговата обич. Който е имал нещастието да падне в грехове, дано побърза да стане. Да не се свеним от калта и прахта по облеклата си и от омърсените си души. Бог ще ни одобри и по този начин, ще ни облече в белоснежните одежди на покаянието, ще ни приведе към светата Си софра и ще ни засити с неизказаната Си доброта.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Притчата за блудния наследник (Лука 15:11-32), ни разкрива по какъв начин човек свободно дефинира своя път и по какъв начин, след съзнателна преценка сред положителното и злото, избира положителното. Ще се опитам да я пресъздам по един актуален метод, с цел да стигне по – елементарно до вашите сърца.
Не доста от дълго време в нашата страна живял един младеж. Когато навършил 18 години напуснал България и тръгнал по света да си търси щастието. Минавайки през Турция, попитал, един мохамеданин: „ Ефендилер (господине), тръгнал съм по света да си диря щастието. Не знаете ли къде бих могъл да го намеря? ” Мюсюлманинът дал отговор: „ Да, несъмнено, че знам. Щастието е тук, в нашата джамия. Ела, приеми вярата ни и ще го намериш. ”
Младежът се съгласил. Влязъл в джамията, обрязали го и станал мохамеданин. Намерили му четири дами и го оженили. Започнал да съблюдава всичките наставления на исляма; правел по пет пъти дневно намаз (молитва с поклон), четял Корана, давал зекят (милостиня), постил всяка година по един месец през Рамазана… Но след залез слънце преяждал и се отдавал на обич с четирите си дами, и по този начин губел всичко, което натрупвал с пост и молитва денем. Това траяло пет години. Веднъж, когато се разхождал из Каплъ чарши, го заговорил един търговец евреин, който го поканил в магазина си. Младежът споделил с него това, което го измъчвало. Казал му, че бил доста трагичен и по тази причина пристигнал тук да търси щастието, станал мохамеданин, само че по този начин и не го разкрил. Евреинът му дал съвет да се обърне към иудаизма. Младежът зарязал всичко и още с първия транспортен съд отпътувал за Израел и приел иудаизма — четял всеки ден Тората (Моисеевото петокнижие). Талмуда, (книга с религиозно-юридически правила за житейска мъдрост). Ядял единствено храна на която имало щемпел кашер (позволена храна), а от останалата не вкусвал, тъй като била треф (мръсна). Спазвал празниците Пасха (иудейския Великден), шебуот (петдесетница), рош хашаша (Нова година), йон нипур (опрощение), сукат (седемдневен есенен празник, по време на който се живее в специфична колиба), пурим (празник в чест на избавлението на израилтяните от вавилонския плен). Изпълнявал и останалите ритуали. До такава степен се задълбочил в иудейската религия, че евреите го създали първокачествен масон. Материалните облаги към този момент не били проблем за него. Пак се оженил, само че макар иудейската му начетеност, всички го гледали с неуважение, като гой (неевреин). Отчаянието още веднъж го обзело,решил да напусне Израел и да продължи да търси щастието, като се насочи на Изток.
Пристигнал в страната на масонската фантазия — Индия. Там се сблъскал с подобен безпорядък от нации и религии, срещнал такова обезличаване, че даже никой не знаел от кой жанр е и коя вяра изповядва. Тамошните хора имали към четири хиляди богове. Човекът решил да изучи свещените книги на индусите и да се запознае с религиите им, та нека да открие щастието. Започнал на първо време с главните им книги — Ведите, Махабхарата, Бхагавад Гита, Упанишадите и шестте й метафизичен системи — Веданта, Миманса, Санкхя, Йога, Ниая и Вайшешика. Изчел и доста разяснителна и тълкувателна литература, като паралелно с това практикувал — спазвал празниците и обредите, къпел се в „ свещените ” реки, почитал обожествените растения, животни, предмети, естествени стихии и измислени от индивидите богове. Щастието, обаче, не намерил. Хиндуистите му споделили, че такава му е кармата (съдбата) в този живот и че откакто се прероди може и да откри щастието.
Пак се отчаял индивидът, тъй като изгубил още пет години от живота си и решил да се самоубие, като се хвърли във водите на река Ганг. Отишъл на брега й и видял един човек с обръсната глава да медитира облечен в оранжева тоба (дреха). На пръв взор изглеждал благополучен и нещастникът си помислил, че може би таман непознатият е в положение да му помогне. Изчакал го до момента в който привърши с медитацията и когато бръснатият отворил очи, го заприказвал. Разказал му всичко. Човекът с обръснатата глава му дал отговор, че е будистки духовник и че в случай че желае да откри щастието, ще би трябвало да пристигна с него в Тибет. Отишли в манастира му и там го посветили в основите на будисткото обучение и в нравствените закони на будизма. След това обръснали главата му, облекли го в оранжева тоба и го приели за духовник в будистката общественост (санга). И тук той изпълнявал всички наставления, по остарял табиет. Четял трите елементи на свещената книга на будистите Типитака-Виная, Сутра и Абидарма. Използвал и друга литература на сходна тема. Запознал се с трите съществени течения на будизма — Хинаяна (малка каляска, стеснен път), Виджраяна (средна каляска, диамантен път) и Махаяна (голяма каляска, необятен път) и с над стоте им посоки. Повтарял мантрата (кратка молитва) „ Ом мани падме хум ”, до момента в който постигнал нирвана (духовно положение, цел на будистите). И по този начин минали още пет години, само че без да откри щастието.
Вече бил задоволен от религии, всичко му било омръзнало,отишъл в Америка, щата Юта и го блъснал на ястие и пиянство и други неща.
Там го намерили „ светиите от последните дни ” — мормоните, приели го като роден брат и го кръстили по своя метод. Дали му да чете третия завет на Йосиф Смит и го причастявали всяка неделя с самун и вода. Оженили го за девет дами, тъй като и при тях, както и при мюсюлманите, било разрешено многоженството. Човекът се молил, четял, причастявал се и работил. В продължение на пет години стигнал степента мормонски деятел. За премия с персонални негови средства го изпратили да мисионерства в Европа. Пътувал и проповядвал, че всички протестантски учения са неистина и че истината е единствено при мормоните.
Веднъж след проповед в Рим влезнал в един ресторант да похапне. Влязъл католически духовник и седнал на неговата маса. Заприказвали се и неспокойният по дух човек му се изповядал. Отецът му дал нравствен съвет, който се състоял в това да напусне мормоните и да одобри вярата на „ наместника на Господа на земята ” — римския папа. Отчаяният глупец решил да опита отново. Кръстили го, ръкоположили го за кюре (католически свещеник) и му дали енория. Научили го на свещенодействие. Служил и се молил. В свободното си време се срещнал по-подробно с вярата на католиците. Така минали още пет години, и още веднъж без резултат.
Един ден в църквата пристигнал чужд мъж и му споделил: „ Слава на Господа ”. Човекът и на него разказал за своите терзания. Непознатият бил лутеранин и му разяснил, че няма да откри щастието при католиците. Мотивирал се с това, че след разделянето на църквите през 1054 година католиците дотам са изопачили вярата си, че през днешния ден тя нямала нищо общо с християнството; католическата черква приличала повече на земна, човешка организация, в сравнение с Божия. Поради всичките отклонения била нужна промяна и тя била направена през 1575 година от Мартин Лутер. Човекът съблякъл расото и тръгнал с протестанта право в сърцето на промяната — Германия. Когато го видяли, протестантите доста му се зарадвали… Изтекли още пет години и отново напразно.
Усетил празнина в душата си, която никоя вяра изучена от него не могла да запълни. Осъзнавайки че живее в една отдалечена от Бога страна, страна на нравствен мрак, нещастният човек се завърнал в родината си. Вече на напреднала възраст, се прибрал в бащиния си дом изтощен от дългите странствания и лутания.
Преосмислил живота си и обезсърчен решил още веднъж да се самоубие..
В този миг чул камбанен звън, който идвал от църквата на бащината му религия. Спомнил си по какъв начин на млади години, преди да тръгне по света да търси щастието си, минавал покрай тази черква. С последна вяра станал и отишъл в храма. Там свещеникът четял евангелската алегория за блудния наследник:
„ Някой си човек имал двама сина; и по-младият от тях споделил на татко си: Татко, дай ми каузи, който ми се пада от парцела. И бащата им разделил парцела.
Не след доста дни, младият наследник, като събрал всичко, отишъл в далечна страна, и там разпилял парцела си като живял разпътно. И като изхарчил всичко, настанал огромен апетит в онази страна, и той изпаднал в ограничения. И отишъл та се показал на един от жителите на онази страна, които го пратил на полетата си да пасе свине; И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; само че никой не му даваше. А той като пристигна в себе си, сподели: какъв брой наемници на татко ми имат в остатък самун, а пък аз от апетит загивам! Ще стана и ще отида при татко си и ще му кажа: баща, съгреших срещу небето и пред тебе, не съм към този момент заслужен да се назовавам твой син; направи ме като един от наемниците си.
И стана, та пристигна при татко си. А когато беше още надалеч, татко му го видя, и му домиля; и като се затече, хвърли се на врата му и го целуваше. А синът му сподели: Татко, съгреших срещу небето и пред тебе, и не съм към този момент заслужен да се нарека твой наследник. Но бащата сподели на прислужниците си: Бързо изнесете най-хубавата одеждa и го облечете, сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му; докарайте угоеното теле и го заколете, дано ядем и се веселим; тъй като този мой наследник мъртъв беше и оживя, загубен беше и се откри. И започнаха да се веселят.
А по-старият му наследник беше на нива; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри; И повика един от прислужниците и попита: Какво е това? Той му сподели: Брат ти си пристигна, и татко ти закла угоеното теле, тъй като го одобри здрав.
Той се разсърди, и не искаше да влезе, и татко му излезе и го молеше. А той отговори на татко си: Ето, толкоз години ти работя, и в никакъв случай не съм пристъпил една твоя заповед; само че на мене в никакъв случай даже яре не си дал, с цел да се повеселя с приятелите си; а щом си пристигна този твой наследник, който прахоса парцела ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
А той му сподели: Синко, ти си постоянно с мене, и всичко мое е твое; а би трябвало да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, загубен беше, и се откри ” (Лука 15:11-32).
Свършила службата и богомолците си отишли. Останал единствено нашият човек. Седял дълго на един стол в църквата и мислейки осъзнал,че по този начин търсеното благополучие, било не в непознатите страни а по този начин близо до бащиния му дом. За първи път разкрил християнската същина на душата си и взел преломното решение да се върне в Православната черква. Разбрал, че влизайки в Църквата, чийто Домовладетел е Сам Бог, се връща в Бащиния си дом, от разказаната алегория. Осъзнавайки себе си, изискал амнистия за своето безразсъдство… И в този миг чул глас: „ Религията на прадедите ти е твоето така дълго търсено благополучие. Това е православната религия която ти на млади години подцени, заради неведение и поради атеистичната власт която те отдалечаваше от нея. Но, поради твоето смирение, Господ ще ти елементарни и ти ще възкръснеш за нов нравствен живот. ” Човекът дал отговор: „ През многогодишните си странствания аз се срещнах доста добре с другите религии и духовни учения ”. Ангела му споделил: „ Добре, излез и разяснявай на всички хора да не губят повече времето си с сходни демонски учения, а да вземат образец от тебе, да скъсат с греховния си живот и Бог ще Ги одобри назад. ” След тези думи индивидът излязъл от храма, убеден че е намерил щастието в живота си. Душата му била цялостна. Съвестта ликувала. Така търсеното благополучие било общението с Христос. Намирайки смисълът на своя живот, нашия страник изучил Св. Писание, и тръгнал да проповядва Светлината на света. Проповядвал че щастието е в православната религия а не е в парите, поради които хората отиват да работят в чужбина.
Щастливи не ще бъдат нашите деца, които сякаш, за по положително бъдеще ги изпращаме да учат в други страни. Щастието не е в видимо уредения и спокоен живот в непознатите страни, където отивайки да живеем, без да разберем – погубваме душата си.
Човекът приказвал, че всеки, който пожелае може да открие щастието в България. То е тук, единствено би трябвало да прогледнем от духовната си слепота. Щастието е в здравото и неотлъчно семейство, което е основата на Христовата черква. Според деятел Павел, всяко семейство е една дребна, „ домашна Църква ”. В тази „ домашна Църква ”, би трябвало да има християнски взаимодействие и образование на децата в бащината религия. Човекът проповядвал, че единствения път към щастието е стръмния и стеснен път на Христос. Този път води до духовно избавление и безконечното благополучие – Богобщението.
Всеки един от нас може би ще се разпознае в облика на Блудния наследник, само че в случай че се вгледаме в себе си няма ли да открием и черти от лика на огромния брат, който, спазвайки видимо благочестие, вътрешно остава непознат на Христовата обич. Разкъсвани от злоба към своите ближни, когато Бог е уважил други с хубост, разум и благосъстояние, считайки, че всичко това по право принадлежи на нас поради мнимите ни заслуги, не чуваме любящите думи на Отца: „ Синко, всичко Мое е и твое… ”
Нека последваме в изправлението както блудния наследник, по този начин и неговия брат от разказания роман. Господ е близо. Той чака единствено да кажем: „ Ще стана и ще отида при татко си… ”
И преди ние да се доближим до Него, Той ще ни посрещне и ще ни обгърне в Своите прегръдки на Неговата обич. Който е имал нещастието да падне в грехове, дано побърза да стане. Да не се свеним от калта и прахта по облеклата си и от омърсените си души. Бог ще ни одобри и по този начин, ще ни облече в белоснежните одежди на покаянието, ще ни приведе към светата Си софра и ще ни засити с неизказаната Си доброта.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ